Letter to a Papist Писмо до един папист Constantine Cavarnos plus Concise Commentary on Ecumenism

Temporal

 

От: епископ Авксентий

Скъпи в Христа духовници, вярващи и приятели,

“Εὔχομαι , ὁ Θεὸς νὰ σᾶς εὐλογῇ!”

С всяко благословение от Бога и като моля за вашите молитви за спокойна Велика и Страстна седмица и свята и благословена Пасха.

Както всички знаете, западният Великден и Светата Пасха падат на един и същ ден тази година. Това винаги води до разговори за общо празнуване на Христовото Възкресение. Това, че този призив е в стила на икуменическата политиката, е очевидно. Вместо да върнат към древната формула, която наврмето обединявала всички християни на Пасха (Възкресението), икуменистите призовават православните да изоставят онуй, що някога е било универсално, и да празнуват западния Великден!

Тази опасна тенденция, отдалечаваща от истинското християнско Предание, ще се чува постоянно от неправославните – както и достатъчно (невероятно!) много от православни след малко повече от седмица. Това изкушение тази година ще се усложни и от срещата на патриарх Вартоломей, който напоследък се самоизтъква като някакъв източен народ („пръв без равен”), с папа Франциск. Патриархът и папата ще се срещнат в Йерусалим, за да се допринесат за християнското единство, т.е. за политическия икуменизъм.

В резултат на тези изкушения, Отците и аз отпечатахме превод от Негово Високопреосвещенство епископ [митрополит] Хризостом на прекрасно писмо, което д-р Константин Каварнос, покойният и приснопаметен схимонах Константин, написа до един римо-католик, който запитал го относно Православието и Римо-католицизма.

Отговорът на д-р Каварнос, написан преди повече от четиридесет години, не би могъл да бъде по-уместен и навременен. Той засяга въпросите на папизма, икуменизма, православните и римокатолицизма по начин, който важи и днес също толкова, колкото и когато е бил написан, ако ли не дори и повече днес!

Надявам се да отпечатам това писмо в списание “Orthodox Tradition” или на новия сайт, който е в процес на изграждане, на „Митрополията на Фили”, ако уебмастерите се съгласят. А междувременно го изпращам до всички наши списъци на манастира и на учебния център, с надеждата, че всички наши читатели, духовенството, вярващите и приятелите ще го прочетат внимателно и ще поразсъждават върху онова, което то означава за нас днес.

Ако искате да възпроизвежда листовката, то свободни сте да го сторите.

Дано всички ние повторно се отдадем тази Пасха на истинското и чисто послание на Православието, като стоим твърдо в истината и в силно противостоене на изкривяването на Православието, което така застрашава автентичността на нашето свидетелство като пазители на духа и Църквата на неразделното Християнство. Тази църква е Православната Църква. Тя определи деня за обща Пасха, оцелял през цялата древност, докато нововъведенията на Рим и промяната в календара не разкъсаха това единство. Ние трябва да си възвърнем в самото Православие онова по-раншно единство!

ИНТЕРЕСЕН КОМЕНТАР
ОТ ПРОФЕСОР КАВАРНОС
ЗА ИКУМЕНИЗМА, ПАПИЗМА И ПРАВОСЛАВИЕТО

Митрополит Хризостом Етнийски, когото покойният професор Константин Каварнос (схимонах Константин) избра да преведе три от неговите книги [написани] на гръцки език, поради сходството в техния стил на писане и преводаческите умения на Негово Високопреосвещенство, е доловил в писмото по-долу един от ключовите атрибути на авторовото свидетелство в съвременото Православие. Д-р Каварнос можеше да пише и говори смело и дефинитивно за върховенството на Православието, и все пак правеше това с ерудиция, по джентълменски начин, и без да обижда своя читател или слушател. Ето защо, той достигаше до широка аудитория наравно сред православните и сред неправославните. Това писмо, написано преди повече от четири десетилетия, е едно твърде навременно напомняне, в навечерието на срещата на Вселенския Патриарх и Папа Франциск през май 2014 г., за годишнината от срещата на Патриарх Атинагор I и Папа Павел VI в Йерусалим, преди петдесет години, с нейните разрушителни влияния върху самостоятелно самоидентичността на Православната църква чрез спускането й в религиозния синкретизъм на икуменическото движение.

Писмо до един папист
от Константин Каварнос
(схимонах отец Константин*)

Преведено от негово Високопреосвещенство Хризостом,
Митрополит Етнийски, от гръцкия оригинал
в Orthodoxos Typos (бр. 116), 1 Март 1970 г.

Уважаеми господине,

Получих писмото Ви и го прочетох с голям интерес. Наистина е приятно да науча, че се интересувате от това да научите какво представлява истинското Православие.

