The Nativity - C.S. Lewis Рождеството

Temporal

 

 

 

Mystical Nativity (Тайнственото Рождество)
е картина от около 1500 г. –1501 г.
от италианския ренесансов майстор
Сандро Ботичели (Sandro Botticelli),
в Националната галерия в Лондон

Превод от английски

Рождеството (Христово)

Сред воловете (аз – бавен като вол)
виждам как в обора славата расте,
което, с волска тъпота най-сетне
ми дава силата на вол.

Сред магаретата (като тях съм инатлив и аз)
виждам Спасителя си там, де сеното търсех аз.
Дано безумието ми звероподобно ми даде поне
търпение на зверове.

Сред овците (като овца се отклоних – от трън на глог)
гледам яслата, където е положен моят Бог.
О, нека блеещата ми природа ми спечели там
МАЛКО ВЪЛНЕСТА НЕВИННОСТ! (а не срам!)

Клайв Стейпълс Луис

(К.С. Луис  – авторът на "Хрониките на Нарния",
с право би могъл да нарече този бисер и
‘Да се учим от животните’.
Молитва, която зове към сила, търпение и невинност. )

Второто Пришествие на Христа

Temporal

 

„вече се носи
глас от Дан,
и гибелна вест –
от Ефремова планина”
[Пр.Иер. 4:15]

Хомилия за второто Пришествие на Христа,

приписвана от мнозина на св. Никодим Светогорец

Превежда се от английски
(от превод от гръцки
[на английски] от Джордж Ралис)

Отче, благослови!

Излезте напред, синове на Светлината, чуйте от блажения и възхваляван глас на Спасителя, който ни казва: „

дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството

” (небесно) [Мат. 25:34]. Внимавайте, братя мои, та никой да не бъде лишен от блаженото наследство, тъй като вече се приближи. Като Светлина от Светлина, Христос слезе при нас; Той ни доведе до Светлината. Той слезе при нас и се уподоби нам, за да ни уподоби Нему. Безсмъртният слезе при смъртните, и когато Той ги направи безсмъртни, Той се възнесе отново при Отца Си. Той идва със славата на благословения Си Отец, за да съди живите и мъртвите. Пътят ни е пълен със светлина и слава, та ние да можем да вървим в светлината към Отца.

Хайде, възлюбени, нека вървим по пътя, който Господ ни показа, та с радост да достигнем Неговото Царство. Нека вземем елей в съдините си, братя, нека запалим кандилата си и да не заспиваме, защото очакваме да посрещнем Господ от Небесата. Затова нека не ни се доспива, та кандилата ни да не загаснат. Ето, Той пристигна, нощта премина и денят се приближи, синове на светлината, вие достигнахте Светлината; излезте с радост да посрещнете нашия Господ! Покажете Му добродетелите си, предложете Му приношение и чиста вяра.

И тъй, братя, не се отпускайте, нито заспивайте, но нека окото на душата ви да е фиксирано върху тази небесна красота, та да станете наследници на Отца и сънаследници на единородния Син Божий. Хайде, нека захвърлим всяка грижа и тревога на днешния век, и нека работим за Господа. Защото, ето, онзи вик прозвънтя силно и ясно, в който се казва: „

ето, Младоженецът иде, излизайте да Го посрещнете

” [Мат 25:6]. Всички вие, които Го обичахте, бъдете готови да Го видите в Неговата слава – защото Той ще ощастливи всички, копнели за Него, в онази неизказана младоженческа стая, – нека сме готови, братя, защото не знаем, кога ще дойде Господ. Този ден идва като крадец в нощта, и също както светкавицата е пребърза, такова ще е и идването на Господ, защото тръбата ще зове, и земята ще се разтресе до основи, а небесата със силите си ще се поклатят и всички мъртви ще възкръснат. Горко ми! Горко ми! Неописуем страх и трепет ще обземе хората в оня час. Всичко що диша ще потрепера в оня час. Слънцето ще потъмнее, луната ще се замъгли и всички стихии ще се променят. Реки ще пресъхнат и градушка ще падне с голям тътен; смъртоносни и отровни червеи ще избликнат и ще искат да ядат плътта на грешници; най-тъмни бездни ще се разкрият и ще приемат осъдените, и кой би могъл да разкаже, възлюбени, всичките скръбни неща, които навсякъде ще се случват на окаяните грешници? А праведните ги очаква цялото радостно щастие. Горко! Горко! тогава на поробения, защото – като стои със скръбно лице и обезсърчен – той ще бъде презрян и обиждан от ангелските сили и дори не ще може да повдигне очите си, заради своето безумие. А оттам – влачен, вързан и бит, той ще бъде предаден на страховити ангели, които да заведат него и демоните, които са го измамили, за нескончаемо наказание, за унищожаване на тялото, вършило лошотии, и за изгарянето на душата, предала се на злини. И той ще бъде поставен в безконечно наказание.

Hierarchy Observed in Living the Spiritual Attainment

Temporal

 

link to post in Russian:
(source)

Соблюдаемая иерархия в опыте духовного постижения.

(a true voice)

[CELESTIAL GATES]                                                 От Velikden 2008

 Translation from Russian

The Hierarchy Observed in Living the Spiritual Attainment.

There are several stages of ascent in spiritual life relating to the contemplative (as opposed to the praxis) path. Further one could call these levels: they are as it were in various degrees of remoteness from the source of Light, but still the same they do have Him (the Light) in themselves – and the Light is invariably felt, present in each one of them. These stages, or levels, are the following:

1) prayer

2) the Gospel

3) spiritual-and-moral literature (and)

4) reflection and discursive experiences of the previous three. {See Note 1}

Most probably, a strict division of these into four components would be too “quick”(,) a thing that seems odd, however, without man neither prayer, nor even reflections about it is possible; and the Gospel and the spiritual-and-moral literature would lie (remain) a useless burden unless there be understanding (a meaning is given to them) and empathy for what is written there. It is no coincidence, therefore the righteous Fathers (used to) say that prayer (the permanent one) is a constant remembrance of God. Which is also reflected in the reflection about Him.

