ORTHODOX TRADITION
Center for Traditionalist Orthodox Studies
VolumeXXVIII, Number 1, 2011
Царският път на умереността
в нашата епоха на излишък
От слова на архиепископ Хризостом Етнийски със съвети
към братството на манастира „Св. Григорий Палама”
Що се отнася до нашето общество – ако има нещо, което да го описва уместно – то това е думата „излишък”. Разполагаме с повече отколкото се нуждаем. Лакомо не намираме никакво удовлетворение в нашето излишество [до втръсване – тук и по-долу: квадратните скобки са бел. прев. ]. Не се поколебаваме да експлоатираме по оскверняващ начин околната среда. Медиите вече не дават новините с обективност и в дух на сдържаност, така че онова, което чуваме за световните събития, е покварено от сензационност и необуздана емоция, притъпяващи усета за предпазливо, умерено съзерцание на всички явления – били те духовни или светски – към което ни приканват светите отци на църквата. Вследствие на което дори се обадиха някои гласове, прегърнали омразата, разделящото отмъщение и грозотата в името Христово. Замаскирани като благочестие и праведност, вдъхновени и подигравани от Лукавия, различни подстрекатели сипят огън и жупел срещу злините в Църквата с неблагоразумна ревност, като си мислят, че поддържат традиционното православно учение. В действителност, общият дух на излишък в света около нас ни е направил съвсем слепи за смисъла на християнската умереност (която се корени в любовта, подслонява я и я храни) и доведе до една побъркана представа за света и за светоотеческия дух, която е в еднаква степен шокираща и опасна.
Обществото ни привикна да нарича мира, тишината, сдържаността, внимателното обмисляне и разсъждаването – „топлохладност”, като злоупотребява с предупреждението на Христос за необходимата топлина на нашата вероизповед, нашата любов и нашето братство и обърква тази „топлина вътре в сърцето” със студеното, неуважително, превзето [и голословно] говорене в света – [нека повторя] още веднъж, говорене, което е навлязло в Църквата в дух на озлобление и омраза, противен на християнството. И наистина, когато св. Павел, пишейки до евреите, ни призовава към ревност в това да се „държим (здраво) за Вярата
Впримчен в незаменимостта на умереността в православния духовен живот, аз неумолимо и усърдно изисквам от нашите вярващи да следват онова, което древната мъдрост и гръцките свети отци наричат – βασιλική οδός, или Царски Път, т.е. умереност във всичко – μυδεύ άγαυ (нищо в излишък). Моралната добродетел, придобиването на любов и единението с Христос, [а това имменно!!! са] средствата и целите на истинския християнски живот, категорично лежат върху основата на умереност и избягване на излишъка във всичко. Светоотеческото повеление да останем умерени във всичко, както казах по-рано, важи също и за обществения живот. Ако душите са застрашени от излишък и екстремизъм в името на вярност към Вярата, то умовете и ценностите са изложени на опасност от политически и социален екстремизъм. Наблюдавали сме това в Америка напоследък. Станахме свидетели на мразеща, долна, осъждаща поляризация на мненията в обществото ни. Бих искал да направя коментари по този проблем.
Тъй като, в сферата на вярата, атеизмът е възприел един войнствуващ и нападателен тон – един парадоксално засилен интерес към Бога от страна на лица, твърдящи, че Той не съществува – а християнските дуплики на това на моменти са твърде полемични; така и в американския политически живот подобен екстремизъм е здраво завладял както лявото, така и дясното (пространство – бел. прев.). Това е напълно враждебно към демократичните принципи, приличното говорене и уважителното несъгласяване от вида, който следва да се култивира от добрите граждани. Суровата, позорна реторика в политическите кампании не е нищо ново за американската политика. Все пак, продължаването на междупартийната враждебност и вулгарност в следизборна политика се проявява днес с интензивност, която е почти непозната досега. Както отляво, така и отдясно, чуваме предубедена реторика, която е разделяща, подмолна, напълно осъдителна, и напомняща на политическите спорещи страни в някоя „бананова република”, а не Американската Република. Всичко което вече казах, е отражение на едно общество на излишъка и екстремизма и на антипатията и егоизма, които те подсилват.