Вие питате за моето мнение по отношение на дискусиите, провеждащи се през последните години, между православни и римокатолици. Аз съм на мнение, че православните, взели участие в такива дискусии, или „диалози”, обикновено са били православна само по название, а не истински православни, или „консерватори”, както Вие ги наричате. Следователно, техните действия и изявления не представят вярващите православни, истинската Православна Църква. Те са ересиарси, лица без истинска християнска вяра, които се опитват да произведат една нова религия, безразлична към Божественото откровение, една синкретична религия, една човешка измислица, която да замени християнството. Това е очевидно в прокламациите на отстъпника патриарх Атинагор I [архиепископ] Иаков Американски. Като последица, оnова, което правят и казват в името на икуменизма вреди на Православната Църква и не служи на римокатолиците, търсещи просветление и напътствие от православните.

По отношение на случващото се в рамките на Римо-католическата църква, ако (както казвате Вие) „те отварят нови хоризонти в отношенията между католици и православни”, то това е нещо, за което аз не мога да говоря с каквато и да е сигурност. Онова, което мога да кажа, е, че ако римокатолиците решително изоставят догмите за върховенството и непогрешимостта на папата, това ще бъде една важна стъпка към единство.

Вие питате дали виждам някаква реална възможност за излекуване на така наречената схизма между Изтока и Запада. Моят отговор е, че не виждам такава в най-близкото бъдеще. Такова едно „излекуване”, за да бъде осъществено, трябва да предполага отхвърляне на догмите , които споменах, както и на други нововъведения на католиците – догматични, литургични, мистериологични [светопричастни] и т.н. Към този момент няма индикации, че католицизмът е склонен да стори това.

И накрая Вие питате дали виждам някакъв начин, посредством който може да бъде излекувана схизмата, „без едната страна да се предаде на другата”. Ако с думата „предава се [капитулира пред]” имате предвид такова едно отхвърляне , то тогава очевидно е, че аз не виждам никакъв друг начин, чрез които е възможно да се излекува схизмата, освен това едната страна да се „предаде”, както вие казвате, на другата. Но тук трябва да обясним, какво разбираме под думата „страна”. Аз, разбира се, не приемам, че тя означава Вселенския Патриарх, който погрешно бива считан за „папата на Изтока” от много западняци както и от някои мними православни, а всъщност и от самия Атинагор I. Главата на Църквата за всеки истински православен християнин не е нито папата, нито Вселенския Патриарх, а Сам Христос. Следователно, въпросната „капитулация” би довела до предаване на Самия Христос, Който е „Пътят, Истината и Животът”!

В заключение, трябва да отбележа моето убеждение, че ако римокатолиците наистина желаят да разберат Православната Вяра, те трябва да изоставят своите „диалози” и „симпозиуми”, които са на мода днес, с мнимите православни и да потърсят това разбиране – както Вие го търсите – в писанията на Великите Отци на Източноправославната Църква и на съвременните „консервативни” православни богослови.

С уважение.  
Константин Каварнос

* Възпитаник на Харвардския университет, където получил бакалавърска и магистърска и докторска степени, Константин Каварнос преподава в Харвард, Уитън, Кларк, Университета на Северна Каролина и редица други американски колежи и университети. Той е на два пъти стипендиант на Фулбрайт и автор на безброй книги, монографии и статии в областта на науката, философията, византийски проучвания и православното богословие. Той също така беше един от допринасящите преводачи към пет-томника на английския текст на „Добротолюбието”. След дълга и бележита кариера, д-р Каварнос влезе в монашеския живот като ученик на светогорския старец Ефрем. Той почина около три години след пострижението си във Велика схима.

ИНФОРМАЦИОННИ СПОДЕЛЯНЕ —
Много добро изложение относно икуменизма срещу Православието:

ЕДИНСТВОТО СРЕД ИСТИНСКИ ПРАВОСЛАВНИте
и ОПАСНОСТИТЕ ОТ ИКУМЕНИЗМА

Inbox x

Чт. Даниел Евеврис

До

От: info@saintedwardbrotherhood.org
Тема: Fwd: ЕДИНСТВО СРЕД ИСТИНСКИ ПРАВОСЛАВНИте и ОПАСНОСТИте ОТ ИКУМЕНИЗМА
Дата: нед., 13 апр. 2014 г. 05:19:19 +0100
До:

Начало на препратеното съобщение:

От: епископ Хризостом

Тема: ЕДИНСТВО СРЕД ИСТИНСКИ ПРАВОСЛАВНИте и ОПАСНОСТИте ОТ ИКУМЕНИЗМА

Дата: 13-ти април, 2014 г. 00:05:57 GMT +01:00

Върбова Неделя / Влизане в Йерусалим

Духовници на Митрополията, вярващи и приятели:

Evlogia Kyriou.

Вчера Негово Преосвещенство епископ Авксентий разпрати до нашия манастирски списък [с контакти] копие на неотдавнашния ми превод на писмо от проф. Константин Каварнос ‘до един римокатолик’, което се появи преди няколко десетилетия в “Orthodoxos Typos”, добре познатото гръцко религиозно списание. Очевидно сред тези, до които той е изпратил това отлично писмо е бил и един протестантски библеист, който на свой ред изпрати следното писмо до Негово Преосвещенство [виж „I”, по-долу].

