+ nun Magdalena (Nacheva)

 

In Memory of

Nun Magdalena (Nacheva)

nun Magdalena writes:

"When, after many years, many trials of our family, many sins and falls, the Lord wanted to enlighten me and draw me to himself, it happened like this. I was about 16 years old. My father was in prison, and I and my mother went to church on Good Friday evening in the temple of "St. Nedelya - Kiriakia". This time I went without protests and stood calmly; it was good for me in the temple. The next day, late in the evening, we went again to hear "Christ is risen!" It was the first Easter we would celebrate alone, without my father, and we were sad. In addition, we were also worried about our future - my mother did not have a job. We waited a long time for the service to begin. We were seated on the steps of the royal throne. St. A cross still stood in the middle of the church with three large candles on it, lit according to Bulgarian custom. He kept catching my eye. The service began and shortly before they took St. Cross (before they came out for "Christ is Risen"), I looked at it and thought: "They say that Christ died for the sins of us all, is that really so?" And suddenly something unusual happened to me: it was as if some veil fell from my heart's eyes and some power passed through my whole being! Everything changed in me - another person was discovered in me, with other thoughts and feelings. I was filled with extraordinary joy and melted in God's presence. God revealed himself to me and I saw Him with the eyes of my heart, I believed in Him and no one and nothing in the world could tell me that there is no God!... My mother asked me if I was not sorry that I was so pale , but at that moment the clergy went out, so did we, and she ceased to deal with me. I was beside myself, my heart was burning, I could not see anything, nor did I hear. When we then returned to the church and the bishop began to read in Bulgarian the word of St. John Chrysostom, I listened, stretched like a string, and every word hit my heart and inflamed it even more. My mother fearfully suggested that we stay for the Liturgy as well, I nodded affirmatively, but I wanted to stay in the temple forever, not to leave it, to be with the Lord.

On the End of the World - St. Ignatius (Bryanchaninov)

 

Table of Contents

·      About the End of the World.

o   1. About the Reason for man’s Apostasy from God

o   2. About the Kingdom of God

o   3. About the second coming of Christ

o   4. Networks of the peacekeeper

o   5. Reflections at Sunset

o   6. Conclusion from the "Otechnik" [on Fatherland] compiled by Bp. Ignatius

 

 

About the end of the world.
 

 1. About the reason for man’s apostasy from God

“He that believeth on the Son (of God) hath everlasting life: and he that believeth not the Son shall not see life, but the wrath of God abideth on him” (John 3:36).

 

So defines the unfalse Word of God. This determination of the Word of God takes place, in particular, over people, and takes place over entire nations. It happened with particular obviousness over the people of Israel, who were originally chosen by God's people, and subsequently became a predominantly outcast people. In the womb of the Israelite people, the God-man became human and accomplished the salvation of mankind; to no other people did he address his divine sermon; all His blessings He poured out exclusively on the chosen people; the chosen people rejected the God-man. In vain for fifteen centuries the divinely inspired legislator of Israel proclaimed terrible executions to him if he disobeyed God. In vain, for a whole millennium, the royal prophet of Israel delivered an exhortation to Israel about accepting the Redeemer granted by God to mankind: “accept the punishment (kiss the Son — according to the translation from the Hebrew), lest He be angry, and ye perish from the way, when His wrath be kindled but a little” (Ps.2:12). In vain was Moses recited every Saturday, in vain were the psalms of David sung at every divine service, in vain were the threats of the holy legislator and the exhortation of the holy king repeated: the Jews rejected the Savior, stretched out their god-killing hands on the incarnate God. They reckoned the All-Perfect God to the category of criminals and gave him a reproachful execution as a criminal, as a criminal among criminals.

