Proper Preparation for Holy Communion
Catechetical
Notes - by Archbishop Chrysostomos of Etna
Превод от английски
Правилна подготовка за Свето Причастие
Катехизисни бележки –
от архиепископ Хризостом Етнийски
Един важен въпрос на съблюдателното Православие е
състоянието на чистотата на ума, тялото и душата, с които следва да пристъпваме
към евхаристийното Тайнство, когато Тялото и Кръвта Христоши се размесват с
нашата кръв, плът, стави и органи. Целта на Православното Християнство, а тя е
обожествяването на човека чрез Божията благодат в съюз с Бого-Човека Иисус
Христос, Архитипа на човешкото съвършенство, се характеризира прекрасно и ярко
в това да поемем в телата си – чрез Тайнството Свето Причастие – Свещените Тяло
и Кръв Христови – Самия Христос. Това причастяване в Христа се постига в един
преднамерен акт на кеносис, или
изпразване на самия себе си посредством физическо и духовно пречистване, така
че оживотворяващите елементи на Евхаристията да биха могли да оживотворят
нашите тела и души и да улеснят нашето обожение [теосис], или обожествяване и освещаване в Христа.
Мнозина православни [вярващи], както такива дошли от друго западно християнко вероизповедание,
така и цели Православни организации под влиянието на западната мисъл и на икуменическата
идеология, са загубили ясно разбиране на Евхаристията и нейното отразяване на тайнствените
учения на Православието, които са толкова интимно свързани с исихастките
традиции на Църквата. По този начин, те подхождат към Евхаристията по един
повърхностен начин и с недостатъчно осъзнаване на необходимостта и неотменимостта
– когато се прави това, на чистота в мислите и тялото, на постенето
(включително, за женените двойки, въздържание от плътта), Тайнството на Изповедта,
измолването на прошка от – и помирението със – онези, на които може да сме нанесли
обида, даването на милостиня, както и всяка една практика, включително и това
да се обличате скромно и подходящо, когато се причастявате, жените да са с
покрити глави – [това е] което ни
отделя от нашето паднало "аз" и изпразва от нас онова, което е
несъвместимо с влизането на Божественото в духовно болните ни сърца и тела по
време на Светото Причастие.
Последиците от това, че си позволяваме Свето Причастение
без правилна подготовка, са ярко изложени от св. ап. Павел, който на
недостойнството на неподготвените причастници приписва източникът на много от техните
заболявания, а дори в някои случаи и смъртта им.
Отците на Църквата също така са усърдни да изключат от Свето Причастие ония,
които не са подготвили телата и умовете си за това да преживеят прекратяването
на плътските дейности и очистването от мръсни пожелания. По подобен начин Свещените
канони предлагат строги насоки за приемането на Свето Причастие. Макар и да препоръчват
честото причастяване ("Лекарство за безсмъртие") за излекуване от
духовно заболяване, те очертават един режим, както би направил и лекар при
даването на определени физически лекарства, които вярващият трябва да следва,
за да се въздържа от всичко несъвместимо с терапевтичното естество, цел и
действия на Светото Причастие. Онези неща, които могат да попречат на преобразуващите
ефекти на Евхаристията, или които могат да доведат до опасни странични въздействия,
те усърдно увещавали причастникът да избягва.
При пристъпване към Светата чаша, това трябва да става
индивидуално, а не като част от семеен ритуал – което е разпространена западна
представа, промъкнала се в Православието, която поставя в една болна
перспектива безспорно добрата, но специфична, роля на семейството в живота на
човека. С това не искам да каже, разбира се, че семействата не могат да се
подготвят заедно за Свето Причастие, ако условията го позволяват, но гледката
на съпрузи и съпруги, които си запазват ред на за причастие, което за съжаление
става, е извратена подигравка с духовното благоприличие и трезвост. Спасението,
ако бъде спечели заедно със други, има
за предназначение единствено индивидуалната
ни среща с Бога. Точно както всеки един от нас напуска този живот сам, дори и когато
семейство и приятели се сбогуват с нас, по същия начин нашата вътрешна среща с
Бога в този живот е винаги интензивна, лична и индивидуална, дори и да води до
духовната ни общност с другите. Причастението на всеки мъж и жена в Господа, както
утвърждава Св. Алоинс, Авва от египетската пустиня, започва с лична изолация в
момента, когато сетим, че "само аз и Бога съществуваме на този свят".
