Rev. Fathers who shone forth on Holy Mount Athos and in the land of Russia

Sunday, June 18, 2017

Talmach

 

Reverend fathers, who shone forth in the Holy Mount Athos

(Synaxis of all the venerable and God-bearing fathers who shone forth in the Holy Mount Athos)

Synaxis of the Saints of Athos includes: 

• St. Neophyte of Vatopedi (Athos) (XIV century, commemorated January 21) 

• St. Gennady of Vatopedi (Athos), dohiar (economy) (XV century, commemorated November 17) 

• St. Philotheus of Athos (late X - early XI centuries, commemorated October 21) 

• St. Hesychius Horivit (VI, commemorated October 3) 

• St. Peter Athos (+ 734, commemorated June 12) 

• St. Pavel Xiropotamsky (+ 820, commemorated July 28) 

• Spanish. Basil of Thessalonica, archbishop. (+ c. 870, commemorated February 1) 

• Rev. Euthymius the New, Thessalonica, hierodeacon (+ 889, commemorated October 15) 

• St. Daniel of Athos (+ 980, commemorated July 5) 

• 5 students of St. Athanasius of Athos (+ 980, commemorated July 5) 
 
• Rev. John of Mount Athos, Iberian (Athos) (+ 998, commemorated May 13, July 12) 

• Monk of Karey, who was honored with the appearance of the Archangel Gabriel (X, commemorated June 11) 

• St. Gabriel  of Mount Athos, Iberian (Athos) (X, commemorated May 13, July 12) 

• St. Euthymius of Dohiar (Athos) (X, commemorated November 9) 

• St. Neophyte of Dohiar (Athos) (X, commemorated November 9) 

• St. Thomas Malein (X, commemorated July 7) 

• St. Athanasius of Athos, Abbot. (+ 1000, commemorated July 5) 

• Rev. Euthymius the New, Svyatogorets, Iberian (Athos), son of St. John of the Holy Mountain (+ 1028, commemorated May 13, July 12) 

• St. Georgy Svyatogorets, Iberian (Athos), ktitor (+ 1066, commemorated May 13, June 27) 

• St. Anthony Pechersky (+ 1073, commemorated July 10, September 2) 

• Rev. John Kukuzel, Athos, domestik (regent) (+ XII, commemorated October 1) 

• Rev. Agapius of Vatopedi (Athos) (+ XIII, commemorated March 1) 

• St. Simeon Myrrh-streaming, Hilendar (Athos), ktitor (+ 1200, commemorated February 13) 

• St. Savva I of Serbia, archbishop. (+ 1237, commemorated January 12, May 6) 

• Rev. Simon Myrrh-streaming, Simonopetra (Athos) (+ 1257, commemorated December 28) 

• St. Arseny I Serbian, archbishop. Serbian (+ 1266, commemorated October 28) 

• St. Savva II Serbian, archbishop. (+ 1271, commemorated February 8) 

• St. Ioanniky I Serbian, archbishop. (+ after 1272, commemorated May 28) 

• Rev. Mr. Euthymius of Vatopedi (Athos), abbot (+ 1276 (1280), commemorated January 4) 

• Rev. Mr. Anthony Zografsky (Athos) (+ 1276 (1280), commemorated September 22, October 10) 

• Rev. Mr. Barsanuphius of Zograf (Athos) (+ 1276 (1280), commemorated September 22, October 10) 

• Rev. Mr. Dometian Zografsky (Athos) (+ 1276 (1280), commemorated September 22, October 10) 

• Rev. Mr. Evfimy Zografsky (Afonsky) (+ 1276 (1280), commemorated September 22, October 10) 

• Rev. Mr. Jacob Zographsky (Athos) (+ 1276 (1280), commemorated September 22, October 10) 

• Rev. Mr. Jacob Zographsky (Athos) (other) (+ 1276 (1280), commemorated September 22, October 10) 

• Rev. Mr. Hilarion Zografsky (Athos) (+ 1276 (1280), commemorated September 22, October 10) 

• Rev. Mr. Ioanniky Zografsky (Athos) (+ 1276 (1280), commemorated September 22, October 10) 

• Rev. Mr. Joasaph of Zograph (Athos) (+ 1276 (1280), commemorated September 22, October 10) 

• Rev. Mr. Job of Zografsky (Athos) (+ 1276 (1280), commemorated September 22, October 10) 

• Rev. Mr. Cyprian Zografsky (Athos) (+ 1276 (1280), commemorated September 22, October 10) 

• Rev. Mr. Kirill Zografsky (Afonsky) (+ 1276 (1280), commemorated September 22, October 10) 

• Rev. Mr. Cosmas Zografsky (Athos) (+ 1276 (1280), commemorated September 22, October 10) 

• Rev. Mr. Martinian Zografsky (Athos) (+ 1276 (1280), commemorated September 22, October 10) 

• Rev. Mr. Mina Zographsky (Athos) (+ 1276 (1280), commemorated September 22, October 10) 

• Rev. Mr. Micah Zografsky (Athos) (+ 1276 (1280), commemorated September 22, October 10) 

• Rev. Mr. Pavel Zografsky (Afonsky) (+ 1276 (1280), commemorated September 22, October 10) 

• Rev. Mr. Parthenius of Zografsky (Athos) (+ 1276 (1280), commemorated September 22, October 10) 

• Rev. Mr. Savva Zografsky (Athos) (+ 1276 (1280), commemorated September 22, October 10) 

• Rev. Mr. Sergius of Zografsky (Afonsky) (+ 1276 (1280), commemorated September 22, October 10) 

• Rev. Mr. Simon Zografsky (Athos) (+ 1276 (1280), commemorated September 22, October 10) 

• Rev. Mr. Thomas of Zografsky (Athos), hegumen (+ 1276 (1280), commemorated September 22, October 10) 

• 12 Martyrs of Vatopedi (Athos), from schmch. abbot Euthymius of Vatopedi (+ 1276 (1280), commemorated January 4) 

• 4 Martyrs of Zograph (Athos), lay people who suffered from the holy martyr. Zografsky (+ 1276 (1280), commemorated September 22, October 10) 

• Rev. fathers, monks of the Iberian Monastery, martyred by the Latins in the XIII century (commemorated May 13) 

• St. Damian of Esfigmen (+ 1280, commemorated February 23) • Venerable Martyrs of Karey (Athos) (+ 1260–1281, commemorated December 5) 

• St. Eustathius I of Serbia, archbishop. (+ c. 1285, commemorated January 4) 

• Rev. Gerasimus of Euboea (XIV, commemorated December 7) 

• St. Nicephorus of Athos (XIV, commemorated May 4) 

• St. Theodosius of Trebizond, Met. (XIV, commemorated January 11) 

• Rev. Nicodemus of Vatopedi (Athos) (XIV, commemorated July 11) 

• St. Gregory of Byzantium, Athos (XIV, commemorated April 6) 

• St. Gregory of Sinai (+ 1310 (1346), commemorated August 8) 

