In the North — the South determines me; in the South — the North distorts me...

A Thracian refugees novel in Bulgarian  

Пред мене няма никой вече,      
отиде си и моят род.                          North is BG
Той бе възрасъл с праживот            South is Tk/Gr
и бе с праимена възречен.

Върху калековци и лели
земя отдавна се пласти
и аз ги спомням по черти,
които в мен са се прелели.

Лицето ми наполовина
е там, оттатък, и мълчи,
но в синовете ми личи
все още образ непреминал.

Прилитат по дъждовно време
човеци ангелски в света
и преродени от смъртта
обземат ми живота земен.

Кръвораздел се в мен разсейва
и аз съм неизменно друг:
на север — породен от юг,
на юг — преиначен от север. 

Никола Инджов

Everybody knows that the dice are loaded
Everybody rolls with their fingers crossed
Everybody knows the war is over
Everybody knows the good guys lost
Everybody knows the fight was fixed
The poor stay poor, the rich get rich
That's how it goes
Everybody knows

Everybody knows that the boat is leaking
Everybody knows that the captain lied
Everybody got this broken feeling
Like their father or their dog just died
Everybody talking to their pockets
Everybody wants a box of chocolates
And a long-stem rose
Everybody knows

Everybody knows that you love me baby
Everybody knows that you really do
Everybody knows that you've been faithful
Ah, give or take a night or two
Everybody knows you've been discreet
But there were so many people you just had to meet
Without your clothes
And everybody knows

And everybody knows that it's now or never
Everybody knows that it's me or you
And everybody knows that you live forever
Ah, when you've done a line or two
Everybody knows the deal is rotten
Old Black Joe's still pickin' cotton
For your ribbons and bows
And everybody knows

And everybody knows that the Plague is coming
Everybody knows that it's moving fast
Everybody knows that the naked man and woman
Are just a shining artifact of the past
Everybody knows the scene is dead
But there's gonna be a meter on your bed
That will disclose
What everybody knows

And everybody knows that you're in trouble
Everybody knows what you've been through
From the bloody cross on top of Calvary
To the beach of Malibu
Everybody knows it's coming apart
Take one last look at this Sacred Heart
Before it blows
And everybody knows

Всеки знае, че заровете са хвърлени
Всеки хвърля и стиска палци
Всеки знае – войната свърши
Всеки знае – добрите загубиха
Всеки знае – мача бе уговорен
Бедните са си бедни, богатите богатеят
Тъй вървят нещата
Всеки знае

Всеки знае, че лодката тече
Всеки знае – капитанът излъга
Всеки е имал това скапано чувство
Като че баща му - или кучето - току-що е умрял
Всеки говори на джобовете си
Всеки иска кутия с шоколад
И роза с дълга дръжка
Всеки знае

Всеки знае, че ме обичаш, скъпа
Всеки знае – ти наистина ме обичаш
Всеки знае, че си ми вярна
А-а-а, плюс-минус нощ или две
Всеки знае, че си дискретна
Но е имало мнооого хора, с които просто да се срещнеш
Без своите дрехи
И всеки знае

И всеки знае, че е сега или никога.
Всеки знае, че е аз или ти
И всеки знае, че ще живееш вечно
А-а-а, като си написал ред-два
Всеки знае, че сделката е губеща
Стария черньо Джо все тъй бере памук
за твоите панделки и лъкове
И всеки знае

И всеки знае – чумата идва
Всеки знае – всичко става бързо
Всеки знае, че голите мъж и жена
Са просто блестящ артефакт от миналото
Всеки знае, че сцената е мъртва
Но на леглото ти ще има брояч
Който ще разкрие
Това, което всеки знае

И всеки знае, че си в беда
Всеки знае какво си преживял:
От проклетия кръст навръх Голгота.
До плажа в Малибу
Всеки знае, че всичко се разпада
Погледни за последно това Свещено Сърце
Преди то да се пръсне
И всеки да узнае

A Schmemannite: 