[AMI] Reflections on the Human Condition, Faith, and the Search for Truth ~Blaise Pascal's Thoughts (Pensées)

 

Blaise Pascal’s Thoughts on "The Man Who Found God" is a philosophical abstract that explores the search for God and the limitations of human understanding. The author criticizes philosophers who attempt to prove the existence of God through rational arguments based on nature. They argue that such proofs are ineffective for those lacking faith and grace, and that only through Jesus Christ can one truly partake in God. The abstract discusses the dissatisfaction and unhappiness of atheists, emphasizing their inability to comprehend the truth or even doubt it. It delves into the human desire for happiness and the futile attempts to find it without faith in God. The author argues that true happiness can only be found in something infinite and unchanging, which is the Lord God. The abstract also touches on various philosophical sects and their perspectives on the highest good. It criticizes philosophers who believe in God but fail to recognize Jesus Christ, highlighting their desire for universal love and reverence without genuinely loving and honoring God. The abstract further examines Pyrrhonism and its role in questioning and curing vainglory. It also ponders on the nature of humanity and the vast difference between humans, God, and animals, suggesting that humans have strayed from their original place and are in a restless state of searching. Overall, the abstract explores the limitations of human understanding and the necessity of faith in the search for God and true happiness.

Rev. Antony Pechersky [of the Caves] (983—1073) [Englished] died 950 years ago on May 7/20 [23JUL, 15SEP, 11OCT]

 

Rev. Antony Pechersky [of the Caves] (983—1073) died 946 years ago today { May 7/20 } [23JUL, 15SEP, 11OCT]

October 11 - Cathedral of the Reverend Fathers of the Kyiv Caves, in the Near Caves (St. Antony) resting.

Antony of the Caves (983-1073) - the founder of the Kyiv-Pechersk Lavra, occupies a special place in the assembly of ancient Russian saints and is revered by the Russian Church as "the head of all Russian monks", since the Pechersk monastery founded by him on the Kyiv mountains for many centuries served as the center and school of ancient Russian monasticism and enlightenment for all Rus'. The Near (Antony's) caves of the Kyiv-Pechersk Lavra are named after Antony.

Click to unlock

Pay to unlock / donate if you like...

Between "clarification" and "covering": the situation of the image in the poetry of Ephraim the Syrian - Prof. Sergey S. Averintsev

Professor Sergey Sergeevich Averintsev

[Poets]

 

 Poets

 

Content

annotation

A little personal

Two thousand years with Virgil

Between "clarification" and "covering": the situation of the image in the poetry of Ephraim the Syrian

The luxury of pattern and the depth of the heart: the poetry of Grigor Narekatsi

Derzhavin's poetry

Reflections on Zhukovsky's translations

Consistency of symbols in the poetry of Vyacheslav Ivanov

The fate and message of Osip Mandelstam

The poetry of Clemens Brentano

Gilbert Keith Chesterton, or The Surprise of Sanity

Hermann Hesse

Literature

 

Between "clarification" and "covering":

the situation of the image in the poetry of

Ephraim the Syrian 8

Alas, our contemporary does not seem to remember very clearly the very existence of classical Syriac literature, which survived its golden age in the 4th-5th centuries. “The Syrians – did they write in Arabic?” - sometimes you have to hear from people who are not at all ignorant. Neither textbooks nor reference books are in a hurry to help grief 9 .

And this is a pity, because literature in Syriac, the offspring of the Aramaic language tree, created over a strictly measured historical period, when the onslaught of Hellenism lost strength, and the onslaught of Islam had not yet gained strength, is not just the subject of one of the disciplines of Semitology, not a local phenomenon that can only be praised for its originality, but a historical and literary fact of a worldwide scale. The lines connecting in time biblical antiquity with the Christian, and even Muslim, Middle Ages, and in space - Iran and everything that lies to the east of Iran, with Byzantium and Western Europe, pass through the Syrian-speaking zone, intersect in it, form their own lines in it. vital knots. In the first millennium of our chronology, the Syrian influence was felt from Ireland 10 to China 11. This is not the place to talk about this in any detail. Let us just recall two circumstances: firstly, it was the Syrians who were the first to create durable forms of the Christian hymn for Byzantium, and therefore for all countries that Byzantium influenced 12 ; secondly, it was from the Syrians that the Moslem East received the tradition of Aristotelianism, which in a roundabout way, through the Arabs, returned to the West and fertilized high scholasticism 13 . The importance of both cannot be overestimated. And one more brief reminder, concerning not world, but domestic culture. What do ancient Russian literature, together with Russian folklore, owe to Syrian authors (and especially to Ephraim the Sirin ) 14, in a few words you can’t say; but even in our literature of the last century, which seemed to have departed so far from these sources, it is impossible not to recall Pushkin, who transcribed into verse the prayer of the same Ephrem the Syrian 15 , and Dostoevsky, a reader of another Syrian author, Isaac of Nineveh 16 .

