Св. Исаак Сириец
Човек винаги се е очаровал от принципните неща – от живота, смъртта, произхода на света – и откритията му в другите области на знанието са му дали увереност да предполага, че един ден тези мистерии също ще поддадат пред силата на разума му. Такава една гордост на ума, обаче, може само да отведе далече от истината, която – според православното учение, е целта и основата на всяко истинско познание. Как е придобито такова едно познание? Разполагаме с част от едно пространно есе от известния сръбски приснопаметен богослов архимандрит Иустин Попович (+1979 г.), в което той дава в концентриран вид писанията на Свети Исаак Сириец за Православното богословие на познанието. Накратко, той обяснява, че тъй като разбирането на човека се помрачило чрез греха, чрез общуване със злото, той е станал неспособен за истинско познание. Човек може да достигне до това познание, само когато душата му (седалището на познанието) е излекувано. Това става възможно посредством добродетелите, а основната добродетел в този процес на излекуване е вярата. „Чрез вяра умът, който преди е бил разпилян сред страстите, се концентрира, освобождава от чувствеността и бива надарен с мир и смирение на помислите... Именно чрез АСКЕЗИСА [ascesis] на вярата, човек надвива егоизма, пристъпва отвъд границите на самия себе си, и навлиза в нова, трансцедентна [извън пределите на познанието] реалност, която също така надвишава и субективността”. В отделни раздели, о. Иустин говори за молитвата, смирението, любовта и благодатта – все необходими придружители на вярата, преди да доведе читателя до „Тайнството на познанието”, която препечатваме по-долу с незначителни съкращения.
Според учението на св. Исаак Сириец, има два вида познание: едно, което предхожда вярата, и познание, което се ражда от вярата. Първото е естествено познание и включва разпознаването на добро и зло. Второто е духовно познание и представлява „възприятие на тайните'”, „възприятие на скритото”, „съзерцание на невидимото”.
Също така има и два вида вяра: първата идва посредством слушане и се потвърждава и доказва от втората – „вярата на съзерцанието”, „вярата, която се основава на видяното”. За да придобие духовно познание, човек трябва първом да се освободи от естественото знание. Това е работа на вярата. Именно от АСКЕЗИСА [ascesis] на вярата до човека идва онази „непозната сила”, която го прави способен за духовно познание. Ако човек си позволи да бъде заловен в мрежата на естественото знание, за него освобождаването от него става по-трудно отколкото да изхвърли железни окови, и той живее живота си „срещу острието на меч”.