“Being in church should be liberating. But in the Church’s contemporary tonalilty, church life does not liberate, but narrows, enslaves, weakens the man. One starts to be interested in the Old and New Calendars, in what the bishops are doing, one assumes a kind of unctuous sweetness. A great deal of so-called spiritual literature is of dubious quality. Instead of teaching man to look at the world through the Church’s vision, instead of transforming man’s view of himseslf and his life, one feels obliged –in order to be “spiritual”– to clothe oneself in an impersonal, soiled “garment of piety.” Instead of at least knowing that there is joy, light, meaning, eternity, man becomes irritated, narrow-minded, intolerant and often simply mean. He does not even repent of it because it all comes from “churchliness,” whereas the meaning of religion consists only in filling life with light, in referring it to God, transforming it into a relationship with God.” - Fr. Alexander Schmemann (Journals)

"The source of false religion is the inability to rejoice, or, rather, the refusal of joy, whereas joy is absolutely essential because it is without any doubt the fruit of God’s presence. One cannot know that God exists and not rejoice. Only in relation to joy are the fear of God and humility correct, genuine, fruitful. Outside of joy, they become demonic, the deepest distortion of any religious experience. A religion of fear. Religion of pseudo-humility. Religion of guilt: They are all temptations, traps – very strong indeed, not only in the world, but inside the Church. Somehow “religious” people often look on joy with suspicion.

"The first, the main source of everything is “my soul rejoices in the Lord…” The fear of sin does not save from sin. Joy in the Lord saves. A feeling of guilt or moralism does not liberate from the world and its temptations. Joy is the foundation of freedom, where we are called to stand. Where, how, when has this tonality of Christianity become distorted, dull – or rather, where, how, why have Christians become deaf to Joy? How, when and why, instead of freeing suffering people, did the Church come to sadistically intimidate and frighten them?"
- Fr. Alexander Schmemann

...Такава е темата за светостта и богоизбраността на славянската писменост, за апостолския подвиг на Първоучителите, за особеното божие милосърдие към славянския род, комуто са изпратени светите мъже Константин и Методий. Основната тоналност в оригиналните произведения е радостното удивление пред чудото на новоизкованите букви, на новия език, чрез който се слави цялото божествено творение. А наред с прославата идва и жаждата за познание, характеризираща обръщането към естественонаучните знания в съчинения като Шестоднева на Йоан Екзарх.

Преображение и освещение

· ПРОТ. АЛЕКСАНДЪР ШМЕМАН · 

Според древен обичай на празника Преображение Господне в православните храмове се извършва освещаване на плодовете. Това ни подтиква да се запитаме: какъв е смисълът на тази древна традиция, какво изобщо означава освещаването?

Обредът на Преображение е само един от множеството подобни обреди за благословение и освещаване. А ако разтворим богослужебната книга, наречена Требник – книгата, в която са събрани всички тези служби, ще открием в нея чинопоследования за освещаване и на нов дом, на нива, на градина, на кладенец… Сякаш към целия свят е насочена Църквата с това освещаване, сякаш над всичко се простира благославящата Божия ръка. Защо от незапомнени времена хората са изпитвали необходимост от подобни действия?

Веднага ще кажем, че за атеистичната пропаганда всички тези обреди безусловно се отъждествяват с груби суеверия, в които според същата пропаганда се корени цялото естество на религията. А суеверията се пораждат от страх: човекът се страхува. Бои се от отрови, от слаба реколта, от пожари, от останалите хора… Ето – казват, – религията помага да се избавим от този страх. Поръси плодовете, градината или къщата със светена вода и Бог ще ги защити, а чрез това – и теб самия.

