Temporal
Warring with Ourselves,
Ours Is ... a True Apostleship Before God
[The Big Bang and the Witness of the Old-Calendar Church of Bulgaria]
(a sermon delivered on 25 September / 08 October 2006* in Sofia)
Ours Is ... a True Apostleship Before God
[The Big Bang and the Witness of the Old-Calendar Church of Bulgaria]
(a sermon delivered on 25 September / 08 October 2006* in Sofia)
* 330th anniversary of the repose (1776) of Elder Dositheus (actually a woman), recluse of the Kiev Caves who blessed St. Seraphim to go to Sarov
[Bishop Photii of Triaditsa:] Unfortunately, my beloved, the health of His Eminence Archbishop Chrysostomos did not allow him to serve today but we all have together taken communion of the Eucharistic table! I shall now ask His Eminence to address you with an arhipastor’s sermon!
[Archbishop Chrysostomos of Etna:] Во имя Отцу и Сыну, и Святому Духу ныне и присно и во веки веков – Амин!
With the blessing of bishop Photii I would like to say a few words to you today about the importance of the witness of the old-calendar Church of Bulgaria. – I would like to begin in a rather curious way – by telling you some recent news. – As some of you may know three of the Nobel prizes for this year have been announced. – The Nobel prizes for chemistry, physics and medicine or physiology. – And these three prizes were shared by five Americans. – And the five of them are [much to our pride] either teaching in. or products of. the University of California and the Stanford University in California. – There is a theory in America that these prizes were given as a consolation prize to the United States. – As consolation for our president. – To give us a little hope beyond him! – At any rate – we’re proud of these prizes. – And two of the prize-winners have particular significance – these are the two prize-winners in physics. – These two prize-winners have demonstrated some of the processes by which the Big Bang may have occurred at the beginning of Creation. –
Now, why would I refer to these two individuals in terms of the witness of your Church in Bulgaria?!? – There’s a very important reason! – We have come to think of our witness as old-calendarists or as traditional Orthodox as in oppositional witness. – And many of us like to think that our position is against modernism, – against trends in society, – – against the official Churches, – against any kind of new thought, – and against the Apocalyptic spirit of Antichrist. – In fact there is nothing oppositional in our position! – Our position is a matter of perspective. – For example, there are many who would say that these two scientists who won the Nobel prize – and who offered support for the physical-and-chemical components of the ‘Big Bang’ theory – and that they are therefore opposed to the Christian concept of Creation. – And therefore we as Christians should be opposed to their science! – Quite the opposite! Our position should be one of perspective! – They say that all life began with the Big Bang because of chemical-and-physical occurrences. – We have a different way of speaking of the Big Bang. – We turn to the narrative of Creation in the Old Testament – and we say, “God said ‘Let there be light!’ – and there was light” – that is our Big Bang! – And it’s perfectly consistent – with the idea that there was a point of Creation – which others may express in chemical-and-physical terms – but which we express in spiritual terms. – And this should be our approach as old-calendarists! – Not to be oppositional, – but always to offer a spiritual perspective. – The new calendar entered into the Orthodox Church – because there were those concerned about astronomical issues. – Our answer is not to argue astronomy with the Church – because astronomy is a secondary issue with the calendar – our answer is to talk about Tradition. – And Tradition is not built on astronomy – and is not changed on the basis of astronomy. – Our position is that Holy Tradition – expresses the inner essence of our Faith. –
Let us take also the example of administration of the Church. – We are not opposed to any Patriarch, – we are not opposed to any official Church, – we are not opposed to any Bishop, – and we are not opposed to any of the authorities of the Church. – We simply concentrate on the spiritual essence of the Church – and in terms of that essence – [which is to preserve Holy Tradition] – to attempt to transform ourselves through the Mysteries of the Church – to become gods by grace, – by virtue of God Himself having become Man – and changing our nature – and giving us the opportunity to become gods. – This is the essence of the Church – which is given to us by the Mysteries – and which is given to us by all of those things by which God manifests Himself within the Christian community. – We are Orthodox by virtue of this Faith, – by virtue of holding to everything that our Lord gave, – that the Apostles taught, – and which the Fathers of the Church preserved. – In this Orthodoxy – Patriarchs, jurisdictions and authorities – are secondary. – They do not define our faith! – They are only an accidental aspect of our faith! – So our position is not at all oppositional – because just as in the early Church there were no Patriarch or jurisdictions, – so in difficult times such as our own – the essence of Orthodoxy exists beyond jurisdiction and patriarchates and authorities. –