Нека Православната Църква не търси властта да се произнася решително по политически въпроси в една плуралистична демокрация, в това да дава Кесарю кесаревото; но нека и не се отказва от правото си да отстоява християнските норми на поведение и да се застъпва за духа на умереност и любов, който е основата на светоотеческите учения. Църквата има своето право да се противопоставя на такива неща като аборта, да се възправя срещу секуларизацията, както и да изказва мнението си за нарушаването на скъпите на християнското свидетелство морални закони, макар и по един умерен начин. Противопоставяйки се на абортите, не можем да морално да подкрепим убийството на лекари, извършващи аборти. Като призоваваме за законово общество и за ред, на нас не ни е разрешено да подкрепяме фашизма и расизма. Като справедливо опазваме границите и сигурността на нашето общество, ние не можем да загубим християнското преимущество като се откажем да споделяме богатството си с другите и като пренебрегваме нищите. Умереността и любовта трябва да преобладават във всичко, иначе нашият консерватизъм, традиционализъм и строги морални учения – след като са били осквернени от излишъка и екстремизма – ще бъдем като „мед, що звънти”, да цитирам св. ап. Павел (I Коринтяни 13:01 – от ред на англ.).
Не бива да следваме политици или лидери, на които им липсват православните възгледи, които говорят – било от крайно дясно или ляво – на език, който е високопарен, унизителен, помпозен, възпламеняващ, прекомерен, изпълнен с омраза и отблъскващ. Когато ги следваме, ние омерзяваме своята вяра, понизяваме се до социална смет и въздаваме Кесарю що не е негово. Един християнин не може – в името на свободата, да си прави богове от тирани и демагози. Не бива да следваме онези, които проповядват – с думите на един подивял атеизъм или на една кривнала религия. Като подкрепя дадена политическа идеология – независимо каква, християнинът не бива да показва поведение, което се подиграва с Православната ни вероизповед или с учението на Христос, Който, докато бе на земята, е действал с дисциплина, уважавал е реда, защитавал е законността. Христос иска от последователите си – така като иска и от тези от нас, които се придържат към Него сега – умереност, любов, прошка, саможертва, както и признаване достойнството и свободната воля на всички. Той би се противопоставил също толкова яростно на покварените неверници отляво, които мразят и компрометират християнските ни вярвания, както и би смъмрил онези отдясно, които – по някаква изопачена, култово-създадена пародия на Християнството, призоваваме Неговото Име, за да проповядват и насърчават омраза.
Истинският християнин, застанал в средата на двупосочен път, се подлага на яростната атака както на тези в лявото, така и в дясното платно. Истинският християнин очаква такава една възможност като част от живота в Христа. Огромен брой православни във Византия са умирали в ръцете на заблудени, грабителски християнски кръстоносци, както и на мародерстващи ислямски нашественици, наумили си да изтребят християнските „друговерци”. Несметен брой милиони православни са загинали в концентрационните лагери на безбожния социалистически рай на злодея Сталин, докато фашистките лагери на смъртта на Хитлер са отнели – в името на Recht und Ordnung (правото и реда), живота на безброй православни гърци (включително някои от собствените ми роднини), сърби (под [властта на] нацистката хърватска държава) и руснаци – да не говорим за милионите невинни евреи, цигани и социални и религиозни дисиденти от всякакъв вид. Тези неща свидетелстват както за злото на неумеренеността (в тези случаи –– от политически вид), така и за цената, която трябва да платим като свидетелствуваме за злобата на екстремизма.
Либералите или консерваторите в служба на омразата и насилието – са един неизбежен продукт на изоставянето на умереността и любовта. Безразсъдният милитаризъм и реакционната теокрация – на които ние, православните, не сме само жертви, но за които – в нашите долни мигове, сме и виновни – са също такива продукти. Всяка една либерална утопична фантазия, която избягва Бога, съзерцание на Върховното Добро или намиране на основание в Божествения Закон, която хвърля хайвера на анархията и неморалността, също е такъв продукт. Либерализъм и консерватизмът, които нарушават Царския Път, работят в съгласие с беззаконието, като в крайна сметка довеждат до такива смъртоносни злини като комунизма и фашизма. Всъщност, екстремизмът в служба на каквото и да било, представлява предвестник на злото.
Трябва да се вслушваме [да обръщаме внимание] – и то голямо внимание, имайки предвид несдържаните подводни течения в страната ни днес – на посланието на Евангелието и на Светите Отци във всеки един аспект от живота ни, било политически, социален или религиозен. Това е послание за умереност и любов. Царският Път избягва всякакъв екстремизъм и излишък, като избягва топлохладността на неоформените в любов, и на нетрогнатите от разгорещен действия в любовта. Ние трябва да търсим пламъка на постоянната умереност и любов, следвайки Бога, Който отхвърля „екстремността” дори и в праведния Си гняв (Иов 35:15 – от ред на англ.).
