Знамение последних времен - web archives - Sign of the End Times

Temporal

A Sign of the End Times PDF

Знамение последних времен PDF

Рассказ о посещении Болгарии Иверской-Монреальской мироточивой иконой Божией Матери в 1995 г.

Тропарь, глас 4.

Днесь храмъ Слова Божiя въ храмъ нашъ прiиде,
и мы, трепещуще благоговенiемъ,
святую икону Твою, Богородице, лобызаемъ,
очи же нашя съ надеждою къ ней устремляемъ
и слезъ Твоихъ благоуханiемъ
умиленнiи, благодаримъ Тя,
Мати наша всеблагая.

Кондак, глас тойже.

Покаянiя проповедницу зримъ икону Твою, Царице Небесная, и притекающе усердно къ ней, моленiе теплое сiе возносимъ Тебе: буди намъ Хранительница неотступная, и покрый отъ всякаго зла честнымъ омофоромъ Твоимъ душы любящихъ Тя.

---

  

/a sorry attempt/

Troparion, Tone 4.

Today the Temple of God's Word is come into ourtemple,
and we, trembling with veneration,
kiss Thy holy icon, Oh Theotokos,
rush our eyes in hope at it
and the fragrant tears of
Thy compassion, we thank Thee,
Mother of ours most-sweet.

Kontakion, same Tone.

Oh, lady Preacher of repentance, we contemplate Your icon, Queen of Heaven,
and rushing and bowing in zeal to it, we offer up warm supplications to Thee:
be for us a relentless Keeper, and cover against all evil –
with the honorable omophor of Thine – the souls who love Thee.

 

Br. Joseph Jose Muñoz And The Iberon Icon

Temporal

Translated from Russian

Br. Joseph Jose Muñoz
And The Iberon Icon

Author: Vera nun incl. 11 August 2014 Posted in History of ROCOR (Views: 6)
Tags: Iver icon, Brother Joseph Jose Munoz

Rejoice, Keeper of the Portal most gracious,
who dost open to the faithful the doors of Paradise

(Akathist refrain)

The Myrrh-Streaming Icon

In 1982 Chilean convert Joseph Jose Muñoz – accompanied by two friends from Canada – made a pilgrimage to the ancient stronghold of Orthodox monasticism – Mount Athos.

Being by profession a teacher in arts, painting, and iconography [icon-painting], he wanted to visit some sketes (small monastic communities, belonging to one of the 20 monasteries of Mount Athos) as well as monasteries, which specialize in icon-painting.

One of the companion friends who accompanied Jose even decided to become a monk and remained on Mount Athos, at one of the small sketes; Jose and his other companion [Fr. A] went on to the Danilov skete, where icons were painted in the ancient Byzantine style, using the technique of egg tempera.

After an eight-hour ascension of the Mount on a difficult terrain, they were very tired and decided to stay at a skete they saw below, on the slope of the mountain [hill] itself. This skete – dedicated to Christ's Nativity – was very poor and his 14 monks sticked to a rather strict monastic rules. The Abbot – Fr. Clement, warmly welcomed the travelers and offered the traditional Athonite hospitality. He invited them to see the skete's iconographic studio. Just as Jose entered the studio he felt the indescribable splendor of the copy of the Iberon Icon of Theotokos that was hanging on one of the skete walls.

Brother Joseph Jose Muños

'...нас очень мало чему учат и спрашивают с нас очень мало' Проповед на о. Алехандро (Ивашевич) - МОЖЕ ЛИ ДА ВЯРВА СЪВРЕМЕННИЯТ ЧОВЕК?

T A L M A C H
so much and simple

[English here]
Превод от русский 

28 юни 2014 г.

'много малко ни учат и много малко изискват от нас'

МОЖЕ ЛИ ДА ВЯРВА СЪВРЕМЕННИЯТ ЧОВЕК?