[Евергетинос: Пълен текст (Еvergetinos: A Complete text), ред., и прев. Архиепископ Хризостом, йеромонах Патапаий и др. (Етна, Калиформия,
САЩ: Център за традиционалистични православни изследвания, 2008 г.), книга 1,
стр. 199.), книга 1, стр. 199.] Какъвто и да е смисълът
на земните ни връзки в следващия живот, където ни родство ще е с Бога и където
бракът няма да съществува, както Сам Христос твърди, те със сигурност ще се
въздигнат по-нависоко и ще са различни от това, каквито ги знаем, че са в
нашето паднало съществуване.
Бих искал да използвам това общо изобразяване на това как
и защо човек трябва правилно да се подготвя за приемане на Свето Причастие като
платформа за обсъждане на един много специфичен въпрос за личното и
индивидуално пречистване, който е широко неразбран и погрешно тълкуван в
Църквата днес. Това е практиката да се избягва причастяване, за мъжете, след нощно
изпускане (полюция), а за жените, по време
на мензис. Различни църковни отци имат различни възгледи по този въпрос, макар
че всички са съгласни, че човешката сексуалност и нейните физически и
поведенчески черти са характеристики на съществуването след грехопадението и на
човешкото несъвършенство. Макар и бракът да санкционира положително (одобрява) размножителният сексуален импулс, дори и
той трябва да се подчини на контрол и ограничения, ако искаме въздигането до духовно преобразяване
да бъде истинско и ефективно. Следователно, както отбелязах по-горе, ние
виждаме забраната на брачните отношения по време на постните периоди, както и
за определен период преди Свето Причастие, според определеното от твоя
Изповедник.
В един свят, пристрастен към издигане на човешката
сексуалност ад нещо близко на духовност – и особено сред лица, за които
сексуалните въпроси и крехкото човешкото его са почти неразделни – православни
светоотечески учения за човешката сексуалност са несъвместими със социалната
патология на натрапчивата ни мания относно плътта и изкривяването на естествената
ни любов към Бога (истинския ерос)
след Грехопадението на човека (Лапсус-а). Естествената ни любов към Бога се е
превърнала в размножителен импулс, близък до животинския инстинкт (едно низко
узурпиране от страна на човека на Божиите творчески сили). За разбирането на
църковната традиция за забрана за Свето Причастие, дори и след законно
позволени съпружески отношения и след нощно изпускане или по време на мензис, човек
трябва силно да се съсредоточи върху разграничение между усилията за
възстановяване както на естествената ни любов към Бога, така и на човешката
природа – чрез дисциплина, аскетична практика, и умосърдечен контакт с Христа –
и греховните склонности на падналата плът към физическа интимност от сексуален
вид.
Що се отнася до неволните нощни изпускания при мъжете,
консенсусът на Светите Отци, (който е?) стандартното
канонично ръководство, както и позицията на повечето изповедници утвърждава, че макар и да е черта на падналото и греховно естество на мъжете, такива събития
не са грях, толкова доколкото човек иначе избягва неподходящи стимули и помисли,
в будно състояние, които да ги провокират. Въпреки това, в съответствие с
правото на преценка на духовния отец, човек не бива да се причстява за кратък
период след нощно изпускане (понякога само за ден в случая на монаси, които се
причастяват ежедневно). И отново, това е в съответствие с целта, чрез отделяне
от светските неща посредством упражняване на самоконтрол и на аскетични
практики, да пристъпим към Свето Причастие във възможно най-чистото състояние:
възстановителен максимализъм.
Що се отнася до въпроса за менструацията при жените – трябва
да призная – съществуват редица мнения, изразени от Светите Отци на Църквата и
от Изповедници за това явление. Гамата от твърдения, че менструацията е черта, пар екселанс на падналата и греховна
природа на жените – до възгледи, които са до голяма степен подобни на тези за
неволни изпускания при мъжете, т.е. че докато менструацията доста ярко
илюстрира падението на човешките същества от едно Божествено създание в Рая до едно
създание, което споделя много от чертите на по-низшите създания в животинския
свят, жените по никакъв начин не заслужават укор заради този факт. Насоките,
предлагани от каноничното свидетелство – и особено в тълкувания на съответните
канони в "Руля" (английското заглавие на
Добтротолюбие) – се отнасят за нечистотaтa на мензиса (една концепция, унаследена
от еврейската традиция) и предписват избягване на Свето Причастие по време на
цикъл на жената, а дори и отсъствие от Църквата.