Въпросният учен отправя едно много интересно запитване до Негово Преосвещенство. Отговорът на негово Преосвещенство, на свой ред, представлява – не само недвусмислен отговор, но представя и един много кратък коментар на икуменизма и на отрицателните му последици върху живота на Православната Църква. Убеден съм, че ще се окаже от полза за мнозина от нашите клирици, вярващи и четци, и затова го разпращам силно ентусиазиран, с всички извинения към Негово Преосвещенство за това, че искам разрешението му за разпространяване едва пост-фактум. Старшинството дава кураж.

С пожелание на всички за един прекрасен завършек на Великия Пост и духовно възнаграждаваща Велика и Страстна седмица и Пасха, когато ние таинствено участваме във безвренвите духовни „факти” на Празниците, които намират своята кулминация в Празника на Празниците, светата Пасха.

Най-нисш сред монасите, † епископ Хризостом

------

I. Извадка от писмото до Негово Преосвещенство епископ Авксентий

Уважаеми епископ Авксентий,

Поздрави в Господа Иисус Христос. Зарадвах се да видя обединението на ИПЦ на Гърция. Моля се матеевците също така да видят, че в интерес на всички е да се борят с либерализма и икуменизм обединени, а не разделени.

Ако бих могъл да попитам за Вашата реакция относно руската делегация във Ватикана неотдавна:

https://mospat.ru/en/2014/04/04/news100485/

ххх

II. Отговор на Негово Преосвещенство епископ Авксентий:

Навечерие на вход Господен в Йерусалим

Върбова Неделя 2014 г.

Уважаеми ххх,

Да Ви благослови нашият Господ. Благодарим ви за Вашата бележка. Радваме се да видим, след толкова много години и предизвикателства, обединение между огромното мнозинство гръцки старостилци, както и другите национални старостилни Църкви. [Това обединение] Постигна се трудно и също тъй трудно ще се отстоява. Но има едно добро отношение за това да се прави сред много повечето от нас. Молете се Христос да го благослови(това ново обединение) като богоугодно, лекуващо човешките слабости по Своята Божествена Сила.

Малцинствените Матеевски общностите, в резултат от разкол сред старостилците в най-ранните години на движението, са проблематични. Много от тях са дълбоко искрени християни, но те живеят с наследството на един понякога краен и агресивен подход към въпроси, които – по мое мнение – са най-малкото нюансирани. Макар че трябва да бъдем твърди в отстояването на истината, едновременно с това ние трябва да бъдем също толкова твърди в това да правим това с любов и внимание за тези, които са се заблудили.

„Съвършен” Вяра без любов е най-лошата сред духовните болести, тъй като съвършенството във Вярата се основава в Бог, Който е Любов. Ония, които вярват съвършено, но на които им липсва любов, са добре описани от св. Павел. Те са лишени от действена Вяра. Но ние се надяваме, че можем да постигнем някакво обединение с матеевците, които са едно с нас във Вярата, и особено с ония с по-умерена (и заслужаващи голямо възхищение) ревност и които проявяват любов, а следователно, и един плодотворен християнски дух.

Що се отнася до руската делегация във Ватикана, слабо е разбирането ми за икуменизма на Московската патриаршия, който до голяма степен е продукт на години на нейно сътрудничество със съветската власт. Московският икуменизъм представлява „евтина пропаганда”, както моят ментор, отец Георги Флоровски, го характеризираше по съветско време, а и както се оказа – също и в пост-съветските времена. Като православни, ние трябва да свидетелствуваме за нашата истинска Вяра и традиции [Предание?], които са анти-папистки, и то смело такива.

Със смирение, любов към личността на папата като [колега] човешко същество и заблуден вярващ, но без да го насърчаваме в неговата ерес и отклонение от Божественото единство на единното Християнство, ние следва да призовем папата към покаяние. Раболепни почести в лицето на неговите ереси и неговото завземане на властта, която принадлежи единствено на Христа, са неуместни и показват, че православните икуменисти грешат сериозно в своята Вяра (и обръщане на посоката към папизма), независимо от техните заблуди или намерения.

Аз, разбира се, не считам, че християните не бива да имат диалог с другите. Ние не сме някакви примитиви. Все пак, нашите различия трябва да бъдат ясно и категорично заявени, (както стори д-р Каварнос в писмото, което разпратих), и честният диалог следва да започне оттам. Всеки, който не може да не са съгласни откровено и открито, е въвлечен в нещо политическо, а не нещо в духа на християнското свидетелство.

Диалогът следва също така да избягва всичко, имащо нещо общо със съвместна молитва и богослужение, тъй като това са продуктите на единство във вярата и практиката, не прекурсори [предшественици] на същото [това единство]. Също така, нашите Църковни Канони забраняват подобни неща, и то [го правят] строго. Ние се молим за, а не със, грешащите. Ако православните икуменисти бяха верни на Вярата си, те нямаше да се замесват с подобни неща. Да бяха икуменистите чисти в своите мотиви, те нямаше да водят православните в изкушение, като изискват такива съвместни служби.