We would remember that no Father of the Church ever said: ‘where the Patriarch is, there is the Church’; – no Father of the Church ever said: ‘where the official Church is, there is the Church’; – no Father of the Church ever said: ‘when we are in communion with the recognized authorities, there the Church is’... – The Fathers of the Church taught us that ‘where the Bishop is – united to right believing people, – people being transformed by the Mysteries of the Church, – people in whose heart Christ dwells, – – there the Church is. – And if they be only one Bishop and two believers – or one bishop and three believers, – if they believe and are in this process of transformation – then they constitute the entire Church! – As a very good Greek theologian has said:- – “Itopikia ecclesia...” – The local Church is identified by the Catholic Church. – And by the same token the Catholic Church is found in the local Church. – So we all as old-calendarists and traditionalists – stand in no opposition to no one. – We simply represent that which is true – that which is genuine – and that which all Orthodox should take as a criterion of authenticity! –
Let me also refer to the issue of the apocalyptic nature of our times. – We’re not in opposition to modern times. – We live where we live! – And it is a danger in Orthodoxy – the very danger of guru-ism – for anyone to imagine that our faith is defined – by our constant warfare with Antichrist and all of those things that work against our transformation in Christ. – When we live a true Orthodox life – the very nature of our life is a rejection of Antichrist. – When we live a true spiritual life – the spirit of Antichrist flees from us. – When we preserve an inner essence in the Church – the threat of Antichrist in the world around us is of no importance! – We do not define ourselves by opposition to it! – We define ourselves by separation from it! – And when we look at the Church in this oppositional way – we distort the Church, – and we open the door to guru-ism, – and we open the door to sectarianism! – This is an important thing for us to remember! The Apocalyptic message of the Orthodox Church – is that every single one of us lives in the last times; – every single one of us is going to face death; – and the world is coming to an end for us; – and every single one of us – confronts Antichrist each day – in the simple nature of our hearts – and our lack of love for others – and in our inability to lead others to the inner truths of Orthodoxy. – Each time that we fail to show love – we become the representatives of Antichrist. – For Christ has told us that our identities as Christians – is our ability to love. – Not to love ourselves, – but to love others – even more than ourselves – and to love our enemies. – And this kind of love – rises above all of the apocalyptic frenzy that we see today. – When anyone tells you, “If you’re a good Christian you must go out and fight against heretics and evil people” – this person is leading you to delusion. – We fight against Antichrist – by showing our love to others. – We oppose to demons – by our love for one another. – And our apocalyptic spirit – begins with knowing that our deaths are before us at every moment – and that we should grasp every single moment – in order to show love to others – and not to condemn them. – We have the example of St. Macarios the great desert Father – who saved the pagan priest – by treating him with politeness – and kindness – and saving him from the disparity felt – when he encountered a Christian who treated him in an oppositional way. – And your importance as the old-calendar Church of Bulgaria – is that of showing that you are not the Church of opposition – that we are not at war against other people – certainly not at war against the Church – and certainly not at war with Antichrist and evil spirits. – Ours is a war of love – using the weapons of love – which are the only weapons that overcome evil and Antichrist! – So that to the extent that two or three of you – will remain united with your Bishop, – dedicated to the Traditions of the Church, – and constantly warring against the Antichrist and evil in your hearts – to this extent you will witness to the Catholic Church – and will express in your lives – the unity of true Orthodoxy: – not only in Bulgaria – but in every country! – This is the importance of the your witness and each of you should look at this as his apostleship before God!