• St. Athanasius I, Patriarch of Constantinople (+ 1315, commemorated October 24) 

• Rev. Cosmas of Zografsky (Athos), hierome., hermit (+ 1323, commemorated February 23, September 22) 

• St. Nicodemus of Serbia, Archbishop (+ 1325, commemorated May 11) 

• St. Theoliptus of Philadelphia, ep. (+ c. 1325) 

• Rev. Nifont of Athos (+ 1330, commemorated June 14) 

• St. Daniel II Serbian, archbishop. (+ 1338, commemorated December 20) 

• Rev. Maxim Kavsokalivit, Athos (+ 1354, commemorated January 13) 

• Venerable. Gregory Domestik, Athos (+ c. 1360, commemorated October 1) 

• St. Gregory Palamas, archbishop Thessalonica (+ c. 1360, commemorated November 14, 2nd Sunday of Great Lent) 

• St. Kallistos I of Constantinople, Patriarch (+ c. 1363, commemorated June 20) 

• St. Romil Bdinsky (+ after 1375, commemorated January 16) 

• Rev. Dionysius of Athos, ktitor of the monastery of St. John the Baptist (+ after 1380, commemorated June 25) 

• St. Dometius of Dionysius, Athos, hegumen (+ 1380, commemorated June 25) 

• St. Kallistos II Xanthopoulos, Patriarch of Constantinople (+ after 1397, November 22) 

• St. Ephrem of Serbia, Patriarch (+ 1400, commemorated June 15) 

• St. Gregory the Serb, Silent, Athos, ktitor (+ after 1405, commemorated December 7) 

• St. Cyprian, Met. Moscow and All Russia (+ 1406, commemorated September 27, September 16) 

• Venerable. Sergius Obnorsky, Nuromsky, Vologda (+ 1412, commemorated October 7) 

• Venerable. Arseniy Konevsky (+ 1447, June 12) 

• Rev. Savva Vishersky, Novgorodsky (+ 1461, commemorated October 1) 

• St. Nifont II of Constantinople, Patriarch (+ 1490, commemorated August 11) 

• St. Savva Krypetsky, Pskov (+ 1495, commemorated August 28) • St. Theophanes the New, Athos, hegumen (+ XV, commemorated August 19) 

• St. Philotheus of Karey, Athos (+ late XV, commemorated December 5) 

• St. Domety Filofeyevsky, Athos (+ XVI, commemorated August 7)​​

• Venerable. Dionisy Filofeyevsky, Olympian, abbot (+ XVI, commemorated January 24) 

• St. Theon of Thessalonica, Metropolitan (+ XVI, commemorated April 4) 

• Rev. Nektarios of Bitol, Karey, Athos (+ 1500, commemorated December 5, December 15) 

• St. Nil Sorsky (+ 1508, commemorated April 7, May 7) 

• Rev. Mr. Joasaph of Athos, disciple of St. Nifont II of Constantinople (+ 1516, commemorated October 26) 

• Rev. Mr. Dionysius of Dohiarsky (Athos), student of St. Jacob Kostursky (+ c. 1520, commemorated November 1) 

• Hieromr. Jacob Dochiarsky (Athos), hierodeacon, student of St. Jacob of Kostursky (+ c. 1520, commemorated November 1) 

• Rev. Mr. Jacob of Kostursky, Dohiarsky (Athos) (+ c. 1520, commemorated November 1) 

• St. Innokenty Komelsky, Vologda (+ 1521, commemorated March 19) 

• Rev. Mr. Macarius of Thessalonica, disciple of St. Nifont of Constantinople (+ 1523, commemorated September 15) 

• St. Theophilus Myrrh-streaming, Athos (+ 1548, commemorated July 8) 

• St. Maxim Grek (+ 1556, commemorated January 21, June 21) 

• Rev. Mr. Damian the New, Philotheus, Larissa (+ 1568, commemorated February 23, 3rd Sunday after Pentecost) 

• Rev. Gerasimus of Kefalon, New, Nataras, Athos, Hierom. (+ 1579, commemorated August 16, October 20) 

• Rev. Mr. Macarius the New, Kiysky, Athos (+ 1590, commemorated October 6) 

• St. Simeon Barefoot, Filofeyevsky, Flamurian, Athos, hegumen (+ 1594, commemorated April 19) 

• St. Evdokim of Vatopedi (Athos) (+ XVII, commemorated October 5) 

• St. Leonty the Perspicacious, Athos (+ 1605, commemorated June 18) 

• Venerable. Nil Myrrh-streaming, Athos, hieromonk. (+ 1651, commemorated May 7, November 12) 

• St. Athanasius III Patelarius, Patriarch of Constantinople, Lubensky (+ 1654, commemorated May 2) 

• Rev. Mr. Cyprian the New, Constantinople (+ 1679, commemorated July 5) 

• Rev. Mr. Damascus Athos, Constantinople (+ 1681, commemorated November 13) 

• Rev. Mr. Elijah Ardunis (+ 1686, commemorated January 31) 

• Rev. Mr. Roman Karpenisiysky (+ 1694, commemorated January 5, February 16) 

• Rev. Mr. Nicodemus of Albania, Ohrid, Myrrhotochets (+ 1722, commemorated July 11) 

• St. Akaki Kavsokalivit (+ 1730, commemorated April 12) 

• Rev. Mr. Pachomius Russian, Athos (+ 1730, May 7, May 20 (on Patmos), May 21 (on Athos)) 

• Rev. Mr. Constantius the Russian, Hierom. (+ 1743, commemorated December 26) 

• Rev. Hierotheus the New, Kalamsky, Iberian, hierome. (+ 1745, commemorated September 13) 

• Rev. Paisius of Hilendar (Athos), Bulgarian (+ after 1762, commemorated June 19) 

• Rev. Mr. New Damascus, Gabrovsky, abbot (+ 1771, commemorated January 16) 

• Hieromr. equal to Cosmas Aetolian, Athos, Albanian (+ 1779, commemorated August 24) 

• Mr. John the Bulgarian (+ 1784, commemorated March 5) • Mch. Theodore of Mytilene (+ 1784, commemorated January 30) 

• Mr. George Athos (+ 1794, commemorated October 2) 

• Venerable. Paisiy Velichkovsky (+ 1794, commemorated November 15) 

• Mr. Konstantin of Rhodes (+ 1800, commemorated November 14) 

• Rev. Mr. Luke Odrinsky, Mytilene, Athos (+ 1802, commemorated March 23, 3rd Sunday after Pentecost) 

• Rev. Mr. Hilarion Krityanin, Athos (+ 1804, commemorated September 20) 

• Rev. Mr. Nikita Slavyanin, Athos, Hierom. (+ 1808, commemorated April 4) 

• Rev. Nikodim Svyatogorets (+ 1809, commemorated July 14) 

• Rev. Mr. Procopius of Varna, Smirnsky (+ 1810, commemorated June 25) 

• Rev. Mr. Euthymius of Constantinople, Dimitsansky, New, Athos (+ 1814, commemorated March 22, May 1) 