Click to unlock

Pay to unlock / donate if you like...

St. Theophan the Myrrh-streaming, Bishop of Soleas, ArchBp. of Cyprus

 

St. Theophan the Myrrh-streaming

Saint Theophan the Myrrh-streaming
Bishop of Soleas, Archbishop of Cyprus

Feast Date:	17/05/2023
Holiday type:	Fixed. It is celebrated on May 17 every year.
Saints who celebrate:	Saint Theophan the Myrrh-streaming Bishop of Soleas, Archbishop of Cyprus (? - 1550)
Last update:	06/05/2010 14:53

Apolytikion
Redemption from the self-sacrificing, Father, almighty, while humiliating the world, you immediately died and rushed to the Mesa Potamos Monastery, where in the pains of others you found a source of sanctification; for, Theophan Father, think of us your servants and infuse with divine myrrh.

Kontakion
Oh Myrrh-streamer, the scents of the divine Spirit, and as the creator of miracles all scents, you provide abundantly to the honored ones; but for those who are alone, there is no one who is excellent, a guide of our generation to perfection, that we may cry: Hail Father Theophan.

The House
Abandoned with awe in your memory, Father, gathered to me, in hymns we grow old with longing for the warmth of your life all the septs and grace for grace we receive from you;

Hail, bright treasury of virtue,

Hail, container of God's understanding.

Hail, unfathomable depth,

Hail, unsurpassed height of perfection.

Hail, the myrrh of divine grace, who emanates marvelously,

Hail, type of resurrection, your tabernacle is glorious.

Hail, you who walk the path of immortality,

Hail, you who show the sign of incorruption.

Hail, the boast of Prodromos Monastery,

Hail, the one-way cry of life.

Hail, warm protector of the island of Cyprus,

Hail, our mediator to the Creator;

Hail Father Theophan.

Seat
Immerse yourself as a treasure in your sorrows, enriching with joy, erasing the poverty of passions and awarding the hope of life, in joy we warmly cry out to you: O Father, beseech Christ God to keep our lives in peace.

Sunday Hat - in the (Englished) KROTOV Library

Sunday Hat

https://docs.google.com/document/d/161RFkLs1Onkty8nfXIUwX0PaIegnPOo-cF9_6iWkB0Y /

being a small part of

KROTOV Library – Englished Books from Russian
https://drive.google.com/drive/folders/1uZnRVGFgUhKpeQ3eSCYQ9Ca3uNpzwZAT

 

Earthquake prayer

 

Earthquake prayer

O Lord, great and terrible, and wonderful, the only true One, Who makest and recreatest everything, Thou lookest at the earth and makest it tremble, Thou touchest the mountains and they smoke, Thou shakest the earth thoroughly, but its pillars are not shaken, Thou shakest the foundations of the earth , but it is established by Thy will; everything fears Thee and trembles before Thy power, for no one can withstand Thy wrath, which threatens us, sinners, but the mercy Thou promiseth us is immeasurable and inexplorable, therefore, Thou Lord, do remember Thy condescension and bestow us Thy mercy, which are both eternal; do strengthen the creation, do establish the earth, do stop its swaying, do calm down the shaken universe and destroy us not with our sins, nor condemn us with our iniquities in the earthly netherworld. For Thou art our Lord, the God of mercy and salvation, and to Thee we sing glory – to the Father, the Son and the Holy Spirit, now and ever and unto the ages of ages. Amen!

Protodeacon German - Is this the End of the Moscow Patriarchate?

 

 

http://internetsobor.org/index.php/stati/avtorskaya-kolonka/protodiakon-german-konets-li-moskovskoj-patriarkhii

 

Протодякон Герман: Идва ли краят на Московската патриаршия?

Автор: Митрополит Агафангел. Публикувано: 25 януари 2023 г. Категория: Колона на автора.

Посветен на паметта
новопреставения протойерей Бенджамин ЖУКОВ,
истински син на историческата Руска
Православната Задгранична Църква.

