Two Visions and a Prayer of Enoch Book of Enoch, Ethiopian version„последните дванадесет пастири са погубили повече овце, отколкото своите предшественици”

Temporal

 

[translated from] a BG rendition of
Dillman, A.
Das Buch, Henoch ubersetzt und erklart.
Leipzig, 1853

[The Book of Enoch is a pseudoepigraphal work
(a work that claims to be by a biblical character).
The Book of Enoch was not included in either
the Hebrew or most Christian biblical canons,
but could have been considered a sacred text
by the sectarians.
The original Aramaic version was lost until
the Dead Sea fragements were discovered.]

„последните дванадесет пастири са погубили повече овце, отколкото своите предшественици”

(второ видение на Енох)

LXXXIV. По-късно имах друго едно видение, което също искам да ти обясня, сине мой. И Енох стана и рече на сина си: Остави да ти разкажа. Чуй думите на моята уста и обърни внимание на видението и на съня на твоя баща. Преди да се оженя за твоята майка имах едно видение в леглото си.

2. Ето, един бик, който излиза от земята.

3. И този бик беше бял.

4. След това излезе една юница, а заедно с нея две млади телета — едно черно и едно червено.

5. Черното теле удари червеното и почна да го преследва по цялата земя.

6. От него момент не забелязах вече червеното теле; черното обаче достигна до дълбока старост. И с него имаше една юница.

7. По-сетне видях много бикове, родени от тази двойка, които вървяха след тях и им приличаха.

8. Първата юница напусна предишния бик и потърси червеното теле, но не го намери вече.

9. Мучеше тревожно и го търсеше.

10. И муча, докато бикът я приближи; от този момент тя престана да мучи и да се оплаква.

11. След време роди едно бяло теле.

12. А по-сетне и други телета и юници.

13. Видях в съня си също един бял вол, който порасна по същия начин и стана голям бял вол.

14. И от него произлязоха много други волове, които приличаха на него и се заместваха едни други.

LXXXV. Погледнах още веднъж и видях небето над себе си.

2. И ето че една звезда падна от небето.

3. Тя застана сред биковете и изглеждаше, че пасе заедно с тях.

4. След това видях други бикове, големи и черни; те меняха постоянно пасищата си и оборите си, докато младите телета започнаха да се оплакват по между си. Гледайки още небето, видях много други звезди, които слизаха отново и се нахвърляха върху останалата самичка звезда.

5. Биковете бяха между телетата и пасяха заедно с тях.

6. Гледах и се възхищавах на тези неща и ето че биковете започнаха да влизат в огъня и да се качват върху кравите. Те заченаха и родиха слонове, камили и магарета.

7. Биковете се изплашиха от това чудовищно потомство и почнаха да ги хапят и удрят с рога.

8. Слоновете разкъсаха биковете и земните жители трепереха от ужас при тази гледка и бягаха изплашени.

LXXXVI. Aз ги гледах още и ги видях да се удрят помежду си; и чух земята да стене от това. Тогава погледнах повторно небето и в едно повторно видение видях да излизат човеци, наподобяващи бели хора. Единият от тях беше придружаван от трима други.

2. Тези трима, като излязоха последни, ме хванаха за ръка и, издигайки ме над земята и нейните обитатели, ме отнесоха на едно високо място.

3. И оттам ми показаха една висока кула, заобиколена от по-ниски хълмове, и ми казаха: Стой тука, докато видиш какво ще се случи с тези слонове, камили и магарета, с тези звезди и с всички тези юници.

LXXXVII. Toгава забелязах единия от четиримата бели човеци, който бе излязъл пръв.

2. Той хвана първата паднала от небето звезда.

3. Завърза и ръцете и краката и я хвърли в една долина, тясна, дълбока, страшна и мрачна.

4. Тогава един от четиримата извади един меч и го даде на слоновете, камилите и магаретата, които започнаха да се удрят помежду си с него; и цялата земя изтръпна от това.