• Rev. Mr. Ignatius the New, Athos, Constantinople (+ 1814, commemorated May 1, October 20) 

• Rev. Mr. Akaki Novy, Syarsky, Athos (+ 1816; commemorated May 1) 

• Rev. Mr. Gideon of Caracalla, Athos (+ 1818, commemorated December 30) 

• Rev. Mr. Onufry of Hilendarsky (Athos) (+1818) 

• Rev. Mr. Agafangel Esfigmensky (+ 1819, commemorated April 19, October 29) 

• Me. Konstantin Afonsky (+ 1819, commemorated June 2) 

• Rev. Mr. Timothy Esfigmensky, Athos (+ 1820, commemorated April 19, October 29) 

• Rev. Mr. Nectarius Vriulsky (+ 1820, commemorated July 11) 

• Rev. Mr. Dionysius of Vatopedi (+ 1822, commemorated July 31) 

• St. Gabriel of Athos, Archim. (+ 1901, commemorated July 9) 

• Rev. Silouan of Athos (+ 1938, commemorated September 11) 

  

• Rev. Porfiry Kavsokalivit (+ 1991, commemorated December 2, new style)

• Venerable. Paisios Svyatogorets (+ 1994, commemorated July 12, N.S.)  

Troparion tone 1 

Fathers of the Athos Desert / Angels in the flesh, / confessors together and reverends, / saints and martyrs honored in singing, / imitating their virtue, / calling in concent to and saying: / glory to Him who glorified you, / glory to Him who crowned you, / glory to to Him who showed you [as leaders] unto us in troubles. 

Kontakion tone 4 

Having made this Mountain into Heaven, / and showing in it the life of an angel, / and fathers who gathered many monks, / come, let us all praise, calling unto them: / deliver us from the winds of misfortune and temptation, / you multitude of saints, / you Praise of Athos. 

Magnification

We mitigate you, / Reverend Fathers of Athos, / who fasted in this Mountain, / and we honor your holy memory, / mentors of the monks / and interlocutors of Angels  

Prayer 

O blessed and holy fathers, reverends, saints, Hieromartyrs and reverend martyrs, myrrh-streamers and miracle workers, Angels of the earth and people of the Heaven, inhabitants and adornment of the Holy Mountains, after the Theotokos, intercession of ours before the Lord, benefactors and edifiers, the royal victorious militia, who in the flesh have defeated the incorporeal demons, myrrh-flavored flowers of the Queen of Heaven, the Most Pure Theotokos, the bright-fruitful trees of this mental paradise of the Ever-Virgin, rivers of ever-flowing spiritual gifts! DO Accept this commendable word, that we bring to you, as the Lord accepted the widow's two mites, as well as DO embrace the common feast, celebrated by us in your honor and comemoration, as aroma of fragrance and a favorable offering: as we have nothing else to offer as our duty to our benefactors for the great good deeds we have received and have yet to receive from you. Hey, we DO confess for we are not worthy due to our sins for to live in this place and be called your sons, but out of your goodness, do not refuse to be our fathers. Do not forget us the humble ones, but keep your holy monasteries and all the sketes and cells and us who live in them, preserve and deliver from every temptation and misfortune in this life, in the ages to come that through your holy we may be blessed together with you - sons with their fathers - the flock with its shepherds, the disciples with their teachers, and that we may hear from you that blessed voice to the Lord: behold, we all and the children which Thou hast given us, Lord! And, rejoicing, may we give all glory, honor and worship to the Father and the Son and the Holy Spirit forever and ever. Amen.  

Original

 and also (as in the Bulgarian lands) 

 

Synaxisl of All Saints
Resplendent in the Russian Land

 

The second Sunday after Pentecost is “the Sunday of All Saints who shone forth in the land of Russia” — the Church glorifies the assembly of the righteous and martyrs, as glorified and known only to God. This is the feast of all Holy Rus'.

There were not as many saints as the people who lived on our land gave anywhere else. The Gospel says: " The sower went out to sow ." The Lord sowed the word of God in all nations, and each of them reacted to it in their own way. Holiness is man's answer to the call of God.

God came to earth to call everyone. He said: “ Many are called". We live in an age when there is not a single person left on earth, with the exception of small children, who have not yet heard about Jesus Christ. The very sound of His name already gives rise to certain associations. In any case, everyone knows that This Man said about Himself that He is the Son of God, descended from Heaven. And everyone knows that He was born from the Virgin Mary, who was crucified on the Cross ...

But the reaction of the human heart to this event is completely different. Unfortunately, most people are not interested in this topic. They do not even bother to find out what Christ said while living on earth; what He did when He walked two thousand years ago in Palestine; how it happened that, although everything shows that he was a good man, he was crucified. The life of Jesus Christ is of no interest to the majority of those living on earth - that is, although the call is heard to their ears, people do not give an answer to it. The Lord has come to all. Of course, He began with His chosen people, who already then knew the One God. But this people in their mass rejected Him, just as now our people in their mass completely rejected Christ - and, by the way, for the same reason. This, apparently, is the lot of mankind in general - to reject God. But there were people who responded to this call. How did their response to God come about? In the example of the apostles, those first saints of the New Testament, we see how this happens.

The Gospel of Matthew tells how the Lord called the apostles Andrew, Peter, James and John. He came to the Sea of ​​Galilee, saw two brothers throwing nets into the sea, and said to them: “Follow me, and I will make you fishers of men.” They immediately left their nets and followed Him. So are the sons of Zebedee.

Imagine a picture - fishermen catch fish. This is the source of their existence: from this fish they feed, from this fish they dress and maintain their homes. And so He calls them - they throw it all away, i.e. completely and forever leave and follow Him. And James and John even left their father, and Peter left his wife at home and began to follow Christ. Few people can do such a thing - for the sake of Christ to give up everything like that. Therefore, few people can be an apostle ...

The history of the holiday

Instructive history of the holiday. Since the 16th century, there has been a celebration in our Church of the memory of " All Saints New Russian Wonderworkers ."  It was performed on July 17 (according to the old style), that is, on the third day of the memory of the Baptist of Russia - St. Prince Vladimir.

The traditional author of the service for this holiday is considered to be the monk Gregory from the Suzdal Savior-Evfimiev Monastery (he compiled its text, obviously, in the middle of the 16th century). Two of its editions are known under the title " Service to all Russian miracle workers " (Grodno and Suprasl, in the same 1786).
But in central Russia, for some reason, this holiday did not become widespread, was actually forgotten and was not included in the printed Monthly Books, and its text was not published. Obviously, the trials sent by God to a powerful country and the state Church seemed to many to be overcome on their own. Only the catastrophe of 1917 made me seriously turn to help from Above.
It is significant that the initiator of the recreation of the holiday was the brilliant historian and orientalist prof. Petrograd University (now St. Petersburg State University) acad. Boris Alexandrovich Turaev (†1920), employee of the Liturgical Department of the Holy Local Council of the Orthodox Russian Church in 1917-1918.