Икуменизмът раздели Православието, въобще не се стреми да се върне към единното християнство, което ние, православните, вярваме, че сме опазили, и въвлича православните в греховно изоставяне на всичко, което сме призвани да бъдем. Той не зове към реален диалог. Той изисква подчинение на своето си убеждение, че Християнската Истина е била изгубена, че няма никаква истинска Църква, и че той може да се постигне единство с политически средства. Той представлява нарушение на християнските догми, дори и ако някои, които са слепи за този факт, са се поддали невинно на хуманистичния му апел.

Икуменизмът разрушава вярата в Истината. Ще ми се това да не беше така, но за всеки обективен наблюдател е очевидно, че случаят е именно такъв. Икуменизмът е ужасна ерес и обхваща света, модернизма, секуларизма, хуманизма, синкретизма и всичко, което е чуждо за особените Божии хора, каквито сме ние, християните.

Сега той привлича избраните (искрени, но заблудени православни и други искрени християни) и покварява съзнанието им и се противопоставя на тяхното търсене на Истината. Като обърнат в Православието, аз се обърнах в „Истинската Вяра” – една идея, която мнозина православни днес се опитват – достатъчно невероятно – да променят или даже захвърлят, заради религиозния синкретизъм на икуменизма.

Може и да изглеждам рязък в тези свои възгледи, макар че изобщо не влагам в тях никаква грубост. Аз силно уважавам (и се боя за) вярващите римо-католици, макар и да съм на мнение, че тяхната църква е в сериозна грешка и тяхната вяра е поставена не на място. Приветствам техните запитвания за Православието като брат, не просто като критик, отделен от грешните им убеждения.

Но един истински брат не води съгрешаващия си брат в нови грехове; а по-скоро, нежно го налага и се стреми да го коригира. Икуменизмът не прави нищо такова. Той е едно явно супер-либерално отклонение от Християнството. Той е неблагоприятен за всяка сериозна представа за Истината, Пътя и Живота, за които Христос казва, че Той е, и доказва това със своето междурелигиозно култивиране на идеята, че Христос не е нужен за човешкото спасение и че не-християните достигат духовно просветление без Христа.

Ватиканският икуменизъм, специфична форма на икуменизъм, има за цел да привлече всички християни под [управлението на] папата, един ересиарх, и като такава подлежи на осъждане заедно с икуменизма от разновидността на ВСЦ, в който са били въвлечени православните, до голяма степен с опасност за душите им. Папският икуменизъм, разбира се, не отхвърля идеята за „Истинска Вяра”, но погрешно я идентифицира с папизма. Като такъв, той на практика отдалечава човек от Истинската Вяра, от наша гледна точка.

Може и да изглежда наивно и дори глупаво да се смята, че има Истинска Вяра или Истинска Църква (ако е така, то ние трябва да наричаме и учените, които вярват в утвърдени научни истини и закони – глупави), но ония, които вярват в това искрено – a има много хора, които вярват така, – са:

1) или в рамките на Истинно-Православната Църква, т.е. отделени от православните икуменисти;

2) или се опитват да проявяват своето Православие като част от православна юрисдикция с икуменически връзки, юрисдикции, които оправдават отстъпничеството си с „официалността” или с папски вид Патриархализъм, при който патриарсите, а не Христос и каноничното практикуване на Вярата са считани за критерия за някакво римо-католическо виждане за „каноничност”;

3 ) или са не-православни, стремящи се да намерите Истинската Вяра, а често и със случаен или дори интензивен интерес към Православието.

Онези от нас в първата група, като пред нас задачата е да обезкуражаващо неразумната ревност и една тенденция към екстремизъм и разединението, което той може да предизвика толкова лесно, трябва да стоим твърдо при проповядването на нашата Вяра, и по този начин да сме изцяло решени да се противопоставяме на икуменизма и на страшното му настъпление.

Онези от втората група, участващи в един ерзац (и ако мога да добавя, топлохладен) вид Православие – както нашият митрополит Хризостом го нарича – са в смъртна опасност. Страхуваме се за тях.

Онези от третата група, в некомфортния тиган на онова, което К.С. Луис нарича „просто християнство”, а отец Йоан Романидес наричаше „болестта религия”, понякога се обръщат в Православието извън средите на Истинското Православие, без да съзнават, че те скачат в огъня и прегръщайки го като истинно онова, което е една разводнена версия на истинското нещо. Привлечени от официалността, те намират едно Православие от този свят, не опита на следващия свят, който истинското Православие води след себе си и предлага.

Икуменизмът, наистина, е истинският враг на всички, които търсят това, което един Църковен Отец нарича „критерий за християнство”, едно от любимите изрази на митрополит Хризостом и такъв, който той наби в съзнанието ми, когато – още като студент в един от неговите наставнически курсове в Принстън – аз се обърнах в Православието.

Икуменистите биха искали да ни дискредитират като казват, че ние сме против религиозната толерантност и сме фанатици. Това е несправедливо и невярно. В действителност, много от трагичните разделения в Истинското Православие са причинени от хора, които сляпо изкарват от нашето противостоене нещо родствено с религиозната нетолерантност и фанатизъм – неща, на които ония от нас, които практикуваме християнството в любов, трябва да устояваме в собствените си среди, дори дотам, че – правейки това – да пожертваме свещеното единство в собствените си среди.