В духа на политическата феминизъм, който няма място в
Църквата – макар че жените наистина имат права и роли в Църквата и са равни в
Христа на мъжете (Галатяни 3:28) – някои православни модернисти са се обидили
от каноничното свидетелство относно
менструацията. В действителност, във дух, който е напълно чужд на Свещеното
Предание, който никога не се опитва да намери противоречие със и противопоставяне
на ученията на Църквата, а (се опитва да)
черпи от консенсуса на Светите Отци и (да) подчертава
последователните и взаимо-допълващи се аспекти на учение и практика, те
изнамериха и погрешно изтълкуваха светоотечески текстове, които – според
техните твърдения – отричат обичаят жените да избягват Свето Причастие по време
на мензис. Най-често цитираният текст, често умишлено преведен погрешно от
латинския оригинал, е едно писмо, написано от св. Григорий Двоеслов, патриарх
(папа) Римски (края на 6-ти век), до неговия съвременник, Св. Августин, първият
архиепископ на Кентърбъри. Предполага се, че в него се застъпва за причастяването
на жените по време на техните периоди. Всъщност, макар че той допуска
изключения (по-специално, за монахините), там където "дълбокото
благочестие" преобладава, светецът не е в полза на това жените да се
причастяват в такива моменти. Това, което той отхвърля, е забраната за
влизането им в Църква. [Този текст е цитиран от преподобния Беде в неговата Historia Ecclesiasticus Gentis Anglorum ("Църковна история на английския народ") , в
Patrologia Latina, т. XCV, кол. 63С. Въпросният пасаж гласи, на латински: "Quae tamen mulier dum
consuetudinem menstruam patitur, prohiberi ecclesiam intrare non debet, quia ei
naturae superfluitas in culpam non valet reputari". Правилно преведен, той просто казва
следното: "На такава жена, обаче, докато преживява обичайния си мензис, не
бива да й бъде забранявано да влиза в Църквата, понеже излишеството естествени течности,
не може да се вменят в нейния случай като осъдително"].
Всъщност, повечето духовници традиционалисти днес, като разбират,
че каноните са водещи принципи, а не непреклонни закони (от там и заглавието на
гръцкия сборник канони: "Руля"); че разглежданите въпросите са пасторски
а не догматични, и облягайки се на консенсуса на Светите Отци, прилагат
икономия, и много рядко биха помолили дадена жена в мензис да не влиза в
Църква. (Като свидетелство на древността на това право на преценка, в
исторически и няколко съвременни традиционалистични православни църкви, човек
може да намери gynaikeion (или gynæceum), където могат да застанатт жените в менструация.)
[Точно такъв gunæceum в "Св.
София" в Константинопол, където той е живял през 1403-1404, е описан от
испанския благородник Руи Гонзалес де Клавийо (1412 г.), лорд Чембърлейнски до
Хенри III Кастилски. Той го е локализира в "горните галерии ... които са с
изглед отгоре към нефа на катедралата", галериите били "върху подпори
от мрамор и зелен яспис, техните тавани се виждали, като се погледне откъм нефа".
Руи Гонзалес де Клавийо, Посолство на Тамерлан: 1403-1406 гг., прев. Guy Le
Strange (Лондон, Routlege, 1928 г.) , стр. 40.]. Както и при мъжете след нощно изпускане, обаче, те биват помолени да не се
причастяват (с някои изключения). Макар и свидетелството на един Отец на
Църквата да не прави консенсус, по ирония истинските възгледи на папа Григорий отразяват
по такъв начин съвременната традиционалистична практика. И все пак, подобава да
кажа, че не малцина благочестиви мъже и жени (да оставим въпроса за тяхната
греховност или нечистота) предпочитат – в много случаи – да се откажат от
икономията, когато са в състояние на "нечистота" [Преди няколко години, една жена с
богословско образование, принадлежаща към една от модернистичните православни юрисдикции
в САЩ, ме посети в нашия манастир тук в Етна. Тя принадлежеше към група жени, вбесени
от ограниченията срещу причастяване по време на мензис, (и) ми каза, че тя и останалите
членове на групата й били решени да се причастяват само по време на своите
периоди, напук на предпоалагаемото женомразтво Църквата. Докато й обяснявах глупостта
и опасността от тяхното положение, и причината за тази забрана, тя се оскърби и
отказа да слуша. Никога не съм забравил това, и то илюстрира перфектно
дълбочината на смирението и благочестието,което трябва да развием, ако искаме
да се причастяваме за полза на нашите души.].
Бих помолил всички, които четете моите думи за подготвяне
за Свето Причастие, внимателно да изучите написаното, като имате предвид, че в Православието
спазването изисква усърдност при възприемането на възвишените цели на нашата Вяра
(както) и мъдростта на Светите Отци. Моля също
смирено и благочестиво да се предоставите на мъдростта на Светите Отци в
стремежа си към тези цели, като с готовност оставяте настрана егоизма в полза на
Личностност в Христа и като опазвате душите си, докато давате правилен пример на
другите.
