О. Андрей Ерастов,
монах в Джорданвил преди обединението на РПЗЦ и МП,
понастоящем е йеромонах в Австралия към РПЗЦ (А).
Автор на следната проповед - проникновен коментар
за обединението на РПЗЦ и МП:
монах в Джорданвил преди обединението на РПЗЦ и МП,
понастоящем е йеромонах в Австралия към РПЗЦ (А).
Автор на следната проповед - проникновен коментар
за обединението на РПЗЦ и МП:
В името на Отца и Сина и Светия Дух.
Братя и сестри, обединението на РПЗЦ с МП [Руска Православна Задгранична Църква - Московска Патриаршия] бе подписано преди 5 години, а сега и в Москва, и в Ню Йорк празнуват тази годишнина. Подходящо е да си припомним това събитие, което те празнуват като радостно, а ние считаме за бедствие.
На епископите е дадена власт в Църквата да поучават и да управляват. Когато, обаче, един епископ поучава, той предава не собствените си идеи, а учението на Христа, Евангелието. В противен случай паството [събранието] няма да слуша този епископ и ще го обвини в ерес.
По същия начин, когато епископите насочват, те не налагат на Църквата своята собствена воля. Църквата се насочва от Светия Дух, а не от човеци. Епископите са инструментът, чрез който Светият Дух упражнява Своето ръководство, както казват апостолите в решението на техния събор, както четем в Деяния на апостолите: „Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам ...” (Деян. 15:28).
Човек може да каже: „Те са били апостоли, и са могли директно да разпознаят онова, що изглежда добре на Светия Дух, но как могат нашите епископи, обикновени хора, да знаят това?” - Те не могат. Ето защо те трябва да действат със страх и трепет, та да не би да създадат нещо против волята Божия, та да не изглежда сякаш (те) „се противите на Светия Дух” (Деян. 7:51).
Епископите следва да действат вътре в Църквата не като диктатори. Когато издават постановление, те следва да се вслушват в тайнствения глас на Църквата, дали тя приема или отхвърля това постановление. Защитник на истината в Църквата е цялото събрание [паство] на Църквата.
Църквата е Тялото Христово, Бого-човешкият човешкия организъм; тя не е светска корпорация, чиито мениджъри могат да я насочват както си искат. Такова едно отношение спрямо Църквата е богохулствено.
Когато епископите предложиха на Църквата идеята за обединението, те все още не бяха съгрешили; грехът им бе, че те прокараха своето желание, въпреки очевидното противостоене на Църквата.
Процесът на обединението отне няколко години, през които стана видно, че Църквата не приема тази идея. Беше ли обединението правилно или погрешно? – Нека не забравяме, че за този въпрос окончателният отговор не зависи от логическите аргументи. Окончателният отговор принадлежи единствено на Църквата. И отговорът бе: Не.
Независимо от това, епископите не промениха мнението си, а вместо това започнаха да насилствено да прокарват обединението използвайки лицемерие, демагогия и интриги. Обединението бе организирано от хора, които си въобразяваха, че имат власт над Църквата и че могат да направят с нея всичко, което си поискат. Те си въобразяваха, че те са Църквата. Грехът им бе, че решиха, че могат да насочват Църквата както си поискат, сякаш тя е [а не е!] една светска корпорация. Това бе грехът на неверието в Църквата, грехът на Сергианството.
През всичките няколко години преди обединението бе очевидна за всеки безпристрастен наблюдател, че окончателното решение вече е било взето, че то е взето зад (заключени) врати от страна на определена група, – не от Синода или от архиерейския Съвета, а от една влиятелна клика. Очевидно бе, че така нареченият „обединителен процес” е само един фарс; така или иначе, решението вече е било взето.
Църквата е бил вкарана насила в обединението, но Църквата е свободна и в нищо не може да бъде принудена. Доказателство за това е фактът, че навсякъде, във всички епархии, във всички енории, има вярващи, противостоящи на обединението. Наричат ни разколници, но в действителност това разделение е една здравословна имунна реакция на организма на Църковния организъм към въведената в Църквата неистина; това разделение е доказателството, че Църквата е жива и свободна.
Църквата не прие обединението. Те поеха по свой път, но Църквата не ги последва. Църквата не е там, където е мнозинството. По времето на древните ереси, понякога едва малцина са оставали православни, а голямото мнозинство се присъединявало към ереста. Но след известно време Православието триумфирало. Така ще бъде и сега. Неистината на обединението със Сергианството ще бъде изложена [на показ] за всички.
Демагогски оправдаваха обединението с любовта към Русия и руския народ, докато в действителност обединението с Москва бе предателство към руския народ, то бе обединение със неговите потисници. Русия е поробена от нечестива, престъпна власт; Руската църква е поробен от сергианци. В такава една ситуация независимият, правдив глас на РПЗЦ бе безценен за Русия. Този глас се чуваше в Русия дори и зад Желязната завеса, и особено след падането на комунизма.
След обединението РПЗЦ напълно загуби духовната си свобода и в резултат на това загуби цялата си значимост и влияние, и се превърна в просто една от епархиите на Московската Патриаршия. И така, кой спечели от обединението? – Онези, които свободният глас на РПЗЦ безпокоеше [нарушаваше покоя им]: руските граждански и църковни власти.
Ние вярваме, че един ден Руската църква ще е свободна от Сергианството, и тогава – не от нас, които те именуват разколници – а от църквата в Русия те ще чуят осъждане на тяхната измяна.
Казват, че нищо не се е променило в РПЗЦ след обединението. В действителност само ежедневието си е останало повече или по-малко същото. Най-тъжното е, че в резултат на обединението те самите са се променили. Колкото по-дълго човек върви по грешен път, толкова повече той се отдалечава от целта. Пет години те се движеха в грешната посока и са отишли доста далеч.
Кой би повярвал преди 5 години, че епископ на РПЗЦ ще участва в икуменическа конференция, ще признае римо-католицизма като сестра-църква, какъвто случаят имаше неотдавна; Синодът в Ню Йорк назначи за енорийски пастор [ректор на енория] един лишен от сан по-рано епископ, влязъл в еднополов съюз с мъж. Тези и други подобни факти показват, че духовното им възприятие е помрачено.
За нас петата годишнина на обединението е важен крайъгълен камък. Сега ще отслужим благодарствен молебен. Отправяме благодарение към Господа, че Той не изостави Своята Църква, че даде мъдрост и сила на Владика Агатангел да поведе Църквата по царския път, без да се отклоняват вдясно или вляво.
Амин.