И тука, икуменизмът, който е нетолерантен срещу всеки, който твърди, че притежава пълнотата на Истината, показва грозното си лице и лицемерие. Той ни презира, осмива ни и ни обвинява нас, истински-православните, че насърчаваме разединението чрез разделенията, насаждани от собственото му лицемерие и отклонения – представяйки огромни изкушения пред простите вярващи, които виждат нещата в черно-бели измерения, както и пред неразумните зилоти, които правилно се чувстват грубо оскърбени [възмутени] от ученията на икуменизма, но погрешно се стремят към ръба и надалеч от Царския Път на умереност в своето възмущение [обида].

Икуменизмът е причинил разединението сред нас. Сетне той отвратително дрънка за [продава на дребно] своя синкретизъм на топлохладните православни, предупреждавайки ги срещу нас, техните братя във Вярата, като любители [привърженици] на разединението. Това е коварно, и много православни икуменисти – в резултат на това – като същевременно наричат неправославните свои братя и в рамките Църквата, показват към нас презрение и ни осъждат като [такива, които са] извън Църквата, без Благодат, разколници и еретици. Аз бих попитал: Ако тези са плодовете на икуменизма, дали [при него] става дума за толерантност и любов?

Зная, че попитахте само за раболепния поклон на Москва пред Папизма, а аз обърнах Вашия въпрос в беседа за икуменизма. Но както се надявам, че съм успял да посоча убедително, позорните поклони на Москва пред Папизма и цялата атмосфера на икуменизма, която включва Ватикана и много други сфери на влияние, са неразделни и тясно свързани. Простете ми, ако съм ви изморил в опитите си да изтъкна това.

Предадох Вашите поздрави на Негово Високопреосвещенство митрополит (или епископ, както той предпочита да го наричат неофициално) Хризостом, който ме помоли да предам на Вас неговите поздрави

Във Възкръсналия Христос, желая Вам Благословен Пасха (Великден). Моля, помнете ни в молитвите си, тъй както и ние ще го сторим.

Най-нисш сред монасите, † епископ Авксентий

(Помощник на митрополит Хризостом)

From: Bishop Auxentios

Dear in Christ Clergy, Faithful, and friends,

"Εὔχομαι, ὁ Θεὸς νὰ σᾶς εὐλογῇ!"

          With every blessing from God and asking for your prayers for a peaceful Great and Holy Week and a Holy and Blessed Pascha.

          As you all know, western Easter and Holy Pascha fall on the same day this year. This always brings about talk of a common celebration of Christ's Resurrection. That this call is in the style of ecumenical politics is obvious. Instead of returning to the ancient formula that once united all Christians on Pascha (the Resurrection), the ecumenists call the Orthodox to set aside what was once universal and to celebrate western Easter!

          This dangerous trend away from true Christian tradition will be heard constantly from the non-Orthodox and unbelievably enough from Orthodox in a little over a week. This temptation will be compounded this year by the meeting of Patriarch Bartholomew, who styles himself as a sort of Eastern People ("first without equals") lately, with Pope Francis. The Patriarch and Pope will meet in Jerusalem to promote Christianity unity, that is, political ecumenism.

          As a result of these temptations, the Fathers and I have printed a translation by His Eminence, Bishop [Metropolitan] Chrysostomos of a wonderful letter that Dr. Constantine Cavarnos, the late and ever-memorable Schemamonk Constantine, wrote to a Roman Catholic who asked him about Orthodoxy and Roman Catholicism.

          Dr. Cavarnos' reply, written more than forty years ago, could not be more pertinent and timely. It addresses the issues of Papism, ecumenism, Orthodox and Roman Catholicism in a way that applies today as much as when it was written, if not even more today!

          I hope to print this letter in "Orthodox Tradition" or on the new website, under construction, of the "Metropolis of Phyle," if the webmasters agree. In the meantime, I am sending it out to all of our monastery and study center lists, with the hope that all of our readers, clergy, faithful and friends will read it carefully and reflect on what it means for us today.

          If you want to reproduce the leaflet, you are free to that.

          May we all re-commit ourselves to the true and pure message of Orthodoxy this Pascha, standing firm in the truth and in strong opposition to the distortion of Orthodoxy that so threatens the authenticity of our witness as the preservers of the spirit and Church of undivided Christianity. That Church is the Orthodox Church. It set the day for a common Pascha that survived throughout antiquity, until the innovations of Rome and the change in the calendar disrupted that unity. We have to regain in Orthodoxy itself that earlier unity!