And returning to the image again of the Big Bang – rather than fight and argue with those who would explain how the universe came into existence – manifest in your own lives – that light which is the source of Creation. – And as I said: for us the Big Bang is simply that God said: “Let there be light!” – With this spirit you’ll have a wonderful witness before the world – and the power to transform yourselves! –
Thank you as always for your kindness – for your spiritual support – and for the example that you give us: in America, in Greece, and in other countries... – БЛАГОДАРЯ! [Bla-go-da-rya, i.e. (I) Thank]
[Bishop Photii:] I would like to heartily thank His Eminence for the inspired address that in an in-depth manner places us in the proper place, fitting us in our thinking, adjusting our spiritual life! Let us pray for a Guardian Angel to accompany His Eminence, the Right Reverend and the monks and nuns accompanying them! Tomorrow morning they shall depart by train to Greece. And after a fortnight stay there, His Eminence and the Right Reverend shall take on their way back to their homeland, which will take them about a month. As you know, His Eminence has a medical ban to travel by plane, so that the entire trip from Greece to the West Coast of the US they will travel by land and sea. Once again, from my heart I would like to thank our guests for their love, for their example, for the living example of self-sacrificing love that His Eminence has given us all which he has wonderfully sealed with his address today!
Превод от АНГЛИЙСКИ език
Parts translated from BULGARIAN
Parts translated from BULGARIAN
Като Воюваме със Самите Себе Си,
Нашето е ... едно Истинско Апостолство пред Бог
[Големият Взрив и Свидетелството на Българската Старостлна Църква]
(проповед, произнесена на 25 септември / 08 октомври 2006 г.* в София)
Нашето е ... едно Истинско Апостолство пред Бог
[Големият Взрив и Свидетелството на Българската Старостлна Църква]
(проповед, произнесена на 25 септември / 08 октомври 2006 г.* в София)
* 330-та години от представлението (1776 г.) на стареца Доситей (в действителност жена), отшелник Киево-Печерски, който е благословил Св. Серафим да иде в Саров
[Триадицкий Епископ Фотий:] За съжаление, възлюбени, здравословното състояние на Негово Високопреосвещенство архиепископ Хризостом не му позволи да служи днес, но всички заедно станахме съобщници на евхаристийната трапеза! Сега ще помоля Негово Високопреосвещенство да се обърне към вас с архипастирско слово!
[Архиепископ Хризостом Етнийски:] Во имя Отцу, и Сыну, и Святому Духу ныне и присно и во веки веков. Амин!
С благословението на епископ Фотий, днес бих искал да ви кажа няколко думи за важността на свидетелството на Българската Старостилна Православна Църква. Бих искал да направя едно доста любопитно начало като ви предам някои скорошни новини. Както може би някои от вас знаят тази година вече са обявени три от Нобеловите награди [а именно]: Нобеловите награди за химия, за физика и за медицина или физиология. Тези три награди са поделени между петима американци. И петимата – за голяма наша гордост! – са или преподаватели, или випускници на Университета на Калифорния и на Станфордския университет в Калифорния. В Америка съществува мнение, че тези награди са ни дадени като утешителна награда [за САЩ] – като утешение заради президента ни. За да ни бъде дадена някаква надеждица отвъд него! Както и да е, ние сме горди с тези награди. А двама от носителите на тези награди имат особено значение: това са двамата наградени в областта на физиката. Тези двама Нобелови лауреата са показали някои от процесите, чрез които – може би – е протекъл Големият Взрив, в началото на Сътворението.