Както виждате: грубо невежество, суеверие, измама. Въпреки това, безбожната пропаганда никога не привежда като аргумент нито самите молитви, нито обредите, свързани с тези т. нар. суеверия. Излиза, че някакви измамници-свещеници и духовенството експлоатират страха и невежеството, като използват неразбираеми магически заклинания. Но ако се вслушаме в тези молитви, ако се вгледаме в обредите, ако дори само веднъж преживеем радостта от това слънчево преображенско пладне, когато се извършва освещаването, разбираме, че не Църквата заблуждава, а именно примитивната и злобна безбожна пропаганда. Не църковните молитви, а атеизмът е проникнат от страх, недоверие, потребност да се развенчае всичко, което е по-възвишено, по-чисто, по-дълбоко от неговия опростен, материалистичен и скучен подход към живота и към света. Защото първото, което виждаме, чуваме, преживяваме чрез тези обреди и молитви за освещаване – е радост и благодарност. А там, където има страх, не могат да съществуват радост и благодарност. И обратно: където властва радостта, вече няма страх: „В страха – казва св. ап. Йоан Богослов, – има мъка” (І Йоан. 4:18). Нима откриваме мъка и недоверие в преображенската светлина?…

Къде е сърцевината на нашата радост? И за какво благодарим? В стихотворение, посветено на най-главното християнско богослужение – Литургията, Осип Манделщам казва: „Да вземеш в ръка целия свят, като обикновена ябълка…”. Чрез този стих по най-прекрасен начин, по детски непринудено и спонтанно, е изразен източникът на радост и благодарност – чувства, които са основополагащи за християнската вяра. Ябълката, и разбира се, не само нея, но всичко в света ние приемаме като Божи дар, изпълнен с красота, мъдрост, говорещ ни за онази безмерна любов, която е сътворила цялото ни битие. Сякаш светът е плод на божествената любов към човека, и именно чрез света познаваме Бога и отвръщаме на любовта Му. Като обичаме своя живот, чрез това и животът на света претворяваме в дар за Бога.

Нашето падение, грехът ни се коренят в това, че привикваме към всичко и поради тази причина всичко около нас, дори ние самите ставаме делнични, подли и празни…

Възприемаме ябълката единствено като ябълка. Хлябът единствено като хляб. Човекът само като човек. Знаем тяхната тежест, външност, функции, но всъщност не ги познаваме, защото не виждаме светлината, която просиява през цялото творение. И неотменното предназначение на вярата и Църквата е да ни помогнат да преодолеем тази наша греховна и тъжна склонност. Да се научим отново да виждаме, да чувстваме, да преживяваме онова, което поради нашата грубост и безсърдечност сме отвикнали.

Ето, свещеникът освещава хляба и виното, повдига ги към небето, и вярата припознава в тях хляб на живота, жертва и дар, съпричастност към вечното. На празника Преображение Господне донасяме в храма ябълки, круши, грозде, зеленчуци, и в същия миг храмът се превръща в тайнствена градина, в онзи блажен рай, в който започват животът на човека и срещата му с Бога. Както първосъздаденият Адам отвори очи и видя този свят, за който Бог казва, че всичко в него е „твърде добро” (Бит. 1:31), зарадва се и благодари на Създателя, – така и ние сякаш за първи път виждаме света като отражение на Божията мъдрост и любов, и също ликуваме от радост и благодарност. Чрез тях се очиства, обновява и възражда животът ни.

Ние не отричаме материята, както твърди лъжливата атеистична пропаганда, не я отхвърляме, а напротив – одухотворяваме самата материя, защото откриваме в нея божествен дар: „Небето и земята са изпълнени с Твоята слава” – пеем в църквата. Този е и смисълът на освещаването: славата Господня пронизва застиналото ни съзнание, очиства сетивата ни и животът се превръща във възхвала, нестихваща радост и благодат.

А какво да правим със злото, страданието, смъртта? – ще попитате. На това ще отговорим: ако бъдем докрай проникнати от тази светлина, ако наистина приемем в себе си това освещение, в нас ще започне победа над злото. И смъртта ще бъде погълната с победа. Защото живеем в света, в който е живял и вечно пребивава Христос. Нищо няма да ни раздели с Него, ако Го открием, обикнем, ако Му отдадем себе си – и тогава във всичко ще усетим светлината на Неговото присъствие, Неговата любов, Неговата победа. 

Превод: Радостина Ангелов