AN INTERESTING COMMENTARY
BY PROFESSOR CAVARNOS
ON ECUMENISM, PAPISM, AND ORTHODOXY

Metropolitan Chrysostomos of Etna, whom the late Professor Constantine Cavarnos (Schemamonk Constantine) chose to translate three of his Greek-language books, on account of the similarity in their writing style and His Eminence’s translation skills, has captured, in the letter below, one of the key attributes of the author’s witness in contemporary Orthodoxy. Dr. Cavarnos was able to write and speak boldly and definitively about the primacy of Orthodoxy, yet to do so with erudition, in a gentlemanly way, and without offending his reader or listener. Therefore, he reached a wide audience among the Orthodox and non-Orthodox alike. This letter, written more than four decades ago, is a very timely reminder, on the eve of the meeting of the Oceumenical Patriarch and Pope Francis in May, 2014, of the anniversary of the meeting of Patriarch Athenagoras I and Pope Paul VI in Jerusalem, fifty years ago, with its disatrous effects on the self-identity of the Orthodox Church by its descent into the religious syncretism of the ecumenical movement.

Letter to a Papist

By Constantine Cavarnos

(Schemamonk Father Constantine*)

Translated by the Most Reverend Chrysostomos,

Metropolitan Bishop of Etna, from the Greek original

in Orthodoxos Typos (No. 116), March 1, 1970

Dear Sir,

I received your letter, and I read it with great interest. It is indeed pleasing to know that you are interested in learning what true Orthodoxy is.

You ask about my opinion with regard to the discussions taking place, in recent years, between the Orthodox and Roman Catholics. I am of the opinion that the Orthodox who have taken part in such discussions, or “dialogues,” have usually been Orthodox in name only, not genuine Orthodox, or “conservatives,” as you call them. Consequently, their actions and proclamations do not represent the believing Orthodox, the true Orthodox Church. They are heresiarchs, persons without genuine Christian belief, who are attempting to produce a new religion, indifferent to Divine revelation, a syncretistic religion, a human concoction to replace Christianity. This is obvious in the proclamations of the apostate Patriarch Athenagoras and [Archbishop] Iakovos of America. As a consequence, what they do and say in the name of ecumenism harms the Orthodox Church and does not serve Roman Catholics who are seeking enlightenment and guidance from the Orthodox.

With regard to what is happening within the Roman Catholic Church, if (as you say) “they are opening new horizons in the relations between Catholics and Orthodox,” this is something about which I cannot speak with any certainty. What I can say is that if the Roman Catholics decisively set aside the dogmas of the primacy and infallibility of the Pope, this would be an important step towards unity.

You inquire if I see any actual possibility of curing the so-called Schism between the East and West. My answer is that I do not see this in the immediate future. Such a “cure,” in order to be realized, must presuppose the rejection of the dogmas that I mentioned, and of other innovations of the Catholics—dogmatic, liturgical, mysteriological [sacramental], etc. Until now, there are no indications that Roman Catholicism is disposed to doing this.

Finally, you ask if I see any way through which the Schism can be cured, “without one side surrendering to the other.” If by the word “surrender” you mean such a rejection, then it is obvious that I see no other way by which it is possible to cure the Schism, save by one side “surrendering,” as you say, to the other. But we must explain, here, what we mean by the word “side.” I of course do not take it to mean the Oecumenical Patriarch, who is wrongly considered the “Pope of the East” by many Westerners and some would-be Orthodox, and, indeed, by Athenagoras I himself. The head of the Church for any true Orthodox Christian is neither the Pope nor the Oecumenical Patriarch, but Christ Himself. Consequently, the “surrender” in question would entail a yielding to Christ Himself, Who is “the Way, the Truth, and the Life”!

In closing, I must note my conviction that if the Roman Catholics indeed wish to understand the Orthodox Faith, they must abandon their “dialogues” and “symposiums,” which are in vogue today, with the would-be Orthodox and seek this understanding—as you seek it—in the writings of the Great Fathers of the Eastern Orthodox Church and modern “conservative” Orthodox theologians.

Sincerely.

Constantine Cavarnos

* A graduate of Harvard University, where he received his undergraduate and Master’s and doctoral degrees, Constantine Cavarnos taught at Harvard, Wheaton, Clark, the University of North Carolina, and a number of other American colleges and universities. He was twice a Fulbright Scholar and authored countless books, monographs, and articles in science, philosophy, Byzantine studies, and Orthodox theology. He was also one of the contributing translators to the five-volume English text of The Philokalia. After a long and distinguished career, Dr. Cavarnos entered the monastic life as a disciple of the Athonite Elder Ephraim. He reposed some three years after his tonsure to the Great Schema.

Informational Sharing—

A Very Good Exposition Regarding
Ecumenism versus Orthodoxy:

UNITY AMONG the TRUE ORTHODOX
and the DANGERS OF ECUMENISM

Inbox

X

Dan Everiss

To:

From: info@saintedwardbrotherhood.org
Subject: Fwd: UNITY AMONG the TRUE ORTHODOX and the DANGERS OF ECUMENISM
Date: Sun, 13 Apr 2014 05:19:19 +0100
To:

Begin forwarded message:

From: Bishop Chrysostomos 

Subject: UNITY AMONG the TRUE ORTHODOX and the DANGERS OF ECUMENISM

Date: 13 April 2014 00:05:57 GMT+01:00

Sunday of Palms/Entry into Jerusalem

Metropolis Clergy, Faithful, and Friends:

Evlogia Kyriou. 

