Съмнение, притча by John Patrick Shanley,
Превод на български©: Владимир Джамбов is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at pra-blah.blogspot.com.
от Джон Патрик Шанли
Превод на български©: Владимир Джамбов
Настоящата пиеса е посветена на множеството поръчки от страна на католически монахини, посветили живота си на това да служат на другите
в болници, училища и старчески домове.
Макар те да са силно оклеветявани и осмивани,
кой ли сред нас е бил толкова щедър?
Предговор
Какво се крие под една пиеса? Какво я поддържа? Можете също така и да запитате какво има под мене? Върху какво съм изграден? Има по нещо умълчавано под всяка една личност и под всяка пиеса. Има също така по нещо неизказано и под всяко едно общество.
Наблюдаваме един симптом, който точно сега е очевиден в Америка. Той се вижда от политическите ток шоу-та, в развлекателните репортажи, в художествената критика от най-различен вид, в религиозните дискусии. Сега живеем в култура на съдебната зала. Преди живеехме в култура на знаменитостите, но нея вече я няма. Сега се интересуваме от знаменитостите, само ако са в съда. Живеем в култура на екстремна адвокатура, на конфронтация, на съдене и на присъди. Дискусията стори път на дебата. Общуването се превърна в надпревара на волите. Общественото говорене стана с омраза и без искреност. Защо? Може би защото дълбоко-дълбоко под брътвежа сме достигнали до място, където знаем, че не знаем... нищичко. Но на никой не му се иска да изрече това.
Нека ви запитам. Случвало ли ви се е някога да устоявате в спор позиция отвъд точката на комфорта? Защищавали ли сте някога начин на живот, който сте били на ръба да изчерпите? Били ли сте някога в служение на верую, в което вече не вярвате напълно? Казвали ли сте някога на момиче, че я обичате, и да почувствате слабото гадене на подкопана увереност? Е, аз съм. Това е един интересен миг. За драматурга, това е началото на една идея. Видях един недвижим имот, върху който бих могъл да построя пиеса, пиеса, която седи на нещо, премълчано от живота ми и от моето време. Започнах със заглавието: Съмнение.
Какво е Съмнение? Всеки един от нас е като планета. Ето я коричката, която изглежда вечна. Уверени сме за това кои сме. Ако попитате, можем с готовност да опишем сегашното си състояние. Зная своите отговори на толкова много въпроси, също както и ти. На какво приличаше баща ти? Вярваш ли в Бог? Кой е най-добрият ти приятел? Какво искаш? Твоите отговори са сегашната ти топография, сякаш непроменлива, но по един лъжовен начин. Защото под лицето на лесното отговаряне има едно друго Ти. И това безсловесно Същество се движи прилепнало до мигновените ходове; то напира нагоре без обяснение, течно и без думи, докато съпротивляващото се съзнание няма друг избор освен да стори път.
Наблюдаваме един симптом, който точно сега е очевиден в Америка. Той се вижда от политическите ток шоу-та, в развлекателните репортажи, в художествената критика от най-различен вид, в религиозните дискусии. Сега живеем в култура на съдебната зала. Преди живеехме в култура на знаменитостите, но нея вече я няма. Сега се интересуваме от знаменитостите, само ако са в съда. Живеем в култура на екстремна адвокатура, на конфронтация, на съдене и на присъди. Дискусията стори път на дебата. Общуването се превърна в надпревара на волите. Общественото говорене стана с омраза и без искреност. Защо? Може би защото дълбоко-дълбоко под брътвежа сме достигнали до място, където знаем, че не знаем... нищичко. Но на никой не му се иска да изрече това.
Нека ви запитам. Случвало ли ви се е някога да устоявате в спор позиция отвъд точката на комфорта? Защищавали ли сте някога начин на живот, който сте били на ръба да изчерпите? Били ли сте някога в служение на верую, в което вече не вярвате напълно? Казвали ли сте някога на момиче, че я обичате, и да почувствате слабото гадене на подкопана увереност? Е, аз съм. Това е един интересен миг. За драматурга, това е началото на една идея. Видях един недвижим имот, върху който бих могъл да построя пиеса, пиеса, която седи на нещо, премълчано от живота ми и от моето време. Започнах със заглавието: Съмнение.
Какво е Съмнение? Всеки един от нас е като планета. Ето я коричката, която изглежда вечна. Уверени сме за това кои сме. Ако попитате, можем с готовност да опишем сегашното си състояние. Зная своите отговори на толкова много въпроси, също както и ти. На какво приличаше баща ти? Вярваш ли в Бог? Кой е най-добрият ти приятел? Какво искаш? Твоите отговори са сегашната ти топография, сякаш непроменлива, но по един лъжовен начин. Защото под лицето на лесното отговаряне има едно друго Ти. И това безсловесно Същество се движи прилепнало до мигновените ходове; то напира нагоре без обяснение, течно и без думи, докато съпротивляващото се съзнание няма друг избор освен да стори път.
Именно Съмнението (толкова често изпитвано първоначално като слабост) променя нещата. Когато човек се почувства нестабилно, когато залитне, когато пред очите му се изпари трудно придобитото знание, то той е на ръба на израстването. Финото или бурното помиряване на външната личност и на вътрешната сърцевина често на пръв поглед изглежда като грешка, сякаш си поел по грешния път и си се изгубил. Но това е само една емоция, копнееща за познатото. Животът се случва, когато тектоничната сила на безмълвната ти душа се напуква през умъртвените навици на ума. Съмнението не е нищо по-малко от една възможност да влезеш наново в Настоящето.
ПИЕСАТА. Поставих моята история в 1964 г., когато не само аз, а и целият свят сякаш преминаваше през един вид огромен пубертет. Старите начини все така преобладаваха в поведението, облеклото, моралността, светогледа, но онова, което по-рано бе органичен израз, се бе (вече) превърнало в мъртва маска. Бях в католическо църковно училище в Бронкс, ръководено от „Сестрите на милосърдието”. Тези жени, облечени в черно, вярваха в Ада, подчиняваха се на мъжките си половинки и ни образоваха. Вярата, която ни държеше заедно, минаваше отвъд пределите на религията. Това си беше една споделена мечта, която се бяхме договорили да наричаме Реалност. Не го знаехме, но бяхме сключили сделка, обществен договор. Всички ние щяхме да вярваме в едно и също нещо. Всички ние щяхме да вярваме.
Като погледна назад ми изглежда, че в онези училища в онова време, ние бяхме едно неостаряващо единство. Всички бяхме възрастни и всички бяхме деца. Подобно на много животни се бяхме струпали заедно заради топлината и сигурността. В резултат на това, бяхме ужасно уязвими за всеки, който избере да ни ловува. Когато доверието е повелята на деня, хищниците са на свобода да плячкосват. И как си плячкосваха само! С разкриването на все по-разрастващите се скандали в църквата, ловците бяха излезли на ловен излет. А пасторите, така затънали в повърхностното, жертваха действителното благо в името на възприеманото за добродетел.
Така и никога не забравих уроците от онази епоха, нито пък успях да ги науча достатъчно добре. Все така копнея за споделена сигурност, за даването на вид за сигурност, за успокоението от това да вярваш в онова, което другите по-добре от мен знаят, че е за добро. Но горчивите потребности на един интересен живот ме доведоха до това да ценя онази многовековна практика на мъдрите: Съмнението.
Има едно неловко време, когато вярата е започнала да запада, но лицемерието все още трябва да удържи, когато съзнанието бива обезпокоено, но все още е непроменено. Това е най-опасното, важно и непрекъснато преживяване в живота. Началото на промяната е мигът на Съмнението. Именно онзи критичен миг, когато подновя човечността си или се превърна във лъжа.
Съмнението изисква повече смелост отколкото убедеността, а също и повече енергия, защото убедеността е място за почивка, а съмнението е безкрайно – то е едно страстно упражнение. Може да си тръгнете от пиесата ми несигурни. Може да искате да сте сигурни. Погледнете отвисоко на това чувство. Трябва да се научим да се примиряваме с пълната мяра на несигурността. Не съществува последна дума. Има тишина под брътвежа на нашето време.
Джон Патрик Шанли
Бруклин, Ню Йорк,
март 2005 г.
Бруклин, Ню Йорк,
март 2005 г.
Предговор на преводача
(или какво има над пиесата на Джон Шанли)
Има прилепчиви определения, от които става трудно да се отърсиш. Като например „Експериментално богословие” – казано за настоящата пиеса!
„Експериментално богословие” – това е евфемизъм за сатанизма.
Истината – Съмнението и тихият пристан. Мъдростта – в надежда, вяра и любов...
За Западния човек е много по-трудно да познае Истината, защото над тях има много повече пластове лъжа, а опитното познаване на Истината е за тях до голяма степен неразбираемо.
И когато някой „западняк“ седне да размишлява – честно и с много рационален ум, то той рано или късно – стига да му е останало сърце – стига до Православието.
„Експериментално богословие” – това е евфемизъм за сатанизма.
Истината – Съмнението и тихият пристан. Мъдростта – в надежда, вяра и любов...
За Западния човек е много по-трудно да познае Истината, защото над тях има много повече пластове лъжа, а опитното познаване на Истината е за тях до голяма степен неразбираемо.
И когато някой „западняк“ седне да размишлява – честно и с много рационален ум, то той рано или късно – стига да му е останало сърце – стига до Православието.
Владимир Джамбов
11.06.2010 г.
11.06.2010 г.
Да се топиш във грях
измъчен и разкаян,
да тръпнеш гузен, плах,
обзет от смут безкраен,
а външно да си строг
и праведен, и светъл,
с добре прикрит порок,
с показна добродетел...
Да чезнеш раздвоен
и всякога присторен,
към Бога устремен,
на дявола покорен;
в доброто да се вричаш,
на злото да си роб,
живота да обичаш
и жив да си във гроб
и никой да не знае
за твоите борби -
туй моята съдба е ...
И твойта, може би!
измъчен и разкаян,
да тръпнеш гузен, плах,
обзет от смут безкраен,
а външно да си строг
и праведен, и светъл,
с добре прикрит порок,
с показна добродетел...
Да чезнеш раздвоен
и всякога присторен,
към Бога устремен,
на дявола покорен;
в доброто да се вричаш,
на злото да си роб,
живота да обичаш
и жив да си във гроб
и никой да не знае
за твоите борби -
туй моята съдба е ...
И твойта, може би!
MAYBE
To walk in sin
tormented and repentant,
to shudder guilty, shy,
and seized by infinite dismay,
and put up a stern face,
be righteous and brightful,
with vice well-hidden
and virtues but for show ...
To waver in uncertainty,
live in a counterfeited fake,
turning onto God,
obedient to devil;
to pledge yourself to virtues,
and be a slave to evil,
to love life dearly,
and be in grave, but living,
and your struggle to remain
forever lost to others -
it is my fate, this...
And yours, maybe!
Archimandrite Seraphim (Alexiev)
03/24/1996 - Vladimir Djambov, translator
Preface by the translator into Bulgarian
of the play “Doubt, a parable”
There are contagious definitions, which are hard to shake off. Such as "Experimental Theology" – said about this play!
"Experimental Theology" – an euphemism for Satanism.
Truth – Doubt and quiet harbor. Wisdom – in the hope, faith, and love...
For
a Western man it is much more difficult to know the truth, because
above them there are many more layers of lies and to know the truth
experimentally is for them something to a great degree incomprehensible.
And
when a "Westerner" sits down to meditate – honestly and with a rational
mind, one sooner or later – if one has heart left – eventually comes to
Orthodoxy.
Vladimir Djambov
June, 11, 2010
June, 11, 2010
СЪМНЕНИЕ
ПРИТЧА
Участват
ОТЕЦ БРЕНДЪН ФЛИН, наближава 40 г.
СЕСТРА АЛОИС БОВИЕ, 50- 60 г.
СЕСТРА ДЖЕЙМС, 20-30 г.
Г-жа МЮЛЕР, около тридесет и осем год.
Мизансцен
„Св. Никола”, католическа църква
и училище в Бронкс, Ню Йорк, 1964 г.
Лошите спят добре
— Заглавие на филм на Куросава
Голяма мъдрост – голямо страдание:
и който трупа познание, трупа тъга.
— Книга на Еклисиаста (1:18)
Всичко , което се постига трудно,
се напада лесно от тълпата.
— Птоломей
— Заглавие на филм на Куросава
Голяма мъдрост – голямо страдание:
и който трупа познание, трупа тъга.
— Книга на Еклисиаста (1:18)
Всичко , което се постига трудно,
се напада лесно от тълпата.
— Птоломей
I
Един свещеник, о. Флин, наближаващ 40 г., в зелено златни одеяния, чете проповед. Той е от работническата класа, от североизточните щати.
