Europe, young and unabducted poems by Ivaylo Balabanov

Temporal

Translated from Bulgarian

CONTRIBUTION TO
EUROPEAN HISTORY

Europe, young and unabducted,
was reading its novel of knights,
when in dawn that has not dawned,
the knight Ivan-Shishman died.

Europe was crying after Juliet,
Europe was preoccupied with Bach...
And with the howls of wolves the packs of Allah
wandered in the Thracian fields.

When – surrounded by maidservants
It languished in luxury and opulence,
in Thessaloniki, on the market for slaves
the gyaur women sold five for a penny.

When it was building up cathedrals,
and castles... In the old Balkan mountain
mourning were the thin flutes of lime
and were weeping for Altanlu Stoyan [voivode]. *

Bloody Calais rose and rose
erected with severed heads.
And, in fact, never overtaken was
the country of the heiduks' eagles.

And it was no larger than a cap,
no wider than a sign of lion's step
but it turned into a terrible pit for wolves,
covered with bones and splashed with blood.

With a flintlock rifle, with a simple bludgeon,
with a stone and arrows of hemlock,
our ancestors watched guard for Europe
and so the Turks never reached to Paris!

Ivaylo Balabanov

Eulogy for the Bulgarian woman Ивайло Балабанов	Похвално слово за българката Ивайло Балабанов
If you cannot defeat woman with a rose-try with a scimitar. This is a wisdom old and known written in the Turkish Koran. But the black horsemen of the Prophet came with blood on their hands and the first slave from Europe they kidnapped from my village. Force yields nothing good, ever! - her clear cry sunk into the Arda [river]. these last words they then translated in their language, but wisdom goes unto the wise... The abusers who can accuse? And their wild horde floated on hunting for Bulgarian women. Restrained they were neither by our Father and the Son, nor by our Lady before her temple. Under the bloody Turkish crescent  the Shishman's sisters were weeping. Tied to a muddy horse stirrup, they walked miserable and without sense. They wept in Konaks and in harems, and secretly at night they looked for nerium oleander*; they miscarried, and their dark-eyed beauty they cast away into seas and rivers, from the black cliffs of Kaliakra and another three hundred Maiden cliffs. And not one ever fell before the Prophet. Engagement ring with a Turk not one exchanged. Five centuries ongoing – cruel – the most terrible of any wars; the most heroic war, in which the dagger and the honor fought and violence against the beauty, and ignorance – with wisdom. War! A greater female epic, which had a harsh law – he who fell defeated in a battle owes the winner an earthly bow. The abusers of the black Prophet Had never before taken off their fez and turban before any of the lady saints of Europe before any female power and honor. But the world агхаст saw and remembers that the horse of the Prophet Mohammed stumbled into the pitchers of Gergana into her utensils of red copper; how the proud ambassador of the Sultan lowered before Bisser the victorious flag and fallen to the feet of Gergana bowed to her. Right down to the very ground!	Не можеш ли да победиш жената с роза-опитвай с ятаган. Това е мъдрост стара и позната записана във турския коран. Но конниците черни на Пророка дойдоха с кръв по своите ръце и първата робиня на Европа отвлякоха от моето селце. Насила хубост никога не става!- потънал в Арда ясният й вик. тези предсмъртни думи те тогава преведоха на своя си език, но мъдростта при мъдрите отива… Насилниците кой да обвини? И се понесе ордата им дива на лов за български жени. Не ги възпря ни Отца и Сина ни Богородица пред своя храм. Под кървавата турска месечина ридаеха сестрите на Шишман. Завързани за кално конско стреме, вървяха те злочести и без ум. Те плачеха в конаци и хареми, и тайно нощем търсеха закум; помятаха, а свойта хубост вакла захвърляха в морета и реки, от черните скали на Калиакра и още триста Момини скали. И ни една не падна пред Пророка. Годежен пръстен с турчин не мени. Пет века продължаваше-жестока- най-страшната от всичките войни; най-героичната война, в която воюваха кинжала и честта насилието срещу красотата, а простотията- със мъдростта. Война! Велика женска епопея, която имаше суров закон че който падне победен във боя дължи на победителя поклон. Насилниците черни на Пророка не бяха сваляли чалма и фес пред ни една светица на Европа, пред женска сила и пред женска чест. Но слисаният свят видя и помни, че конят на Пророка Мохамед се спъна във Герганините стомни в бакърите й от червена мед; как гордият посланик на султана пред Бисер сведе победен байрак и паднал във нозете на Гергана поклон й стори. До земята чак!
* toxic in all its parts
The second of June To my son Dimitar	Втори юни На сина ми Димитър
My son, wipe off the tear in the eye. Today is a day for beer. Today we'll celebrate, and just because He really never dies. Enough of death romance, of sorrow, and words gone snotty. Remember that Botev has not died for us to cry on the second of June. Botev wants no memorial ritual, nor our mourning him, that's why he left us twenty-seven songs, to sing them to him. Come on, Dimitar twirl your mustache. Go, the night is young. And waiting by the "Botev" cinema is a Botev wood-nymph [a Botev-type of fairy]. Ivaylo Balabanov	Синко, изтрий сълзата в окото. Днеска е ден за бира. Днес ще празнуваме, точно защото Той наистина не умира. Стига романтика лобна, печал и сополясали думи. Помни, че Ботев не е умрял, за да плачем на втори юни. Ботев не иска помен обреден, нито да го жалеем, затуй ни остави двайсет и седем песни, да му ги пеем. Хайде, Димитре, засуквай мустака. Тръгвай, нощта е красива. А пък до кино "Ботев" те чака една Ботева самодива. Ивайло Балабанов