Има две страни на заглавието на днешната проповед "Може ли да вярва съвременният човек?" Може да се даде много бърз и прост отговор: "Да, съвременният човек е вярващ човек". Той вярва в най-необикновени неща: в западния ни свят той приема на вяра каквото и да е, само не традиционните вярвания на страната си. Лековерието днес е несравнимо по-голямо отколкото преди петдесет години – а не отивам още по-назад, защото това е приблизително периодът, който сам помня съзнателно. Хората с научно образование и интелектуално с достатъчно зрял ум са готови да повярват в някои неща, но отхвърлят като невъзможни други. Помня една книга, написана от човек, пред когото се прекланям с голямо уважавам, за опита му в Хималаите, в Тибет. Той казва някъде в увода си, че му се наложило да се откаже от християнството, поради това, че то е изпълнено с най-небивали твърдения. И после най-спокойно, безметежно, но със страстна убеденост, ни разказва за един тибетски подвижник, който можел да лети на воля. Не казвам, че подвижникът не може да лети, но това ако вярваш, че човек е способен да лети, то още повече може да приемеш много неща в християнството, които представляват по-малки проблеми от гледна точка на науката и са по-приемливи за човешкия разум. Не мисля, че ще оскърбя някого, ако кажа, че разпространението на вярата в такива явления като летящи чинии, гадаене, астрология и т.н., се е увеличило поразително много през последните десетилетия. И все пак хората, [които са] готови да повярват във всички изброени неща, казват, че е невъзможно да се вярва на християнството". Помня един човек, който ми каза, че е невъзможно да приеме на вяра Възкресението на Христос – макар че вярва във Въплъщението. И когато отбелязах, че е много по-лесно да се повярва, че Бог, въплътил се в човек, е възкръснал от мъртвите, отколкото да се повярва, че Бог, въплътил се в човек, може да умре, той ме погледна с изумление и каза: "Никога не съм се замислял над това в такъв план".

Тази доверчивост – способността да се приемат нови, изпълнени с тайнственост представи, благодарение на което започваш да принадлежиш към дадена група или движение на ексклузивно "посветени", е нещо поразително. И понякога ми се струва, че преживяването на на собствената изключителност и особено положение, в което се оказваш, когато принадлежи към такова движение, частично способства за това хората да са способни да приемат на вяра определени твърдения. В края на краищата, доста примамливо е да принадлежиш на тесен кръг, дори и да има видни личности, подобно на теб – стига те да са твърде много и и вашата изключителност да е напълно очевидна.

Сблъсквал съм се с подобно отношение към Православната Църква. Отказвал съм да приема в Православието немалко хора, отказвал съм им, просто защото след като копна малко (под повърхността), съм откривал, че Православната Църква на тях им изглежда тъй екзотична; да принадлежиш към нея би било тъй чудно, би предизвиквал към тях интерес, предоставяйки им особен статут (правейки ги особняци) в живота. Има два вида такива проблеми у хората; единият изисква на всяка цена да не се отделяш от мнозинството и да си една от блеещите овце във възможно по-многочисленото стадо, а другият (проблем) пък изисква да избереш нещо екстравагантно или изключително, за да се окажеш на пиедестал. Но много трудно е да приемеш нещо съвършено просто, което изглежда съвсем обикновено, доколкото хората са живели с това в продължение на 2-, 5- или 10- хиляди години.

10th demise anniversary of our dearest /holy/ Matushka Seraphima /Liven/

Temporal

Преди 4 години:

4 years ago:

Матушка Серафима	Matushka Seraphima
Една усмивка и светът е светъл! Една усмивка - тегоби бледнеят! Една усмивка - в райско кътче - и днес се вижда като малко кръстче... От 6 години тя ни топли, спасява ни от страхове и вопли; добрите трудове благослови ни - реколта да събираме с туй сладко име! "Че как ще падна!" - я описва кратко! И пак говори кратко, сладко ...	Just one smile and the world is bright! Just one smile – toils grow pale! Just one smile – in a paradise – it is seen to date as a little cross... For 6 years now she(it) has warmed us over, she(it) has saved us from fears and wails; she(it) has been blessing our good works – harvest to collect with this sweet name! "How come I would fall?" – describes her briefly! And she speaks to us brief and sweet...
19 май 2010 г.             May 19, 2010 22:30 ч. (ст.ст.)            22:30 hr (O.S.)

---

The REPORT (in BG) read by Abbess Seraphima (Dimitrova)

DO PRAY Prince P. A. Vyazemsky

Temporal

 

Trans-re-lated from Russian

Do Pray

Do pray! A prayer does lend wings
To a soul nailed down to earth,
And cuts away the key of plenty
In rocks overgrown with thorns.

It is a shroud for us against helplessness.
It is a star in the foppish fog.
And the sacrifice of pure praying is
An incorrupt fimiam for the soul,

From the out-of-reach abodes
An angel bright flies down to us
With a refreshing cup of satiety
That burns the hearts with thirst.

Do pray – when as a serpent cold
Yearning penetrates your bosom;
Do pray – when in the barren steppes
Your dreams' path has been laid,

And for the heart  – an orphan with no kith or kin,
There is no shelter, nowhere to take some rest.
Do pray – when boiling in you as a deaf stream
Is your struggle against passions;

Do pray – when before a mighty destiny
You hold no weapon and are weak;
Do pray – when fate happens
To gladden you with amiable eye.