Yesterday His Grace, Bishop Auxentios sent out to our monastery lists a copy of my recent  translation of a letter by Professor Constantine Cavarnos' to a Roman Catholic, which appeared some decades ago in "Orthodoxos Typos," the well-known Greek religious periodical. Apparently among those to whom he sent this excellent letter was a Protestant Biblical scholar, who in turn sent the following letter to His Grace [see "I," below].

The scholar in question directs a very interesting inquiry to His Grace. His Grace's response, in turn, constitutes, not just a blunt reply, but presents a very concise commentary on ecumenism and its negative effects on the life of the Orthodox Church. I am convinced that it will prove helpful to many of our clergy, faithful, and readers, and I therefore send it on very enthusiastically, with every apology to His Grace for asking his permission to distribute only after the fact. Seniority is emboldening.

Wishing everyone a wonderful conclusion to the Great Fast and a spiritually rewarding Great and Holy Week and Pascha, when we participate mystically in the timeless spiritual "facts" of the Feasts that culminate in the Feast of Feasts, Holy Pascha.

Least Among Monks, † Bishop Chrysostomos

------

I. Excerpt from the letter to His Grace, Bishop Auxentios

Dear Bishop Auxentios,

Greetings in the Lord Jesus Christ. I am pleased to see the union the TOC of Greece. I pray the Matthewites will also see that it is in everyone's interest to fight liberalism and ecumenism united rather than apart.

If I may ask for your reaction on the Russian delegation to the Vatican recently: 

https://mospat.ru/en/2014/04/04/news100485/

xxx

II.  His Grace, Bishop Auxentios' Reply

Eve of the Lord's Entry into Jerusalem

Sunday of Palms 2014

Dear xxx,

May our Lord bless you. Thank you for your note. We are pleased to see, after so many years and challenges, a union among the vast majority of the Greek Old Calendarists, as well as the other national Old Calendarist Churches. It has been difficult to achieve and will be equally difficult to maintain. But there is a good disposition towards doing so among the vast majority of us. Pray that Christ will bless it (this new union) as God-pleasing, curing human weakness by His Divine Power.

The minority Matthewite communities, resulting from a schism among the Old Calendarists in the earliest years of the movement, are problematic. Many of them are deeply sincere Christians, but they live with the legacy of a sometimes extreme and aggressive approach to matters that are, in my view, at least nuanced. While we must be rigid in upholding the truth, we must be equally firm in doing so with love and consideration for those who have gone astray.

"Perfect" Faith without love is the worst of spiritual diseases, since perfection in Faith is grounded in God, Who is Love. Those who believe perfectly but who lack love are well described by St. Paul. They are deprived of an effective Faith. But we hope that we may achieve some sort of union with the Matthewites, who are one with us in the Faith, and especially with those with a more moderate (and very admirable) zeal and who maintain love and, therefore, a fruitful Christian spirit.

As for the Russian delegation to the Vatican, I have little appreciation for the Moscow Patriarchate's ecumenism, which is largely a product of its years of Soviet collaboration. Moscow's ecumenism is "cheap propaganda" as my mentor, Father Georges Florovsky, characterized it in Soviet times, and as it has proved to be in post-Soviet times, as well. As Orthodox, we should be witnessing to our true Faith and traditions, which are anti-Papal, and boldly so.

With humility, love for the person of the Pope as a fellow human and a misguided believer, but without encouraging him in his heresy and departure from the Divine unity of undivided Christendom, we should call the Pope to repentance. Obsequious honors in the face of his heresies and his usurpation of power that belongs to Christ alone are inappropriate and show that the Orthodox ecumenists are seriously erring in their Faith (and veering towards Papism), whatever their delusions or intentions.

I do not, of course, believe that Christians should not dialogue with others. We are not primitives. However, our differences should be clearly and strongly stated (as Dr. Cavarnos did in the letter that I sent out), and honest dialogue should begin there. Anyone who cannot disagree with candor and in an open way is engaged in something political, not something in the spirit of the Christian witness.

Dialogue should also avoid anything to do with joint prayer and worship, since these are the products of unity in faith and practice, not precursors to it. As well, our Church Canons forbid such things, and strictly do. We pray for, not with,  those in error. If the Orthodox ecumenists were loyal to their Faith, they would not engage in such things. If the ecumenists were pure in their motivations, they would not lead Orthodox into temptation by demanding such joint services.

Ecumenism has divided Orthodoxy, does not seek at all to return to an undivided Christendom, which we Orthodox believe that we have preserved, and is drawing Orthodox into a sinful abandonment of all that we are called to be. It does not call for real dialogue. It demands a submission to its conviction that Christian Truth has been lost, that there is no true Church, and that it can achieve unity by political means. It constitutes a violation of Christian dogmas, even if some who are blind to this fact have innocently succumbed to its humanistic appeal.

Ecumenism destroys faith in the Truth. I wish this  were not so, but it is apparent to any objective observer that this is the case. Ecumenism is a terrible heresy and embraces the world, modernism, secularism, humanism, syncretism, and all that is foreign to the peculiar people of God that we Christians are.