5. И в моето видение видях как единия от четиримата слезли от небето човеци подбра и хвана всичките големи звезди, половите части на които наподобяваха тези на конете, и ги хвърли всичките със завързани крака и ръце в пещерите на земята.

LXXXVIII. Тогава един от четиримата слезли се доближи до другите бикове и ги научи на такива тайни, че ги накара да треперят. И се роди човек, той построи голям кораб. Той живееше в този кораб заедно с три бика и се образува над тях един покрив.

2. Отново вдигнах поглед към небето и забелязах голям свод; и над него имаше седем водопада, които изливаха пороен дъжд в едно село.

3. Още гледах и ето че земните извори се разливаха върху земята на това село.

4. И водата започна да се върти и да се изкачва над земята, така че вече на видях това село, понеже беше цялото покрито с вода.

5. И наистина имаше много вода, тъмнини и облаци; височината на водата надминаваше височината на всички села.

6. Водата ги покриваше изцяло и обгръщаше земята.

7. И всичките бикове, които бяха събрани там, бяха удавени и загинаха във водите.

8. Но корабът се носеше на повърхността на същите тези води. Всичките бикове, слоновете, камилите, магаретата и стадата загиваха в това голямо наводнение; те изчезваха погълнати и аз не можех повече да ги видя в бездната, откъдето не можеха повече да се измъкнат.

9. Още гледах и ето че водопадите престанаха да падат отгоре, земните извори да текат и бездните да се разтварят.

10. Водите се изтекоха там и се появи земята.

11. Корабът се спря на земята, тъмнината се разсея и се появи светлината.

12. Тогава белия вол, който биде превърнат в човек, излезе от ковчега заедно с три бика.

13. И един от трите бика беше бял и приличаше на този вол; друг един вол беше червен като кръв, а третия бе черен; белият бик се отдалечи от другите.

14. А полските животни и птици започнаха да се размножават.

15. Разните видове от тези животни се събраха: лъвовете, тигрите, вълците, кучетата, глиганите, лисиците, камилите и свинете.

16. Сиретите, червените кани, лешоядите и гарваните.

17. И сред тях се роди един бял вол.

18. Те почнаха да се хапят помежду си; и белият вол, който се беше родил между тях, даде живот на едно диво магаре и на един бял вол, и на още други диви магарета. Белият вол, който също бе заченат от него, на свой ред породи един черен глиган и една бяла овца.

19. Глиганът роди много други глигани.

20. И овцата роди дванадесет други овце.

21. Когато тези дванадесет овце пораснаха, те продадоха една измежду тях на магаретата.

22. Магаретата продадоха овцата на вълците.

23. И тя растеше между тях.

24. Тогава Господ заведе другите овце да живеят заедно с първата и да пасат с нея между вълците.

25. И те се размножиха, а пасищата им бяха изобилни.

26. Но вълците започнаха да ги заплашват и да ги преследват, като изтребваха техните малки.

27. И ги криеха в дълбочините на една голяма река.

28. Тогава овцете започнаха да се оплакват от загубата на техните агнета и да се обръщат към своя Господар; една от тях успя да се измъкне и отиде при дивите магарета.

29. Видях ги да стенат и да се молят на Господаря.

30. С всички сили, докато Господарят се отзова на техните вопли от върха на Своето жилище и благоволи да ги посети.

31 Той извика овцата, която се бе отървала от зъбите на вълците, и нареди да отиде да намери вълците убийци и да ги предупреди, да не закачат повече овцете.

32. Овцата отиде да потърси вълците, силна с божието слово, а една друга овца застана пред първата и тръгна с нея.

33. И двете овце влязоха в бърлогата на вълците и им казаха да не преследват повече овцете.

34. След това видях вълците да потискат още повече овчето стадо. И овцете отново се обърнаха с викове към Господаря и той слезе при тях.

35. И започна да изтребва вълците, които виеха; но овцете мълчаха и не надаваха повече викове.