Do pray, do pray! All sinews of your soul
Do outpour in a fervent prayer
When your golden-winged angel –
Having torn away the shroud off your eyes –
Directs them to an image sweet,
that your soul seemingly has dreamed of.

Both on a clear day and under threat,
In the face of happiness or of disaster,
And no matter whether passing over you
Is a cloud shadow or a starry ray.

Do pray! Through a sacred prayer
There grow in us the mystic fruits.
All's vague in this life swift-running.
All has to pay tribute to decay.
And joy must need be fragile [and precarious],
And each and every rose must come into flower.

What shall be – is far beyond the eyesight,
And unreliable is that which is.
The prayers only shall not tell lies
And they shall word the mystery of life,

And tears that drop with prayer
Into the orifices of goodness' vessel,
Shall spring up as living pearls
And shall embrace the soul with brilliance.

And you – shining so happily
With beams of hope and beauty –
In those days when a young soul
Is a sanctuary of virgin dreams, –

Do not trust too much the earthly
Flowers of an earthly paradise.
But do believe with childlike simplicity
In what we have not from the earth,
What for the mind is covered with darkness,
But to the heart is visible from afar,

And to bright sacraments with prayer
Elate your hopes with wings. 

~1840~
~(To M. A. Barteneva)~
Prince Pyotr Andreyevich Vyazemsky (1792-1878) 

Letter to a Papist Писмо до един папист Constantine Cavarnos plus Concise Commentary on Ecumenism

Temporal

 

От: епископ Авксентий

Скъпи в Христа духовници, вярващи и приятели,

“Εὔχομαι , ὁ Θεὸς νὰ σᾶς εὐλογῇ!”

С всяко благословение от Бога и като моля за вашите молитви за спокойна Велика и Страстна седмица и свята и благословена Пасха.

Както всички знаете, западният Великден и Светата Пасха падат на един и същ ден тази година. Това винаги води до разговори за общо празнуване на Христовото Възкресение. Това, че този призив е в стила на икуменическата политиката, е очевидно. Вместо да върнат към древната формула, която наврмето обединявала всички християни на Пасха (Възкресението), икуменистите призовават православните да изоставят онуй, що някога е било универсално, и да празнуват западния Великден!

Тази опасна тенденция, отдалечаваща от истинското християнско Предание, ще се чува постоянно от неправославните – както и достатъчно (невероятно!) много от православни след малко повече от седмица. Това изкушение тази година ще се усложни и от срещата на патриарх Вартоломей, който напоследък се самоизтъква като някакъв източен народ („пръв без равен”), с папа Франциск. Патриархът и папата ще се срещнат в Йерусалим, за да се допринесат за християнското единство, т.е. за политическия икуменизъм.

В резултат на тези изкушения, Отците и аз отпечатахме превод от Негово Високопреосвещенство епископ [митрополит] Хризостом на прекрасно писмо, което д-р Константин Каварнос, покойният и приснопаметен схимонах Константин, написа до един римо-католик, който запитал го относно Православието и Римо-католицизма.

Отговорът на д-р Каварнос, написан преди повече от четиридесет години, не би могъл да бъде по-уместен и навременен. Той засяга въпросите на папизма, икуменизма, православните и римокатолицизма по начин, който важи и днес също толкова, колкото и когато е бил написан, ако ли не дори и повече днес!

Надявам се да отпечатам това писмо в списание “Orthodox Tradition” или на новия сайт, който е в процес на изграждане, на „Митрополията на Фили”, ако уебмастерите се съгласят. А междувременно го изпращам до всички наши списъци на манастира и на учебния център, с надеждата, че всички наши читатели, духовенството, вярващите и приятелите ще го прочетат внимателно и ще поразсъждават върху онова, което то означава за нас днес.

Ако искате да възпроизвежда листовката, то свободни сте да го сторите.

Дано всички ние повторно се отдадем тази Пасха на истинското и чисто послание на Православието, като стоим твърдо в истината и в силно противостоене на изкривяването на Православието, което така застрашава автентичността на нашето свидетелство като пазители на духа и Църквата на неразделното Християнство. Тази църква е Православната Църква. Тя определи деня за обща Пасха, оцелял през цялата древност, докато нововъведенията на Рим и промяната в календара не разкъсаха това единство. Ние трябва да си възвърнем в самото Православие онова по-раншно единство!