ФЛИН: Какво правите, когато не сте сигурни? Това е темата на проповедта ми днес. Търсите Божието напътствие и не го намирате. Миналата година, когато бе убит президентът Кенеди, кой от нас не премина през най-силната дезориентация. Отчаяние. „А сега какво? По кой път? Какво да кажа на децата си? Какво да кажа на самия себе си?” Беше време, когато хората седяха заедно, свързани от едно общо чувство на безнадеждност. Но помислете само! Връзката ви с вашите ближни беше отчаянието ви. То беше едно обществено преживяване, споделено от всеки в нашето общество. Беше ужасно, но в него бяхме заедно! Колко по-лошо е тогава за самотния човек, самотната жена, поразени от лично нещастие? „Никой не знае, че съм болен. Никой не знае, че загубих последния си истински приятел. Никой не знае, че сторих нещо грешно.” Представете си изолацията. Виждате света сякаш през прозорец. От едната страна на стъклото – щастливи, необезпокоени хора . От другата страна: вие. Нещо се е случило, трябва да го носите, и то е неизказуемо. За поразените по този начин, само Господ знае болката им. Тайната им. Тайната на отчуждаващата ги мъка. И когато един такъв човек – така както и трябва – вие към небесата, към Бога: „Помогни ми!” Ами ако не дойде никакъв отговор? Тишина. Искам да ви разкажа една история. Един товарен кораб потънал и целият екипаж се издавил. Само един моряк оцелял. Направил си сал от някакви рейки и – понеже бил природно дисциплиниран, обърнал очи към небето и броял звездите. Задал курс към дома си и – изтощен, заспал. Струпали се облаци и покрили небето. През следващите двадесет нощи – както се носел по огромния океан, той вече не можел да вижда звездите. Мислел си, че е по курс, но нямало начин да се увери. С минаването на дните – както и с все по-голямото му изтощаване от треска, жажда и гладуване, започнал да изпитва съмнения. Дали е задал курса правилно? Все още ли отивал към дома си? Или се е изгубил ужасно и е осъден на страшна смърт? Нямало начин да узнае. Посланието на съзвездията – дали не си го е въобразил поради отчайващото обстоятелство? Или е видял Истината веднъж, а сега трябва да се придържа към нея без повече уверяване? Тази била дилемата на едно пътуване без видим край. Има такива сред вас в църквата днес, които познават точно кризата на вярата, която описвам. Искам да ви кажа: Съмнението може да е връзка – също толкова могъща и подкрепяща, както и сигурността. Когато сте изгубени, вие не сте сами. В името на Отец и Син, и Свети Дух. Амин!
(Той излиза)
II
Светлините изгасват кръстосано над един ъглов офис в католическо училище в Бронкс. Директорката, сестра Алоис Бовие, седи на бюрото си, пише в дебела папка с писалка. Тя е на петдесет-и-нещо или шестдесет-и-нещо години. Тя е бдителна, резервирана, несантиментална. Тя е от ордена на Сестрите на милосърдието. Носи черно боне, черни одежди с дължина до пода, глазант (очила без рамка). Почукване на вратата.
СЕСТРА АЛОИС: Влезте.
(Сестра Джеймс, също една от Сестрите на милосърдието, промушва глава. Тя е на двадесетина години. В сърцето й има малко слънчице, макар че и тя е резервирана.)
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Имате ли минутка, сестра Алоис?
СЕСТРА АЛОИС: Влез, сестра Джеймс.
(Тя влиза.)
Кой наглежда класа ти?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Имат час по изкуство (рисуване).
СЕСТРА АЛОИС: Изкуство (Рисуване). Загуба на време.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Имат само един час седмично.
СЕСТРА АЛОИС: Много може да се постигне за шейсет минути.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Да, сестра Алоис. Чудех се дали бих могла да науча какво направихте за Уилям Лондон?
СЕСТРА АЛОИС: Изпратих го вкъщи.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: О, боже. Значи продължава да кърви?
СЕСТРА АЛОИС: О, да.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Носът му просто се пропука и започна да блика по време на клетвата за вярност.
СЕСТРА АЛОИС: Спонтанно ли беше?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Че какво друго би могло да бъде?
СЕСТРА АЛОИС: Само-предизвикано.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Искате да кажете, мислите, че той може умишлено да си е самонаранил носа?
СЕСТРА АЛОИС: Именно.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не!
СЕСТРА АЛОИС: Вие сте много наивна, сестра Джеймс. Уилям Лондон е момче-шило и ако не му висите на главата, би направил всичко, за да избяга от стола си. Би подпалил крака си само да изкара половин ден извън училище.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Но защо?
СЕСТРА АЛОИС: Има неспокоен ум.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Но това е добре.
СЕСТРА АЛОИС: Не, не е. Баща му е полицай и последното нещо, което иска, е свадливо момче. Уилям Лондон е поел пътя на неприятностите. Пубертетът го друса. Той ще си представя всички грешни неща и силно подозирам, че няма да завърши средно (образование). Но това е извън нашата юрисдикция. Ние просто трябва да го избутаме, през вратата, а след това той ще е грижа на някой друг. Обикновено изпращам най-опитните си сестри в осмите класове, но работя в условията на ограничения. Упражняваш ли контрол над класа си?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Мисля, че да.
СЕСТРА АЛОИС: Обикновено ми изпращат повече деца.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Опитвам се да се грижа за нещата сама.
СЕСТРА АЛОИС: Това може да бъде грешка. Вие сте отговорна пред мен, аз – пред монсеньора, той – пред епископа, и така нататък до Светия Отец. Има верига на дисциплината. Използвайте я.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Да, сестро.
СЕСТРА АЛОИС: Как се справя Доналд Мюлер?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Стабилно.
СЕСТРА АЛОИС: Добре. Някой удрял ли го е?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не.
СЕСТРА АЛОИС: Добре. Онова момиче – Линда Конте, пратихте ли я да седне далеч от момчетата?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Доколкото мястото позволява. Но това не помогна много.
СЕСТРА АЛОИС: Просто нека изкласи. Непокътната.
(Пауза. Сестра Алоис гледа разсеяно към сестра Джеймс. Настъпва мълчание.)
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Да. Да си тръгвам ли?
(Няма отговор)
Станало ли е нещо?
СЕСТРА АЛОИС: Не. Защо? Станало ли е нещо?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не мисля.
СЕСТРА АЛОИС: Тогава значи не е станало нищо.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Е. Благодаря, сестро. Просто исках да проверя за носа на Уилям.
(Започва да си тръгва.)
СЕСТРА АЛОИС: Имаше химикалка.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Моля, какво, сестро?
СЕСТРА АЛОИС: Уилям Лондон имаше химикалка. Играеше си с нея, докато чакаше майка си. Не я използва за уроците си (домашните си), надявам се.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не, разбира се, не.
СЕСТРА АЛОИС: Съжалявам, че разрешават дори писалки с пълнител в училището. Учениците трябва наистина да изучават писанието с истински писалки. Тези дни винаги лесното излиза начело. На какво ни учи това? Всеки лесен избор днес ще има своето последствие утре. Запомни думите ми.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Да, сестро.
СЕСТРА АЛОИС: Химикалките ги карат да притискат надолу, а когато притискат, пишат като маймуни.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Аз не им разрешавам химикалки.
СЕСТРА АЛОИС: Добре. Навсякъде в страната писането с писалка замира. Имаш още малко време. Седни.
(Сестра Джеймс се колебае и сяда.)
СЕСТРА АЛОИС: Може и да си поговорим. Исках да си поговоря с теб. В началото на срока наблюдавах урока ти за (икономическата програма) Новата Сделка. Не беше зле. Но внимавай. Не идеализирай Франклин Делано Рузвелт. Той беше добър президент, но наистина направи опит да назначи (изцяло) свои хора във Върховния съд. Не одобрявам да се героизират исторически личности миряни. Ако искаш да говориш за светци, направи го в час по религия.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Да, сестро.
СЕСТРА АЛОИС: И още. Поставям под съмнение ентусиазма ти към историята.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Но аз обичам историята!
СЕСТРА АЛОИС: Точно това имам предвид. Отдаваш предпочитание на историята и рискуваш да тласнеш децата дотам, че да я ценят повече от останалите предмети. Мисля, че това е грешка.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Никога не съм мислила за това. Ще се опитам да се отнасям съм другите си часове с повече ентусиазъм.
СЕСТРА АЛОИС: Не. Преподавай им историята без цялата да я захаросваш. Това е въпросът. А сега. Разкажи ми за класа си. Как би характеризирала положението в 8-Б?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не знам откъде да започна. Какво искате да знаете?
СЕСТРА АЛОИС: Да започнем със Стивън Инцио.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Стивън Инцио има най-високите оценки в класа.
СЕСТРА АЛОИС: Норийн Хоран?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Втората с най-високи оценки.
СЕСТРА АЛОИС: Бренда Макналти?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Третата по оценки.
СЕСТРА АЛОИС: Виждаш ли – имам нещо наум, сестра Джеймс. Зная, че Стивън Инцио, Норийн Хоран и Бренда Макналти са номер едно, две и три в твоя клас. В цялото училище има четиридесет и осем такива ученици всяка една година. Правя тъй, че моята работа да е да зная всичките четиридесет и осем по имена. Не казвам това за да се изтъкна, а за да илюстрирам значението на това да се внимава. Ти също трябва да внимаваш.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Да, сестра Алоис.
СЕСТРА АЛОИС: Не мога да бъда навсякъде.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не се ли справям добре, сестро?
СЕСТРА АЛОИС: Тези трима ученика с най-високите оценки. Те ли са най-интелигентните деца в класа ти?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не, не бих казала, че е така. Но те работят най-усърдно.
СЕСТРА АЛОИС: Много добре! Точно така! Това е етика. Каква полза от таланта, ако е захвърлен в сандъка? Каква полза от високия коефициент на интелигентност, ако зяпаш през прозореца с отворена уста? Бъди твърда с умните, сестра Джеймс. Не се омайвай от интелигентността. Нито от тяхната. Нито от своята. Мисля, че си компетентна учителка, сестра Джеймс, но може би не си най-добрата ни учителка. Най-добрите учители не преиграват, те карат учениците да правят представленията.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Аз ли преигравам?
СЕСТРА АЛОИС: Сякаш на Бродуейска сцена.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: О, боже. Нямах никаква представа!
СЕСТРА АЛОИС: Фукаш се. Иска ти се да се издигнеш в очите им. И още нещо ми хрумна. Къде беше преди да дойдеш тук?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: В училище Връх „Света Маргарет”.
СЕСТРА АЛОИС: Само за момичета.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Да.
СЕСТРА АЛОИС: Мисля, че трябва да ти напомня. Момчетата са направени от чакъл, сажди и амбалажна хартия. Момчетата са от друго тесто.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Струва ми се (добре) зная как да се оправям с тях.
СЕСТРА АЛОИС: Но може би грешиш. И може би не работиш достатъчно усърдно.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: О.
(Сестра Джеймс заплаква за кратко.)
СЕСТРА АЛОИС: Без сълзи.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Мислех, че сте доволна от мен.
СЕСТРА АЛОИС: Удовлетворението е порок. Имаш ли кърпичка?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Да.
СЕСТРА АЛОИС: Използвай я. Мислиш ли, че Сократ е бил удовлетворен? Добрите учители никога не са доволни. В училище имаме около триста седемдесет и двама ученика. Това е цяло общество, което изисква постоянна образователна, духовна и чисто човешка бдителност. Не мога да си позволя един твърде невинен преподавател за осмите си класове. Това е самоснизхождение. Невинността е един вид мързел. Невинните учители лесно ги подхлъзват. Трябва да си хитра, сестра Джеймс.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Да, сестро.
СЕСТРА АЛОИС: Когато на Уилям Лондон му потече кръв от носа, бъди скептична. Не оставай малкото кръв да обърка преценката ти. Бог ти е дал ум и сърце. Сърцето е топло, но разумът ти трябва да бъде студен. Лъжците трябва да ги бъде страх да те лъжат. Трябва да им бъде неудобно в твое присъствие. Съмнявам се, че е така.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не зная. Никога не съм мислила за това.
СЕСТРА АЛОИС: Децата трябва да си мислят, че виждаш право през тях.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Това няма ли да е малко страшничко?
СЕСТРА АЛОИС: Само за онези от тях, които не стават за нищо.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Но аз искам учениците ми да усещат, че могат да разговарят с мен;
СЕСТРА АЛОИС: Те са деца. Могат да разговарят помежду си. По-важното е да имат свиреп морален настойник. Ти си на вратата, сестро. Ти си пазителя на вратите. Ако си бдителна, няма да им се налага те да бъдат бдителни.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не съм сигурна какво искате да направя.
СЕСТРА АЛОИС: И ако в класната ти стая станат неща, които усетиш, че изискват разбиране, но ти не ги разбираш, ела при мен.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Да, сестро.