However, prayer as such still is a specific way of thinking, rather a forced one – and not a free one bound with an apparent necessity; and not by accident, and the arbitrariness of intuition. Actually, prayer is not even thinking (reflecting), but it is action – thinking does presuppose it. Prayer one may call pro-active meditation, and not one that presupposes activeness. Not a theory of practice but the very practice albeit mixed (up) with theory. And trough it this practice has been vouchsafed to become (evolve into) – often stemming out of fruitless, painful, agonizing, seemingly endlessly long, but so much necessary for the creatures acts of attainment of the Truth – “theoretical” states. This is why part 4 is also a necessary and central content part of the perfection in Christ; it, too, is illuminated by His light as long it leads to a right prayerful state.

( Collapse )

no, there's not enough love to go 'round...

                               sympathy...

Now when you climb into your bed tonight
And when you lock and bolt the door
Just think of those out in the cold and dark
'cause there's not enough love to go 'round.

And sympathy is what we need my friend
and sympathy is what we need.
And sympathy is what we need my friend,
'cause there's not enough love to go 'round,
no there's not enough love to go 'round.

Now half the world hates the other half.
And half the world has all the food.
And half the world lies down and quietly starves,
'cause there's not enough love to go 'round.

And sympathy is what we need my friend
and sympathy is what we need.
And sympathy is what we need my friend,
'cause there's not enough love to go 'round,
no there's not enough love to go 'round.

---

---

---

ИЗБРАНИКЪТ НА БОЖИЯТА МАЙКА.

ДУХОВНИЯТ ЛИК НА БРАТ ЙОСИФ МУНЬОС

---

---

St. Martyr Dorothea of Caesarea in Cappadocia

Мученица Дорофея
и с нею Христина, Каллиста и Феофила

Saint Dorothea /Dorothy/, February 6/19

St. Martyr Dorothea lived in Caesarea in Cappadocia, and suffered under the Emperor Diocletian in 288 or 300, along with women martyrs Christina and Callista and martyr Theophilus.

Saint Dorothea was a pious girl, a Christian, distinguished with great meekness, humility, chastity, and wisdom given by God, which astonished many. Caught at an order by governor Sapricius, she firmly confessed her faith in Christ and was subjected to tortures. Failing to break down the will of the saint, the governor gave her to two women – the sisters Christine and Callisto, who were previously Christians, but – fearing the tortures, renounced Christ and began to lead impious life. He ordered them to persuade saint Dorothea to bring sacrifice to the pagan gods. However, the opposite happened: the women – convinced by Saint Dorothea that through God’s mercy salvation is granted to all repentant – did repent and turned to Christ again. For this they were tied back to back and burned in a tar barrel. The saint sisters Christina and Callista died as martyrs, bringing a penitential prayer to the Lord and [He] redeemed their sin of apostasy.

Saint Dorothea was again subjected to tortures, which she suffered with great joy and also happily welcomed the death sentence. When the saint was led to her execution, a certain learned man, (scholastic) Theophilus, told her with a sneer: “You bride of Christ, send me rose flowers and apples from thy Bridegroom’s garden”. The martyr nodded to him in response.

Before her death, the saint asked to be given time to pray [a while]. When she finished the prayer, an angel appeared before her in the form of a handsome youth and handed her – in a clean canvas – three apples and three rose flowers. The saint asked that all this be given to Theophilus, after which she was beheaded by sword.

Having received the [blissful] gifts of grace, the persecutor of Christians until recently was astounded, he believed in the Saviour and confessed himself a Christian. Subjected for this to cruel tortures, St. Theophilus was martyred by beheading by sword.

Santa Dorotea, Rome, Trastevere

The relics of St. Dorothea are [kept] in Rome, in the church of her name; her head is also in Rome, in the Church of the Theotokos in Trastevere.

Santa Maria, Rome, Trastevere

The ancient church of San Silvestro boasts a stone titrated to Sts. Sylvester and Dorothy [Rector Julian De Datis took care of the translation, composing a memorial stone over the remains of Roman times – that stone is still preserved in the Church’s Sacristy and was also titrated to Sts. Sylvester and Dorothy by the second half of XVI c].

Hieromonk Grigorios (a.k.a. priest Ligorko) Поп Лигорко

Temporal

 

---

Translation from Bulgarian

---

Stoyu N. Shishkov
Hieromonk Grigorios
(a.k.a. priest Ligorko) Born around 1800, died around 1880

       In that dark and terrible historical era when the native Bulgarian population was compelled by the force of swords to leave their father’s Christian faith and replace it with the Muslim [one], only few were those who managed to avoid murder and Turkicisation and preserve their faith...

       What was life like for that true to Christianity minority left in the mountains in the first years after going after the Turkish faith, how come it has survived to this day – we can only learn this from the preserved private [or family] legends. From these legends and some physical evidence preserved here and there we can see that the remains of Bulgarian Christians – until recently – lived a really difficult, full of deprivations and suffering, life in the mountains, accompanied by constant care for self-defense. In order to avoid death, they have struggled in every way to hide their being Christians, they hid in inaccessible forested areas, etc. (1) No churches, no priests, no signs of Christian life were admissible not so much because of the Mohammedanized neighbors and relatives but because of the numerous raids of janissaries, Tartars, kardjali-s [brigands], delibashi-s etc. which walked all parts of the Rhodope Mountains, and whose only purpose in life was plunder. So even the outer [for the mountains] world for a long time could not know for sure that there is in the broad mountain recesses here and there Christian population to have survived.(2).