In his report, he emphasized the fact that "the service compiled in Great Russia found particular distribution on the periphery of the Russian Church, on its western outskirts and even beyond its borders at the time of the division of Russia, when the loss of national and political unity was especially acutely felt. ... In our mournful time, when united Russia became torn apart, when our sinful generation trampled upon the fruits of the exploits of the Saints who worked in the caves of Kiev, and in Moscow, and in the Thebaid of the North, and in Western Russia on the creation of a single Orthodox Russian Church, - it would seem timely to restore this forgotten holiday, let it remind us and our rejected brothers from generation to generation about the One Orthodox Russian Church, and let it be a small tribute to our sinful generation and a small atonement for our sin 

.

The Holy Council, in its meeting on August 13/26, 1918, on the name day of His Holiness Patriarch Tikhon, heard the report of B. Turaev and, after discussing it, adopted the following resolution

: 2. This celebration takes place on the first Sunday of Petrovsky Lent. » The council assumed that this holiday, which has a special meaning for us, should become, as it were, a temple for all Orthodox churches in Russia. Thus, it is no coincidence that this holiday was restored (and actually re-introduced) at the beginning of the period of the most severe persecution of Christianity in its entire nineteen-century history.

It is characteristic that its content, as suggested by B. Turaev, has become more universal: it is no longer just a celebration of Russian saints, but the triumph of all Holy Russia, not triumphal, but repentant, forcing us to evaluate our past and draw lessons from it for the creation of the Church in new conditions.
The compilers of the texts of the service were B. Turaev himself, a member of the Council and an employee of its Liturgical Commission, and a priest. Athanasius (Sakharov) (later Bishop of Kovrov, †1962; now canonized as a confessor, commemorated October 15/28).
The original version of the service was published as a separate brochure in the same 1918. Later, the text was supplemented; The work was also attended by Mr. Sergius (Stragorodsky) (he owns the troparion), Fr. Sergiy Durylin and others.

The first church in honor of All Russian Saints was the house church of Petrograd University. Its rector from 1920 until its closure in 1924 was the priest Vladimir Lozina-Lozinsky, who was shot in 1937.
After the cessation of direct persecution of the Church in the 40s of the XX century. the text of the service was printed with censorship distortions that destroyed all indications of the new martyrs (on the instructions of the Soviet authorities, this “editing” was zealously carried out by the LDA inspector Prof. L. N. Pariyskiy).
Only in 1995 was it published as a separate book “ Service to All Saints, in the Russian Land Resplendent". Although this holiday actually continues the theme of the last celebration of the Color Triodi (“All Saints”), they did not begin to supplement this Greek book at its core. In 2002, the text of the service to All Russian Saints was included in the May Menaion (part 3).

Faith and repentance - these are the foundations of spiritual life that turned "original Russia", pagan into holy Russia, and while we are still aware of our sinfulness and keep faith in the living saving God, we have the hope that the expression "Holy Russia" for our time is not a historical anachronism. The invincibility of the ideal of holiness and the sense of their own sinfulness in the Russian people made it possible for the conversion of the legendary Kudeyar Ataman and the real robber Opta, the founder of Optina Pustyn.
There are much more unknown saints in Russia than those who have been recognized and canonized. This also needs to be remembered. And when we see today that everyday life does not coincide with the popular print, we need to change the focus of vision - to notice innocence, sacrifice, selflessness and courage in everyday life. After all, it was not in the clothes, in the end, and not in the length of the beard that Orthodoxy was hidden. It is in the fulfillment of the commandments, in the memory of God. It is in the prayer that cannot be blown out, in the Liturgy that will not cease to be served. In a word, happy holiday to you, beloved! You, holy men of God, who have been brought up on our lands for Paradise, pray to Christ for the gift of reason to distinguish the main from the secondary, and the ability to extract the great from the insignificant. Then, according to the word of Jeremiah, we will be like the mouth of the Lord. Amen

(based on: http://www.brooklyn-church.org/sobor-vsex-svyatyx-v-zemle-rossijskoj-prosiyavshix-prazdnik-svyatoj-rusi.html )

Troparion Tone 8 

Like a red fruit of Your salvific sowing, the Russian land brings Thee, Lord, all the saints, to have shone forth in it. With those prayers, keep the Church and our country in deep peace O Theotokos, Many-merciful. 

Another Troparion of all Russian saints Tone 4 

You citizens of the Most High Jerusalem, / having shone forth from our land / and having pleased God in every order / and every exploit, / come, let us sing, O faithful: / O intercessor for the all-blessed land of the Rus', / pray to the Lord, / that He pardon us of His wrath, / heal its contrition, / and comfort His faithful people. 

Kontakion Tone 3

 



Today, the assembly of the saints, who have pleased God in our land, stands in the Church and invisibly prays to God for us. Angels glorify with it, and all the saints of the Church of Christ worship Him, praying for us all in one to the Eternal God.

Kontakion of All Russian holy Tone 6 

You vigilant leaders of our country, /  unceasing intercessors for us to the Creator, / do not despise our prayers, / but, come to help in in anticipation, like our relatives, / hasten us to prayer / and try to beg, / always interceding about those who honor you. 

Magnification of the saints 

We bless you, / our glorious wonderworkers, / who by your virtues have illumined the Russian land / to also sacredly show / the image of salvation to us.

 

Another magnification of the saints 

We magnify you, / all saints, who shone forth in the lands of Rus', / and we honor your holy memory, / DO pray for us / to Christ our Lord.

Prayer to all the saints of the Russian land

O [you] all-blessed and God-wise pleasers of God, who by your exploits of yours have sanctified the Russian land and in your flesh, as the seed of faith, have remained in it, standing with your souls before the Throne of God and praying unceasingly for it! Now, on the day of your common triumph, we, sinners, your lesser brethren, dare to bring you this laudatory singing. We magnify your great deeds, you spiritual warriors of Christ, who overthrew the enemy with patience and courage to the end, and who deliver us from his charms and wiles. We bless your holy life, O Divine luminaries, shining with the light of faith and virtues and illuminating our minds and hearts in divine wisdom. We glorify your great miracles, you flowers of Paradise, who have flourished beautifully in our Northern country, and wgo spread the aroma everywhere of your gifts and miracles. We praise your God-imitating love, our intercessors and patrons, and, relying on your help, we fall down to you and cry out: all you holy relatives of ours, who shone from the ancient years and who labored in the last days, made known and not, known and unknown! Remember our weakness and humiliation and with your prayers ask of Christ our God, that we, too, may safely sail through the abyss of life and keeping unharmed the treasure of faith, in the haven of eternal salvation we may also reach  the blessed adobe of the On-High Fatherland, together with you and with all the saints who have pleased Him from time immemorial we may be vouchsafed to dwell in the grace and love of mankind of our Savior the Lord Jesus Christ, to Him, with the Eternal Father and with the Most Holy Spirit, unceasing praise and worship from all creatures for ever and ever befits. Amen. 

