10th demise anniversary of our dearest /holy/ Matushka Seraphima /Liven/

Temporal

Преди 4 години:

4 years ago:

Матушка Серафима	Matushka Seraphima
Една усмивка и светът е светъл! Една усмивка - тегоби бледнеят! Една усмивка - в райско кътче - и днес се вижда като малко кръстче... От 6 години тя ни топли, спасява ни от страхове и вопли; добрите трудове благослови ни - реколта да събираме с туй сладко име! "Че как ще падна!" - я описва кратко! И пак говори кратко, сладко ...	Just one smile and the world is bright! Just one smile – toils grow pale! Just one smile – in a paradise – it is seen to date as a little cross... For 6 years now she(it) has warmed us over, she(it) has saved us from fears and wails; she(it) has been blessing our good works – harvest to collect with this sweet name! "How come I would fall?" – describes her briefly! And she speaks to us brief and sweet...
19 май 2010 г.             May 19, 2010 22:30 ч. (ст.ст.)            22:30 hr (O.S.)

---

The REPORT (in BG) read by Abbess Seraphima (Dimitrova)

DO PRAY Prince P. A. Vyazemsky

Temporal

 

Trans-re-lated from Russian

Do Pray

Do pray! A prayer does lend wings
To a soul nailed down to earth,
And cuts away the key of plenty
In rocks overgrown with thorns.

It is a shroud for us against helplessness.
It is a star in the foppish fog.
And the sacrifice of pure praying is
An incorrupt fimiam for the soul,

From the out-of-reach abodes
An angel bright flies down to us
With a refreshing cup of satiety
That burns the hearts with thirst.

Do pray – when as a serpent cold
Yearning penetrates your bosom;
Do pray – when in the barren steppes
Your dreams' path has been laid,

And for the heart  – an orphan with no kith or kin,
There is no shelter, nowhere to take some rest.
Do pray – when boiling in you as a deaf stream
Is your struggle against passions;

Do pray – when before a mighty destiny
You hold no weapon and are weak;
Do pray – when fate happens
To gladden you with amiable eye.

Do pray, do pray! All sinews of your soul
Do outpour in a fervent prayer
When your golden-winged angel –
Having torn away the shroud off your eyes –
Directs them to an image sweet,
that your soul seemingly has dreamed of.

Both on a clear day and under threat,
In the face of happiness or of disaster,
And no matter whether passing over you
Is a cloud shadow or a starry ray.

Do pray! Through a sacred prayer
There grow in us the mystic fruits.
All's vague in this life swift-running.
All has to pay tribute to decay.
And joy must need be fragile [and precarious],
And each and every rose must come into flower.

What shall be – is far beyond the eyesight,
And unreliable is that which is.
The prayers only shall not tell lies
And they shall word the mystery of life,

And tears that drop with prayer
Into the orifices of goodness' vessel,
Shall spring up as living pearls
And shall embrace the soul with brilliance.

And you – shining so happily
With beams of hope and beauty –
In those days when a young soul
Is a sanctuary of virgin dreams, –

Do not trust too much the earthly
Flowers of an earthly paradise.
But do believe with childlike simplicity
In what we have not from the earth,
What for the mind is covered with darkness,
But to the heart is visible from afar,

And to bright sacraments with prayer
Elate your hopes with wings. 

~1840~
~(To M. A. Barteneva)~
Prince Pyotr Andreyevich Vyazemsky (1792-1878) 

Letter to a Papist Писмо до един папист Constantine Cavarnos plus Concise Commentary on Ecumenism

Temporal

 

От: епископ Авксентий

Скъпи в Христа духовници, вярващи и приятели,

“Εὔχομαι , ὁ Θεὸς νὰ σᾶς εὐλογῇ!”

С всяко благословение от Бога и като моля за вашите молитви за спокойна Велика и Страстна седмица и свята и благословена Пасха.

Както всички знаете, западният Великден и Светата Пасха падат на един и същ ден тази година. Това винаги води до разговори за общо празнуване на Христовото Възкресение. Това, че този призив е в стила на икуменическата политиката, е очевидно. Вместо да върнат към древната формула, която наврмето обединявала всички християни на Пасха (Възкресението), икуменистите призовават православните да изоставят онуй, що някога е било универсално, и да празнуват западния Великден!

Тази опасна тенденция, отдалечаваща от истинското християнско Предание, ще се чува постоянно от неправославните – както и достатъчно (невероятно!) много от православни след малко повече от седмица. Това изкушение тази година ще се усложни и от срещата на патриарх Вартоломей, който напоследък се самоизтъква като някакъв източен народ („пръв без равен”), с папа Франциск. Патриархът и папата ще се срещнат в Йерусалим, за да се допринесат за християнското единство, т.е. за политическия икуменизъм.

В резултат на тези изкушения, Отците и аз отпечатахме превод от Негово Високопреосвещенство епископ [митрополит] Хризостом на прекрасно писмо, което д-р Константин Каварнос, покойният и приснопаметен схимонах Константин, написа до един римо-католик, който запитал го относно Православието и Римо-католицизма.

Отговорът на д-р Каварнос, написан преди повече от четиридесет години, не би могъл да бъде по-уместен и навременен. Той засяга въпросите на папизма, икуменизма, православните и римокатолицизма по начин, който важи и днес също толкова, колкото и когато е бил написан, ако ли не дори и повече днес!