       No doubt that under such conditions the religious sentiment must have been dropped by far in the other non-Turkicised forest dwellers. At one time, approximately in the first half of XVIII century, monks from the Mount Athos monasteries began visiting the Rhodopes dressed often in Arnaut or Turkish costumes. This comes to show – as will be seen below – that Athos has at first undertaken a missionary mission to revitalize and preserve Christianity among the residual non-Turkicised Rhodope population.

       From among these monks from Mount Athos, many of whom reached a martyr’s wreath, the deepest memories in the local population is preserved and the most deserving for both the religious-and-moral awakening and also for the national-and-public awakening in the middle Rhodope Mountains [region] was Hieromonk Grigorios called and remembered even today also as [a.k.a.] (by the name of) ‘pop Ligorko’ or pop [priest] Gligorko.

       When circumstances changed somewhat, some of the Mount Athos monasteries succeeded to open in certain villages their own convents [cells, nunneries], which were occasionally visited by monks – (i) to invite pilgrims to Mt. Athos, (ii) to preach and collect votive offerings to the monasteries. In the Ahu-chelebi kaaza [district – Turkish etim.] a chief Athos convent was in the village of Ustovo, which years on end never remained empty, without a monk. That convent was of the “John the Forerunner” Dionysian Monastery. Around the year 1837-38 Hieromonk Grigorios, who was then some 40 years old, came to the said convent. A pure Greek by nationality, born in the village Skutou, somewhere near Mount Athos, monk Grigorios did not know a word in Bulgarian, because of which the residents of Ustovo did not want him. So then monk Grigorios went to the village of Gorno [upper] Dere-kyoy, which had no priest. In the meantime he learned the local Bulgarian speech [dialect] and – along with his priestly duties – he got to also teach the village children at school. Of exemplary living, being an excellent preacher in the church and a good teacher at school, Hieromonk Grigorios soon earned a good reputation in the kaaza [village district]. The following year, the Ustovo residents already invited him to their village, where he stayed until 1849. During that period he already learned the tongue well, wandered about all the villages for confessions and became so popular that people thought him [to be] a saint. In 1849 the “St. J. Forerunner” monastery ordered him to leave Ahu-chelebi and go to Wallachia. However, after three years, in 1832, Hieromonk Grigorios returned back to Ustovo and stayed [there] until 1872, when in his declining years he departed to Mt. Athos, where the days of his life ended.

       Hieromonk Grigorios was of medium height, with blond and sharp beard, dry face and fiery eyes. He was a widely educated theologian and possessed rare Christian virtues. He had a glib tongue and a powerful preaching tone. He lived modestly; he never ate meat food; he never lusted for money; he dressed poorly; he attended on himself; he was easy-accessible to everyone and anyone, and he preached anywhere. He boldly lashed wicked people; he hated the Turks; he hated and kept apart from everything secular; in a word, he led a purely Christian-and-ascetic life, which – coupled with his powerful preaching – revived the population’s spirit, uprooted many prejudices and largely raised the religiousness and morality in that region, which even today stands out in this respect as compared to many other suburbs.

Wnn-nfr Ονούφριος

T A L M A C H
so much and simple

“he who is constantly good”
St. Onuphrios the Great



Св. Онуфри Велики


Troparion, Tone 1
Through desire you have reached the spiritual desert,
Oh, divinely wise Onuphrios, and as fleshless
you have worked exploits in it, [you] labor-lover,
competing with the prophets Elijah and the Baptist,
and from the angelic hand you have delighted in the divine mysteries,
and you are now enjoying in the light of the Holy Trinity
together with them. Pray for us to be saved,
we who revere your memory.

---

Troparion (Tone 1)
In the flesh you lived the life of an Angel,
you were a citizen of the desert and a treasury of grace,
Oh Onuphrios adornment of Egypt.
Wherefore we honour your struggles as we sing to you:
Glory to Him Who has strengthened you;
glory to Him Who has made you wonderful;
glory to Him Who through you works healings for all.

---

Тропарь преподобного Онуфрия Великого

глас1

Желанием духовным пустыни достигл еси, богомудре Онуфрие,
и яко безплотен в ней многолетне подвизался еси трудолюбне,
соревнуя пророкам Илии и Крестителю:
и от руку ангельску таин божественных насладився,
ныне во свете Святыя Троицы купно с ними веселишеся.
Моли спастися нам, твою память почитающим. 

Тропарь преподобных Онуфрия и Петра

глас 4

Боже отец наших,
творяй присно с нами по Твоей кротости,
не отстави милость Твою от нас,
но молитвами их
в мире управи живот наш.

Молитва преподобному Онуфрию

О преизящный и превеликий пустынножителю, преподобне отче Онуфрие!