СЕСТРА АЛОИС: Ето затова съм тук. Затова съм директор на това училище. Оставаш ли, когато влязат преподавателите по специалности?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Да.
СЕСТРА АЛОИС: Но сега си тук, докато тече часа по изкуство (рисуване).
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Бях леко разтревожена за носа на Уилям.
СЕСТРА АЛОИС: Добре. Значи в класа имаш изкуство (рисуване).
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Тя поема (влиза в час). Г-жа Бел. Да.
СЕСТРА АЛОИС: И ги водиш долу в мазето за час по танци с г-жа Шийлдс.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Всеки четвъртък.
СЕСТРА АЛОИС: Още една загуба на време.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: О, но всички обичат Коледното шествие.
СЕСТРА АЛОИС: Аз не го обичам. Честно казано, за мен то е обидно. Миналата година момичето, което играеше Дева Мария носеше червило. Изчаках отстрани тази малка кучка.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: А имаме и (час по) музика.
СЕСТРА АЛОИС: Онази странна жена с преносимото пиано. Какво й има на шията?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Някакъв вид гуша. Бедната жена.
СЕСТРА АЛОИС: Да. Г-жа Каролин.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Точно така.
СЕСТРА АЛОИС: Преди имахме една сестра, която преподаваше (музика). Няма достатъчно сестри. Какво друго?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Физическо възпитание и Религия.
СЕСТРА АЛОИС: И за тях имаме отец Флин. Два часа седмично. А ти оставаш ли за тези часове?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: По-скоро да. Освен когато имам доклади за попълване или...
СЕСТРА АЛОИС: Какво мислиш за отец Флин?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: О, той е блестящ. Какъв оратор (, само)!
СЕСТРА АЛОИС: Да. Проповедта му последната неделя бе поетична.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Той наистина е и много добър в преподаването на баскетбол. Бях изненадана. Не бих си представила, че човек в одеяние би бил този тип личност за баскетбол, но той си е просто такъв, много естествен в дрибъла и стрелбата.
СЕСТРА АЛОИС: За какво според теб беше тази проповед?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Моля?
СЕСТРА АЛОИС: Последната неделя. За какво говореше?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Ами, Съмнението. Говореше за Съмнението.
СЕСТРА АЛОИС: Защо?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Простете, сестро?
СЕСТРА АЛОИС: Ами, проповедите идват от някъде, нали? Дали отец Флин изпитва съмнение, дали е загрижен, че някой друг изпитва съмнение?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Предполагам, че ще трябва Вие да го попитате.
СЕСТРА АЛОИС: Не. Не би било подходящо. Той ми е старши. А ако е бил разтревожен, би трябвало да се изповяда пред някой свой колега свещеник, или пред монсеньора. Не споделяме лична информация със свещениците.
(Пауза.)
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Малко съм разтревожена.
(Сестра Алоис се навежда напред)
СЕСТРА АЛОИС: За кое?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Часа. Часът по изкуство ще свърши само след минути. Трябва да се кача.
СЕСТРА АЛОИС: Забелязала ли си нещо, сестра Джеймс?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Относно какво?
СЕСТРА АЛОИС: Искам да си нащрек.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Мисля, че не Ви разбирам, сестро.
СЕСТРА АЛОИС: Съжалявам, че не съм по-пряма, но трябва да внимавам да не създам нещо като го кажа. Мога само да кажа, че съм загрижена, вероятно напразно, по някои въпроси в училище "Св. Никола".
СЕСТРА ДЖЕЙМС: От академично естество ли?
СЕСТРА АЛОИС: Нямам никакво намерение да си играем на сляпа баба. Искам да обръщаш внимание на класа си.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Ама, разбира се, че ще обръщам внимание на класа си, сестро. А и ще се опитвам да не преигравам. И ще се опитам да съм по-малко невинна. Съжалявам, че сте разочарована от мен. Трябва да знаете, че ще направя всичко възможно. Честно.
СЕСТРА АЛОИС: Погледни се само. Всичко би направила за един топъл поглед. Казвам ти го тук и сега, искам да видя изграждане на твърдост в характера ти. Ако търсиш уверение, можеш да бъдеш излъгана. Ако забравиш за себе си и изучаваш другите, няма да бъдеш излъгана. Важно е. И още нещо – последно, след което наистина трябва да се върнеш. Сестра Вероника ослепява.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: О, колко ужасно!
СЕСТРА АЛОИС: Това не е общоизвестно и не искам да става. Ако в енориашията научат, с нея е свършено. Не мога да си позволя да я загубя. И така, ако я видиш да си проправя път надолу по каменните стълби в двора, в името на небесната любов, леко я подхвани за ръка, сякаш дружески и се увери, че няма да се самопребие. Добре, тръгвай.
III
Светлините изгасват кръстосано над отец Флин, провират се около врата му, (облечен е) в суичър и дълги шорти, държи баскетболна топка.
ФЛИН: Добре, Успокойте се момчета. И тъй, онова за стрелбата от фал линията: Това е нещо психологическо. През останалата част от играта си сътрудничите със своите съотборници, състезавате се срещу другия отбор. Но на фал линията, си сам срещу себе си. А опасността е че започваш да мислиш. Когато мислиш, спираш да дишаш. Тялото ти се заключва. Тъй че трябва да не забравяте да се отпускате. Поемете си дъх, отключете коленете – тук трябва да гледаш, Джими. Стоиш като кол (на паркинг устройство). Ето една схема какво да правите. Преместваш тежестта, раздвижваш бедрата. . . Мислиш, че е смешно ли, Ралф? Това което е смешно е, че никога не ти се получава при стрелба от фала. Не се тревожи, ако изглеждаш смешно. Никой няма да си помисли, че си смешен, ако улучиш коша. Взимаш една схема, фокусираш се върху схемата и забравяш да се напрягаш. Сега на друг въпрос, забелязах че някои от вас имат мръсни нокти. Не искам да виждам такова нещо. Не говоря за дължината на ноктите, говоря за чистотата. Виждате ли? Погледнете ноктите ми. Дълги са, харесвам ги по-дълги, но вижте колко са чисти. Това оправя нещата. Имаше едно дете, с което израснахме заедно, Тими Матисън, ноктите му никога не бяха чисти и бъркаше с пръст в носа си, в устата си. Това е истинска история, научете се да слушате! Заболя от гръбначен менингит и умря в ужасни мъки. Понякога именно малките неща те провалят. Опитай се да говориш с някое момиче с тези мръсни лапи, г-н Конрой, и тя ще изхвърчи сякаш я преследват Червените китайци!
(В отговор – сърдечен смях)
Добре, добре. Ех, момчета, какво да правя с вас? Обличайте се, елате в енориашията, има малко Kool-Aid [„Кул-ейд“] и бисквитки, ще си прекараме добре.
(Надува свирката си)
Тръгвайте!
IV
Светлината изгасва на кръст над малка градинка, пейка, тухлени стени. Сестра Алоис, в пълно одеяние и черен шал опакова със зебло окастрен розов храст. Влиза Сестра Джеймс.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Добър ден, сестро.
СЕСТРА АЛОИС: Добър ден, сестра Джеймс. Г-н МакГин окастри този храст, което си беше редно да направи, но е пропуснал да го предпази от сланата.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Имало ли е слана?
СЕСТРА АЛОИС: Когато падне, ще е твърде късно.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Запозната сте с градинарството?
СЕСТРА АЛОИС: Малко. Къде е класът ти?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Момичетата имат час по музика.
СЕСТРА АЛОИС: А момчета?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Те са в енориашията.
(Сестра Джеймс посочва енориашията, която не се вижда, точно от другата страна на градинката.)
СЕСТРА АЛОИС: С отец Флин.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Да. Той беседва с тях.
СЕСТРА АЛОИС: На каква тема?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Как да станеш мъж.
СЕСТРА АЛОИС: Ех, ако пускаха сестри в енориашията, би ми било интересно да чуя тази беседа. Не зная как се става мъж. Ще ми се да знам какво е нужно. Някога беседвала ли си с момичетата на тема как се става жена?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не. Едва ли съм компетентна.
СЕСТРА АЛОИС: Защо не?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Просто не мисля, че бих го направила. Дадох обета си в началото на... Преди... В началото.
СЕСТРА АЛОИС: Основателят на нашия орден, блажената Майка Ситон, е била женена и имала пет деца, преди да даде обет.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Често съм се чудила как така е постигнала толкова много само за един живот.
СЕСТРА АЛОИС: Животът е може би по-дълъг, отколкото си мислиш, и диктовките на душата са по-многобройни. Бях женена.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Наистина!
(Сестра Алоис се усмихва за първи път.)
СЕСТРА АЛОИС: Може поне да прикриеш учудването си.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Аз ... не знаех.
СЕСТРА АЛОИС: Когато човек облече одеждите, трябва да затвори вратата към светските неща. Съпругът ми почина във войната срещу Адолф Хитлер.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Наистина! Извинете ме, сестро.
СЕСТРА АЛОИС: Но аз съм като теб. Не съм сигурна, че ще се чувствам компетентна да изнасям лекции на хихикащи момичета на тема женственост. Не идвам често в тази градинка. Колко е, петнадесет метра? Манастирът тук, енориашията там. Все едно ни дели Атлантическият океан. По-рано се мотаех наоколо, но монсеньор Бенедикт се размечтава по донкихотовски часове и с право ни обезкуражават да пресичаме пътеките си със свещеници без надзор. Той е на седемдесет и девет години, но все пак.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Монсеньорът е много добър, нали?
СЕСТРА АЛОИС: Да. Но забравя.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: За какво?
СЕСТРА АЛОИС: Не мисля, че знае кой е президент на Съединените щати. Съвсем не искам да изкажа неуважение към него, разбира се. Просто той е твърде много не от този свят.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Това означава ли, че е невинен, сестра Алоис?
СЕСТРА АЛОИС: У теб има някаква лукавост, сестра Джеймс. Внимавай с нея. Как е класът ти? Как е Доналд Мюлер?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Той е тринадесети в класа.
СЕСТРА АЛОИС: Знам. Това стига. А дали го приемат?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Няма никакви приятели.
СЕСТРА АЛОИС: Би било пресилено да се очаква това след само два месеца. Някой удрял ли го е?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не.
СЕСТРА АЛОИС: Някой ще го удари. И когато това се случи, изпрати ги право при мен.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не съм толкова сигурна, че някой ще го удари.
СЕСТРА АЛОИС: От едната страна на църковния олтар има статуя на Св. Патрик, а от другата – статуя на Св. Антоний. Тази енория обслужва ирландски и италиански семейства. Някой ще удари Доналд Мюлер.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Той си има защитник.
СЕСТРА АЛОИС: Кой?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Отец Флин.
(Сестра Алоис, която се занимава с тор, изведнъж се вцепенява. Тя се надига.)
СЕСТРА АЛОИС: Какво?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Той се е заинтересовал. Откакто Доналд се включи при олтарниците.
(Пауза)
Мислех, че е редно да ви кажа.
СЕСТРА АЛОИС: Казах ти да дойдеш при мен, но се надявах, че така и няма да дойдеш.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Може би не трябваше.
СЕСТРА АЛОИС: Вече знаех след като го направи, че нещо ще се размърда. Значи се е случило.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Какво? Не Ви казвам това! Дори не съм сигурна какво имате предвид.
СЕСТРА АЛОИС: Напротив, сигурна си.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Опитвах се да стана по-хладна в мисленето си – както предложихте... Чувствам се, сякаш донякъде съм загубила своето, сестра Алоис. Снощи сънувах най-ужасния сън. Искам да се ръководя от Вас и да съм отговорна пред децата, но си искам и спокойствието. Да Ви кажа, копнея да си възвърна спокойствието.
СЕСТРА АЛОИС: Не е възможно да имаш такова. Не е за теб мястото да си самонадеяна. То е за децата. Именно това им даваме.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Май започвам по малко да Ви разбирам. Но е толкова смущаващо да гледаш с подозрение на хората и на нещата. Сякаш съм по-малко близо до Бога.
СЕСТРА АЛОИС: Когато предприемеш стъпка по отношение на злодеянията, правиш крачка, която те отдалечава от Бог, но тя е в Негово служение. Да се оправяш с такива неща е тежка и неблагодарна работа.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Станах по-резервирана в клас. Чувствам се отделена от децата.
СЕСТРА АЛОИС: Така и трябва да бъде.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Но чувствам. Че греша. А и по онзи въпрос, нямам никакви доказателства. Хич не съм сигурна, че нещо се е случило.
СЕСТРА АЛОИС: Не можем да чакаме това да стане.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Ами ако няма нищо?
СЕСТРА АЛОИС: Тогава няма нищо. Не бих имала нищо против да греша. Но се съмнявам (,че греша).
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Тогава какво трябва да се направи?
СЕСТРА АЛОИС: Не знам.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Вие знаете какво трябва да се прави.