Надявам се да отпечатам това писмо в списание “Orthodox Tradition” или на новия сайт, който е в процес на изграждане, на „Митрополията на Фили”, ако уебмастерите се съгласят. А междувременно го изпращам до всички наши списъци на манастира и на учебния център, с надеждата, че всички наши читатели, духовенството, вярващите и приятелите ще го прочетат внимателно и ще поразсъждават върху онова, което то означава за нас днес.

Ако искате да възпроизвежда листовката, то свободни сте да го сторите.

Дано всички ние повторно се отдадем тази Пасха на истинското и чисто послание на Православието, като стоим твърдо в истината и в силно противостоене на изкривяването на Православието, което така застрашава автентичността на нашето свидетелство като пазители на духа и Църквата на неразделното Християнство. Тази църква е Православната Църква. Тя определи деня за обща Пасха, оцелял през цялата древност, докато нововъведенията на Рим и промяната в календара не разкъсаха това единство. Ние трябва да си възвърнем в самото Православие онова по-раншно единство!

ИНТЕРЕСЕН КОМЕНТАР
ОТ ПРОФЕСОР КАВАРНОС
ЗА ИКУМЕНИЗМА, ПАПИЗМА И ПРАВОСЛАВИЕТО

Митрополит Хризостом Етнийски, когото покойният професор Константин Каварнос (схимонах Константин) избра да преведе три от неговите книги [написани] на гръцки език, поради сходството в техния стил на писане и преводаческите умения на Негово Високопреосвещенство, е доловил в писмото по-долу един от ключовите атрибути на авторовото свидетелство в съвременото Православие. Д-р Каварнос можеше да пише и говори смело и дефинитивно за върховенството на Православието, и все пак правеше това с ерудиция, по джентълменски начин, и без да обижда своя читател или слушател. Ето защо, той достигаше до широка аудитория наравно сред православните и сред неправославните. Това писмо, написано преди повече от четири десетилетия, е едно твърде навременно напомняне, в навечерието на срещата на Вселенския Патриарх и Папа Франциск през май 2014 г., за годишнината от срещата на Патриарх Атинагор I и Папа Павел VI в Йерусалим, преди петдесет години, с нейните разрушителни влияния върху самостоятелно самоидентичността на Православната църква чрез спускането й в религиозния синкретизъм на икуменическото движение.

Писмо до един папист
от Константин Каварнос
(схимонах отец Константин*)

Преведено от негово Високопреосвещенство Хризостом,
Митрополит Етнийски, от гръцкия оригинал
в Orthodoxos Typos (бр. 116), 1 Март 1970 г.

Уважаеми господине,

Получих писмото Ви и го прочетох с голям интерес. Наистина е приятно да науча, че се интересувате от това да научите какво представлява истинското Православие.

Вие питате за моето мнение по отношение на дискусиите, провеждащи се през последните години, между православни и римокатолици. Аз съм на мнение, че православните, взели участие в такива дискусии, или „диалози”, обикновено са били православна само по название, а не истински православни, или „консерватори”, както Вие ги наричате. Следователно, техните действия и изявления не представят вярващите православни, истинската Православна Църква. Те са ересиарси, лица без истинска християнска вяра, които се опитват да произведат една нова религия, безразлична към Божественото откровение, една синкретична религия, една човешка измислица, която да замени християнството. Това е очевидно в прокламациите на отстъпника патриарх Атинагор I [архиепископ] Иаков Американски. Като последица, оnова, което правят и казват в името на икуменизма вреди на Православната Църква и не служи на римокатолиците, търсещи просветление и напътствие от православните.

По отношение на случващото се в рамките на Римо-католическата църква, ако (както казвате Вие) „те отварят нови хоризонти в отношенията между католици и православни”, то това е нещо, за което аз не мога да говоря с каквато и да е сигурност. Онова, което мога да кажа, е, че ако римокатолиците решително изоставят догмите за върховенството и непогрешимостта на папата, това ще бъде една важна стъпка към единство.

Do Visit Sick People. Посещавайте болните

Temporal

 Do Visit Sick People.
by the blogger who 're-posted'

 margin alt.

Translated from RUSSIAN

Apr. 6th, 2014 at 11:57 AM

Dear Orthodox – do visit hospitals, visit the sick who are unable to provide aid to themselves; who knows, maybe it will be your help exactly that will make them healthy, affect their fate in the material world, and if it fails to cure them, then it will [at least] give their souls relief from hospital anguish and the grave thoughts about their fate. One must know that every sick person has one’s angel who looks at [takes care after] the man and tries to help him – he has been given to him exactly for that [purpose] – but, alas, has no material connections with the ailing. So, do help his angel, and he shall remember about you at the Judgement.

Even this thought alone may be important for understanding the essence of charity – about how many phenomena in the human world are inter-related, and how this world is linked with the spiritual world... You should try and see at least once that in each lonely ailing, ailing for a long time, aching terribly, ailing hopelessly… – that it is in such a creature exactly that Christ is also suffering, seeing no help from His creation, only and if occasionally without sympathy by the one gazing at the one voicelessly begging for help...

“Thou art my Creator”– we say at the morning prayers [Prayer III of St. Macarius the Great], and hence each and every one such ailing abandoned by people is also made by Him. His image is in him. And if we are serious [take ourselves seriously], as this is granted by faith, when we consider ourselves the image and creation of God, then why not also go nearer to the this image  seen in the ailing, why not bow down to him with our help – [bow] to another man, whatever this help may be?