Похваляю твоя неизреченная чудотворения и житие пресветлое, еже еси препроводил от юности твоей даже и до старости: никтоже бо изчести возможет терпений и подвигов твоих, пречестне. Удивися преподобный Пафнутий твоему жестокому, еже в пустыни, житию, вкупе же и зело возрадовася, обрет тя единаго толиких подвигов исовершенства суща образ. Сего ради и подлинно испыта о трудех твоих святых и о еже колико имел еси временнаго жития. Темже и написа, яко шестьдесят лет и три в трудолюбии пребывая, в наготе претерпевая мраз и зной, в глубоцей пустыни со зверьми и птицы обитая, молитвы непрестанно творя, пожил еси. Сего ради ныне радость тебе приношу от недостойных устен моих, преподобне отче, преподобному Пафнутию радосте великая: сподобися бо при кончине со львы послужити тебе, погребсти тело твое и с тобою на Небеси жити, Илии Фесвитянину ревнителю, Иоанну Крестителю наследниче, друже Христов и снаследниче истинный, Египту умная красото, фивеом великое светило, Ливии красная доброто, финиксе краснопроцветающий, орле высокопарный, летающий в поднебесная, на Небесех гражданство обретый, идеже и водворися у Престола Владыки славы, с двадесять четырьми старцы жилище обретый, с ними же и пребываеши. И ныне молю тя, пречудный гражданине Небесный, святых ликов Ангельских совсельниче: услыши мя, грешнаго и недостойнаго раба твоего, в час сей и приими сие малое моление мое, великий заступниче, скорый помощниче притекающим к тебе усердно; заглади рукописание дел моих скверных и нечистых, яже держат демонския полки, покрый мя твоим заступлением, причти мя ко уготованному месту молитвами твоими и сподоби мя Вышняго Иерусалима, ибо по Преблагословенней Владычице нашей Богородице и Приснодеве Марии тебе между теплейшими помощниками и заступниками моими почитаю. Присещаеши бо и даеши руку помощи припадающим к тебе в храме твоем повсюду. Темже и аз, недостойный, ныне тебе молюся и призываю: умоли Милостиваго Бога, да отпустит ми вся прегрешения моя вольная и невольная, сотворенная вся злая дела моя и да избавит мя твоим предстательством от вечных мук, научит мя творити добрая дела, наставит мя на путь ко спасению истинному и сподобит мя купно радости вечныя насладитися со всеми святыми ныне, и присно, и во веки веков. Аминь

---

...

T A L M A C H
so much and simple

---

С


В


Е


Т


А


Я

Letter 99 The Responses of Pope Nicholas I to the Questions of the Bulgars, A.D. 866

T A L M A C H
so much and simple

---

URL адрес                                               MIME тип
http://www.pravoslavieto.com/docs/eng/history_of_the_bulgarian_orthodox_church.htm text/html
http://members.multimania.co.uk/berberian77/bulgaria_runciman1.pdf application/pdf
http://www.pravoslavieto.com/history/19/1881_arhiep_Serafim_Sobolev/index.htm text/html
http://pravoslavie.domainbg.com/20/index.html text/html
http://www.pravoslavie.domainbg.com/11/index.html text/html
http://www.pravoslavieto.com/life/02.06_sv_Fotij.htm#послание text/html
http://www.pravoslavieto.com/history/09/866_responce_pope_Nicholas_I.htm text/html
http://www.pravoslavieto.com/history/09/Chernorizets_Hrabur/index.htm#ватикански text/html

---

Click on the links above to read [in English mostly]

---

Писмо 99
Отговорите на папа Николай I на въпросите на българите, 866 г. сл. Хр.

---

Vesting [Ourselves] in the Grace – Fr. Nicholas***BOW***, sermon GOD Is Alive Обличане в благодатта – Жив е БОГ

Temporal

 

---

11.12.2011 г. Неделя 26-та сл. Петд.

(проповед на о. Николай***ПОКЛОН***, в катедр. храм „Успение Богородично“, София)

---

December 11, 2011, Sunday 26-th after Pentecost
(a sermon by Fr. Nicholas***BOW***, at the “Dormition of the Most Holy Theotokos” cathedral Church, Sofia)

---

---

TRANSLATED FROM BULGARIAN

---

       We heard the words of the Apostle Paul to Timothy: “Be not thou therefore ashamed of the testimony

[sufferings] of our Lord ” [2 Tim. 1:8] Jesus Christ. This message of the apostle is filled both with general Christian and particularly pastoral instructions, most of which – clear[-cut] and specific. Such is the content of his first epistle to Timothy. The former persecutor of Christ, called by the Grace to be an apostle of the Gentiles, as he writes, “ordained a preacher, … a teacher of the Gentiles in faith and verity” [1 Tim. 2:7] tutors one of these Gentiles who has became for him his “own son in the faith” [1 Tim. 1:2]. This faith in the One who has redeemed the entire human race – the Son of God, [this faith] which after Christ’s birth has been leading the new God-chosen people, both Hebrews and Gentiles. This faith is revealed and established not by the vague Old Testament promises and expectations, but - through the light of enlightenment for every soul - by the truth of God. This is the human nature resurrecting action of the Grace, of the soul’s living connection with God through the condescending to it regenerating power of God. But this is only valid when faith has turned into a center, the contents and the meaning of life; when the soul has started living and has come to know Christ in itself. When the evidence and the confirmations of this faith are born on their own, without being sought after. And this takes place in the presence of newly acquired awareness, of the enlightened thinking through the new capabilities for understanding, which give the faithful the inbuilt in their minds “nous of Christ”. This applies to those who not only believe in Him, but also carry their cross, which consists in taking off the old man of sin and vesting oneself in the Grace.

---

---

Talk on Uncreated Energies Беседа за Несътворените Енергии

Temporal

 

---

Talk on the Spiritual Life
for the Toronto Conference of October, 2011

---

ПРЕВОД ОТ АНГЛИЙСКИ

---

Беседа за духовния живот
за конференция в Торонто през октомври 2011 г.

       {Темата за несътворената светлина е обяснена от о. Максим Марета [Fr. Maximus Maretta, GOC] в обръщението му, произнесено на конференция [на супер-правилните, или „десните”] през 2011 г.. О. Максим преди време беше част от РПЗЦ, но с обединението РПЗЦ – МП той се присъедини към ГПЦ. Беседата му, днес, се отнася до всички и не показва супер-правилно мислене.

       Световното Православие сякаш е извадило тази тема от контекст. О. Максим го връща обратно в точно правилната перспектива с перфектна трезвост. Прочетете тази беседа, за да се запознаете с настоящето ни място и днешното ни състояние в по-общата схема на нещата.