36. Сетне ги видях да се изселват от страната на вълците. Очите на тези вълци бяха заслепени и те излязоха с все сила да преследват овцете. Но Господарят на овцете вървеше с тях и ги водеше.

37. И всичките овце го следваха.

38. Лицето Му беше страшно; а видът му блестящ и великолепен. Обаче вълците започнаха да преследват овцете, докато ги настигнаха на брега на едно голямо море.

39. Тогава морето биде разделено на две и водите стояха в страни като стени.

40. И Господарят на овцете, Който ги водеше, застана между тях и вълците.

41. Вълците въобще не виждаха овцете, но ги преследваха до средата на морето, докато водите се затвориха зад тях.

42. Но щом видяха Господаря, те се обърнаха да бягат назад.

43. Тогава водите се съединиха според естествените закони и погълнаха вълците. Видях онези, които преследваха овцете, потопени сред вълните.

44. Що се отнася до овцете, те прекосиха морето и наближиха пустинята, в която нямаше ни дърво, ни вода, ни зеленина. И очите им започнаха да се отварят и да виждат.

45. Видях Господаря на тези овце да живее с тях и да им доставя необходимата вода.

46. Да живее с овцата, която водеше другите.

47. И тази овца се изкачи на върха на една висока скала, а Господарят я изпрати при другите овце.

48. Видях Господарят на овцете сред тях; лицето му беше строго и страшно.

49. Щом го забелязаха овцете се ужасиха.

50. И целите разтреперани, те изпратиха овцата, която ги водеше, и тази, която бе с нея; като им казаха: Ние не можем нито да застанем пред Господаря, нито да Го гледаме в лицето.

51. Тогава овцата, която ги водеше, се изкачи отново на върха на планината.

52. И другите овце бидоха заслепени и почнаха да объркват пътя, който им беше посочила овцата. Но тя не знаеше нищо.

53. И Господарят се разгневи срещу тях; и когато овцата научи за това, което ставаше в подножието на планината,

54. Набързо слезе оттам и като се приближи до овцете, завари много от тях,

55. Които бяха ослепели.

56. И които бяха се отклонили от пътя си. Когато другите овце я забелязаха, те се страхуваха и трепереха пред нея.

57. И искаха да се върнат в кошарата си.

58. Тогава овцата, която водеше другите със себе си, се доближи до овцете, които се бяха заблудили.

59. И започна да ги удря; те бяха ужасени когато я видяха. И тя ги прибра в кошарата.

60. Видях също в друго видение, че тази овца се превръщаше в човек, който направи кошара на Господаря си, и ги настани там.

61. Видях да пада една овца, която бе застанала пред тази, която беше водач на другите. Накрая видях да загиват много други овце, техните малки да порастват на място, да навлизат в едно ново пасбище и да идват до брега на една река?

62. Овцата, която ги беше водила и бе се превърнала в човек, се отдели от тях и умря.

63. И всичките овце я търсеха и я умоляваха с тъжно блеене.

64. Видях също как престанаха да я оплакват и прекосиха водите на една река.

65. Там те отгледаха други овце, за да заместят ония, които бяха умрели и които ги водиха преди това.

66. Накрая аз ги видях да навлизат в това богато място, в една благодатна и радостна земя.

67. Там те пасяха до насита и техните кошари бяха издигнати на тази блажена страна, а очите им бяха ту отворени, ту заслепявани, докато една от тях се изправи сред тях и ги поведе по такъв начин, че ги върна всичките и им отвори очите.

68. Но кучетата, лисиците и глиганите започнаха да ги разкъсват, докато една друга овца и овенът, които ги водеха, се превърнаха в напаст за стадото. Този овен започна действително да удря с рога кучетата, лисиците и глиганите и да ги изтребва.

69. Ала първата овца, отваряйки очи, видя да бледнее и гасне славата на овена.