СЕСТРА АЛОИС: Не знам какво трябва да се прави. Има параметри, които го защитават и ми пречат.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Но той не би бил в безопасност, ако това бъде установено. Съмнявам се, че би се възстановил от срама.
СЕСТРА АЛОИС: Какво си видяла?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не знам.
СЕСТРА АЛОИС: Какво си видяла?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Заведе Доналд в енориашията.
СЕСТРА АЛОИС: Защо?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: За беседа.
СЕСТРА АЛОИС: Сам ли?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Да.
СЕСТРА АЛОИС: Кога?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Преди седмица.
СЕСТРА АЛОИС: Защо не ми каза?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не мислех, че има нещо нередно в това. Въобще не ми хрумна, че той ... , че би могло да има нещо лошо.
СЕСТРА АЛОИС: От всички деца. Доналд Мюлер. Предполагам, че има смисъл.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Как така да има смисъл?
СЕСТРА АЛОИС: Той е изолиран. Изоставащата овчица е тази, която вълкът избира.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не зная да има нещо грешно!
СЕСТРА АЛОИС: Първият ни ученик негър. Мислех, че ще има сбиване, някой и друг родител, с когото да се оправям... Трябваше да предвидя тази възможност.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Как бихте могла да си го представите?
СЕСТРА АЛОИС: Това ми е работата – да надмина лисицата по хитрост! Това ми е работата!
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Но може би няма нищо!
СЕСТРА АЛОИС: Тогава защо гледаш така сякаш си видяла Дявола?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Просто държането на момчето, когато се върна в клас.
СЕСТРА АЛОИС: Каза ли нещо?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не, но изражението му. Гледаше уплашено и... сложи главата си на чина по толкова особен начин.
(Бори се (вътрешно))
И още нещо. Мисля, че в дъха му имаше алкохол. Имаше алкохол в дъха си.
(Сестра Алоис поглежда към енориашията)
СЕСТРА АЛОИС: Преди осем години в Св. Бонифаций имахме свещеник, който трябваше да бъде спрян. Но тогава имах монсеньор Скъли... , на когото можех да разчитам. Ето, няма мъж, при когото да отида, а мъжете управляват всичко. Ще трябва да го спрем сами.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не можете ли просто... да докладвате подозренията си?
СЕСТРА АЛОИС: На монсеньор Бенедикт? Човекът е безхитростен! Той просто ще попита отец Флин!
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Ами, толкова лоша идея ли би било?
СЕСТРА АЛОИС: И ще повярва на всичко, което отец Флин му каже. За него въпросът ще е уреден.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Но може би това е всичко, което трябва да се направи. Ако това е вярно. Ако бях направила нещо ужасно, и бъда изправена пред него, ще съм така покайна.
СЕСТРА АЛОИС: Сестра Джеймс, скъпа, трябва да се опиташ да си представиш един мъж, който е много по-различен от самата себе си. Човек, който би сторил това, вече се е отказал от много неща. Ако кажа на монсеньора и той остане доволен от опровержението на отец Флин, въпросът ще бъде потулен.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Ами тогава, кажете на епископа.
СЕСТРА АЛОИС: Йерархията в Църквата не ми позволява да отида при епископа. Не. След като кажа на монсеньора, вече ще е извън моя контрол, безпомощна съм. Ще ми се наложи да измисля някакъв претекст, да докарам отец Флин в офиса си. Да опитам насила. Ти ще трябва да присъстваш.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Аз ли? Не! Защо? О, не, сестро! Не бих могла!
СЕСТРА АЛОИС: Не мога да остана насаме в стаята със свещеник. Трябва да присъства и друга сестра и това трябва да си ти. Кръгът на доверие не бива да се разширява повече. Помисли за момчето, ако това се разчуе.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не мога да го направя!
СЕСТРА АЛОИС: Защо не? Гнус ли те е?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не съм подготвена! Това е... Ще съм притеснена. Не бих могла да присъствам, ако са говори по темата!
СЕСТРА АЛОИС: Моля, сестро, не се глези с глупавите скрупули на подрастваща. Уверявам те, че бих предпочела някой по-опитен съюзник. Но ти бе тази, която дойде при мен.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Вие ми казахте да дойда!
СЕСТРА АЛОИС: Би ли предпочела да оставиш момчето да бъде използвано? И не си мисли, че това ще е единствената история. Ако си затвориш очите, ще си част от всичко, което ще дойде после.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Трябва да кажете на монсеньора!
СЕСТРА АЛОИС: Че си видяла поглед в очите на момче? Че може би си подушила нещо в дъха му? Монсеньор Бенедикт си мисли, че слънцето изгрява и залязва върху отец Флин. Ще бъда заклеймена като истеричка и ще ме преместят.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Можем да го попитаме.
СЕСТРА АЛОИС: Кого?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Момчето. Доналд Мюлер.
СЕСТРА АЛОИС: Той ще отрече.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Защо?
СЕСТРА АЛОИС: Срам.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Няма откъде да знаете това.
СЕСТРА АЛОИС: А ако посочи с пръст, как смяташ, че това ще бъде прието от общността ни? Едно черно дете.
(Няма отговор)
Ще трябва сериозно да обмисля това. Тогава ще поканя отец Флин в офиса си по някой въпрос, несвързан с този. Ти ще си там.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Но с какво бих могла да помогна?
СЕСТРА АЛОИС: Освен неприемливостта на това свещеник и монахиня да остават сами, трябва ми и свидетел.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: На какво?
СЕСТРА АЛОИС: Той може да каже истината и след това да излъже.
(Сестра Джеймс поглежда към енориашията)
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Момчетата излизат от енориашията. Изглеждат доста щастливи.
СЕСТРА АЛОИС: Изглеждат самодоволни. Сякаш имат тайна.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Ето го.
СЕСТРА АЛОИС: Сестра Джеймс, ако можех, със сигурност щях да избера да живея в невинност. Но невиновността може да е мъдрост само в един свят без зло. Възникват ситуации, и се сблъскваме с нарушения и с необходимостта да действаме.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Трябва да заведа момчетата в час.
СЕСТРА АЛОИС: Хайде, тогава. Заведи ги. Ще си поговорим с теб.
(Звук от вятър. Сестра Алоис придърпва шала си плътно около себе си и тръгва. След малко, сестра Джеймс също тръгва.)
V
Директорската стая. Звъни телефон. Сестра Алоис влиза с кана чай, върви забързано, за да вдигне телефона.
СЕСТРА АЛОИС: Ало, училище „Св. Никола”? О да, г-н МакГин. Благодаря Ви, че връщате обаждането. Бурята снощи беше доста силна. Не, не мислех, че съществува Силен Вятър в Ирландия и че Вие сте били там за него. Толкова очарователно. Да, чудех се дали ще бъдете така мил да махнете един паднал клон в двора на църквата. Тази сутрин сестра Вероника се спъна в него и падна по лице. Мисля, че й няма нищо. Не изглежда по-зле, г-н МакГин. Благодаря Ви, г-н МакГин.
(Оставя телефона и поглежда часовника (на ръката) си, леко загрижена. На вратата се чука.)
Влезте.
(Вратата се отваря. Там стои отец Флин в черно расо. Той не влиза.)
ФЛИН: Готова ли сте за срещата?
СЕСТРА АЛОИС: Добро утро, отец Флин. Много добре. Колко мило, че наминахте.
(Отец Флин влиза една крачка в стаята)
ФЛИН: Готови ли сме за срещата?
СЕСТРА АЛОИС: Чакаме само сестра Джеймс.
(Отец Флин прави крачка назад в рамката на вратата)
Чухте ли вятъра снощи?
ФЛИН: Определено го чух. Представете си само как ли са се чувствали заселниците в ранните години, когато, сам в гората, човек си седял в кожени бричове и слушал подобни звуци. Представете си самотата! Огромната надвиснала тъмнина! Колко страшно трябва да е било!
СЕСТРА АЛОИС: Ако човек няма упование в Божията защита, предполагам, че би било страшно.
ФЛИН: Право ли чух, че сестра Вероника е преживяла инцидент?
СЕСТРА АЛОИС: Да, сестра Вероника падна върху парче дърво тази сутрин и направо се преби.
ФЛИН: Сега добре ли е?
СЕСТРА АЛОИС: О, всичко е наред.
ФЛИН: Не е добре със зрението, нали?
СЕСТРА АЛОИС: Зрението й е добре. Сестрите падат, знаете.
ФЛИН: Не, не знаех това.
СЕСТРА АЛОИС: Заради одеждите. Захващат се доста често. Облечени в черно и бяло – и така склонни да падаме – по-скоро приличаме на домино отколкото на нещо друго.
(Сестра Джеймс се появява на вратата, (останала) без дъх.)
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Закъснявам ли?
(Отец Флин прави крачка в офиса.)
ФЛИН: Съвсем не. Със сестра Алоис просто водехме приятен разговор.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Добро утро, отец Флин. Добро утро, сестро. Съжалявам, че се забавих. Г-н МакГин беше затворил двора, за да оправи нещо, тъй че се наложи да се върна през манастира навън през страничната вратичка, и после срещнах сестра Вероника.
ФЛИН: Тя как е?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Има малко кръв по носа.
СЕСТРА АЛОИС: Започвам да мисля, че раздавате юмруци (по хората).
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Сестро?
СЕСТРА АЛОИС: Ами, след инцидента с... Няма значение. Е, заповядайте, моля. Сядайте.
(Те влизат и сядат. Отец Флин заема стола на сестра Алоис. Той сяда на бюрото й. Тя реагира, но не казва нищо.)
Всъщност имам кана с горещ чай.
(Притваря вратата, като я оставя леко открехната (2-3 см.).)
И затварям, но не съвсем, поради формалностите (правилата). Искате ли чаша чай, отче?
ФЛИН: С удоволствие ще изпия чаша чай.
СЕСТРА АЛОИС: Дали не бихте му сервирали, сестро?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Разбира се.
СЕСТРА АЛОИС: И на себе си, разбира се.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Ще пиете ли чай, сестра Алоис?
СЕСТРА АЛОИС: Вече изпих чашата си.
ФЛИН: Има ли захар?
СЕСТРА АЛОИС: Захар? Да!
(Рови из бюрото си.)
Тук някъде е. Поставих я в чекмеджето за Великия пост миналата година и не съм се сещала да я извадя.
ФЛИН: Значи не Ви е било много тежко да се откажете от нея.
СЕСТРА АЛОИС: Не, Сигурна съм, че имате право. А, ето я. Ще Ви сервирам, макар че ми липсва практика и съм... (непохватна)
(Взела е захарницата и е застинала, за да му сервира една бучка захар с малки щипци, когато забелязва ноктите му.)
Ноктите Ви.
ФЛИН: Нося ги малко дълги. Захар?
СЕСТРА АЛОИС: О, да. Една ли?
ФЛИН: Три.
СЕСТРА АЛОИС: Три.
(Тя е ужасена, но се опитва да го прикрие.)
ФЛИН: Имам вкус за сладкото.
СЕСТРА АЛОИС: Едно, две, три. Сестро, със захар ли го пиете?
(Сестра Алоис поглежда към сестра Джеймс.)
СЕСТРА ДЖЕЙМС: (Към сестра Алоис.) Никога! (Към отец Флин.) Не че има нещо лошо за захарта. (Отново към сестра Алоис.) Благодаря Ви.
(Сестра Алоис прибира захарта в бюрото си.)
СЕСТРА АЛОИС: Е, благодаря Ви, отче, че отделихте време за нас. Съвсем сме си затрили ума.
ФЛИН: Мисля, че е чудесна идея да преосмислим Коледното шествие. Миналогодишното усилие бе малко злочесто.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не! Хареса ми! (Смущава се.) Но на мен ми харесват всички Коледни шествия. Просто обичам Рождество. Раждането на Спасителя. И химните, разбира се. „О, малки Витлеем,” „Ела, Ела, Емануил”:..
СЕСТРА АЛОИС: Благодаря Ви, сестра Джеймс. Тази година сестра Джеймс, ще е съ-режисьор на шествието заедно с г-жа Шийлдс. Та какво мислите, Вие, отец Флин? Има ли нещо ново, което можем да направим?
ФЛИН: Ами, всички обичаме Коледните химни, но може би ще е хубаво да включим и светска песен.
СЕСТРА АЛОИС: Светска.
ФЛИН: Да. „It’s beginning to look a lot like Christmas.“ („Все повече заприличва на Коледа“.) Нещо такова.
СЕСТРА АЛОИС: Какъв би бил смисълът да се изпълни светска песен.
ФЛИН: Забавление.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Или „Frosty the Snowman” (Снежко, снежният човек).
ФЛИН: Тази е добра. Можем да облечем едно от момчетата като снежен човек и то да танцува наоколо.
СЕСТРА АЛОИС: Кое момче?
ФЛИН: Ще направим проби.
