Sunday, May 15, 2022

Великопостната молитва - Св. Ефрем Сирин - проповед от о. Макарий

 

#VladimirDjambov; #Orthodox; #Talmach; #PraBlah

http://remnantrocor.blogspot.com/2012/02/lenten-prayer.html

Великопостната молитва

(проповед от о. Макарий) 

.

#VladimirDjambov; #Orthodox; #Talmach; #PraBlah

http://remnantrocor.blogspot.com/2012/02/lenten-prayer.html

Великопостната молитва

(проповед от о. Макарий) 


От всички великопостни химни и молитви, една кратка молитва може да бъде наречена великопостната молитва. Това е традиционна [молитва], и може би [от] един от най-великите учители на духовния живот – Св. Ефрем Сирин. Ето и текста: 

 

„Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие. (поклон)

 

Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб. (поклон)

 

Ей, Господи Царю, дай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков. Амин. (поклон)

 

Забележка      Тая молитва се казва в сряда и петък на Сирната седмица и през цялата св. Четиридесетница, освен в събота и неделя.” (Молитвеник)

 

Тази молитва се казва два пъти в края на всички великопостни служби от понеделник до петък, но без събота и неделя, защото в тези дни празнуваме – в неделя – възкресението, а в събота – сабат и постът е ограничен. При първо изчитане на тази молитва, следва земен поклон след всяко моление, а в края – (кръстен поклон) и 12 пъти казваме: „Боже, очисти мене грешния.” И цялата молитва се повтаря с един последен земен поклон (метание) накрая. 

 

И защо тази кратичка молитва заема толкова важно място в цялото великопостно богослужение? Защото тя изброява, по един уникален начин, всички отрицателни и положителни елементи на покаянието и съставлява, така да се каже, контролен лист [чек-лист] за отделните великопостни усилия. Това усилие е насочено на първо място към освобождаването ни от такива основни духовни заболявания, които оформят живота ни и на практика правят невъзможно дори да започнем да се обръщаме към Бога. 

 

Да се върнем на думата земен поклон – на гръцки метание – която означава да променим умонагласата си. Така че като преминаваме от изправена позиция до такава с поклон човек променя умонагласата си и с тялото си. Основното заболяване да се говори за безделие, която представлява една странна комбинация от леност и пасивност и цялото ни същество, което постоянно ни тласка по-скоро надолу, отколкото нагоре, което постоянно ни убеждава, че никаква промяна не е възможна, а следователно не е и желана. Факт е, че дълбоко вкорененият цинизъм, който на всяко духовно предизвикателство отговаря „[Че] За какво?” и прави живота ни труден още в самия му източник. Резултат на безделието е унинието [малодушие] – това е състояние на безнадеждност [униние], което всички духовни отци смятат за най-голяма опасност за душата. 

 

Унинието е невъзможността човек да види нещичко добро или положително. То е свеждането на всичко до негативизъм и песимизъм. Това е една истински демонична сила в нас, защото дяволът в основата си е лъжец. Той лъже човека за Бога и за света. Той изпълва живота с мрак и отрицание. Унинието е самоубийството на душата, защото когато човек е обладан от него, той не е в състояние да види светлината или да я пожелае. Също така то съвпада с неговото властолюбие. Колкото и странно да изглежда, именно безделието и униние изпълват живота ни с властолюбие, като опорочават цялото отношение към живота ни и [като] го правят безсмислен и празен, те ни принуждават да търсим компенсиране и коренно погрешно отношение към другите хора.

Ако животът ми не е ориентиран по Бога, нито е насочен към вечните ценности, то той неминуемо ще стане егоистичен, егоцентричен, а това означава, че всички неща се превръщат в средство за задоволяване собствените ми нужди [самозадоволяване]. Ако Бог не е Господ и Владика на моя живот, то тогава аз се превръщам в собствения си господ и владика, в абсолютния център на моя собствен свят и започвам да оценявам всичко от гледна точка на моите нужди, моите идеи [представи], моите желания и моята преценка. Властолюбието по този начин представлява една основна поквара в отношението ми към други същества, един опит за тяхното подчиняване на самия мен. То не изразяват непременно действителния подтик да се съ-контролират останалите и също може да доведе до безразличие, презиране, липса на заинтересованост и уважение. То всъщност представлява безделие и униние, насочени този път към другите [така], че то допълва духовното самоубийство с духовно убийство. 

 

И накрая празнословието – от всички тварни същества, само човекът е надарен с дара на словото. Всички [Свети] Отци гледат на него като на самия печат на божествения образ у човека, тъй като Сам Бог е разкрил Своето Слово – както в първата глава на Евангелието от Иоана. Но бидейки върховен дар, по същата причина то е и върховна опасността като представлява самото изразяване на човека. Средството за неговото изпълнение – поради тази причина – представлява средство за неговото падение и самоунищожение на една греховна следа – словото спасява и словото убива, словото вдъхновява и словото отравя, Словото е средството на Истината и е средството за бесовска лъжа. Следователно това да разполагаш в крайна сметка с положителна сила представлява огромна отрицателна сила. То твори отрицателно, когато се отклонява от божествения си произход и предназначение. Словото става празно и налага безделие и униние, [както] и властолюбие – и превръща живота в самата сила на греха. По този начин тези четири [неща] представляват отрицателните обекти на покаянието. Те са пречките, които следва да бъдат премахнати, но един Бог само може да ги отстрани. 

 

От това следва, че първата част от великопостната молитва, описана от дъното на човешката безпомощност, сетне молитвата се придвижва към положителните цели на покаянието, които също са четири. 