Вечна памет!

Идва ли краят на Московската патриаршия?

Това, за което се молихме и мечтаехме от десетилетия – изчезването на сталинската църква – може най-накрая и да дойде, но не съвсем във вида, в който си въобразявахме. Болшевишкото чудовище не може да издъхне съвсем. Съветската власт рухна, но означава ли това, че Русия се е завърнала? Не, не Русия не се е завърнала, а се яви РъФ-ия (Руската федерация). Предатели от Задграничната църква твърдяха, че едва ли не Светая Рус (-ия) е възкръснала и с бързи темпове и с всевъзможни неистини въвлякоха повечето зарубежници в църквата-майка. Но беше ли ря Майка? Не, не майка, а мащеха, в което днес с всеки ден самите те започват да се убеждават, намирайки се сега в пълно объркване. Очите им започнаха да се отварят за действителността и да разбират кой е "нашият пресвети Господар и Отец", когото те боготворяха през всичките тези последни петнадесет години.

А разумно ли беше от тяхна страна да очакват различен резултат?

Агентът на съветските тайни служби с агентурен прякор Михайлов, Кирил Гундяев, какъвто неръкоположения Михайлов е бил по съветско време, си остава все същият тридесет години след падането на омразната безбожна власт. А както се знае, рибата загнива от главата. В съветско време всички архиереи, без нито едно изключение, достигаха до епископска власт само с одобрението на богомерзката власт и със съгласието да си сътрудничат с нея. Основният тип сътрудничество беше "доносничество". Да "доносничиш" за братята си, за подчинените си, за паството беше едно от основните занятия на съветските архиереи, в замяна на което те можеха да се ползват от някои завидни ползи, които бяха недостъпни за обикновения гражданин (човек на улицата). Лесно е да се разбере каква духовна поквара е царувала в душите на такива неморални информатори в раса и митри. За се излекува тази поквара има само един начин – радикално покаяние, дълбоко коренно прераждане. А случи ли се това? Не. А се случи това, че от един собственик те се преместиха на друг. От покорно служение на болшевишките сатанисти, те започнаха да се кланят на Мамона и на новите държавни управници, все така оставайки на кормилото на църковната власт. Дори стана прието гръмко да се разобличава бруталното предишно преследване на вярващи и като цяло на мирното население, което повлече милиони невинни жертви, в които те косвено, чрез сътрудничеството си, участваха и следователно за което носят макар и нравствена отговорност. И така, най-печалното е, че не бе принесено никакво покаяние за това многогодишно сътрудничество със сатанинската власт, което би могло да отмие юдейския им грях, което означава, че и у тези доносници в раса не се вижда никакво духовно възраждане в чорапи.

St. Nicholas the Serbian - Why this world does not want Christ? 1966

 

Why does this world not want Christ?

Why does this world not want such a righteous man as Saint John the Baptist? Why is he, the greatest among those born of women, driven and killed by people? And why in this world do people persecute the people of Christ? Because they testify that the deeds of this world are evil. Remember the Savior, how He explained to His persecutors why they persecuted Him? Pharisees, Sadducees, why are they persecuting the Messiah, God, who came into this world to save man, to save the human race from death, from the devil, from all demons and from hell. And people persecuted Him, and persecuted, and mocked Him. They said that He had a demon in Himself. “This world hates Me,” testifies the Savior. Why? Because I testify of it that its deeds are evil. When you testify of the innumerable Pharisees and Sadducees of today that their deeds are evil, then they hate you and persecute you and persecute Christ who is in you. For evil in this world does not tolerate Christ's goodness. Remember Christ in the Gospel: the great, and terrible, and heavy truth is that this world lies in evil. In evil lies the world. And based on what [from where], and why do you, a Christian, expect this world to hug and kiss you if you do gospel deeds. No, it does not want Christ, it does not want you, Christian. It drives you, pursues you from all sides, it throws its "miracles" at you. But you are Christ's - only if you rejoice in this, if you rejoice in the fact that you are persecuted for Christ and that by doing so you save yourself, preparing yourself for eternal life. Man, you really were created in this world in order to receive eternal life. For this, the Lord Jesus Christ, God, came into this world and became a man in order to prepare and give us eternal life...