Original

Talmach

Преподобные отцы, во Святой Горе Афонской просиявшие

(Собор всех преподобных и Богоносных отцев, во Святей Горе Афонской просиявших)

В Собор Афонских преподобных входят: 

• Прп. Неофит Ватопедский (Афонский) (XIV в., память 21 января) 
• Прп. Геннадий Ватопедский (Афонский), дохиар (эконом) (XV в., память 17 ноября) 
• Прп. Филофей Афонский (кон. X - нач. XI вв., память 21 октября) 
• Прп. Исихий Хоривит (VI, память 3 октября) 
• Прп. Петр Афонский (+ 734, память 12 июня) 
• Прп. Павел Ксиропотамский (+ 820, память 28 июля) 
• Исп. Василий Солунский, архиеп. (+ ок. 870, память 1 февраля) 
• Прп. Евфимий Новый, Солунский, иеродиакон (+ 889, память 15 октября) 
• Прп. Даниил Афонский (+ 980, память 5 июля) 
• 5 учеников прп. Афанасия Афонского (+ 980, память 5 июля) 
• Прп. Иоанн Святогорец, Иверский (Афонский) (+ 998, память 13 мая, 12 июля) 
• Инок Карейский, удостоившийся явления Архангела Гавриила (X, память 11 июня) 
• Прп. Гавриил Святогорец, Иверский (Афонский) (X, память 13 мая, 12 июля) 
• Прп. Евфимий Дохиарский (Афонский) (X, память 9 ноября) 
• Прп. Неофит Дохиарский (Афонский) (X, память 9 ноября) 
• Прп. Фома Малеин (X, память 7 июля) 
• Прп. Афанасий Афонский, игум. (+ 1000, память 5 июля) 
• Прп. Евфимий Новый, Святогорец, Иверский (Афонский), сын прп. Иоанна Святогорца (+ 1028, память 13 мая, 12 июля) 
• Прп. Георгий Святогорец, Иверский (Афонский), ктитор (+ 1066, память 13 мая, 27 июня) 
• Прп. Антоний Печерский (+ 1073, память 10 июля, 2 сентября) 
• Прп. Иоанн Кукузель, Афонский, доместик (регент) (+ XII, память 1 октября) 

ABC: The “Otherly,” Innovation, Baptism, and God’s Wrath

Metropolitan Chrysostomos's first posting placed first
and then his answers to questions about it
following the original - to make it easer ... 

God bless you. An interesting and short commentary
by Metropolitan Chrysostomos on a newspaper article
that was sent to him by a friend.
                                                      † Bp. Auxentios

On Jun 5, 2017, at 12:39 PM, xxx wrote

http://www.charlotteobserver.com/living/religion/article154030349.html

Innovative Orthodoxy
meets
frightful sectarianism.

Well, as usual, I am not on neither side. Nor am I in the middle. I am with the “otherly”: exactitude in tradition bound to moderate freedom in the Christian yoke of love.

The reception of the man into a new and innovative kind of Orthodoxy was by an extreme form of economy (as pictured in the photograph, a ritual unknown to us!), rather than a proper Orthodox Baptism, which is not only a Mystery specific to Orthodoxy, but one that represents something quite different than the western sacrament. Most Orthodox are so unaware of their own Faith that they cannot explain that fact, usually for fear of appearing sectarian or, again, because they lack a basic understanding of the ritual to begin with. Neither is sectarianism involved in our view of Baptism (“enlightenment”) nor, were it so, can I imagine ignorance and bigotry as its valid antidote.

The reaction to his conversion with ignorant and sectarian ideas about graven images (these poor people cannot distinguish veneration from worship?) and other backwater bigotry appalls me. The babble about cancer and linking it to conversion speaks of an irrational understanding of God’s “wrath” that would place me in opposition to whatever vision of God these people entertain. What an awful conception of God. Cult-like notions of “wrath” unwashed by mercy and Christ’s ministry of love are not worthy of our attention.

I remain astounded, at times, at what passes as the God of the universe which gives Christianity its force: an ontological force formed in love, bathed in mercy, conveyed in pious action inseparable from inner faith, and surely higher than the lowliness of a sectarian narrow-mindedness that ares not ultimately leave to Christ, Who is the Church, the judging of another man’s heart.

A “lose-lose” situation is all that I see. On all sides, I walk away from a sour taste in my mouth: “Ye have changed judgment into gall, and righteousness into hemlock.”

In Christ, † Bp. C.

/further replies:/

From: Bishop Chrysostomos 

The “Otherly,”
Innovation,
Baptism, and
God’s Wrath

Feast of the Holy Spirit, 2017

Dear Diocesan Clergy, Faithful, and Friends:
Evlogia Kyriou. Gospod’ blagoslovit!

Bulgaria needs no living, crazed Botev (hero)България няма нужда от жив, побъркан Ботев

T A L M A C H
so much and simple

---

Христо Ботев - разкази

/откъс от неиздадени мемоари "Обикновен живот"/

20. Към „Защо не съм“ – от Хр. Ботев
(из „Архива“ на един засегнат)

Но защо не съм аз Христо Ботйов
На прочут Владика зет
Нощем при Чу-Бу* да ходя
Да прескачам НЕЙ** ний плет.

2010 г.        „намерил“ Иван Джамбов

* чужда булка

** Ботевото стихотворение НЕЙ е едно от доказателствата, че Захари Стоянов не без основание е написал своя „Опит за биография“, в който Ботев е представен в не най-добра светлина. (Четѝ „Опит за биография на Хр. Ботев“ от Захари Стоянов и стохотв. „НЕЙ“ от Хр. Ботев.)

Защо не съм...?
Защо не съм и аз поет, поет като Пишурката? Ех, че ода бих направил на баба си на хурката! Защо не съм и аз поет, като Сапунова трети! Че запял бих, че възпял бих на владиката конете! Но защо не съм Владикин, да напиша чудна драма – за жабите, за мишките, и боят им с цар Радана? Защо не съм и Войников, плодовит, прочут списател, да съставя и молитви на нашия цар-създател?	Защо не съм и Пърличев, да преведа Илиада; но с такъв превод, за който и лобут да ми се пада? Но защо не съм Славейков, да заплача, да запея: „Не пей ми се, не смей ми се, от днес вече ще да блея“? Но защо не съм и Вазов, „Вярата“ си да възпея: че ще стане вълк овцата, а певците като нея?! (Но защо не съм и Стамболъв, Той трева не хрупа и когато стане Лъв, той богатства ще натрупа.)*
	Хр. Ботев

OUR AZ-BUKI... веди

T A L M A C H
so much and simple

---

Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров: Само след няколко дни за пореден път ще честваме денят на създателите на „славянската” азбука Светите братя Кирил и Методий

15 Май 2017 | 11:23 | Агенция "Фокус"

В огромния манастир – скрипторий, долепен до
Голямата базилика в Плиска, е била създадена българската азбука.