70. Защото той започна да удря също и овцете, да ги преследва и да забравя за своето достойнство.

71. Тогава Господарят изпрати първата овца при друга овца, за да я отгледа като овен и водач на стадото, на мястото на тази, която опетни славата Му.

72. Тя отиде там, за да и говори и я назначи за овен; но кучетата продължаваха да измъчват овцете.

73. А първият овен преследваше втория.

74. Тогава този последния се изправи и побягна пред лицето на първия овен. И аз видях кучетата, които измъчваха първия овен.

75. Но вторият се изправи и поведе младите овце.

76. И даде живот на много други овце, но накрая умря.

77. Бе заменен от един млад овен, който стана водач на стадото.

78. При него овцете нарастваха и се множеха.

79. И всички кучета, лисици и глигани се страхуваха и бягаха от него.

80. Тъй като този овен удряше и караше да бягат всички диви животни, така че не можеха повече да потискат овцете, нито да отвлекат някоя от тях.

81. А кошарата стана голяма и великолепна и там бе издигната висока кула с помощта на овцете.

82. Кошарата беше ниска, но кулата бе много висока.

83. И Господарят на овцете се настани в тази кула и поиска да му бъде сложена пищна трапеза.

84. Но скоро видях, че овцете започнаха да се лутат отново, да следват различни пътища и да напущат кошарата си.

85. И Господарят извика някои от тях и ги изпрати при другите.

86. Но те започнаха да избиват първите. Все пак една от тях успя да избегне опасността, която я заплашваше, и избягвайки, почна да проповядва срещу онези, които искаха да я убият.

87. И Господарят на овцете я избави от лапите им, накара я да се качи, да седне и да остане до мен.

88. Той изпрати при овцете, злоупотребили с Неговите нареждания други овце, за да има свидетели срещу тях.

89. Видях също, че тези овце, напускайки Господаря и кулата, издигната в негова чест, се лутат като слепи в непознати места.

90. Накрая видях Господаря да си отмъщава Сам, тъй като Той направи голямо клане; но те нададоха глас към небето; тогава Той напусна Своя храм и ги остави в лапите на лъвовете, на тигрите, на вълците, на лисиците и на разни други животни.

91. И тази животни започнаха да ги разкъсват.

92. Видях също, че Господарят, когото те бяха напуснали, ги предаваше на кръвожадни и жестоки лъвове и на всякакви други зверове.

93. Тогава извиках с всичка сила и измолих Господаря за овцете, които биваха разкъсвани от разни диви животни.

94. Но Той въобще не отговори, а гледаше със задоволство овцете, които бяха разкъсвани и изтребвани. Накрая извика при Себе Си седемдесет пастири и им заръча да се грижат за стадото.

95. И Той им каза: Нека всеки от вас да бди над овцете и да прави това, което Аз му заповядвам; на всекиго от вас ще дам по малко от него.

96. И онези, които ви кажа да избиете, ще ги избиете. И им ги предаде.

97. После извика един друг пастир и му каза: Бди, внимавай за всичко, което пастирите ще направят с тези овце; защото те ще погубят много повече, отколкото Аз им наредя.

98. Всяко нарушение, всяко убиване на овца, което те ще извършат, ще бъде отбелязано. Не пропускай да отбележиш тези, които са убити по Моя заповед и ония, които ще бъдат убити по тяхна вина.

99. Всяко извършено от пастирите убийство им се пише. Не пропускай следователно да записваш колко овце те са погубили на своя глава, така че тази сметка да бъде доказателство срещу тях и за да знам всичко, което са вършили, дали са спазвали нарежданията Ми, или са ги пренебрегнали.

100. Но те не знаят това, което ти заповядах; не им отваряй очите; не ги предупреждавай, а грижливо брой всичките убийства на овце, които те ще извършат и Ми дай точна сметка за тях. И видях как всеки от тези пастири управлява стадото си. Те започнаха да избиват повече овце, отколкото трябваше.