СЕСТРА АЛОИС: „Снежко, снежният човек” прегръща езическо поверие за магията. Снежният човек оживява, когато на главата му се постави омагьосана шапка. Ако музиката би била по-трезва, хората щяха да разберат, че образите са обезпокояващи и че песента е еретична.
(Сестра Джеймс и отец Флин си разменят поглед.)
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Никога не съм мислила за „Снежко, снежният човек” по този начин.
СЕСТРА АЛОИС: Излъчването й трябва да се забрани.
ФЛИН: И така. Няма да е „Снежко, снежният човек”.
(Отец Флин си записва нещо в малко тефтерче.)
СЕСТРА АЛОИС: Да, така мисля. „Все повече заприличва на Коледа“ предполагам ще е добре. Ще се хареса на родителите. Мога ли да попитам какво си записахте. С тази химикалка.
ФЛИН: О. Нищо. Идея за една проповед.
СЕСТРА АЛОИС: Току-що Ви дойде идея.
ФЛИН: Спохождат ме по всяко време.
СЕСТРА АЛОИС: Какво щастие.
ФЛИН: Забравям ги, затова си ги записвам.
СЕСТРА АЛОИС: Каква е идеята?
ФЛИН: Нетолерантността.
(Сестра Джеймс се опитва да разчупи леко напрежението.)
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Искате ли още малко чай, отче?
ФЛИН: Засега не. Мисля, че едно от посланията на Втория вселенски Събор беше, че Църквата трябва да възприеме по-познато лице. Да отразява местната общност. Трябва от време на време да пеем по някоя песен от радиото. Да извеждаме децата за сладолед.
СЕСТРА АЛОИС: Сладолед.
ФЛИН: Може би да изкараме момчетата на къмпинг излет. Трябва да сме по-приятелски настроени. Децата и родителите трябва да виждат в нас членове на семействата си, а не емисари на Рим. Мисля, че шествието ще бъде очарователно, като шоу на читалищния театъра.
СЕСТРА АЛОИС: Но ние не сме членове на семействата им. Ние сме различни.
ФЛИН: Защо? Обетите ли ни правят различни?
СЕСТРА АЛОИС: Именно.
ФЛИН: Не мисля, че сме толкова различни. (Към сестра Джеймс.) Знаете ли, бих пийнал още малко чай, сестро. Благодаря Ви.
СЕСТРА АЛОИС: А и те мислят, че сме различни. Хората от работническата класа в тази енория вярват (в това), че сме различни.
ФЛИН: Мисля, че се отклоняваме от темата.
СЕСТРА АЛОИС: Да, прав сте, обратно на темата. Коледното шествие. Трябва да внимаваме как се използва Доналд Мюлер в шествието.
(Сестра Джеймс трепери като налива чая.)
ФЛИН: По-полека, сестро, да не разлеете.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: О, ъ-ъ, да, отче.
ФЛИН: И какво за Доналд Мюлер?
СЕСТРА АЛОИС: Трябва да внимаваме, в шествието, нито да скриваме Доналд Мюлер, нито да го слагаме най-отпред.
ФЛИН: Заради цвета на кожата му.
СЕСТРА АЛОИС: Точно така.
ФЛИН: Защо?
СЕСТРА АЛОИС: Стига, отче. Не бъдете нечистосърдечен.
ФЛИН: Мисля, че отношението към него трябва да е като към всяко друго момче.
СЕСТРА АЛОИС: Вие сам откроихте момчето за специално внимание. Проведохте лична среща с него в енориашията. (Обръщайки се към сестра Джеймс.) Преди седмица?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Да.
(Той осъзнава, че се крои нещо.)
ФЛИН: За какво говорим?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Доналд Мюлер?
СЕСТРА АЛОИС: Момчето се държало странно като се е върнало в час.
(Отец Флин се обръща към сестра Джеймс.)
ФЛИН: Наистина ли?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Когато се върна от енориашията. Малко странно, да.
СЕСТРА АЛОИС: Можете ли да ни кажете защо?
ФЛИН: Как така се държеше странно?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не съм сигурна как да го обясня. Положи глава на чина...
ФЛИН: Искаш да кажеш, че си останала с някакво впечатление?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Да.
ФЛИН: И е дошъл от енориашията и затуй ме питате дали зная нещо за това?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Точно така.
ФЛИН: Хмм. Шествието ли искахте да обсъдим, затова ли съм тук, или това е, което искахте да обсъдим?
СЕСТРА АЛОИС: Това.
ФЛИН: Ами. Чувствам се малко некомфортно.
СЕСТРА АЛОИС: Защо?
ФЛИН: А вие защо си мислите? Нещо във Вашия тон.
СЕСТРА АЛОИС: Бих предпочела дискусия с факти, вместо за тона.
ФЛИН: Ами. Ако бях преценил, че разговорът ми с Доналд Мюлер Ви влиза в работата, сестро, бих седнал с Вас и бихме поговорили за това. Но не прецених, че това Ви влиза в работата.
СЕСТРА АЛОИС: Може би грешите относно това кое ми влиза в работата. Момчето е в моето училище и добруването му е моя отговорност.
ФЛИН: Не става въпрос за неговото добруване.
СЕСТРА АЛОИС: Не съм уверена, че това е истина. Бил е разстроен, когато се е върнал в час.
ФЛИН: Каза ли нещо?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не.
СЕСТРА АЛОИС: Какво се случи в енориашията?
ФЛИН: Случи? Нищо не се е случило. Побеседвах с едно момче.
СЕСТРА АЛОИС: За какво?
ФЛИН: Беше от лично естество.
СЕСТРА АЛОИС: Той е на дванадесет. Какво би могло да е лично?
ФЛИН: Ще повторя още веднъж, сестро. Не ми харесва тонът Ви.
СЕСТРА АЛОИС: Не става дума за моя тон, или за Вашия тон, отец Флин. Става дума за това да достигнем до истината.
ФЛИН: (истината) За какво?
СЕСТРА АЛОИС: Знаете за какво говоря. Нали? Сега контролирате изражението на лицето си. Нали?
ФЛИН: Лицето ми? Казахте, че искате да поговорим за шествието, сестро. Затова съм тук. Трябва ли да разбирам, че ме вкарахте в офиса си, за да се опълчите срещу мен по някакъв начин? Възмутително. Не съм отговорен пред Вас. В какво точно ме обвинявате?
СЕСТРА АЛОИС: Не Ви обвинявам в нищо, отец Флин. Моля Ви да ми кажете какво се е случило в енориашията.
(Отец Флин се изправя.)
ФЛИН: Не желая да продължавам този разговор повече. И ако сте неудовлетворена от това, предлагам да поговорите с монсеньор Бенедикт. Мога само да си представя, че злощастното Ви поведение тази сутрин е в резултат на преработване. Може би се нуждаете от малко отпуск. Бих го предложил. Приятен ден. (Към сестра Джеймс.) Сестро?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Приятен ден, отче.
(Следващите думи на сестра Алоис го спират.)
СЕСТРА АЛОИС: В дъха му е имало алкохол. (Той се обръща.) Когато се върнал от срещата си с Вас.
(Той се връща и сяда. Потрива очи.)
ФЛИН: Алкохол.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Наистина го подуших в дъха му.
СЕСТРА АЛОИС: Да?
ФЛИН: Не можете ли да оставите тази работа на мира?
СЕСТРА АЛОИС: Не.
ФЛИН: Виждам, че няма изход от това.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Помислете си малко, отче. Искате ли още малко чай?
ФЛИН: Трябваше да го оставите на мира.
СЕСТРА АЛОИС: Невъзможно.
ФЛИН: Доналд Мюлер служеше като олтарник последния четвъртък сутринта. След Месата, г-н МакГин го хвана в ризницата да пие (от) олтарното вино. Когато разбрах, го привиках. Имаше сълзи. Молеше се да не бъде махнат като олтарник. И го съжалих. Казах му, че ако никой не разбере, ще му позволя да остане.
(Сестра Джеймс е вън от себе си от радост. Сестра Алоис е равнодушна.)
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Ах, какво облекчение! Това обяснява всичко! Слава Богу! Вижте, сестро, всичко е било една грешка!
СЕСТРА АЛОИС: А ако поговоря с г-н Макгин?
ФЛИН: Непременно поговорете с г-н МакГин. Но след като тайната на момчето излезе наяве, ще трябва да го махна от олтарниците. Което, струва ми се, е твърде лошо. Именно това се опитвах да избегна.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Опитвахте се да предпазите момчето!
ФЛИН: Точно така.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Може би и аз бих сторила същото! (Към сестра Алоис.) Има ли начин Доналд да остане като олтарник?
СЕСТРА АЛОИС: Не. Ако момчето е пило олтарно вино, не може да продължи да бъде олтарник.
ФЛИН: Разбира се, че сте права. Просто аз не съм поддръжник на строгата дисциплина като Вас, сестро. А той е единственият негър в училището. Това оказа влияние на мисленето ми по въпроса. Няма да престанат коментарите, че вече не служи на Месата. А това е нещо публично. Определен елемент на невежество в енорията ще се затвърди във вярванията си.
СЕСТРА АЛОИС: Трябва да се отнасяме към него със същите стандарти, както и към другите.
ФЛИН: Разбира се. Трябва ли да обсъждаме шествието или това беше просто...
СЕСТРА АЛОИС: Не, това беше въпросът.
ФЛИН: Удовлетворена ли сте?
СЕСТРА АЛОИС: Да.
ФЛИН: Тогава ще тръгвам. Имам да пиша.
СЕСТРА АЛОИС: Нетолерантност.
ФЛИН: Точно така.
(Той тръгва, сетне спира на вратата.)
Не съм доволен от начина, по който се отнесохте към въпроса, сестро. Следващият път, когато Ви разтревожат мрачни идеи, предлагам да поговорите с монсеньора.
(Тръгва. След миг, сестра Джеймс възкликва с лек оптимизъм.)
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Ами. Какво облекчение! Той изясни всичко докрай.
СЕСТРА АЛОИС: Ти му вярваш?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Разбира се.
СЕСТРА АЛОИС: Не е ли по-скоро, че е по-лесно да му вярваш?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Но можем да сверим разказа му с г-н МакГин!
СЕСТРА АЛОИС: Да. Този тип хора са умни. Не е лесно да ги побутнеш.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Ами, аз съм убедена!
СЕСТРА АЛОИС: Не си. Просто искаш нещата да бъдат разрешени, за да си върнеш простотата.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не искам повече да участвам в това.
СЕСТРА АЛОИС: Ще го разбия. Със или без помощта ти.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Как може да сте толкова сигурна, че лъже?
СЕСТРА АЛОИС: Опит.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Просто не го харесвате! Не Ви харесва, че използва химикалка. Не Ви харесва, че пие чая си с три бучки захар. Не Ви харесва, че му харесва „Снежко, снежният човек”. И оставяте (всичко) това да Ви убеди в нещо ужасно, просто ужасно! Е, аз харесвам „Снежко, снежният човек”! И би било хубаво, ако това училище не се управлява като затвор! И мисля, че е прекрасно, че обичам да предавам история и че бих могла да вдъхновя учениците си да я заобичат, също! А ако Вие прецените, че това означава, че не съм подходяща да бъда учителка, тогава тъй да бъде!
СЕСТРА АЛОИС: Седни! (Сестра Джеймс сяда.) В древна Спарта важните въпроси са били решавани от това кой крещи най-силно. За щастие, не сме в древна Спарта. И така. Искрено ли вярваш, че учениците в училище са третирани като затворници?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: (Омекнала.) Не, не мисля. Всъщност, поначало, изглеждат доста щастливи. Но всички са еднакво ужасени от Вас!
СЕСТРА АЛОИС: Да. Така стават нещата. Стой там.
(Сестра Алоис поглежда в бележник, вдига телефона, набира.)
Ало, обажда се сестра Алоис Бовие, директор на (училище) „Св. Никола”. С г-жа Мюлер ли говоря? Обаждам се относно Вашия син – Доналд. Бих искала Вие и съпругът Ви да дойдете да поговорим. Кога ще Ви е удобно?
(Светлините загасват постепенно).
VI
Отец Флин, облечен в сини и бели одеяния, е на амвона.