[Йоанна Х.]}


Ваши Преосвещенства, отци, братя и сестри в Христа,

       Светът, в който се намираме днес, е свят на почти пълно изоставяне на Бога. Ние живеем в едно напълно светско общество, в което религията в най-добрия случай се игнорира, а в най-лошия – бива активно тормозена. Всеки аспект от нашата култура се бори против познаването на Бога и против християнския начин на живот. Как ние – православните християни, би следвало да водим набожен и сериозен живот, имащ Христос за свой център? Как можем да следваме стъпките на Светите Отци и да продражаваме на техните светоглед и начин на живот?

       Част от отговора, мисля, е в това, че трябва да се опитаме да разберем писанията на Светите Отци. Това, което бих искал да сторя днес, е да ви предложа кратко описание на духовния живот според ученията на Светите Отци. Макар че част от онова, което ще ви кажа може да изглежда на пръв поглед малко абстрактно или дори неприложимо по отношение на живота на средностатистическия човек в света, мисля, че това човек да има разбиране на теорията, която стои зад духовния живот, е изключително полезно за всички. Всички ние, независимо дали сме духовници или монаси, или миряни, в крайна сметка имаме една и съща цел: да се съединим с Христа. Едни и същи духовни закони важат за всички ни, въпреки че някои от особеностите може и да се различават в зависимост от статуса на даден човек в живота. Всички ние сме хора и всички ние сме православни християни, и всички ние следваме едно и също Евангелие и едни и същи Свети Отци на Църквата. Светите Отци са писали не просто за монасите, а за всички хора; и всеки, който има сериозно намерение да води живот в съответствие с Евангелието трябва да разбере основополагащите правила за духовната бран и основните рамки, в които работим за нашето спасение.

       Една от най-големите хвалби на Православната Църква е това, че ние не влизаме в духовната бран сляпо както правят протестантите и сектантите, а по-скоро с определен план наум. Според св. Максим Изповедник, ние трябва да се борим „по научному”. „По научному” ще рече, че духовният живот може да бъде анализиран и разбит на части, така че да знаем какво правим във всяка една стъпка по пътя. Стремим се да разберем кои са пречките пред нас, как можем да преодолеем изкушенията, какви са проявите на благодатта, каква е разликата между благодат и заблуда и така нататък.

       Духовният живот като цяло е разделен на три етапа, които за първи път са били ясно разграничени от св. Дионисий Ареопагит. Той говори за етапите като [за] пречистване, просветление и съвършенство. Други Свети Отци говорят за последния етап като [за] обо́жение. Пречистването е етапът, в който започват всички хора: това е, когато се очистваме от осемте главни страсти, за да се подготвим да получим Божията благодат. Най-простичкият начин да мислим за страстите е като за лоши навици. Като се пречистваме от тях ние достигаме състоянието на безстрастие, което е предпоставка за обитаването на Светия Дух и за непрестанната молитва.

       Светите Отци на Църквата изброяват осем общи [главни] страсти: лакомия, блудство, алчност, гняв, равнодушие или отегчение, отчаяние, тщеславие и гордост. Тези осем страсти идват от три основни [коренни] страсти, които са любов към удоволствие, любов към притежание и гордост. Те са описани в Свещеното Писание като „похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска” [1 Йоан. 2:16]. Тези три страсти на свой ред произхождат от един източник на всяко зло, който е любовта към самия себе си. И така, страстите са изброени в определен традиционен ред, който не е случаен, а по-скоро е свързани с начина, по който те властват над нас и с реда, в който трябва да се борим с тях. Като така, първите страсти, които са изброени, са лакомия и блудство, които са грехове, свързани с плътта. Греховете на плътта сякаш са първите, в които изпадаме (по този начин Адам изпадна в лакомия в рая), понеже те предлагат незабавно удоволствие и удовлетвореност. И така, там където Адам падна, и ние трябва да започнем нашия духовен живот; ще рече – с постене. Тъй стана, че Христос започна Своето служение чрез четиридесетдневен пост в пустинята. Другите страсти следват поред, като звършват с гордостта, която едноврменно е най-лошата от всички и е изцяло нематериална.

       В етапа на пречистване, нашата основна цел е да изкореним и унищожим страстите. Божията милост, обаче, е винаги с нас: обикновено по незабележими начини, но понякога и по начини, които са напълно очевидни. Всеки един от трите етапа има свое собствено ниво на благодат, която постепенно става все по-интензивна и по-забележима. Тези дела на Божията благодат са красиво описана от Йоан Преподобни, сирийски отшелник, чиито творби са събрани ведно с творбите на св. Исаак Сириец. Той описва благодатта, която получаваме, докато биваме пречиствани, по следния начин, към който повечето от нас могат да се съотнесат на някакво ниво.

       „Посещенията на Първия Етап [т.е. на очистването от страстите]

     √    Понякога благодатта сее смирение в сърцето на човека и прави мисълта му по-ниска и от прахта и пепелта.

     √    Понякога тя го кара да пролива сълзи посредством спомнянето на своите грехове.

     √    Понякога прави рецитирането на Псалмите да се услажда на сърцето му, като му дарява лекота и наслада в дългото му служение.

     √    Понякога го кара да обикне честите земни поклони, възбуждайки у него импулси на скръб и смирение, или на радост и увереност.

     √    Понякога го утешава с мечтания, той трябва да е предпазлив с тях, независимо колко прекрасни са те, заради Лукавия.

     √    Понякога го стимулира с възпоменание на светиите и на техните трудове и постижения, като му дава пламенно желание да подражава на трудовете им.

     √    Понякога го укорява с възпоменание на грешките му и как благодатта търпеливо го е търпяла като любяща медицинска сестра, и при този спомен той ще рони сълзи на скръб и радост. Тук, ако благодатта не би поддържала сърцето, той ще издъхне поради множеството парещи сълзи.

     √    Понякога му дарява неспирни похвали и услаждане в тях.

     √    Понякога го кара да обикне постоянното четене и смесва сълзи или удоволствие с него.