София. Само след няколко дни за пореден път ще честваме денят на създателите на „славянската” азбука Светите братя Кирил и Методий. Отново медиите ще ни залеят благоговейни слова на почит към делото на двамата братя. Може би отново тук-там ще избухнат спорове какви са по произход двамата братя – българи или гърци. В Скопие естествено ще ревнат, че са македонци. И ще бъдат прави, ако Зоран Заев е прав, че българи и македонци са един народ. Това се казва в изявление на директора на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров, изпратено от НИМ.

В изявлението се посочва още:

"И все пак не бива да забравяме, че ние не пишем и през Средните векове и днес (а също и руси, белоруси, украинци, сърби, черногорци и „великите” македонци) пишат на азбука, създадена, утвърдена и разпространена от други хора. Затова е редно като зряла нация да не изпадаме в онова умилително преклонение от годините на Възраждането само пред свети Кирил и Методий и да отдадем дължимото и на други лица, живели в онази епоха и допринесли решително за създаването и утвърждаването на нашата азбука. Ще изпиша имената им с ГЛАВНИ БУКВИ.

Патриарх ФОТИЙ

Вси ангели славословят...

T A L M A C H
so much and simple

---

| Link to Paschal Liturgy photo album |  

A Future Monk

T A L M A C H
so much and simple

---

На Велики четвъртък (2017 г.) бъдещ монах - снимка с ембарго до 2030 г. -
провери силата на огъня от свещ с длан на около 3 см. за около 10-15 сек.

След около 5 минути повтори опита - вече с длан на около 15 см. от пламъка.

Очевидно остана доволен - и изрисува "свода небесен" с пламъка на свещта
за радост на всички сили... (прещракването от телефона ме сконфузи!)

Последва помазване за всеобщо успокоение и опрощение...

А ето и филм след около 9 часа:

Велики Четвъртък 2017

ABC: From a sermon by Metropilitan Chrysostomos (MRMDC FAMEE)

 March 12, 2017:

От проповед, произнесена
на празника на св. Григорий Палама
от митрополит Хризостом:

Митрополит Киприян на Оропос и Фили, който пребивава в манастира на Свв. Киприян и Юстина във Фили, Гърция, на който този манастир е μετόχιον, или метох, много обича да цитира нещо, което може да се нарече "мантра"-та — ако мога да използвам така възприетия термин по един изцяло християнски начин — на св. Григорий Палама: "Kύριε, φώτισόν μου τὸ σκότος!" или "Господи, просвети моя мрак!" Това била постоянната молба на светеца, и бих искал да я използвам, за да въведа няколко елементарни думички за двете нива на духовния живот, които св. Григорий, архиепископ Солунски от четиринадесети век и един от най-видните богослови на Православната Църква, така перфектно и прозорливо осветли за нас: едно светило хвърлящо светлина върху нашия мрак.

 Свети Григорий, роден в благородно византийско семейство, дало шест други светци монаси, беше богослов и гений, донесъл похвала за себе си от най-високопоставените представители на императорския двор. И все пак, той избра да служи на Бога като прост монах, като отшелник (аскет), и дори, за кратко време, като пещерен обитател. Той се бореше, като всички нас, да угоди на Бога, да се предаде на Църквата и да достигне до познаване на Бог чрез искрена вяра. Той стори вътрешен – така, че съзнанието му и човешката му воля да съответстват на Божия шепот и на Божията Воля вътре в сърцето му – земния си живот на външноо подчинение на – и любов към – семейството му, колегите му, монашеските му събратя, страната му и ближния му.

 Правейки това, той със сигурност се приближил до Бог, първоначално, както всички ние правим: през завесата на плътта, с антропоморфни представи за Него. Но той не сякаш не бил обременен – както повечето от нас сме – от съмненията за Бога, че Злият посява в нас като ни подбужда – ако не към неверие, най-малкото към изкушението да схващаме Бога, Който ни е е сътворил, в габаритите на създадени от самите нас мисли и заблуди – сътворените от Бога да сътворяват Твореца по собствения си образ. Той имал дълбоката добродетел да се бои от Бога, което води до любов към Бог. И тъй като любовта към Бог прогонва съмненията, Той открил Бога на Нетварната Светлина, Който се надвишава – както ни учи Отец – всички човешки образи и представи.

 Свети Григорий Палама, отново като всички нас, трябвало да се задоволи с онези, които се стремят да превърнат Църквата е едно удължаване на егото си, придавайки на институцията на църквата човешки страсти: арогантност, както сред вярващите, така и сред духовниците, ревност, негодувание, дребнавост, понасянето на недоволства, омраза към (на) другите в името Христово, триумфализъм и прокламации на лична "чистота" на изповеданието. (И наистина, каква чистота на Вярата има в нещо, което не води до любов към враговете ни, към грешниците, и дори към еретиците, за които трябва да жадуваме с цялата си душа да излекуваме от духовната им болест?) Също така сигурен съм, че той виждал и ония, които в заблудата си и болни от грях оскверняват Църквата със своите страсти и извращения, твърдейки, че са свети. И подобно на много мъченици и светци, той претърпя затвор, не само по време на залавянето му от неверници, а също така и в ръцете на Църквата и на византийските "латинизатори", които го презираха за неговата защита на Православието.

 При сблъсъка с всички тези неща на по-ниското ниво на духовен живот, които са отразени в институционалните несъвършенствата на Неопетнената Църква, той ни предаде един чудесен урок. Той не извика със силни викове на праведен гняв; не заяви предпочитанието си да умре, пред лицето на едно Православие, нападнато от противящите му се сили; нито укори онези, които, съвсем истинно, наистина бяха достойни за укор по действията си да го преследват. Вместо това, обръщайки уйора и отговорността за всичко, сполетяло го, върху самия себе си и осъждайки собствения си мрак (защото колкото по-близо стигаме до Бог, толкова повече считаме себе си за грешни – и в тази близост до източника на Любовта, прощаваме и прегръщаме онези, които ни правят лошо), той неумолимо извика: "Kύριε, φώτισόν μου τὸ σκότος!" "Господи, просвети моя мрак"!

 Като го чул, Бог излял Нетварната Светлината на Своето Същество върху св. Григорий, който бил предал сърцето си на Бог, а ума си на духовно съзерцание. Сърцето на светеца станало изгарящ пламък, светъл факел на таинствено прозрение, и хранилище на мъдрост. Това преобразявало него, следващите го, както и света около него. Бог, изцяло неизразимият Бог, Бидейки Сам Себе Си, разкрил Себе Си в сърцето и пречистените ум и емоции на св. Григорий, така че той станал едно с Божествените Енергии на Бог. Той се обединил с Благодатта Христова, превръща се в един "малък Иисус Христос" вътре в Иисус Христос, и по един непознаваем начин достигнал до познание на Бог, Който е и не е, Чието "биване" надминава категориите ни за съществуване и несъществуване, Който е самото Биване, и Който Се разкрива на онези, в които Той обитава с оглушителния гръм от духовна тишина, на която светът не обръща никакво внимание.