101. Изоставиха овцете в плячка на лъвовете, така че, много от тях бидоха разкъсани от лъвовете и тигрите; и глиганите се нахвърлиха върху тях, изгориха кулата, посветена на Господаря и разрушиха кошарата.

102. И ми стана мъчно за изгорената кула и за разрушената кошара.

103. Защото повече ми бе невъзможно да я видя.

104. Що се отнася до пастирите и техните съучастници, те сами предоставиха овцете на дивите зверове, за да ги разкъсат. Всяка една от тях им бе давана на свой ред и в определено време. Прочие, всяка от тях бе записвана в книгата; и всички тези, които загиваха, бяха грижливо отбелязвани там.

105. Въпреки това, всеки пастир погубваше много повече овце, отколкото това бе необходимо.

106. Тогава започнах да плача и да се възмущавам от злочестата съда на тези овце.

107. Във видението си видях, как този, който пишеше, отбелязваше ден след ден за извършените от пастирите убийства; как той се изкачи, представи се на Господаря на овцете и Му даде книгата, която съдържаше точната сметка за всичко онова, което бе направено от пастирите и списъкът на всичките овце, които те бяха погубили.

108. И за всичките злини, които те бяха извършили.

109. И книгата биде прочетена пред Господаря на духовете, Който, протягайки ръка, я подписа и я положи.

110. После видях как пастирите управляваха дванадесет часа.

111. И ето че три от тези овце, завърнали се от плен, се върнаха и влязоха на мястото, където бе имало кошара и започнаха да възстановяват всичко, което бе разрушено.

112. Глиганите им пречеха, но напразно.

113. И овцете продължиха да градят, както преди, и възстановиха кулата, която бе наречена високата кула.

114. И отново взеха да слагат трапеза пред кулата, но хлябът, който те сложиха, беше нечист и замърсен.

115. Oсвен това всичките овце бяха ослепени; те не можеха да виждат друго, освен пастирите.

116. Пастирите ги даваха на зверовете, така че много от тях да загинат.

117. Но Господарят на овцете мълчеше и всички овце бяха повлечени. Пастири и овце, всичко туй се смеси и никой не ги защитаваше от нападенията на дивите зверове.

118. Тогава този, който пишеше книгата, се качи и я върна на Господаря на овцете. Но в същото време Той се застъпи за тях, давайки сведения срещу пастирите, които ги бяха погубили. И след като остави книгата, Той си отиде.

LXXXIX. И аз забелязах как тридесет и седем пастири отново се заеха със стадото, докато всеки от тях изчезна на свой ред, както първите. Тогава овцете бяха поверени на други пастири, като всеки от тях ги пази известно време.

2. После във видението си забелязах всички птици от небето, които прииждаха — орлите, лешоядите и гарваните. И орлите водеха всички останали.

3. И започнаха да разкъсват овцете, да им кълват очите с клюнове и да се хранят с тяхното месо.

4. А овцете надаваха жални викове, затова че ги разкъсват.

5. И аз виках също и стенах насън срещу пастира, натоварен да пази овцете.

6. И видях овцете да бъдат разкъсвани от кучетата, орлите и лешоядите. Тяхното месо, тяхната кожа, техните мускули, всичко беше изядено; бяха останали само кости на земята. И броят на овцете намаляваше много.

7. После видях двадесет и трима пастири начело на стадото, чиято средна възраст бе петдесет и осем години.

8. Тогава белите овце родиха агнета, които започнаха да отварят очи, да виждат и да викат своите майки.

9. Но овцете на ги гледаха и съвсем не чуваха техните плачове — бяха глухи, слепи и безчувствени.

10. Във видението си видях гарваните, които се нахвърлиха върху тези агнета.

11. Сграбчваха ги и разкъсваха овцете, след което ги изяждаха.

12. Видях също рогата на тези агнета да се уголемяват, но гарваните се опитваха да ги разклатят.