     √    Понякога му припомня живота на нашия Господ, и човек става смирен, но радостен; или изобразява Страданието пред него и го кара да рони от очите си страдалчески сълзи без мяра.

     √    Понякога вдъхновява у него любов да прави неща за удоволствието на братята му.

     √    Понякога тя ще до дари с мълчние, за да потуши импулсите на страстите.

     √    Понякога тя ще се разбуди в сърцето му жал за угнетените и служение на болните.

Посредством тези неща благодатта на Духа пречиства и полира душата на начинаещия и на всекиго, който обърне гръб на своето безгрижие и гнусни дела, и като се доближава до нея го поставя под ярема на послушанието”.


       Когато даден човек се е пречистил от страстите, благодатта на Светия Дух се спуска върху него и просветлява душата му. Тази фаза Светите Отци наричат просветление, и тя се нарича така, защото човек възприема цялата реалност по един коренно различен начин. Човек не само се освобождава от страстите, които разкривяват нашето възприятие на нещата, но също така човек вижда всичко чрез и във Бога: той вижда нещата така както са свързани с Бог, а не така както са свързани със собствените ни желания. С други думи, той вижда нещата такива каквито те наистина са. Това възприятие е толкова различно от възприятието на човек, който е под влиянието на страстите, че разликата е като между светлината и тъмнината. Такъв човек навлиза в друг един свят, свят на светлина и благодат; и все пак, това не е съзерцаването на несътворената светлина, която се отнася до хора в състояние на обОжение. Има три основни характеристики на състоянието на просветление:

   1.    непрестанна молитва
     2.    приемането на даровете на Светия Дух
   3.    съзерцание на “logoi” или на вътрешните принципи на сътворението

---

---

Warring with Ourselves, Ours Is ... a True Apostleship Before God Като Воюваме със Самите Себе Си, Нашето е ... едно Истинско Апостолство пред Бог

Temporal

 

---

Warring with Ourselves,
Ours Is ... a True Apostleship Before God
[The Big Bang and the Witness of the Old-Calendar Church of Bulgaria]
(a sermon delivered on 25 September / 08 October 2006* in Sofia)

---

* 330th anniversary of the repose (1776) of Elder Dositheus (actually a woman), recluse of the Kiev Caves who blessed St. Seraphim to go to Sarov

---

[Bishop Photii of Triaditsa:] Unfortunately, my beloved, the health of His Eminence Archbishop Chrysostomos did not allow him to serve today but we all have together taken communion of the Eucharistic table! I shall now ask His Eminence to address you with an arhipastor’s sermon!

[Archbishop Chrysostomos of Etna:] Во имя Отцу и Сыну, и Святому Духу ныне и присно и во веки веков – Амин!

       With the blessing of bishop Photii I would like to say a few words to you today about the importance of the witness of the old-calendar Church of Bulgaria. – I would like to begin in a rather curious way – by telling you some recent news. – As some of you may know three of the Nobel prizes for this year have been announced. – The Nobel prizes for chemistry, physics and medicine or physiology. – And these three prizes were shared by five Americans. – And the five of them are [much to our pride] either teaching in. or products of. the University of California and the Stanford University in California. – There is a theory in America that these prizes were given as a consolation prize to the United States. – As consolation for our president. – To give us a little hope beyond him! – At any rate – we’re proud of these prizes. – And two of the prize-winners have particular significance – these are the two prize-winners in physics. – These two prize-winners have demonstrated some of the processes by which the Big Bang may have occurred at the beginning of Creation. –

       Now, why would I refer to these two individuals in terms of the witness of your Church in Bulgaria?!? – There’s a very important reason! – We have come to think of our witness as old-calendarists or as traditional Orthodox as in oppositional witness. – And many of us like to think that our position is against modernism, – against trends in society, – – against the official Churches, – against any kind of new thought, – and against the Apocalyptic spirit of Antichrist. – In fact there is nothing oppositional in our position! – Our position is a matter of perspective. – For example, there are many who would say that these two scientists who won the Nobel prize – and who offered support for the physical-and-chemical components of the ‘Big Bang’ theory – and that they are therefore opposed to the Christian concept of Creation. – And therefore we as Christians should be opposed to their science! – Quite the opposite! Our position should be one of perspective! – They say that all life began with the Big Bang because of chemical-and-physical occurrences. – We have a different way of speaking of the Big Bang. – We turn to the narrative of Creation in the Old Testament – and we say, “God said ‘Let there be light!’ – and there was light” – that is our Big Bang! – And it’s perfectly consistent – with the idea that there was a point of Creation – which others may express in chemical-and-physical terms – but which we express in spiritual terms. – And this should be our approach as old-calendarists! – Not to be oppositional, – but always to offer a spiritual perspective. – The new calendar entered into the Orthodox Church – because there were those concerned about astronomical issues. – Our answer is not to argue astronomy with the Church – because astronomy is a secondary issue with the calendar – our answer is to talk about Tradition. – And Tradition is not built on astronomy – and is not changed on the basis of astronomy. – Our position is that Holy Tradition – expresses the inner essence of our Faith. –

The Royal Path of Moderation in our Age of Excess – AbC Царският път на умереността в нашата епоха на излишък

---

ПРЕВОД ОТ АНГЛИЙСКИ

---

The Royal Path of Moderation in our Age of Excess – AbC

ORTHODOX TRADITION
Center for Traditionalist Orthodox Studies
VolumeXXVIII, Number 1, 2011


Царският път на умереността
в нашата епоха на излишък

От слова на архиепископ Хризостом Етнийски със съвети
към братството на манастира „Св. Григорий Палама”