 Ако в този по-висок духовен живот, св. Григорий Палама имаше девиз, който присъства навсякъде в неговите писания и учения, то със сигурност ще бъде утвърждаването, което предварително направил в съвет към една монахиня: утвърждаването, че "Ζωὴ δέ ἐστι τῆς ψυχῆς, ἡ πρὸς τὸν Θεόν ἕνωσις, ὥσπερ καὶ τοῦ σώματος ἡ πρὸς ψυχήν ἕνωσις; тоест, "Животът на душата е единение (съюз) с Бога, точно както животът на тялото е съюз с душата." Когато обединяваме нашите тела с душите си, а сетне душите си с Бог, това единение с Любовта в Бога ни завещава Нов Живот и едно вътрешно виждане за духовните неща, което променя – следва да го кажа, изцяло преобразява – разбирането ни за Бог и за Църквата.

 Ние вече не вярваме в Бог, борейки се със спънките на арогантния човешки интелект, тегленето на страстите, или с тежкото, депресиращо теглото на съмнението; по-скоро, ние живеем вътре в Бога, общуваме (причастяваме се) с Божествените Му Енергии, обединени по Благодат с Христа, като ставаме истински наследници и синове и дъщери Божии. Като вземаме своето съществуване отвътре на Неговото Биване (Същество), ние преминаваме от това да вярваме в Бога, към това да намираме реалността на нашето съществуване в Него, като Го прегръщаме чрез Иисуса Христа, с Когото Отец е Едно, като наш Отец по осиновение и (като) източник на това, за което истински сме предназначени: да сме перфектни служители и деца на непознаваемия ни Отец, Когото сме виждали в Неговия Син, Архетипът на собствената ни истинска природа.

 Църквата, в по-възвисения живот на Христос, не е просто едно събрание. Това не е просто едно място, където ние участваме в богослужение и се пристъпяме към Бог. Това не е просто място за другарство. Това не е просто място, където несъвършените ни човешки личности се присъединят с други, за да се стремят към познаване на Бога. Тя не е онази институция, която е така затрупани с човешките слабости и страсти, че дори и Злият успява да си намери едно ъгъл в нея, от където да хвърля своите стрелички и стрели. Това – за просветените – се превръща в "Божия дом," свещено пространство, в "духовна дупка" водеща от една реалност в друга, и в мястото, където в страхопочитание се срещаме с Бога. Именно поради тази причина ние правим Църквата великолепна и богата, понеже напасваме най-финото и най-чистото от това, с което разполагаме на земята с (да съответства на) неизразимата, неописуема красота, която просиява, в това свещено пространство, от Бога. Онова което човешките ни усилия за красота не успяват да осигурят, Бог ни дарува по своята Любов и Благодат.

 В по-възвисения живот на Църквата, ние биваме издигнати, преобразавани, обвързани един с друг, и защитени и усъвършенствани от Таинствата, които се извършват там. В Църквата, ние намираме ядрото на човешкия живот: източникът на всичко, което търсим и от което се нуждаем. Ние го запечатваме и го премахваме, ако напълно го разбираме, от всичко, което е "ежедневно" и обикновено. Ние се опияняваме от Новото му Вино, което не замърсява ума, а пречиства сетивата, очиства емоциите, и ни носи умосърдечна радост и тържествуващи настроения, които избухват в сълзи, течащи по душата като нектар по вече узрели и сладки плодове. В края на краищата, когато осъзнаем пълнотата на живота, съдържащ се вътре в Църквата, тя вече не е прозорец към един друг свят; тя е врата от преддверието на нашия лъжеживот към истинския живот. Институцията на Църквата избледнява с присияването на същността й с преобразяващи лъчи светлина.

 Свети Григорий Палама, следователно, обединява земния ни живот с вечния живот. Ако се вслушваме в него, то се радваме там, където сме: монаси, които танцуват от радост от това, което вкусват, и от това това, с което някой ден, в другия живот – който вече е нахлул в този живот – ще пируват, а миряните се присъединяват в този танц. Свети Григорий обединява живот и задгробен живот ведно с Христа; той ни отвежда от борба към триумф, и ни дава да сурнем – още в този живот – онова, що ни очаква в при завръщането към истинския наш дом и Иснтинния ни Отец.

Nominal /Festive/ Christians...

T A L M A C H
so much and simple

---

Metr. Foti of Triaditsa, 

Friday of the 1st week of Lent /
Presanctified Liturgy, 3 March / 18 February

Thank you, дядо Владика!

(were we Christians ... /
where to start from? ...)

The Sofia Wonderworker

T A L M A C H
so much and simple

---

[3:04:06] 

[2:47:33]

PLAYLIST 

ABC - The Brother of the Prodigal Son Братът на блудния син от архиепископ Хризостом

T A L M A C H
so much and simple

---

Превод от английски 

Братът на блудния син 

от архиепископ Хризостом

11 февруари 2017 г., събота

Публикувано от DiscerningThoughts в ArchbishopChrysostomos, Glossaryof Terms (архиепископ Хризостом, Речник на термините)

Една от най-красивите притчи от Новия Завет е тази за блудния син, която в една история в умален вид на падението и изкуплението на човек включва неговото отчуждение от Небесния Отец и връщането му към "къща" на Отца след живот на разпуснатост и прахосничество на духовното си наследство, един образ на любовта, който не може да се чете без да докара духовни сълзи и на най-вътрешните дълбини на душата. Няма християнин, който да не чувства щедростта на Бог в обикновения преразказ на историята за сина, който се връща при Баща си в безчестие, и все пак е приет с почести, обич, и прекомерна (екстравагантна) любов и е възмезден за предателства и коварства с всички знаци за чест, с които баща му го надарява. Тази трайна притча благоухае с християнското послание за изкуплението, тя е изпълнена с уханието на любовта, и е подправена със силния привкус на прошката и Благодата: Отецът, който възстановява "за блудния син белезите на заслужената му слава ..., като таинствено... [му въздава] ... превисша радост от небесата" (от стихира (превод от англисйки) на съботната вечерня до "Господу возвах", неделя на Блудния Син). Както [...] Августин, в неговите 'Изповеди', трогателно изразява това, в тази история ние съзерцаваме прокта на "един благ Господ", Който даде много за Блудния Син преди неговото падение, и все пак Който "е бил дори още по-благ, когато възвърнал мизерстващия" (Книга I, § 18). Един благ баща – както Божественият Златоуст обобщава историята – дава на един своенравен син "по-големи почести" от оказаните на по-големия брат, останал с баща си "който не бил паднал", като по този начин подчертава "величието на покаянието" ("Писмо до Теодор," I, § 7).