Beheading of Saint John the Baptist, 1966

Почему этот мир не хочет Христа?

   Почему этот мир не хочет такого праведного человека, каков святой Иоанн Креститель? Почему его, величайшего среди рожденных женами, люди гонят и убивают? И почему в этом мире люди гонят людей Христовых? — Потому что они свидетельствуют, что дела этого мира злые. Вспомните Спасителя, как объяснял Он Своим гонителям, почему они Его гонят? Фарисеи, саддукеи, почему гонят они Мессию, Бога, пришедшего в этот мир спасти человека, спасти человеческий род от смерти, от дьявола, от всех бесов и от ада. А люди гонят Его, и гнали, и насмехались над Ним. Говорили, что в Нем бес. «Ненавидит Меня этот мир», — свидетельствует Спаситель. Почему? Потому что Я свидетельствую о нем, что дела его злы. Когда о бесчисленных нынешних фарисеях и саддукеях ты свидетельствуешь, что их дела злы, тогда они ненавидят тебя, и гонят тебя, и гонят Христа, Который в тебе. Ибо зло в этом мире не терпит Христова добра. Вспомните о Христе в Евангелии: великая, и страшная, и тяжкая истина — этот мир лежит во зле. Во зле лежит мир. И откуда, и почему ты, христианин, ожидаешь, чтобы этот мир тебя обнимал и целовал, если ты творишь дела евангельские. Нет, не хочет он Христа, не хочет и тебя, христианин. Он гонит тебя, преследует со всех сторон, подбрасывает тебе свои «чудеса». Но ты — Христов, если только этому радуешься, если радуешься тому, что тебя гонят за Христа и что этим ты спасаешь себя, уготовляя себе вечную жизнь. Человек, ты и вправду в этом мире сотворен для того, чтобы получить вечную жизнь. Для того Господь Иисус Христос, Бог пришел в этот мир и стал человеком, чтобы уготовать и даровать нам вечную жизнь...

    Усекновение главы святого Иоанна Крестителя, 1966

Nativity Homily, 2023, Metr. Photius

https://youtu.be/AuXJItnDIws

Великопостната молитва - Св. Ефрем Сирин - проповед от о. Макарий

 

#VladimirDjambov; #Orthodox; #Talmach; #PraBlah

http://remnantrocor.blogspot.com/2012/02/lenten-prayer.html

Великопостната молитва

(проповед от о. Макарий) 

†

.

#VladimirDjambov; #Orthodox; #Talmach; #PraBlah

http://remnantrocor.blogspot.com/2012/02/lenten-prayer.html

Великопостната молитва

(проповед от о. Макарий) 

†

От всички великопостни химни и молитви, една кратка молитва може да бъде наречена великопостната молитва. Това е традиционна [молитва], и може би [от] един от най-великите учители на духовния живот – Св. Ефрем Сирин. Ето и текста: 

 

„Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие. (поклон)

 

Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб. (поклон)

 

Ей, Господи Царю, дай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков. Амин. (поклон)

 

Забележка      Тая молитва се казва в сряда и петък на Сирната седмица и през цялата св. Четиридесетница, освен в събота и неделя.” (Молитвеник)

 

Тази молитва се казва два пъти в края на всички великопостни служби от понеделник до петък, но без събота и неделя, защото в тези дни празнуваме – в неделя – възкресението, а в събота – сабат и постът е ограничен. При първо изчитане на тази молитва, следва земен поклон след всяко моление, а в края – (кръстен поклон) и 12 пъти казваме: „Боже, очисти мене грешния.” И цялата молитва се повтаря с един последен земен поклон (метание) накрая. 

 

И защо тази кратичка молитва заема толкова важно място в цялото великопостно богослужение? Защото тя изброява, по един уникален начин, всички отрицателни и положителни елементи на покаянието и съставлява, така да се каже, контролен лист [чек-лист] за отделните великопостни усилия. Това усилие е насочено на първо място към освобождаването ни от такива основни духовни заболявания, които оформят живота ни и на практика правят невъзможно дори да започнем да се обръщаме към Бога. 