ФЛИН: Една жена клюкарствала с приятелката си за един мъж, когото едва познавала – зная, че никой от вас никога не е правил такова нещо – и същата нощ сънувала сън. Над нея се появила една огромна ръка и посочила към нея. Тя незабавно била обзета от непреодолимо чувство за вина. На следващия ден отишла на изповед. Намерила стария енорийски свещеник – отец О’Рурк и му разказала цялата работа. „Грях ли е клюкарстването?”, попитала тя стареца. „Това ръката на Всемогъщия Бог ли беше, която сочеше с пръст към мен? Следва ли да искам от Вас опрощение на греховете? Отче, кажете ми, сторила ли съм нещо лоши?” (С ирландски акцент.) „Да!”, отговорил й отец О’Рурк. „Да, невежа, зле възпитана жено! Принесла си лъжовно свидетелство срещу своя ближен, поиграла си си набързо и разпуснато с неговата репутация, и сега трябва да се засрамиш от цялото си сърце!” И тъй, жената казала, че съжалява и поискала прошка. „Не бързай толкова!”, казал отец О’Рурк. „Искам да се върнеш у дома, да занесеш една възглавница на покрива, да я разрежеш с нож и да се върнеш тук при мен!” И така, тя си отишла у дома, взела възглавницата от леглото си, един нож от чекмеджето, качила се по пожарния изход на покрива и изкормила възглавницата. Сетне се върнала при стария свещеник както била инструктирана. „Изкорми ли възглавницата с ножа?”, казал той. Да, отче.” „И какъв беше резултатът?” „Пера,” казала тя. „Пера?”, повторил той. „Пера навсякъде, отче!” „Сега искам да се върнеш и да събереш всяко едно перце до последното перо, изхвърчало с вятъра!” „Е-е-е,” казала тя, „туй не може да се направи. Не зная накъде са отишли. Вятърът ги разнесе навсякъде.” „Ето това,” казал отец О’Рурк, „е клеветата!” В името на Отец, и Син, и Свети Дух, Амин.
VII
Светлините изгасват на кръст върху градинката. Гарван изграква. Сестра Джеймс седи на пейката, потънала в мисли. Влиза отец Флин.
ФЛИН: Добър ден, сестра Джеймс.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Добър ден, отец Флин.
ФЛИН: За какво се оплаква тази птица? Каква е тази птица? Скорец? Гарга?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Гарван?
ФЛИН: Да, разбира се. Молиш ли се? Не исках да те прекъсвам.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не се моля, не.
ФЛИН: Изглеждаш сломена.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Ох, не мога да спя.
ФЛИН: А защо (не можеш да спиш)?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Лоши сънища. Всъщност един лош сън, и оттогава не съм спала добре.
ФЛИН: Какво сънува?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Погледнах в едно огледало и на мястото, където трябваше да е лицето ми, имаше тъмнина. Това ме уплаши.
ФЛИН: (И аз) Не мога да спя от време на време.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Така ли? Виждате ли онази голяма ръка да сочи с пръст към Вас?
ФЛИН: Да. Понякога.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Проповедта Ви беше ли насочена към някого конкретно?
ФЛИН: Ти как мислиш?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Измислихте ли си тази история за възглавницата?
ФЛИН: Да. Човек си измисля истории за илюстрация. По традицията на притчата.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: А не заслужават ли повече да бъдат тълкувани нещата, които се случват в живота наистина, отколкото една измислена история?
ФЛИН: Не. Онова, което в действителност се случва в живота, е отвъд тълкувание. От истината се получава лоша проповед. Тя сякаш обърква и няма ясен извод.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Вчера получих писмо от брат си в Мериленд. Много е болен.
ФЛИН: Може би трябва да идеш и да го видиш.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: На мога да оставя класа си.
ФЛИН: Как се справя Доналд Мюлер?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не зная.
ФЛИН: Не го ли виждаш?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Виждам го всеки ден, но не зная как се справя. Не зная как да преценявам тези неща. Вече.
ФЛИН: Спрях да говоря с него от страх да не бъде разбрано зле. Не е ли срамота? Наистина го отбягвах оня ден, когато можеше и да се разминем в салона. Той не разбира защо. Забелязах, че (ти) не дойде при мен за изповед.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Да. Отидох при монсеньор Бенедикт. Той е много мил.
ФЛИН: Аз не бях ли?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не, не беше това. Както знаете. Знаете защо.
ФЛИН: Срещу мен ли си?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не.
ФЛИН: Не си убедена?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не става въпрос да бъда убедена аз, така или иначе. А сестра Алоис.
ФЛИН: Ти само нейна притурка ли си?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Тя ми е старша.
ФЛИН: Ами ти, ти какво?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Ще ми се нищо да не знаех за това. Ще ми се идеята да не ми беше влизала в главата.
ФЛИН: А как влезе в главата ти?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Сестра Алоис.
ФЛИН: Чувствам се сякаш е накърнена репутацията ми без да имам никаква вина. Но не ми се ще да предприема така нужните стъпки да възстановя репутацията си от страх да не причиня още вреда. Толкова е обезсърчаващо, уверявам те.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Вярно ли е?
ФЛИН: Кое?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Знаете за кое питам?
ФЛИН: Не, не е вярно.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: О, не зная на какво да вярвам.
ФЛИН: Как така взимаш страна срещу мен?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Няма значение.
ФЛИН: Има значение! Нищо не съм направил. Няма нищо основателно във всичко това. И най-невинните действия могат да изглеждат злокобни за отровения ум. Трябваше да изхвърля бедното момче от олтара. Той се чувства разбит. Единствената причина да не отида при монсеньора е, че не искам да скъсам с училището. Сестра Алоис най-вероятно ще загуби поста си на директор, ако обявя нейните обвинения. Понеже не почиват на нищо основателно. Ти също би могла да загубиш поста си.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Заплашвате ли ме?
ФЛИН: Ти за какъв ме вземаш? Не.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Ще ми се да Ви вярвам.
ФЛИН: Тогава повярвай. Толкова е просто. (Нищо повече не е нужно.)
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не аз трябва да бъда убедена.
ФЛИН: Не трябва да доказвам каквото и да било пред нея.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Тя е решена.
ФЛИН: На какво?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Да защити момчето.
ФЛИН: Та нали именно мен ме е грижа за момчето, не нея. Тя някога изобщо протягала ли е ръка към това дете или към което и да е дете в това училище? Тя е като леден блок. Децата искат топлина, доброта, разбиране! Тя какво им дава? Правила. На това черно момче му трябва подкрепяща ръка, в противен случай няма да се справи тук! Но ако тя се наложи, то ще бъде оставено на собственото си саморазрушение. Защо според теб е пил вино в ризницата онзи ден? Той е в беда! Тя ме вижда, че говоря по човешки с тези деца и веднага приема, че трябва да има нещо лошо в това. Нещо мръсно. Е, няма да я оставя да задържа тази енория в Тъмните Векове! И няма да я оставя да разруши духа ми на съпричастност!
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Сигурна съм, че не това е намерението й.
ФЛИН: Мен ме е грижа за това паство!
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Знам, че е така,
ФЛИН: Както теб те е грижа за класа ти! Ти ги обичаш, нали?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Да.
ФЛИН: Това е естествено. Как иначе би установила връзка с децата? Като погледна лицето ти и узнавам философията ти: доброта.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не знам, т.е., разбира се.
ФЛИН: Каква е философията на сестра Алоис, как предполагаш?
(Пауза.)
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не ми се налага да предполагам. Тя ми каза. Тя обезкуражава... сърдечността. Предложи ми да бъда по-... официална.
ФЛИН: Има хора, които погват човечността ти, сестра Джеймс, които ти казват, че светлината в сърцето ти е слабост. Че нежните чувства те издават. Не вярвам на това. Това е една стара тактика на жестоките хора, за да убият добротата в името на целомъдрието. Не й вярвам. (Не й вярвай.) Няма нищо лошо при любовта.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Разбира се, че няма, но...
ФЛИН: Забравила ли си, че това бе посланието на Спасителя до всички ни. Любов. Не подозрение, неодобрение и осъждане. Любов към хората. Намираш ли сестра Алоис за положително вдъхновение?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не искам да говоря лошо, но не. Тя ми отне радостта от преподаването. А аз обичах да преподавам повече от всичко друго. (Тя проплаква. Той неловко я потупва, като се оглежда.)
ФЛИН: Всичко е наред. Ще се оправиш.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Чувствам се сякаш всичко се е преобърнало наопаки.
ФЛИН: Но не е. Просто има времена в живота, когато се чувстваш изгубен. Не си сама в това (усещане). То се случва на мнозина от нас.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Спойка. (Става стеснителна.) По-добре да вляза.
ФЛИН: Съжалявам, че брат ти е зле.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Благодаря, отче. (Започва да си отива, спира.) Не мога да повярвам!
ФЛИН: Така ли?
СЕСТРА АЛОИС: Да.
ФЛИН: Благодаря, сестро. Това за мен е голямо облекчение. Благодаря ти много.
(Тя тръгва. Той изважда малкото си черно тефтерче и пише в него. Гарванът изграква. Той му изкрещява:)
О, я млъкни.
(Сетне отваря молитвеник и си тръгва.)
VIII
Светлините изгасват на кръст върху стаята на директора. Сестра Алоис седи и гледа през прозореца, неподвижно застинала. На вратата се почуква. Тя не реагира. Второ почукване, по-силно. Тя издърпва малка слушалка от ухото си и хуква към вратата. Отваря я. Там стои г-жа Мюлер, черна жена на около тридесет и осем години, в неделното си – най-добро, облекло като за църква. Тя е силно разтревожена (като на пожар (: червена – най-висока степен на тревога).).
СЕСТРА АЛОИС: Г-жо Мюлер?
Г-ЖА МЮЛЕР: Да.
СЕСТРА АЛОИС: Влезте.
(Сестра Алоис затваря вратата.)
Моля, седнете.
Г-ЖА МЮЛЕР: Мислех, че мое да съм сбъркала деня като не ми отворихте вратата.
СЕСТРА АЛОИС: О. Да. Ами, между нас да си остане, слушах на слушалка едно транзисторно радио.
(Показва на г-жа Мюлер едно много малко транзисторно радио.)
Вижте колко миниатюрни ги правят вече. Конфискувах го от един от учениците и сега не мога да спра да го използвам.
Г-ЖА МЮЛЕР: Обичате музика?
СЕСТРА АЛОИС: Всъщност не. Новини. Преди години много слушах всички новинарски емисии, защото съпругът ми беше в Италия през войната. Когато сложих ръка на това малко радио, открих, че отново правя същото. Макар че няма никаква война и гласовете са се променили.
Г-ЖА МЮЛЕР: Била сте женена?
СЕСТРА АЛОИС: Да. Но сетне го убиха. Съпругът Ви идва ли?
Г-ЖА МЮЛЕР: Не можа да се освободи от работа.
СЕСТРА АЛОИС: Разбирам. Разбира се. Беше много да го поискам.
Г-ЖА МЮЛЕР: Как се справя Доналд?
СЕСТРА АЛОИС: Минава предметите си. Има средни оценки.
Г-ЖА МЮЛЕР: О. Добре. Беше разстроен, че го махнаха да не е олтарник.
СЕСТРА АЛОИС: Обясни ли защо?
Г-ЖА МЮЛЕР: Каза, че бил хванат да пие вино.
СЕСТРА АЛОИС: Това бе причината.
Г-ЖА МЮЛЕР: Еми, тъй е май честно. Но е добро момче, сестро. Паднал е там, но е добро момче, доста порядъчен. И е наясно каква голяма възможност е, че е тук. Мисля, че цялата работа му е дошла твърде много.
СЕСТРА АЛОИС: Какво искате да кажете – цялата работа?
Г-ЖА МЮЛЕР: Той е единственият цветнокож тук. Той е първият в това училище. Това ше дойде много за едно момче.
СЕСТРА АЛОИС: Предполагам, че е така. Но трябва да си върши работата, разбира се.
Г-ЖА МЮЛЕР: Ми той я върши при това, нали?
СЕСТРА АЛОИС: Да. Справя се. Минава. Как е той у дома?
Г-ЖА МЮЛЕР: Баща му го преби за онова вино.
СЕСТРА АЛОИС: Не бива да прави така.
Г-ЖА МЮЛЕР: Вие няма да казвате на мъжа ми какво да прави. Просто се отдръпнете. Той не искаше Доналд да идва тук.
СЕСТРА АЛОИС: А защо не?
Г-ЖА МЮЛЕР: Мислеше, че много ще загази с другите момчета. Но това така и не стана, доколкото разбирам.
СЕСТРА АЛОИС: Добре.
Г-ЖА МЮЛЕР: Онзи свещеник, отец Флин, е внимавал за него.
СЕСТРА АЛОИС: Да. Срещали ли сте отец Флин?
Г-ЖА МЮЛЕР: Не всъщност, не. Видях го на олтара, но не съм го срещала лице в лице. Не. Просто, знаете ли, го чух от Доналд.
СЕСТРА АЛОИС: Той какво казва?
Г-ЖА МЮЛЕР: Знаете, отец Флин, отец Флин. Много го уважава. Човекът му отделя от времето си, което е точно това, от което се нуждае момчето. Има нужда от това.
СЕСТРА АЛОИС: Г-жо Мюлер, може би имаме проблем.
Г-ЖА МЮЛЕР: Е, мислех, че сигур сте имала причина да ме повикате да влезна. Да си директор е голяма работа. Щом спираш деня си да говориш с мене, треб’а да има нещо. Ма искам да кажа, че е само до юни.