ИНТЕРЕСЕН КОМЕНТАР
ОТ ПРОФЕСОР КАВАРНОС
ЗА ИКУМЕНИЗМА, ПАПИЗМА И ПРАВОСЛАВИЕТО

Митрополит Хризостом Етнийски, когото покойният професор Константин Каварнос (схимонах Константин) избра да преведе три от неговите книги [написани] на гръцки език, поради сходството в техния стил на писане и преводаческите умения на Негово Високопреосвещенство, е доловил в писмото по-долу един от ключовите атрибути на авторовото свидетелство в съвременото Православие. Д-р Каварнос можеше да пише и говори смело и дефинитивно за върховенството на Православието, и все пак правеше това с ерудиция, по джентълменски начин, и без да обижда своя читател или слушател. Ето защо, той достигаше до широка аудитория наравно сред православните и сред неправославните. Това писмо, написано преди повече от четири десетилетия, е едно твърде навременно напомняне, в навечерието на срещата на Вселенския Патриарх и Папа Франциск през май 2014 г., за годишнината от срещата на Патриарх Атинагор I и Папа Павел VI в Йерусалим, преди петдесет години, с нейните разрушителни влияния върху самостоятелно самоидентичността на Православната църква чрез спускането й в религиозния синкретизъм на икуменическото движение.

Писмо до един папист
от Константин Каварнос
(схимонах отец Константин*)

Преведено от негово Високопреосвещенство Хризостом,
Митрополит Етнийски, от гръцкия оригинал
в Orthodoxos Typos (бр. 116), 1 Март 1970 г.

Уважаеми господине,

Получих писмото Ви и го прочетох с голям интерес. Наистина е приятно да науча, че се интересувате от това да научите какво представлява истинското Православие.

Вие питате за моето мнение по отношение на дискусиите, провеждащи се през последните години, между православни и римокатолици. Аз съм на мнение, че православните, взели участие в такива дискусии, или „диалози”, обикновено са били православна само по название, а не истински православни, или „консерватори”, както Вие ги наричате. Следователно, техните действия и изявления не представят вярващите православни, истинската Православна Църква. Те са ересиарси, лица без истинска християнска вяра, които се опитват да произведат една нова религия, безразлична към Божественото откровение, една синкретична религия, една човешка измислица, която да замени християнството. Това е очевидно в прокламациите на отстъпника патриарх Атинагор I [архиепископ] Иаков Американски. Като последица, оnова, което правят и казват в името на икуменизма вреди на Православната Църква и не служи на римокатолиците, търсещи просветление и напътствие от православните.

По отношение на случващото се в рамките на Римо-католическата църква, ако (както казвате Вие) „те отварят нови хоризонти в отношенията между католици и православни”, то това е нещо, за което аз не мога да говоря с каквато и да е сигурност. Онова, което мога да кажа, е, че ако римокатолиците решително изоставят догмите за върховенството и непогрешимостта на папата, това ще бъде една важна стъпка към единство.

Do Visit Sick People. Посещавайте болните

Temporal

 Do Visit Sick People.
by the blogger who 're-posted'

 margin alt.

Translated from RUSSIAN

Apr. 6th, 2014 at 11:57 AM

Dear Orthodox – do visit hospitals, visit the sick who are unable to provide aid to themselves; who knows, maybe it will be your help exactly that will make them healthy, affect their fate in the material world, and if it fails to cure them, then it will [at least] give their souls relief from hospital anguish and the grave thoughts about their fate. One must know that every sick person has one’s angel who looks at [takes care after] the man and tries to help him – he has been given to him exactly for that [purpose] – but, alas, has no material connections with the ailing. So, do help his angel, and he shall remember about you at the Judgement.

Even this thought alone may be important for understanding the essence of charity – about how many phenomena in the human world are inter-related, and how this world is linked with the spiritual world... You should try and see at least once that in each lonely ailing, ailing for a long time, aching terribly, ailing hopelessly… – that it is in such a creature exactly that Christ is also suffering, seeing no help from His creation, only and if occasionally without sympathy by the one gazing at the one voicelessly begging for help...

“Thou art my Creator”– we say at the morning prayers [Prayer III of St. Macarius the Great], and hence each and every one such ailing abandoned by people is also made by Him. His image is in him. And if we are serious [take ourselves seriously], as this is granted by faith, when we consider ourselves the image and creation of God, then why not also go nearer to the this image  seen in the ailing, why not bow down to him with our help – [bow] to another man, whatever this help may be?