13. Ето че най-после един голям рог израсна на главата на една от тези овце и очите на всички останали бяха отворени.

14. И първата овца ги гледаше, очите им бяха отворени и тя ги викаше.

15. Воловете, които я видяха, се нахвърлиха върху нея.

16. Орлите, червените кани, гарваните и лешоядите още продължаваха да преследват овцете, кръжаха около тях и ги разкъсваха. А овцете мълчаха, но воловете плачеха и мучаха.

17. Тогава гарваните се нахвърлиха върху тях.

18 Опитваха се да строшат рога, но усилията им бяха напразни.

19. И аз гледах дотогава, докато дойдат пастирите, орлите, червените кани и лешоядите.

20. Които насъскаха гарваните да строшат рогата а този вол и които се биеха с него. Но той удържаше техния удар и искаше помощ.

21. Тогава видях да идва човекът, който бе записвал имената на пастирите и който се бе изкачил в присъствието на Господаря на овцете.

22. Той се притече на помощ на вола и обяви на всички, че му се е притекъл на помощ.

23. Ето че Господарят на овцете слезе долу, пламтящ от гняв, и всички които Го видяха, побягнаха. Другите се проснаха на земята в Неговата шатра и орлите, червените кани, гарваните и лешоядите се събраха и увлякоха със себе си всичките овце от полята.

24. Всички се събраха и се опитаха да строшат рога на вола.

25. Тогава видях човека, който пишеше по заповед на Господаря, да взема книгата за унищожението, извършено от последните дванадесет пастири и той доказа, че те са погубили повече овце, отколкото своите предшественици.

26 Видях също да идва към тях Господарят на овцете, Който държеше в ръка жезъла на Своя гняв, да удря с него земята, която се разтвори, а животните и небесните птици престанаха да преследват овцете и паднаха в зеещите бездни на земята, която се затвори над тях.

27. Видях също да дава голяма сабя на овцете, които на свой ред преследваха дивите зверове и ги изтребваха.

28. Но всичките животни и небесните птици се оттеглиха пред тях.

29. И аз видях един трон, издигнат в едно щастливо място.

30. Върху него седеше Господарят на духовете, Който взе всичките книги.

31. И ги отвори.

32. Тогава Господарят извика при себе си първите седем бели човеци и им заповяда да докарат първата звезда, която бе предшествувала всички останали, чиито полови части наподобяваха тези у конете и която бе паднала първа. Човеците я докараха пред него.

33. И Той каза на човека, който пишеше в Негово присъствие и който беше един от седемте бели човеци: Вземи тези седемдесет пастири, на които поверих овцете и които погубиха много повече от тях, отколкото им бе заповядано. И ето, аз ги видях оковани във вериги и изправени пред Него. И започнаха да съдят първом звездите. Бяха обявени за виновни и заведени на мястото, където бяха хвърлени в дълбока пропаст сред пламъци. После седемдесетте пастири бяха съдени и обявени за виновни; те също бяха хвърлени в пламтящата пропаст.

34. В същото време видях сред земята една пропаст, изпълнена с огън.

35. Тук бяха заведени слепите овце, които бяха признати за виновни; всички те бяха хвърлени в тази огнена бездна.

36. Тази бездна се намираше отдясно на кошарата.

37. И аз видях как изгарят сред огъня овцете.

38. Стоях изправен и гледах как бе разрушена тази стара кошара; преди това от там бяха взети стълбовете, слоновата кост и всички богатства от нея и бяха натрупани а едно място, разположено на изток.

39. Видях също Господарят на овцете да издига къща, по-голяма и по-висока от първата и да я гради точно на старото място. Всичките и колони бяха нови, слоновата кост също и в по-голямо количество от по-рано.

40. Господарят на овцете живееше вътре. Всички диви зверове и всички небесни птици се поклониха пред овцете, които бяха оцелели и ги обикнаха, отправяха към тях молитви и им се подчиняваха във всичко.