 

Да се върнем на думата земен поклон – на гръцки метание – която означава да променим умонагласата си. Така че като преминаваме от изправена позиция до такава с поклон човек променя умонагласата си и с тялото си. Основното заболяване да се говори за √безделие, която представлява една странна комбинация от леност и пасивност и цялото ни същество, което постоянно ни тласка по-скоро надолу, отколкото нагоре, което постоянно ни убеждава, че никаква промяна не е възможна, а следователно не е и желана. Факт е, че дълбоко вкорененият цинизъм, който на всяко духовно предизвикателство отговаря „[Че] За какво?” и прави живота ни труден още в самия му източник. Резултат на безделието е √унинието [малодушие] – това е състояние на безнадеждност [униние], което всички духовни отци смятат за най-голяма опасност за душата. 

 

Унинието е невъзможността човек да види нещичко добро или положително. То е свеждането на всичко до негативизъм и песимизъм. Това е една истински демонична сила в нас, защото дяволът в основата си е лъжец. Той лъже човека за Бога и за света. Той изпълва живота с мрак и отрицание. Унинието е самоубийството на душата, защото когато човек е обладан от него, той не е в състояние да види светлината или да я пожелае. Също така то съвпада с неговото √властолюбие. Колкото и странно да изглежда, именно безделието и униние изпълват живота ни с властолюбие, като опорочават цялото отношение към живота ни и [като] го правят безсмислен и празен, те ни принуждават да търсим компенсиране и коренно погрешно отношение към другите хора.

Ако животът ми не е ориентиран по Бога, нито е насочен към вечните ценности, то той неминуемо ще стане егоистичен, егоцентричен, а това означава, че всички неща се превръщат в средство за задоволяване собствените ми нужди [самозадоволяване]. Ако Бог не е Господ и Владика на моя живот, то тогава аз се превръщам в собствения си господ и владика, в абсолютния център на моя собствен свят и започвам да оценявам всичко от гледна точка на моите нужди, моите идеи [представи], моите желания и моята преценка. Властолюбието по този начин представлява една основна поквара в отношението ми към други същества, един опит за тяхното подчиняване на самия мен. То не изразяват непременно действителния подтик да се съ-контролират останалите и също може да доведе до безразличие, презиране, липса на заинтересованост и уважение. То всъщност представлява безделие и униние, насочени този път към другите [така], че то допълва духовното самоубийство с духовно убийство. 

 

И накрая √празнословието – от всички тварни същества, само човекът е надарен с дара на словото. Всички [Свети] Отци гледат на него като на самия печат на божествения образ у човека, тъй като Сам Бог е разкрил Своето Слово – както в първата глава на Евангелието от Иоана. Но бидейки върховен дар, по същата причина то е и върховна опасността като представлява самото изразяване на човека. Средството за неговото изпълнение – поради тази причина – представлява средство за неговото падение и самоунищожение на една греховна следа – словото спасява и словото убива, словото вдъхновява и словото отравя, Словото е средството на Истината и е средството за бесовска лъжа. Следователно това да разполагаш в крайна сметка с положителна сила представлява огромна отрицателна сила. То твори отрицателно, когато се отклонява от божествения си произход и предназначение. Словото става празно и налага безделие и униние, [както] и властолюбие – и превръща живота в самата сила на греха. По този начин тези четири [неща] представляват отрицателните обекти на покаянието. Те са пречките, които следва да бъдат премахнати, но един Бог само може да ги отстрани. 

 

От това следва, че първата част от великопостната молитва, описана от дъното на човешката безпомощност, сетне молитвата се придвижва към положителните цели на покаянието, които също са четири. 

 

√Целомъдрие – ако човек не свежда този термин – както често и погрешно се прави – само до сексуалната конотация, то се разбира като положителната част [противоположност] на безделието. Точния и пълен превод на гръцката [дума] „софросини” и на църковнославянската [руската] – целомъдрие, би следвало да бъде цялостност на мисленето [умонагласата]. Безделието е първо от цялата разпуснатост, сломеността на съзерцанието и енергията ни, невъзможността да видим цялото – и следователно неговата противоположност е именно цялост [пълнота]. Ако [често] използваме целомъдрието, за да обозначим добродетелта, противоположна на сексуалната поквара, то това е защото прекършеният характер на нашето съществувание никъде не се проявява по-добре отколкото при сексуална похот – отчуждаването на тялото от светлина, контролираща духа. 

