УД*-о-волствие
ОТКЪС
СЛЕДВАЩИЯТ ОТКЪС е взет от книгата,
"Какво е духовен живот и как да се настроим за него?"
от св. Теофан Затворник.
Това бе
публикувана в превод на английски език през 1996 г. от братството "Св. Герман
Аляскински", Калифорния. Самият откъс не е от светеца, а е цитат от писмо,
адресирано до него. Кореспондент му е била една млада дама от горната средна
класа, която току-що започвала да изпитва духовно просветление и пробуждане от
"греховния сън", както самият св. Теофан го нарича в друга своя творба.
Тя пише:
"За около два дни бях на обичайните социални обиколки тук. Първо отидох на
театър, а след това отидох да се веселя, после отидох на събиране. Що за тълпа
е това, и за какви неща говорят, какви неясни мнения имат за всичко, какви
маниери имат? Всичко това за мен е варварско, и никога няма да мога да си събера
мислите в тази тълпа."
В последващо
писмо тя пише: "Не мисля, че някога ще се примиря с този начин на живот. Вглеждам
се внимателно и намирам, че това не е живот. Не мога да го обясня, но съм
твърдо убедена в ума си, че това не е живот. Има много движение, но няма живот."
И отново:
"Друго нещо, което виждам е как всички се щурат наоколо в сърдито, в
преследване на нещо, което никой никога не успява да улови. Когато се случи да
мина през някоя оживена улица или площад, какъв шум и каква суматоха виждам! Но
сетне поглеждам – същото нещо е и в домовете им, а вероятно и в душите им. Направо
недоумявам – възможно вс наистина да се живее по този начин? Друго нещо, което
виждам, е как се свързват помежду си, ограничават се и се тиранизират един друг;
никой не разполага със своя собствена воля и няма никаква свобода. Не смееш да
се обличаш, както би искал да се обличаш, не смееш да се държиш както би искал
да се държиш, не можеш да кажеш това, което би искал да кажеш – не можеш да
направиш нищо както би искал да го направиш. Всичко, което правят, подлежи на
някакъв закон, написан от кой-знае кого. Той обвързва всички, но никой не знае
как да се прекъсне неговото действие. Именно така те се тиранизират един
другиго. Не смееш да слушаш никого – това е жалко. ... Теглото е непосилно за
мен ... Забелязала съм това и у други. Ето ви вашата свобода! Като гледаш
отвън, всеки изглежда като свободен човек. Свободен човек, у когото всичко се
заплита в ръцете и краката му! Именно по отношение на това започнах да се вглеждам
по-внимателно дали хората вършат нещата от сърце. И какво излезе? Може би
греша, но не съм видяла нищо, което би могло да е от душата. Има празни ласки,
готовност да се правят неща един за друг, а също и взаимно възхищение. Всичко е
повърхностно. Под външния вид, който е елегантен и плавен, е скрит един съвсем
различен дух, който – да би бил изваден на светлина – ще се установи, че не е
нито елегантен, нито дори приемлив. Така че, оказва се, че когато се съберем наново,
ние сме една сбирщина от лицемерни актьори и актриси. Каква комедия! Нещо повече,
онова, което намирам за най-удивително, е студенината, идваща от всички. Как е
възможно това? Всъщност, изглежда всеки е приятел на всеки, готов да им даде
ризата от гърба си, но с подчертана студенина."
КОМЕНТАР: Тези
наблюдения са написани през деветнадесети век в Русия, в едно общество, което привидно,
и наистина, е дълбоко православно, в дни, когато да се отиде на театър, на бал,
или на събиране са били може би единствените форми на социална
"наслаждение", все неща, които биха били счетени за доста питомни
по днешните стандарти. И все пак, тази млада жена е успяла да види празнотата и
неистинността на всичко това. Сравнете нашите дни, когато живеем не в
християнско общество, а в такова, което загърбва спомена за християнската вероизповед,
едно материалистично и хедонистично общество. Сравнете нашите дни, когато имаме
кино, телевизия, интернет, социални медии, мобилни телефони, туитър, фейсбук, клубни
движения, гуляи (пиене), наркотици, сексуални срещи "за отдих" и
десетки други "развличания", които да ни поддържат във вихъра.
Сравнете нашите дни, когато нормалните взаимоотношения между хората са изопачени
от политическа коректност и други модни конвенции. И все пак, удивително е колко
малцина от нас, "наслаждавайки" се на всичко това, и поробени от цялото
това нещо, не си дават сметка за онова, което тази млада дама е осъзнала: че
това не е живот.
край на превода
* Уд – старобълг.
– крайник