 

Целомъдрие – ако човек не свежда този термин – както често и погрешно се прави – само до сексуалната конотация, то се разбира като положителната част [противоположност] на безделието. Точния и пълен превод на гръцката [дума] „софросини” и на църковнославянската [руската] – целомъдрие, би следвало да бъде цялостност на мисленето [умонагласата]. Безделието е първо от цялата разпуснатост, сломеността на съзерцанието и енергията ни, невъзможността да видим цялото – и следователно неговата противоположност е именно цялост [пълнота]. Ако [често] използваме целомъдрието, за да обозначим добродетелта, противоположна на сексуалната поквара, то това е защото прекършеният характер на нашето съществувание никъде не се проявява по-добре отколкото при сексуална похот – отчуждаването на тялото от светлина, контролираща духа. 

 

Христос възстановява пълнотата у нас и Той прави това като възстановяване в нас истинската скала на ценностите като ни води обратно у Бога. Първият и чудесен плод на тази цялостност [пълнота] или целомъдрието е смирението [смиреномъдрието]. Вече говорихме за него – преди всичко – то е победата на истината в нас, отстраняването на всички лъжи, в които обикновено живеем. Само смирението е способно на истина, да види и приеме нещата такива каквито са, и следователно да види Божието величие и благост в любовта и [във] всичко. Ето защо ни се казва, че Бог дава благодат на смирените и се противи на гордите. 

 

Целомъдрието и смиреномъдрието са естествено последвани от търпението. Плътският или [грехо-] падналият човек е нетърпелив да ослепее за самия себе си, той бързо съди и осъжда другите. Като има само някакво начупено, непълно и разкривено знание за всичко, той всичко измерва със своите вкусове и представи, бидейки безразличен към всекиго освен самия себе си, той иска животът да има успех тъкмо тук и сега. Търпението, обаче, е една наистина божествена добродетел. Бог е търпелив, не защото Той е снизходителен, а защото вижда дълбочината на всичко съществуващо и вътрешната същност на нещата, които в своята заслепеност ние не виждаме, е отворена за Него. Колкото повече се приближаваме до Бога, толкова по-търпеливи ставаме, и толкова повече отразяваме онова безкрайно уважение за всички същества, което е една хубава Божия черта. 

 

И накрая, венецът на всички добродетели, на цялото израстване и на всички усилия е любовта. Тази любов, както вече казахме, може да се дарува единствено от Бога – дарът, който е целта на цялата духовна подготовка и практика. Всичко това е обобщено и събрано ведно в заключителното моление на великопостната молитва, в която молим да видите собствените си прегрешения и да не се осъждаме своя брат. 

 

Но, в крайна сметка, има само една опасност - гордостта. Гордостта е източникът на злото и всяко зло е гордост. Не е достатъчно да видя собствените си прегрешения, защото дори и тази очевидна добродетел може да бъде превърната в гордост. Духовните писания са пълни с предупреждения за префинените форми на псевдо-благочестие, които в действителност представляват покритие на смирението и самообвиняването и могат да доведат до една наистина демонична гордост. Когато виждаме собствените си прегрешения и не осъждаме своите братя, когато – с други думи – целомъдрието, смирениемъдрието, търпението и любовта представляват едно [цяло] в нас, тогава и само тогава гордостта на главния [ни] враг ще бъде унищожени у нас. 

 

След всяко моление правим земен поклон. Както казах, метаните не се ограничават само до молитвата на Свети Ефрем, но могат – като последица – да се превърнат в отличителната характеристика в продължение на цялото богослужение. Тук, обаче, тяхното значение се разкрива най-добре [от всякъде другаде]. В дългото и трудно усилие на духовното възстановяване, Църквата не отделя душата от тялото. Целият човек е отпаднал от Бога, целият човек следва да бъде възстановен, целият човек следва да се върне. Катастрофата на греха лежи именно в победата на плътта, на животното, ирационалното, похотта в нас, на духовното и божественото. Но тялото е славно, тялото е свято. Толкова свято, че Сам Бог стана плът. Следователно спасението и покаянието не са презрение към тялото или негово пренебрегване, а възстановяване на тялото в истинската му функция като израз и светлина на духа. Като храм, цената е човешката душа. Това да бъдеш християнин, в известен смисъл, е борба не срещу, а [именно] за тялото. По тази причина се кае целият човек – душа и тяло. Тялото участва в молитвата на душата, точно както душата се моли чрез и във тялото. Земният поклон [метанието] е знак на покаяние и смирение, на обОжение и послушание и по този начин представлява един великопостен ритуал „пар екселанс”. Както гласи един химн от прежде-освещената литургия: „От грях нека се въздържаме, тъй както се въздържаме от храна”. Амин. 

 

Публикувано от Йоана на 15 февруари 2012 г.


4U2C

4U2C

A Prayer Before Communion
by St Dimitry of Rostov


Open, O doors and bolts of my heart
that Christ the King of Glory may enter!
Enter, O my Light and enlighten my darkness;
enter, O my Life, and resurrect my deadness;
enter, O my Physician and heal my wounds;
enter, O Divine Fire, and burn up the thorns of my sins;
ignite my inward parts and my heart with the flame of Thy love;
enter, O my King, and destroy in me the kingdom of sin;
sit on the throne of my heart and [You] alone reign in me,
O Thou, my King and Lord.



To DOWNLOAD – a PHP /pdf/ Book on 10 Miracle-Working Icons of Theotokos



А има ли друг баир оттатък смъртта?
- Стойко Попович (в писмо до сина си [Георги] Сава Раковски)



БОЖИЕТО / OF GOD
Higgs Boson / Holy Sepulchre / the Eye / Aurora Borealis / Rock (Mauritania)
www.revolvermaps.com/?target=enlarge&i=2dr1igobw8i&nostars=true&color=00fff6&m=0&ref=null