И така, защо ли ви говоря за тези двама физици пред вид свидетелството на вашата Църква в България?!? По една много важна причина! Привикнали сме да гледаме на нашето свидетелство като старостилци или като православни традиционналисти, като на своего рода опозиционно свидетелство. И на мнозина от нас им харесва да считат, че нашата позиция е против модернизма, против тенденциите в обществото, против официалните църкви, против всяка нова мисъл и против апокалиптичния дух на Антихриста. Но в действителност в нашата позиция няма нищо опозиционно! Нашата позиция е въпрос на гледна точка. Например, мнозина биха казали, че тези двама учени, спечелили Нобелова награда и предложили доказателства от физико-химическо естество в подкрепа на теорията на „Големия взрив” - и следователно те са против християнската представа за Сътворението. И затова ние като християни би следвало да се противопоставим на тяхната наука! Тъкмо обратното! Нашата позиция трябва да е позиция на перспективата! Те казват, че целият живот започва с Големия взрив поради химико-физически явления. Ние говорим за Големия взрив по съвсем различен начин. Обръщаме се към разказа за Сътворението във Ветхия Завет и казваме: „Бог каза: Да бъде светлина! И беше светлина” – ето това е нашият Голям Взрив! И той напълно отговаря на идеята, че е имало момент на сътворението, който други биха изразили с химико-физически термини, но който ние изразяваме с духовни термини. Ето такъв трябва да бъде нашият подход като старостилци! Не да бъдем опозиционери, а винаги да предлагаме духовната перспектива. Новият календар е въведен в православната църква, защото е имало хора, загрижени за астрономическите проблеми. Нашият отговор е не Църквата да навлиза в спорове с астрономията, тъй като при календара астрономията е второстепенна; нашият отговор е да говорим за Преданието. А Преданието не се изгражда върху астрономията и не се променя въз основа на астрономията. Нашата позиция е, че Свещеното Предание е израз на вътрешната същност на нашата вяра.
Нека вземем за пример и администрирането на Църквата. Ние не се противопоставяме на никого от Патриарсите, не се противопоставяме на никоя официална църква, не се противопоставяме на нито един епископ и не се противопоставяме на никоя от властите в Църквата. Вмиманието ни просто е съсредоточено върху духовното естество на Църквата и от позициите на това естество - което се състои в запазване на Свещеното Предание - нека се опитваме да преобразяваме себе си чрез Тайнствата на Църквата, ставайки богове по благодат, по силата [благодатта] на Бог, Който Сам е станал човек и е променил природата ни и ни е дал възможността да станем богове. Ето това е същността на Църквата, която ни е дарена чрез Тайнствата и чрез всички онези неща, чрез които Бог проявява Цебе Си в християнската общност. По силата на тази вяра ние сме православни, по силата на това, че се придържаме към всичко, дарувано ни от нашия Господ, на което ни учат апостолите и Светите отци на Църквата. В това Православие патриарсите, юрисдикциите и властите са второстепенни. Те не определят нашата вяра! Те са само случаен аспект на нашата вяра! Така че нашата позиция изобщо не е опозиционна, защото точно както в ранната Църква не е имало патриарси и юрисдикции, така и в трудни времена като нашето същността на Православието съществува отвъд юрисдикциите, патриаршиите и властите.
Нека си припомним, че нито един Отец на Църквата не е казвал някога : „там където е патриархът, там е църквата”, нито един Отец на Църквата не е казвал някога : „там където е официалната църква, там е Църквата”; нито един Отец на Църквата не е казвал: „когато сме в общение с всепризнатите органи, там е Църквата"... Светите Отци на Църквата ни учат, че, „там където епископът е съединен с правилно вярващи [хора], като [при това] хората се преобразяват чрез Тайнствата на Църквата, хора, в чието сърце живее Христос, там е Църквата. И да би имало само един епископ и двама вярващи – или един епископ и трима вярващи, [и] ако те вярват и са в процес на преобразяване, то те съставляват Църквата в пълнота! Както е казал един много добър гръцки богослов: – „Itopikia ecclesia ...” - поместната църква се отъждествява от съборната църква. И по същата логика съборната църква се намира в поместната църква. Така че всички ние като старостилци и традиционалисти не сме в опозиция на никого; ние просто представляваме това, което е вярно, това, което е истинско и това, което всички православни би следвало да имат за критерий за истинност!