       Що се отнася до нашето общество – ако има нещо, което да го описва уместно – то това е думата „излишък”. Разполагаме с повече отколкото се нуждаем. Лакомо не намираме никакво удовлетворение в нашето излишество [до втръсване – тук и по-долу: квадратните скобки са бел. прев. ]. Не се поколебаваме да експлоатираме по оскверняващ начин околната среда. Медиите вече не дават новините с обективност и в дух на сдържаност, така че онова, което чуваме за световните събития, е покварено от сензационност и необуздана емоция, притъпяващи усета за предпазливо, умерено съзерцание на всички явления – били те духовни или светски – към което ни приканват светите отци на църквата. Вследствие на което дори се обадиха някои гласове, прегърнали омразата, разделящото отмъщение и грозотата в името Христово. Замаскирани като благочестие и праведност, вдъхновени и подигравани от Лукавия, различни подстрекатели сипят огън и жупел срещу злините в Църквата с неблагоразумна ревност, като си мислят, че поддържат традиционното православно учение. В действителност, общият дух на излишък в света около нас ни е направил съвсем слепи за смисъла на християнската умереност (която се корени в любовта, подслонява я и я храни) и доведе до една побъркана представа за света и за светоотеческия дух, която е в еднаква степен шокираща и опасна.

       Обществото ни привикна да нарича мира, тишината, сдържаността, внимателното обмисляне и разсъждаването – „топлохладност”, като злоупотребява с предупреждението на Христос за необходимата топлина на нашата вероизповед, нашата любов и нашето братство и обърква тази „топлина вътре в сърцето” със студеното, неуважително, превзето [и голословно] говорене в света – [нека повторя] още веднъж, говорене, което е навлязло в Църквата в дух на озлобление и омраза, противен на християнството. И наистина, когато св. Павел, пишейки до евреите, ни призовава към ревност в това да се „държим (здраво) за Вярата

”, той незабавно съпоставя това увещание с чист и ясен призив към „любов” и „добри дела” (вж. Евреи 10:23 – от ред на англ.). Разделящите ревността от любовта той описва като „потъпкали Сина Божий” със своя гняв и отмъстителност, считайки ги за заслужили наказание за това, че са похулили Духа на Благодатта: “τὸ Πνεῦμα τῆς χάριτος ἐνυβρίσας” (Евреи 10:29 – от ред на англ.). И в действителност, умереност в любовта е необходима дори и в защита на нашата вяра, независимо от това в колко голяма степен днес този смисъл остава неразбран и пренебрегнат.

St. Great Martyr Procopius Св. влкмч. Прокопий. Стенопис в църквата „Протата” в Карея, Света Гора Атон

---

Св. влкмч. Прокопий
St. Great-Martyr Procopius
.
Прокопий Пчелар / Procopius the Bee-Keeper

---

Стенопис в църквата "Протата" в Карея, в Света Гора Атон, от Мануил Панселинос

---

---

Тропар на преподобен, глас 8

На тебе, Отче, който подражава, сигурно ще се спаси,
защото, поел кръст, си последвал Христа;
и на дело си учил да се презира плътта, защото е преходна,
а да се грижи за безсмъртната душа.
Затова и с ангели ще се възрадва, преподобни (името), твоят дух.

---

       Празнува се в чест на пчелите и техния закрилник св. Прокопий. Пчелите са посредници между видимия и невидимия свят и помощници на Бога. Благословени са да създават меда. Дори и злите сили не им пакостят, заради любимата си храна. Затова болестите, злосторните същества, орисниците, вилите и самодивите биват умилостивявани с мед или медени питки.

       На 8/21 юли, още преди да е изгряло слънцето, за да са пчелите в кошерите, пчеларите отиват на пчелина с два обредни хляба – едният за Господ, другият – за св. Прокопий. Прекадяват пред кошерите хляба, намазват го с миналогодишен мед и после го раздават на съседи и познати за здраве и берекет. Докато прекадява, стопанинът нарича благословията: "Който е честит, честит берекетлия, на трън да седи, пчели да рои!" След това от всеки кошер се взема по парче от пълна восъчна пита. Това е първият мед и се вярва, че той притежава магически свойства да лекува всякакви болести. Затова се пази през цялата година: ако децата се разболеят, ако някой е ухапан от насекомо, пчела, стършел или паяк… С този мед се мажат питите в чест на Баба Шарка, мажат се и челата на децата, на момите и на невестите, за да не хващат уроки. На този ден не се работи, за да не "изрови облак полето", жените „пазят празника”, за да им „държат” децата, да растат живи и здрави.


Св. великомъченик Прокопий умрял мъченически за вярата, посечен след жестоки изтезания през 303 г.

---

       Celebrated in honor of the bees and of their patron St. Procopius. Bees are intermediaries between the visible world and invisible world and helpers of God. They are blessed to make honey. Even evil spirits do not harm them because of their favorite food. This is why diseases, evil-doing creatures, the weird sisters, wood-nymphs, and fairies are appeased with honey or honeycombs.

       On July 8th / 21st, even before sunrise, so that bees would be still in the hives, beekeepers go to the apiary with two ritual loaves of bread – one for the Lord, the other – for St. Procopius. They incense before the hives the bread, spread it with last year honey and then hand it out to neighbors and friends for health and prosperity. While censing, the beekeeper speaks this blessing: “Whoever is happy, a happy well-doer, let him sit on a thorn, and swarm bees!” Then taken from each hive is a piece of a full honeycomb. This is the first honey and people believe that ite possesses magic properties to cure any diseases. Therefore it is kept throughout the year: in case children fall sick, if someone gets bitten by an insect, a bee, a hornet or a spider... This honey is spread on the ritual loaves in honor of Baba Sharka [Granma Measles], spread on the foreheads of children, young women and brides, so they woould not be susceptible to evil eyes. No work on this day, so that “a cloud would not dig out the field”; women “keep the feast” so their children would “hold” and grow up safe and sound.