Но Писанието, колкото и да е палимпсест (пренаписвано, но носещо видими следи от по-ранната форма), понякога е по-задълбочено в това, което то предлага на едно по-дълбоко, таинствено ниво, отколкото в това, което то казва директно, зявявайки (доказвайки) измерения на истината написана върху истина, светлина, водеща до неизмеримо сияние. Както и самото Писание, което самонадеяният човек интерпретира за своя погибел (вж. II Петър 3:16), притчата за блудния син съдържа уроци, които се намират в прозорливостта на Бога и се поддават единствено на смирено проучване. Ако внимателно разгледаме притчата, откриваме, че освен от нравоучителния урок за покаялия се и възстановен блуден син тя съдържа протест срещу гнева и ревността на по-големия брат, който – виждайки пищната бащинска милост, оказана на покаялия се негов брат – си въобразява, че добродетелта му е пренебрегната. Хенри(й) Ноуен, психологът-йезуит и теолог, популяризира този вторичен урок в бестселъра си "Завръщането на блудния син" (Ню Йорк, 1992 г.), която написал скоро след оставката си от факултета на Харвардската Божествена школа, където се запознах с него, докато бях гост-учен там в началото на 1980-те г. Той пише за брата на блудния син, че ... външно по-големият син е бил безупречн. Но когато се сблъскал с радостта на баща си при завръщането на по-малкия брат, една тъмна енергия избухва в него и избива до повърхността. Изведнъж, явно очебийно става един засегнат, горд, нелюбезен, егоистичен човек – човек, който е оставал дълбоко скрит"(стр. 71).

Онова, което о. Ноуен (не разпознава и) не признава директно в книгата си – въпрос, който обсъдихме в по-късната си кореспонденция – е светоотеческата основа за неговия възглед (разбиране). Разбира се, той е напълно наясно със светоотеческото предание, заобикалящо образа на по-големият брат в притчата за блудния син (той по принцип е добър познавач на светите отци и, разбира се, на светите отци пустинници, до когото често допитва за вдъхновение в няколкото негови битки с тежка депресия). Все пак, богословското му образование, въпреки целия му блясък, не го доведе до по-задълбочено разбиране на централното място на consensio Patrum (консенсуса на светите отци) за херменевтичните му дирения. В резултат на това обстоятелство, редица православни наблюдатели, самите те – недостатъчно добре запознати с този консенсус – също така твърде прибързано отхвърлят книгата на Ноуен – несъмнено почти изцяло лишена от светоотечески цитати – като нововъведение. Това въобщо не е вярно, и е жалко, че подходът на Ноуен към библейското тълкувание и духовна образност по невнимание го е довело до това обвинение. В действителност, той следва светоотеческото предание, в популярната си и на много места проникновена книга, която датира чак до древната Църква.

Добре познатият църковен писател Тертулиан вижда в образа на по-големият брат евреите, завидели на християните за тяхното "помирение" с "Бог-Отец", като по този начин спечели за Новия Израел обещанието, първоначално направено на "избрания народ" ("De pudicitia" [За скромността], гл. 8). По подобен начин, св. Амвросий Милански, в книгата си Изложение на Светото Евангелие според св. Лука, която съдържа тази притча, говори за завистта на по-големия брат към своенравния син, като също така прави паралел между първия и евреите (Книга VII, §§239- 243) – един паралел – между другото – който не представлява – както мнозина погрешно си въобразяват – антисемитска обида (клевета). Следвайки една малко по-различна тълкувателна традиция, блаженият епископ Николай Охридски – макар че той идентифицира блудния син със светския човек, а по-големият брат – с духовния човек, също утвърждава, че последният ни служи за урок да не се "възгордяваме в собствената си праведност и – в гордостта си – да презрем разкайващи се грешници" (Хомилии [Бирмингам, 1996], Проповед (хомилия) 10, "Неделя на блудния син").

В друг един светоотечески подход към образността в историята на завръщането на блудния син, св. Кирил Александрийски ни напомня, че Христос е разказал тази притча "веднага след като фарисеите и книжниците роптаели против Него, казвайки: 'Тоя човек приема грешниците и яде с тях.'" В стремежа си да просвети хулителите Си, Господ разказа за един по-млад, блуден син, който представлявава грешниците и митарите, и един по-голям, верен син, който представлява книжниците и фарисеите. Това, казва св. Кирил, е ключът към разумяването на блудния син. ... По-малкият син, подобно на митаря, чрез смирение и покаяние отмива пороци си, докато по-големият син, подобно на фарисея, чрез гордост и осъдително отношение зацапа добродетелите си. (Вж. йеродякон [сега йеромонах] Григорий, 'Православно Предание', XII, 2, стр. 74.)

Именно това е образността, използвана и от св. Григорий Палама, който споменава гнева на по-големия син, предполага, че този гняв се проявява, защото синът е "невежа за богатствата на Божията благост", и посочва, че, точно както бащата приема своенравния си син, така и той "умолява по-големия брат, учейки го на подобаващото" (Проповед 3, "Притчата Господня за блудния (син), който беше спасен," §§22-23).

Блажени Теофилакт, архиепископ Охридски и български, казва за по-големия син – когото също идентифицира с фарисеите – че той не разбира "изливането на Божия милост." [Св.] Теофилакт – подобно на някои по-ранни коментатори на светите отци и подобно на предходния Римокатолически писател, не обвинява директно верния син в завист, а в духовна слепота и "мрънкане", в маниера на фарисеите, виждайки как покаялите се грешници биват приемани тъй свободно и с любов. Признавайки разнообразието на тълкувателната образност, приписвана на двамата синове, той утвърждава, че по-малкият син представлява грешника, който се обръща от беззаконието, а по-големият – праведниците, които стоят крайно "притеснени" пред неизказаните Божии "присъди". Той уверява, че притчата е предназначена за фарисеите и само-праведните, за да ги предупреди срещу техните слабости. В качеството на неговия лек упрек, той стои в единия край на спектъра на светоотеческите увещания срещу по-големия брат в притчата за блудния син. И може би именно в глупаватото си поведение той успява да събере в едно крайностите в образността, използвана от светите отци за да привлекат вниманието ни към двойнственото послание на историята: това на радостното приемането на покаялия се грешник в жилището на Отца – независимо от действителната причина за окончателното му завръщане – (посланието) за духовната вреда, която може да сполети тези, които изпадат в завист, в гняв, или в негодувание към любящите действия на Бащата. Във всеки образ, на който църковните отци се позовават, всичко се разрешава именно в любов към бащата, докато той обгръща своенравния си по-малък син и успокоява объркването на по-големия си син. Тук крайностите в образноста се срещат и се сливат в опрощаването на любовта.

Нека, с приближаването на Великите пости и неделята на блудния син тази година, да погледнем наново към тази притча и почерпим надежда от своенравния син. В същото време, нека внимателно се вгледаме в самите нас с оглед слабостите на по-големия син, да не би да се поддаваме на лукавите изкушенията на само-праведността, което може да доведе до страсти и до духовно своенравие, причинено от гордост, ако ли не от завист и неразкрита скрита тъмнина.

2006 / 2009 гг.

Литургия Доместика от А. Гречанинов Борис Христов, King(S, 2) of Bulgaria

T A L M A C H
so much and simple

---

Диригент: Георги Робев,
Българска хорова капела "Светослав Обретенов", Камерен оркестър на БНР

[1:09:07]

audio