СЕСТРА АЛОИС: Моля?
Г-ЖА МЮЛЕР: 'Къвто и да е проблема, Доналд трябва да издържи тук до юни. Сетне отива в гимназия.
СЕСТРА АЛОИС: Правилно.
Г-ЖА МЮЛЕР: Ако Доналд може да завърши тук, има по-добър шанс да влезе в добра гимназия. А това ше означава възможност за колеж. Вервам, че има интелегентността. А и той също го иска.
СЕСТРА АЛОИС: Не виждам нищо към момента, което да попречи той да завърши с класа си.
Г-ЖА МЮЛЕР: Еми, те това е всичко, за което ме е грижа. Всичко останало си е наред за мен.
СЕСТРА АЛОИС: Съмнявам се.
Г-ЖА МЮЛЕР: Че пробвай ме, бе.
СЕСТРА АЛОИС: Загрижена съм за взаимоотношенията между отец Флин и Вашия син.
Г-ЖА МЮЛЕР: ‘Айде бе! Загрижена. К’во искаш да кажеш, загрижена?
СЕСТРА АЛОИС: Че може би не е правилно.
Г-ЖА МЮЛЕР: А-ха. Еми, у всеки има по нещо чалнато, н’ъл тъй? Бог да прощава.
СЕСТРА АЛОИС: Загрижена съм, да бъда честна, че отец Флин може би е направил опит да се сближи със сина Ви.
Г-ЖА МЮЛЕР: Може би е направил.
СЕСТРА АЛОИС: Не мога да бъда сигурна.
Г-ЖА МЮЛЕР: Нямате доказателства?
СЕСТРА АЛОИС: Нямам.
Г-ЖА МЮЛЕР: Тогаз, може би няма нищо такова?
СЕСТРА АЛОИС: Мисля, че има нещо такова.
Г-ЖА МЮЛЕР: Еми, бих предпочела да не гледам на това от друг ъгъл, ако нямате нищо против.
СЕСТРА АЛОИС: Разбирам добре, че за Вас е трудно да чуете такова нещо. Мисля, че отец Флин е дал на Доналд онова олтарно вино.
Г-ЖА МЮЛЕР: Че защо ше го прави?
СЕСТРА АЛОИС: Държал ли се е Доналд странно напоследък?
Г-ЖА МЮЛЕР: Не.
СЕСТРА АЛОИС: Нищо вън от обичайното?
Г-ЖА МЮЛЕР: Беше си той.
СЕСТРА АЛОИС: Добре.
Г-ЖА МЮЛЕР: Виж, сестро, не искам ник’ви проблеми и усещам, че по някакъв начин си тръгнала на поход.
СЕСТРА АЛОИС: Не съм сигурна, че разбирате напълно.
Г-ЖА МЮЛЕР: Мисля, че разбирам за к’во нещо говорите. Но не искам да навлизам в това.
СЕСТРА АЛОИС: Какво е това?
Г-ЖА МЮЛЕР: Не че искам да Ви противореча нещо, но ако говорим за нещо, което плува из въздуха между този свещеник и сина ми, то това не е по вина на сина ми.
СЕСТРА АЛОИС: Не искам да кажа, че е.
Г-ЖА МЮЛЕР: Той е само едно момче.
СЕСТРА АЛОИС: Зная.
Г-ЖА МЮЛЕР: На дванадесет години. Ако някой трябва да бъде обвинен в нещо, трябва да е мъжът, не момчето.
СЕСТРА АЛОИС: Съгласна съм с Вас напълно.
Г-ЖА МЮЛЕР: Съгласявате се с мен, ама аз седя в директорската стая и говоря за сина си. Защо този свещеник не е в директорската стая, ако знаете за какво говоря и ако ме извините, че повдигам въпроса.
СЕСТРА АЛОИС: Тук сте, защото съм загрижена за добруването на Доналд.
Г-ЖА МЮЛЕР: Мислите, че аз не съм?
СЕСТРА АЛОИС: Разбира се, че сте.
Г-ЖА МЮЛЕР: Нека ви питам нещо. Честно ли мислите, че оня свещеник е дал на Доналд да пие онова вино?
СЕСТРА АЛОИС: Да, така мисля.
Г-ЖА МЮЛЕР: Тогава как така синът ми бе изритан като олтарник, ако мъжът е бил този, който му го е дал?
СЕСТРА АЛОИС: Момчето било хванато, а мъжът – не.
Г-ЖА МЮЛЕР: Как така свещеникът не е бил изритан от духовенството?
СЕСТРА АЛОИС: Той е зрял мъж, образован. И знае какъв е залогът. Не е толкова лесно да заловиш някой като него.
Г-ЖА МЮЛЕР: Значи цялата вина отива при сина ми. Не е проблем, че синът ми е виновен и наказан. Туй е лесно. Знаете ли защо е тъй?
СЕСТРА АЛОИС: Може би е по-добре да ме оставите аз да говоря. Мисля, че се разстройвате.
Г-ЖА МЮЛЕР: Тъй е, защото си е тъй. Вий просто го установявате, но си е тъй и тъй си е било, сестро. Никой не тръгва срещу мъж в роба и не печели, сестро. Той има свойта позиция.
СЕСТРА АЛОИС: И има Вашия син.
Г-ЖА МЮЛЕР: Нека го има, тогаз.
СЕСТРА АЛОИС: Какво?
Г-ЖА МЮЛЕР: Само до юни.
СЕСТРА АЛОИС: Знаете ли какво говорите?
Г-ЖА МЮЛЕР: Повече знам за това от Вас.
СЕСТРА АЛОИС: Мисля, че този мъж се опитва – или вече е осъществил нередна връзка със сина Ви.
Г-ЖА МЮЛЕР: Не знам.
СЕСТРА АЛОИС: Зная, че съм права.
Г-ЖА МЮЛЕР: Защо ти трябва да знаеш нещо такова със сигурност, когато не знаеш? А, сестро. Забъркала си се там с някаква праведна кауза с този свещеник, а сега искаш да въвлечеш и сина ми в нея. На сина ми не му трябват допълнителни трудности. Нека вземе което е добро и да остави другото, когато напусне туй място през юни. Той знае как се прави това. Аз го научих как се прави.
СЕСТРА АЛОИС: Каква майка сте Вие?
Г-ЖА МЮЛЕР: Извинете, ама не знаете достатъчно за живота, за да ме питате такова нещо, сестро.
СЕСТРА АЛОИС: Зная достатъчно.
Г-ЖА МЮЛЕР: Знаеш може би правилата, но те не покриват всичко.
СЕСТРА АЛОИС: Зная какво няма да приема!
Г-ЖА МЮЛЕР: Приемаш онуй, което трябва да приемеш – и се справяш с него. Туй е истината, която знам. Съжалявам, че съм толкоз остра, но ти си си тук, в тая стая...
СЕСТРА АЛОИС: Този мъж е в моето училище.
Г-ЖА МЮЛЕР: Еми, все някъде трябва да е, а пък може би прави и нещо добро. Помисляла ли си за това?
СЕСТРА АЛОИС: Той преследва момчетата.
Г-ЖА МЮЛЕР: Еми, може пък некои от тия момчета и да искат да бъдат хванати. Може би онова, което не знаеш, може би, е, че моят син... си е такъв. Затуй баща му го преби. Не виното. Преби Доналд затуй, че си е такъв.
СЕСТРА АЛОИС: Какво говорите?
Г-ЖА МЮЛЕР: Аз съм му майка, сега говоря за природата му, не за нещо, което е сторил. Но не можеш да държиш отговорно едно дете за онова, което Бог му е дал да бъде.
СЕСТРА АЛОИС: Слушайте ме внимателно, г-жо Мюлер. Интересуват ме единствено действията, Безнадеждно е да се обсъждат възможните наклонности на едно дете. За мен е достатъчно трудно да обсъждам и делата на един мъж. Не става дума за това, какво би могло да бъде момчето, а за това какъв е мъжът. За мъжа става дума.
Г-ЖА МЮЛЕР: Но си я има и природата на момчето.
СЕСТРА АЛОИС: Нея нека я оставим.
Г-ЖА МЮЛЕР: Да я забравим, значи. Ти си тази, която принуждава хората да казват тия неща на глас. Нещата са около нас и човек не им обръща внимание, ако може. Туй е, което знам. Момчето ми дойде в туй училище ‘щото в държавното училище щеха да го убият. Тъй че имахме късмета да го вкараме тук за последната му година. Добре. Баща му не го харесва. Той идва тук, децата не го харесват. Един мъж е добър към него. Тоя свещеник. Подава ръка на момчето. Мъжът има ли си свойте причини? Да. Всеки си има свойте причини. Вие си имате свойте причини. Но аз питам ли мъжа защо е добър със сина ми. Не. Не ми пука защо. Синът ми се нуждае от някой мъж, който да се грижи за него и да го преведе докъдето иска да иде. И слава на Бога, този образован мъж с малко доброта в него иска да стори точно туй.
СЕСТРА АЛОИС: Няма да стана така.
Г-ЖА МЮЛЕР: Само до юни. Понякога нещата не са само черно-бели.
СЕСТРА АЛОИС: А понякога са. Ще изгоня сина Ви от това училище. Не допускай грешка.
Г-ЖА МЮЛЕР: Но защо ще го правите? Щом нищо не е тръгнало от него?
СЕСТРА АЛОИС: Защото ще спра това независимо по какъв начин трябва да го направя.
Г-ЖА МЮЛЕР: Ще нараниш сина ми, за да постигнеш своето?
СЕСТРА АЛОИС: Няма да свърши с Вашия син. Ще има и други, ако ли вече няма.
Г-ЖА МЮЛЕР: Тогаз изхвърли свещеника.
СЕСТРА АЛОИС: Точно това се опитвам да направя.
Г-ЖА МЮЛЕР: Еми, какво искаш от мене?
(Пауза.)
СЕСТРА АЛОИС: Нищо. Както се оказва. Надявах се, че можете да знаете нещо, което би ми помогнало, но май няма такова нещо.
Г-ЖА МЮЛЕР: Моля, оставете сина ми вън от туй. Мъжът ми ще го убие т’ва дете за нещо такова.
СЕСТРА АЛОИС: Ще се опитам.
(Г-жа Мюлер се изправя.)
Г-ЖА МЮЛЕР: Не знам, сестро. Може би си мислиш, че правиш добро, но светът е труден. Не знам дали с теб сме на една и съща страна. Ще стоя със сина си и с тези, които са добри към сина ми. Ще е хубаво и ти да си на тая страна. Добре, че си поговорихме, сестро. Приятен ден.
(Тя тръгва, като оставя вратата зад себе си отворена. Сестра Алоис е потресена. След миг, отец Флин се появява на вратата. Той е в състояние на контролирана ярост.)
ФЛИН: Може ли да вляза?
СЕСТРА АЛОИС: Ще ни трябва трети.
ФЛИН: Какво правеше тук майката на Доналд?
СЕСТРА АЛОИС: Имахме разговор.
ФЛИН: За какво?
СЕСТРА АЛОИС: Наистина ни трябва и трето лице, отче.
ФЛИН: Не, сестро. Никакво трето лице. Отдавна трябва да си поговорим – аз и ти.
(Влиза и затръшва вратата зад себе си. Изправят се лице в лице.)
Трябва да спрете тази кампания срещу мен!
СЕСТРА АЛОИС: Може да я спрете по всяко време.
ФЛИН: Как?
СЕСТРА АЛОИС: Изповед и оставка.
ФЛИН: Опитвате се да разрушите репутацията ми! Но в резултат на всичко това ще бъдете махната Вие, не аз!
СЕСТРА АЛОИС: Какво правите Вие в това училище?
ФЛИН: Опитвам се да бъда добър!
СЕСТРА АЛОИС: Или още повече по въпроса, какво правите в духовенството?
ФЛИН: Вие единолично задържате това училище и енорията назад!
СЕСТРА АЛОИС: От какво?
ФЛИН: Прогресивното образование и една приветлива църква.
СЕСТРА АЛОИС: Не можете да ме объркате, отец Флин. Не става въпрос за моето поведение, а за Вашето.
ФЛИН: Става дума за неоснователните Ви подозрения.
СЕСТРА АЛОИС: Точно така. Изпитвам подозрения.
ФЛИН: Знаете ли какво така и не разбрах по време на всичко това? Защо ме подозирате? Какво съм направил?
СЕСТРА АЛОИС: Дадохте на онова момче да пие вино. И го оставихте да поеме вината.
ФЛИН: Това е пълна неистина! Говорихте ли с г-н МакГин?
СЕСТРА АЛОИС: Всичко, което МакГин знае, е, че момчето е пило вино. Не знае как се е стигнало до това да го пие.
ФЛИН: А майка му имаше ли какво да добави към това?
СЕСТРА АЛОИС: Не.