 

Христос възстановява пълнотата у нас и Той прави това като възстановяване в нас истинската скала на ценностите като ни води обратно у Бога. Първият и чудесен плод на тази цялостност [пълнота] или целомъдрието е √смирението [смиреномъдрието]. Вече говорихме за него – преди всичко – то е победата на истината в нас, отстраняването на всички лъжи, в които обикновено живеем. Само смирението е способно на истина, да види и приеме нещата такива каквито са, и следователно да види Божието величие и благост в любовта и [във] всичко. Ето защо ни се казва, че Бог дава благодат на смирените и се противи на гордите. 

 

Целомъдрието и смиреномъдрието са естествено последвани от √търпението. Плътският или [грехо-] падналият човек е нетърпелив да ослепее за самия себе си, той бързо съди и осъжда другите. Като има само някакво начупено, непълно и разкривено знание за всичко, той всичко измерва със своите вкусове и представи, бидейки безразличен към всекиго освен самия себе си, той иска животът да има успех тъкмо тук и сега. Търпението, обаче, е една наистина божествена добродетел. Бог е търпелив, не защото Той е снизходителен, а защото вижда дълбочината на всичко съществуващо и вътрешната същност на нещата, които в своята заслепеност ние не виждаме, е отворена за Него. Колкото повече се приближаваме до Бога, толкова по-търпеливи ставаме, и толкова повече отразяваме онова безкрайно уважение за всички същества, което е една хубава Божия черта. 

 

И накрая, венецът на всички добродетели, на цялото израстване и на всички усилия е √любовта. Тази любов, както вече казахме, може да се дарува единствено от Бога – дарът, който е целта на цялата духовна подготовка и практика. Всичко това е обобщено и събрано ведно в заключителното моление на великопостната молитва, в която молим да видите собствените си прегрешения и да не се осъждаме своя брат. 

 

Но, в крайна сметка, има само една опасност - гордостта. Гордостта е източникът на злото и всяко зло е гордост. Не е достатъчно да видя собствените си прегрешения, защото дори и тази очевидна добродетел може да бъде превърната в гордост. Духовните писания са пълни с предупреждения за префинените форми на псевдо-благочестие, които в действителност представляват покритие на смирението и самообвиняването и могат да доведат до една наистина демонична гордост. Когато виждаме собствените си прегрешения и не осъждаме своите братя, когато – с други думи – целомъдрието, смирениемъдрието, търпението и любовта представляват едно [цяло] в нас, тогава и само тогава гордостта на главния [ни] враг ще бъде унищожени у нас. 

 

След всяко моление правим земен поклон. Както казах, метаните не се ограничават само до молитвата на Свети Ефрем, но могат – като последица – да се превърнат в отличителната характеристика в продължение на цялото богослужение. Тук, обаче, тяхното значение се разкрива най-добре [от всякъде другаде]. В дългото и трудно усилие на духовното възстановяване, Църквата не отделя душата от тялото. Целият човек е отпаднал от Бога, целият човек следва да бъде възстановен, целият човек следва да се върне. Катастрофата на греха лежи именно в победата на плътта, на животното, ирационалното, похотта в нас, на духовното и божественото. Но тялото е славно, тялото е свято. Толкова свято, че Сам Бог стана плът. Следователно спасението и покаянието не са презрение към тялото или негово пренебрегване, а възстановяване на тялото в истинската му функция като израз и светлина на духа. Като храм, цената е човешката душа. Това да бъдеш християнин, в известен смисъл, е борба не срещу, а [именно] за тялото. По тази причина се кае целият човек – душа и тяло. Тялото участва в молитвата на душата, точно както душата се моли чрез и във тялото. Земният поклон [метанието] е знак на покаяние и смирение, на обОжение и послушание и по този начин представлява един великопостен ритуал „пар екселанс”. Както гласи един химн от прежде-освещената литургия: „От грях нека се въздържаме, тъй както се въздържаме от храна”. Амин. 

 

Публикувано от Йоана на 15 февруари 2012 г.