Нека също така засегна въпроса за апокалиптичния характер на нашето време. Ние не сме в опозиция на модерните времена. Живеем където живеем! И има опасност в Православието, самата опасност на гуру-изма, от това всеки човек, който би си въобразил, че нашата вяра се определя от непрестанното ни воюване срещу Антихриста и [от] всичко, което действа срещу нашето преобразяване в Христа. Когато водим истински православен живот, самата природа на нашия живот е отхвърляне на Антихриста; когато водим истински духовен живот, духът на Антихриста бяга от нас. Когато опазваме едно вътрешно естество в Църквата, заплахата на Антихриста в света около нас няма никакво значение! Ние не определяме себе си чрез опозиция към него! Ние определяме себе си като се отделяме от него! И когато гледаме на Църквата по този опозиционен начин, ние разкривяваме Църквата и откриваме път към гуру-изма, и откриваме път към сектантството! Важно е да не забравяме това! Апокалиптичното послание на Православната църква е, че всеки един от нас живее в последните времена; всеки един от нас неминуемо ще срещне смъртта, а за нас светът върви към своя край и всеки един от нас се възправя срещу Антихриста ежедневно в простото естество на сърцата ни, в нашата липса на любов към ближните и в неспособността ни да водим ближните до съкровените истини на Православието. Всеки път, когато не успеем да проявим любов, ние ставаме представители на Антихриста. Понеже Христос ни учи, че самоличността ни като християни се състои в способността ни да обичаме. Но не да обичаме себе си, а да обичаме ближните - дори повече от самите себе си! - и да обичаме враговете си. И тъкмо тази любов се възвисява над цялата апокалиптична замаяност [обладаност], която наблюдаваме днес. Когато някой ви каже: „Ако си добър християнин, трябва да идеш и да се бориш срещу еретиците и злите хора”, то този човек ви въвежда в заблуда. Ние се борим срещу Антихриста като показваме своята любов към ближните. Ние се борим срещу бесовете чрез своята любов помежду ни. И апокалиптичният ни дух започва оттам - да осъзнаем, че нашата смърт стои пред нас всеки един миг и че трябва да се възползваме от всеки един момент, за да проявяваме любов към ближните, а не да ги осъждаме. Пред нас е примерът на св. Макарий – великият Отец пустинножител, който спасил езическия жрец като се отнесъл към него с учтивост и любезност и го спасил от отчаянието, което той усетил, след като се срещнал с християнин, отнесъл се с него по един опозиционен начин. А вашето значение като Българска Старостилна Църква е да показвате, че не сте Църква на опозицията, че ние не воюваме против други хора, определено не сме във война против Църквата и определено не сме във война с Антихриста и злите духове. Нашето е война на любовта като използваме оръжията за любовта, които са единствените оръжия, които превъзмогват злото и Антихриста! Така че, доколкото двама или трима от вас остават обединени със своя епископ, предани на Преданието на Църквата, и в постоянна война с Антихриста и злото в сърцата си, дотолкова вие ще свидетелствувате за съборната Църква и ще изразявате в своя живот единството на истинското Православие: и не само в България, но и във всяка страна! Това е важността на вашето свидетелство и всеки един от вас трябва да гледа на него като на свое апостолство пред Бога!
И – връщайки се отново към образа на Големия Взрив, вместо да се борим и спорим с онези, които биха обяснявали как е възникнала вселената, проявявайте в собствения си живот онази светлината, която е източник на Творението. И както казах: за нас Големият Взрив е просто това, че Бог каза: „Да бъде светлина!” С такъв дух ще представлявате едно чудно свидетелство пред света и ще имате силата да преобразявате себе си!
Както винаги, благодаря ви за вашата доброта, за духовната ви подкрепа и за примера, който давате на нас: в Америка, в Гърция и в други страни... БЛАГОДАРЯ!
[Епископ Фотий:] Бих искал от сърце да благодаря на Негово Високопреосвещенство за проникновенното и в дълбочина наместващо ни слово – наместващо нашето мислене, наместващо нашия духовен живот! Да се помолим Ангел-Пазител да съпътствува Негово Високопреосвещенство, Негово Преосвещенство и съпътствуващите ги монаси и монахини! Утре рано сутринта те заминават с влак за Гърция. И след двуседмичен престой там Негово Високопреосвещенство и Негово Преосвещенство отновов ще поемат обратния път към родината си, който ще изминат за цял месец. Както знаете Негово Високопреосвещенство има лекарска забрана да пътува със самолет, така че целият път от Гърция до западноамериканското крайбрежие ще пропътува по суша и по море. Още веднъж – от сърце искам да благодаря на нашите гости за любовта им, за примера им – за живия пример на саможертвена любов, който Негово Високопреосвещенство даде на всички и който прекрасно запечати с днешното си слово!