ФЛИН: Значи край. Няма нищо в тая работа.
СЕСТРА АЛОИС: Не съм удовлетворена.
ФЛИН: Е, ако не сте удовлетворена, тогава питайте момчето!
СЕСТРА АЛОИС: Не, то ще ви защити. Именно това и прави.
ФЛИН: О-о, и защо би сторил това?
СЕСТРА АЛОИС: Защото сте го съблазнил.
ФЛИН: Вие сте луда! Влязло е в главата Ви, че съм развратил това момче след като съм му дал вино, и нищо, което кажа, няма да промени това.
СЕСТРА АЛОИС: Точно така.
ФЛИН: Но поправете ме, ако греша. Това няма нищо общо с виното, всъщност няма. Изпитвахте дълбоко недоверие към мен още преди този инцидент! Именно Вие предупредихте сестра Джеймс да внимава, нали?
СЕСТРА АЛОИС: Истина е.
ФЛИН: Значи си го признавате!
СЕСТРА АЛОИС: Определено.
ФЛИН: Защо?
СЕСТРА АЛОИС: Познавам хората.
ФЛИН: Това не е достатъчно!
СЕСТРА АЛОИС: Няма нужда да бъде.
ФЛИН: Как така?
СЕСТРА АЛОИС: Ще ми разкажете какво сте направили.
ФЛИН: О, така ли?
СЕСТРА АЛОИС: Да.
ФЛИН: Аз не съм някое от Вашите избягали от училище момченца, нали знаете? Сестра Джеймс е убедена, че съм невинен.
СЕСТРА АЛОИС: Значи сте говорил със сестра Джеймс? Е, разбира се, че сте говорил със сестра Джеймс.
ФЛИН: Знаехте ли, че бащата на Доналд го пребива?
СЕСТРА АЛОИС: Да.
ФЛИН: А това не би ли могло да обясни странното поведение, което сестра Джеймс е забелязала у момчето?
СЕСТРА АЛОИС: Би могло.
ФЛИН: Тогава какво има? Защо? Какво сте чула, какво сте видяла, което да Ви убеди толкова напълно?
СЕСТРА АЛОИС: Какво значение има?
ФЛИН: Искам да зная.
СЕСТРА АЛОИС: Първия ден на училищната години Ви видях да докосвате китката на Уилям Лондон. И го видях да се отдръпва.
ФЛИН: Това ли е всичко?
СЕСТРА АЛОИС: Това бе всичко.
ФЛИН: Но това е нищо.
(Той пише в тефтерчето си.)
СЕСТРА АЛОИС: Какво пишете сега?
ФЛИН: Не ми оставяте никакъв избор. Записвам си какво казвате. Ставам все по-объркан, за да запомням подробностите на един разстройващ разговор, а те може да са важни. Когато говоря с монсеньора и му обясня защо трябва да бъдете махната като директорка на това училище.
СЕСТРА АЛОИС: Тази сутрин, преди да говоря с г-жа Мюлер, взех предпазната мярка да се обадя в последната епархия, в която сте бил назначен.
ФЛИН: Той какво каза?
СЕСТРА АЛОИС: Кой?
ФЛИН: Пасторът?
СЕСТРА АЛОИС: Не говорих с пастора. Говорих с една от сестрите.
ФЛИН: Трябваше да говорите с пастора.
СЕСТРА АЛОИС: Говорих със сестра.
ФЛИН: Това не е каналният ред, който трябваше да следвате, сестро! Църквата е напълно ясна. Трябва да минете през пастора.
СЕСТРА АЛОИС: Защо? Споразумяли ли сте се – вие двамата? Отец Флин, имате си история.
ФЛИН: Нямате никакво право до се ровичкате в миналото ми!
СЕСТРА АЛОИС: Това е третата Ви епархия за последните пет години.
ФЛИН: Обадете се на пастора и го попитайте защо напуснах! Беше съвсем невинно.
СЕСТРА АЛОИС: Няма да се обаждам на пастора.
ФЛИН: Аз съм добър свещеник! И нищо в биографията ми не навежда на друго.
СЕСТРА АЛОИС: Ще тръгнете подир друго дете, и подир друго, докато не бъдете спрян.
ФЛИН: С коя сестра говорихте?
СЕСТРА АЛОИС: Не казвам.
ФЛИН: Не съм докосвал дете.
СЕСТРА АЛОИС: Докосвал сте.
ФЛИН: Нямата и най-малкото доказателство за нищо.
СЕСТРА АЛОИС: Но имам увереността си и съм въоръжена с нея, ще отида в последната Ви епархия и в предишната, ако е нужно. Ще намеря родител, отец Флин! Вярвайте ми, ще намеря. Родител, който вероятно не знае, че все още работите с деца! И след като сторя това, ще сте на изобличен. Може и да ви нападнат, метафорично или иначе.
ФЛИН: Нямате никакво право да действате на своя глава! Член сте на религиозен орден. Дала сте обети, като послушанието е само един от тях! Отговорна сте пред нас! Нямате никакво право да стъпвате извън Църквата!
СЕСТРА АЛОИС: Ще стъпя извън Църквата, ако трябва да го сторя, макар че вратата следва да се затвори зад мен! Ще направя всичко, което трябва да се направи, отче, дори и това да означава, че ще съм осъдена да ида Ада! Трябва да разберете това – или ще сбъркате с мен. А сега, дадохте ли на Доналд Мюлер да пие вино?
ФЛИН: Правила ли сте някога нещо грешно?
СЕСТРА АЛОИС: Правила съм.
ФЛИН: Смъртоносен грях?
СЕСТРА АЛОИС: Да.
ФЛИН: И?
СЕСТРА АЛОИС: Изповядах го! Дадохте ли на Доналд Мюлер да пие вино?
ФЛИН: Каквото и да съм направил, съм го оставил в лечебните ръце на моя изповедник. Както и Вие! Ние сме едни и същи!
СЕСТРА АЛОИС: Ние не сме едни и същи! Куче, което хапе, е куче, което хапе! Не оправдавам онова, което правя погрешно и което продължавам да правя. Признавам си го, въздържам се и вземам лекарството си. Дадохте ли на Доналд Мюлер да пие вино?
ФЛИН: Не.
СЕСТРА АЛОИС: С едно наум?
ФЛИН: Не.
СЕСТРА АЛОИС: Лъжете. Много добре, тогава. Ако не напуснете офиса ми, аз ще напусна. И след като тръгна, няма да се спра.
(Тя отива до вратата. Изведнъж в гласа му идва нова нотка.)
ФЛИН: Чакайте!
СЕСТРА АЛОИС: Ще поискате прехвърляне от тази енория. Ще си вземете отпуск, докато не бъде приета молбата Ви.
ФЛИН: И да направя какво – в името на любовта към Бога? Животът ми е тук.
СЕСТРА АЛОИС: Недейте.
ФЛИН: Моля! Хора ли сме ние? Аз човек от плът и кръв ли съм като теб? Или сме просто идеи и убеждения. Не мога да изкажа всичко. Разбирате ли? Има неща, които не мога да кажа. Дори и да не можете да си представите обяснението, сестро, помнете, че има обстоятелства отвъд Вашето познание. Дори и да чувствате сигурност, това е емоция, а не факт. В духа на милосърдието, умолявам Ви. От името на труда на живота ми. Трябва да се държите отговорно. Оставям се в ръцете Ви.
СЕСТРА АЛОИС: Не Ви искам.
ФЛИН: Заложена е репутацията ми.
СЕСТРА АЛОИС: Можете да задържите репутацията си.
ФЛИН: Кажете ли тези неща, няма да мога да върша работата си в общността.
СЕСТРА АЛОИС: Работата Ви в общността трябва да се преустанови.
ФЛИН: Ще ме оставите без нищо.
СЕСТРА АЛОИС: Това не е истина. Доналд Мюлер няма нищо, а Вие се възползвахте докрай от това.
ФЛИН: Не съм направил нищо грешно. Грижа ме е за онова момче, много ме е грижа.
СЕСТРА АЛОИС: Защото му се усмихвате и му съчувствате, и му говорите сякаш сте еднакви?
ФЛИН: На онова момче му трябва приятел!
СЕСТРА АЛОИС: Вие сте измама. Топлото чувство, което сте изпитали, когато онова момче Ви е погледнало с доверие, не е било добродетелно усещане. Пияницата го изпитва от глътка ром. Вие сте позор за якичката. Единствената причина, поради която не сте били изхвърлен от Църквата, е упадъкът на призванието.
ФЛИН: Мога да се преборя с Вас.
СЕСТРА АЛОИС: Ще загубите.
ФЛИН: Не може да знаете това.
СЕСТРА АЛОИС: Зная.
ФЛИН: Къде Ви е състраданието?
СЕСТРА АЛОИС: Не на място, където да го достигнете. Останете тук. Съвземете се. Използвайте телефона, ако искате. Приятен ден, отче. Не изпитвам никакво съчувствие към Вас. Зная, че сте неуязвим за истинското разкаяние. (Започва да си отива. Пауза.) И си отрежете ноктите.
(Тя тръгва, като затваря вратата след себе си. След миг, той отива до телефона и набира.)
ФЛИН: Да. Обажда се отец Брендан Флин от енория „Св. Никола”. Трябва да си запазя час при епископа.
(Светлините изгасват постепенно.)
IХ
Светлините изгасват на кръст върху сестра Алоис, която влиза в градинката. Денят е слънчев. Тя сяда на пейката. Влиза сестра Джеймс.
СЕСТРА АЛОИС: Как е брат ти?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: По-добре. Много по-добре.
СЕСТРА АЛОИС: Радвам се. Молих се за него.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Беше добре да се откъсна малко. Имах нужда да се видя със семейството си. Твърде много време мина.
СЕСТРА АЛОИС: Тогава радвам се, че го направи.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: А отец Флин го няма.
СЕСТРА АЛОИС: Да.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Къде е?
СЕСТРА АЛОИС: Църквата „Св. Джером”
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Значи успяхте. Прогонихте го.
СЕСТРА АЛОИС: Да.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Доналд Мюлер е съкрушен, че го няма.
СЕСТРА АЛОИС: Няма начин. Само до юни.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не мисля, че отец Флин е сторил нещо лошо.
СЕСТРА АЛОИС: Така ли? Той те убеди?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Да, убеди ме.
СЕСТРА АЛОИС: Хммм.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Доказахте ли го изобщо?
СЕСТРА АЛОИС: Кое?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Че се е забъркал с Доналд Мюлер?
СЕСТРА АЛОИС: Дали съм го доказала на кого?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: На някого освен Вие самата?
СЕСТРА АЛОИС: Не.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Но бяхте сигурна.
СЕСТРА АЛОИС: Да.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Ще ми са да можех да съм като Вас.
СЕСТРА АЛОИС: Защо?
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Защото вече не мога да спя нощем. Всичко ми изглежда несигурно.
СЕСТРА АЛОИС: Може би и не трябва да спим толкова добре. Направиха отец Флин пастор на Св. Джером.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Кой?
СЕСТРА АЛОИС: Епископът назначи отец Флин за пастор на църквата с училище „Св. Джером”. Това е повишение.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Вие не им казахте?
СЕСТРА АЛОИС: Казах на добрия ни Монсеньор Бенедикт. Прекосих градинката и му казах. Той не повярва, че е истина.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Тогава защо отец Флин напусна? Какво му казахте, за да го накарате да си тръгне?
СЕСТРА АЛОИС: Че съм се обадила на сестра от предишната му епархия. Че съм открила предишната му история на посегателства.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Значи сте го доказала!
СЕСТРА АЛОИС: Излъгах. Не съм се обаждала.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Излъгала сте?
СЕСТРА АЛОИС: Да. Но ако нямаше такава история, лъжата нямаше да сработи. Оставката беше неговото изповядване. Той беше това, за което го мислех. И вече го няма.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Не мога да повярвам, че сте излъгала.
СЕСТРА АЛОИС: В преследване на злодеянията, човек отстъпва от Бога. Разбира се, плаща и цена за това.
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Разбирам. Значи сега той е в друго училище.
СЕСТРА АЛОИС: Да. О-о, сестра Джеймс!
СЕСТРА ДЖЕЙМС: Какво има, сестро?
СЕСТРА АЛОИС: Изпитвам съмнения! Изпитвам такива съмнения!
(Сестра Алоис се превива от емоции. Сестра Джеймс я успокоява, Светлините изгасват постепенно.)
КРАЙ НА ПИЕСАТА
Съдържание
СЪМНЕНИЕ 1
ПРИТЧА 1
Предговор 2
Предговор на преводача 4
МОЖЕ БИ 4
СЪМНЕНИЕ 5
ПРИТЧА 5
Участват 6
Мизансцен 6
I 8
II 9
III 17
IV 18
V 25
VI 35
VII &nbs p; 36
VIII 41
IХ 54