41. Тогава тримата мъже облечени в бяло, ме хванаха за ръка и ме поставиха сред овцете, преди започването на съда.

42. Овцете бяха съвсем бели, с дълга и чиста вълна. И всички онези, които бяха изтребени, всички диви животни и всички небесни птици се събраха в тази къща. И Господарят на овцете потреперя от радост, че вижда овцете да влизат в кошарата.

43. Видях, че те донесоха в кошарата сабята, която им бе дадена, и я запечатаха в присъствието на Господаря.

44. Овцете бяха затворени в къщата, където едва се побираха. Очите им бяха отворени и насочени към Добрия и всичките те Го забелязаха.

45. Видях също, че къщата бе голяма и широка и изпълнена с хора. И ето че се роди едно бяло теле, чиито рога бяха големи и всички диви зверове, всички небесни птици го боготворяха и му въздаваха непрестанно молитви.

46. Тогава видях, че всички те се превърнаха в бели телета.

47. И първото от тях бе превърнато в Слово и това Слово стана голямо животно с големи черни рога на главата.

48. И Господарят на овцете се радваше на всички тези телета.

49. И аз, който съм бил паднал на колене, се събудих и си спомних за всичко, което бях видял. Такова е моето видение през време на съня ми. Когато се събудих, прославих Бога за неговата правда и го възхвалих.

50. После аз пролях много сълзи при спомняне на онова, което бях видял. Защото всичко туй ще се сбъдне и всичките дела на блажените ще станат явни, когато дойде времето.

51. През нощта мислих за всичко, което ми се бе случило и плаках с горчиви сълзи, все още объркан от моето видение.

...

(първо видение на Енох)

LXXXII. А сега сине мой Матусала, ти доверих всичките видения, които имах преди да се родиш. Имах още две видения преди да се оженя. И те съвсем на си приличаха едно на друго.

2. Първото ми се яви, докато четях; а второто известно време преди да се оженя за твоята майка. Това бяха важни видения.

3. По повод на тях се допитах до Бога.

4. Почивах в къщата на моя прадед Малалеел и видях небето светло и лъчезарно.

5. Коленичих и видях земята разсечена от огромна бездна и планини, надвесени едни над други.

6. Хълмове падаха върху хълмове, най-високите дървета се разцепваха по цялата си височина, биваха хвърляни в бездната и падаха на дъното.

...

Молитва на Енох

LXXXIII. Вдигнах ръце към небето и славех Светия и Всевишния. Отворих уста и служейки си с езика, който Бог е дал на всички земни деца, за да им служи като оръдие на техните мисли, аз Го величаех с думите:

2. Благословен си Господи, могъщ Царю, Господарю на всички небесни създания, Царю на царете, Бог на цялата вселена, Чието царствено величие и владичество никога няма да свършат.

3. Во веки веков ще трае Твоето царство. Небесата ще бъдат Твоя трон завинаги и земята е Твоето стъпало за безкрайни векове.

4. Защото Ти си ги направил и Ти ще ги управляваш. Нищо не може да убегне от Твоето безкрайно могъщество. С теб мъдростта е неизменна; тя бди непрестанно до Твоя трон. Ти познаваш, Ти чуваш, Ти виждаш всичко. Нищо не може да убегне от могъщия Ти поглед, защото Твоето око е навсякъде.

5. Ето ангелите, които престъпиха Твоите повеления и гневът Ти кръжи върху човешката плът — чак до деня на Страшния съд.

6. О, Господарю, Боже мой, Царю силен и милостив, умолявам Те, изпълни молитвите ми. Нека моето потомство пребъде на земята. Нека не загине целият човешки род!

7. Не изоставяй никога скръбната земя и нека тя никога да не бъде унищожена.

8. Господарю, изтреби от лицето на земята плътта, която Те обиди. Но запази праведниците, за да увековечиш завинаги тяхната раса. Не отвръщай лицето Си от Твоя служител.