Икуменизъм /Ecumenism/ =A 1969 report= архиеп. Виталий, Монреалски и Канадски

Temporal

 

---

ПРЕВОД ОТ АНГЛИЙСКИ

---

Икуменизъм

Икуменизъм

от архиепископ Виталий, Монреалски и Канадски

1969 г.

Доклад пред епископския Събор

на Руската Православна Задгранична Църква

-както е публикуван в „The Orthodox Word” бр. 27 юли-август 1969 год.

       Историите за икуменизъм са в изобилие, а няколкото останали православни издания, които все още успяват и желаят да дадат израз на истината, все по-често се появяват и примери на решителна защита на истинската Христова Църква срещу тази съвременна ерес на ересите. Но може би все още самата същност на икуменизма не е определена с такава яснота и отчетливост, нито са разкрити причините, нито са изяснени мотивите на неговите последователи, нито е изложен неговия план – така както в настоящата статия. Представена първоначално като официален доклад пред пълния епископски Събор [Съвет] на Руската Православна Задгранична Църква през 1967 г. и преработен през тази година в светлината на Асамблеята в Упсала от 1968 г., тя може с право да заеме своето място до съвсем неотдавнашното „Печално Послание” на митрополит Филарет до всички православни епископи в целия свят* като един окончателен тръбен зов към познаващите и обичащите Христовата Църква да се отделят от злото на днешните дни и да се надигнат в защита на Църквата**.

* Пълен текст на английски език в „Orthodox Life” [Джорданвил, Ню Йорк], юли-август 1969 г., и в „Образователната Поредица на Св. Нектарий” [Сиатъл Вашингтон].

** Текстът в превод от руски език в периодичните издания, публикуван от „Monastery Press” на архиепископ Виталий в Монреал: „Orthodox Observer” [Православен наблюдател], юни 1969 г., стр. 14-30.



       ИКУМЕНИЧЕСКОТО ДВИЖЕНИЕ, което сега наблюдаваме в окончателния му вид със „Световния Съвет на Църквите“ като главно негово седалище, така да се каже, със сложната си мрежа от организации, е поставено поетапно през едно постепенно развитие.

       През първата половина на миналия век се появиха първите му предшественици: през 1844 г. в Лондон някой си Джордж Уилямс основава т. нар. YMCA [Уай-Ем-Си-Ей – Християнска Асоциация на Младите Хора (мъже)], която към златния си юбилей през 1894 г. [вече] е успяла да се разпространи в целия свят, а през 1952 г. наброяваше близо 10 000 клона с четири милиона членове. Сам основателят на тази общност е награден с Рицарски Орден от кралица Виктория.

Lord Jesus Christ have mercy on me. Κύριε Ἰησοῦ Χριστέ ἐλέησόν με.

Temporal

 

---

Превод от английски на
Translation into English from Greek

---

Mother Gabriel

Thou hast made me known to friends
Whom I knew not.
Thou hast given me seats in
homes not my own.
Thou hast brought the distant near
And made a brother of the stranger.

I am uneasy at heart
When I have to leave
my accustomed shelter,
I forget that there abides
the old in the new,
and that there also, Τhou abidest.

Through birth and death,
in this world or in others,
wherever Τhou leadest me,
it is Τhou the same,
the One Companion of my
endless life,

who ever linkest
my heart with bonds
of joy to the Unfamiliar.
When one knows Τhee,
then alien there is none,
then no door is shut.

Oh! Grant me my prayer
That I may never lose the bliss
Of the touch of the One
In the play of the many.

Мат Гавриила


Ти срещна ме с приятели,
Които не познавах.
Ти ми даде дом
във чужди къщи.
Ти далечното го приближи
И от странника направи брат.

Сърцето ми препуска лудо
Когато трябва да оставя
обичайния подслон,
и все забравям,
че старото живее в новото,
и че в него – също – пребиваваш Ти.

Чрез раждане и смърт,
във този свят и в онзи,
където Ти ме поведеш,
пак Ти си – все един и същи! –
Единственият Спътник
на живота ми безкраен,

Който свързвал е някога
с връзки на радост
сърцето ми с Непознатото.
Когато човек Те опознае,
тогава няма странник,
тогава никоя врата не е затворена.

О! Чуй молитвата ми
Никога да не загубя блаженството
От д́осега с Едничкия
В играта на мнозина.
       This is now!

The Prayer of
Ephraim the Syrian
(A. S. Pushkin)


The desert fathers and
women of no blame –
So that the hearts would
rise in areas celestial,
To strengthen one amidst
the valley storms and battles –
Laid down a multitude
of holy prayers;
But none of those
melt down my heart,
Like the one a priest
repeats in prayer
In days of sorrow during Lent;
And it all so often comes to mouth
And upholds the fallen
with force unknown:
“O Lord and Master of my days!
A spirit of despondent idleness,
vainglorious ambition,
veiled by the serpent
And idle talking give not to my soul.
But rather grant me
to see my, Oh dear Lord, failings –
lest I condemn my brother –
And bestow on me
a spirit of humble-mindedness,
Of patience and of love,
And chastity in my heart bring to life.”

       This is here!

Молитва
Ефрема Сирина
(А. С. Пушкин)


Отцы пустынники
и жёны непорочны,
Чтоб сердцем возлетать
во области заочны,
Чтоб укреплять его средь
дольных бурь и битв,
Сложили множество
божественных молитв;
Но ни одна из них
меня не умиляет,
Как та, которую
священник повторяет
Во дни печальные Великого поста;
Всех чаще мне она приходит на уста
И падшего крепит неведомою силой:
Владыко дней моих!
Дух праздности унылой,
Любоначалия, змеи сокрытой сей,
И празднословия не дай душе моей.
Но дай мне зреть мои,
о Боже, прегрешенья,
Да брат мой от меня
не примет осужденья,
И дух смирения, терпения, любви
И целомудрия мне в сердце оживи.