* Golden Stoyan (voevoda) - and a folk song for him

   

Том ІІ: Хайдушкипесни

[rebel (folk) songs]

Стоян войвода,
той ей на Добря думаше:
- Добре ле, кючук байряктар,
я стани Добре, я стани,
съблечи дрехи хайдушки,
облечи дрез овчарски,
че навий бели навои
и обуй чикма-цървули,
насучи върви козяни,
нарами кука овчарска,
че ще те, Добре, проводя
на Стралджа село голямо,
на Стралджа, на механата.
Когото, Добре, намериш,
хубаво да го изчерпиш,
ачерпиш и изпроводиш.
Сам си с бакалче остани,
с бакалче младо, глупаво,
да си бакалче изпиташ,
ходят ли тадес хайдути,
ходят ли, та виждат ли са
Алташгъ Стоян войвода
със Добря кючук байряктар.
Че стана Добри, Добре ле,
съблече дрехи хайдушки,
облече дрехи овчарски,
че си на Стралджа отиде,
на Стралджа, на механата.
Когото Добри завари,
се го хубаво начерпа,
начерпа и изпроводи,
сам си с бакайче остана.
Добри бакалче думаше:
Бакалче, младо, Глупаво,
нещо ще да те попитам,
право ми кажи, не лъжи:
ходят ли та-дес хайдути,
ходят ли, та виждат ли еа
Алтанлъ Стоян войвода
със Добря кючук байряктар?
Бакалче Добри, думаше:
- Добре ле, кючук байряктар,
я стани, Добре, я стани,
че си Стояна намери,
Алтанлъ Стоян войвода
кажи му Добре, кажи му,
че се й потеря дигнала
от девет села потеря,
десето село стралджани
стралджани, пусти българи,
с султана Черкешлийския,
Стояна да си бастисат.
Че стана Добри, Добре ле,
- че при Стояна, отиде
и на Стояна думаше:
- Алтанлъ Стоян войводо,
аз си бакалче изпитах:
тежка потеря дигнали
от девет села потеря,
от десетото стралджани,
стралджани, пусти българи,
с султана Черкешлийския,
да ни, Стояне, бастисат.
Алтанлъ Стоян войвода,
той си на Добря думаше:
- Добре ле кючук байряктар,
съблечи дрехи овчарски,
облечи дрехи юнашки,
нарами пушка бойлия,
запаши сабя френгия.
Че стана Стоян войвода
накъмто Стралджа погледна:
тежка потеря идеше,
най-напред върви султана,
султана Черкешлийския.
Стоян на Добря Думаше:
- Добре ле, кючук байряктар,
снеми си пушка от рамо,
че си султана замери
в челото между веждите.
И Добри, кючук байряктар,
войводата си послуша,
султана в чело замери,
замери го удари,
и от коня го събори.
Като й потеря видяла,
един през други бягали,
бягали и се върнали.

---

ПРИНОС КЪМ
ЕВРОПЕЙСКАТА
ИСТОРИЯ
Ивайло Балабанов

 

Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато, във зора незазорена,
загина рицарят Иван-Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,
Европа се прехласваше по Бах...
А, с вълчи вой, в тракийските полета,
вървяха глутниците на Аллах.

Когато обкръжена от слугини,
тя тънеше в охолство и разкош,
във Солун, на пазара за робини,
гяурките вървяха пет - за грош.

Когато тя строеше катедрали,
и замъци... Във стария Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтанлъ Стоян.

Въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави.
И, всъщност, си остана непревзета
страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!