It now attracts the elect (sincere but misguided Orthodox and other sincere Christians) and perverts their minds and opposes their search for Truth. As a convert to Orthodoxy, I converted to the "True Faith," a notion that many Orthodox today are attempting, incredibly enough, to change or to abandon because of the religious syncretism of ecumenism.

I may seem harsh in these views, though I do not mean them with any harshness at all. I greatly respect (and fear for) Roman Catholic believers, though I am of the opinion that their church is in serious error and their faith misplaced. I welcome their inquiries into Orthodoxy as a brother, not just as a critic separated from their wrong belief.

But a true brother does not lead his erring brother into further sin; rather, he lovingly chastises him and seeks to correct him. Ecumenism does no such thing. It is manifestly a super-liberal departure from Christianity. It is inimical to any serious view of the Truth, Way, and Life that Christ says that He is, and proves this by its inter-religious cultivation of the idea that Christ is not necessary for human salvation and that non-Christians attain spiritual enlightenment without Christ.

Vatican ecumenism, a specific form of ecumenism, is meant to draw all Christians under the Pope, a Heresiarch, and as such is condemnable along with the ecumenism of the WCC variety, into which Orthodox have been drawn, much to the danger of their souls. Papal ecumenism, of course, does not reject the idea of a "True Faith," but it wrongly identifies it with Papism. As such, it in practice draws one away from the True Faith, from our point of view.

It may seem naive and even stupid to believe that there is a True Faith or a True Church (if so, then we should also call scientists who believe in established scientific truths and laws stupid), but those who believe so sincerely—and there are many who, do—are:

1)    either within the True Orthodox Church, that is, separated from the Orthodox ecumenists;

2)    or trying to maintain their Orthodoxy as part of an Orthodox jurisdiction with ecumenical ties, jurisdictions that justify their apostasy by "officialdom" or a papal sort of Patriarchalism, in which Patriarchs, not Christ and the canonical practice of the Faith, are considered the criterion of some Roman Catholic vision of "canonicity";

3)    or are non-Orthodox seeking to find the True Faith, and often with a casual or even intense interest in Orthodoxy.

Those of us in the first group, with the task before of us of discouraging unwise zeal and a tendency towards extremism and the disunity that it can so easily cause, must stand firm in the preaching of our Faith, and thus wholly resolved to resist ecumenism and its frightful advance.

Those in the second group, involved in is ersatz (and if I may add, lukewarm) sort of Orthodoxy, as our Metropolitan Chrysostomos calls it, are in peril. We fear for them. 

Those in the third group, in the uncomfortable frying pan of what CS Lewis calls "mere Christianity" and Father John Romanides called the "sickness of religion," sometimes convert to Orthodoxy outside the circles of True Orthodoxy, unaware that they are jumping into the fire and embracing as genuine what is a watered-down version of the real thing. Attracted by officialdom, they find an Orthodoxy of this world, not the experience of the next world that true Orthodoxy entails and offers. 

Ecumenism is, indeed, the true enemy of all who seek what one Church Father calls the "criterion of Christianity," one of Metropolitan Chrysostomos' favorite expressions and one that he pounded into my mind when, as a student in one of his preceptorials at Princeton, I converted to Orthodoxy.

Ecumenists would like to discredit us by saying that we are opposed to religious toleration and are bigots. That is unfair and untrue. In fact many of the tragic divisions in True Orthodoxy are caused by those who blindly make of our resistance something akin to religious intolerance and bigotry, which those of us who practice Christianity in love must resist in our own circles, even to the point of sacrificing sacred unity in our own circles in so doing.

Here, too, ecumenism, which is intolerant against anyone who claims to have the fullness of Truth, shows its ugly face and hypocrisy. It despises us, ridicules us, and accuses us True Orthodox of fostering disunity by the divisions that its own hypocrisy and deviations spawn—presenting immense temptations to the simple faithful, who see things in black and white dimensions, and to the unwise zealots, who rightly find themselves outraged at the teachings of ecumenism but wrongly verge away from the Royal Path of moderation in their outrage.

Ecumenism has caused the disunity among us. It then disgustingly peddles its syncretism to the lukewarm Orthodox, warning them against us, their brothers in the Faith, as lovers of disunity. This is insidious, and many Orthodox ecumenists, as a result, while calling the non-Orthodox their brothers and within the Church, show us scorn and condemn us as outside the Church, without Grace, schismatics, and heretics. I would ask: If these are the fruits of ecumenism, is it about toleration and love?

I know that you only asked about Moscow's obsequious bowing before the Papacy, and I turned your question into a discourse on ecumenism. But as I hope that I have convincingly pointed out, Moscow's disgraceful bows to Papism and the entire atmosphere of ecumenism, which involves the Vatican and many other spheres of influence, are inseparable and closely related. Forgive me if I have tired you in attempting to point that out. 

I conveyed your greetings to His Eminence, Metropolitan (or Bishop, as he prefers to be called informally) Chrysostomos, who asked me to pass on to you his greetings

In the Resurrected Christ, I wish you a Blessed Pascha (Easter). Please remember us in your prayers, as we will you.

Least among monks, † Bishop Auxentios

(Assistant to Metropolitan Chrysostomos)