28 юни 2014 г.
'много малко ни учат и много малко изискват от нас'
МОЖЕ ЛИ ДА ВЯРВА СЪВРЕМЕННИЯТ ЧОВЕК?
Има две
страни на заглавието на днешната проповед "Може ли да вярва съвременният
човек?" Може да се даде много бърз и прост отговор: "Да, съвременният
човек е вярващ човек". Той вярва в най-необикновени неща: в западния ни
свят той приема на вяра каквото и да е, само не традиционните вярвания на страната
си. Лековерието днес е несравнимо по-голямо отколкото преди петдесет години – а
не отивам още по-назад, защото това е приблизително периодът, който сам помня съзнателно.
Хората с научно образование и интелектуално с достатъчно зрял ум са готови да повярват
в някои неща, но отхвърлят като невъзможни други. Помня една книга, написана от
човек, пред когото се прекланям с голямо уважавам, за опита му в Хималаите, в Тибет.
Той казва някъде в увода си, че му се наложило да се откаже от християнството, поради
това, че то е изпълнено с най-небивали твърдения. И после най-спокойно, безметежно,
но със страстна убеденост, ни разказва за един тибетски подвижник, който можел
да лети на воля. Не казвам, че подвижникът не може да лети, но това ако вярваш,
че човек е способен да лети, то още повече може да приемеш много неща в християнството,
които представляват по-малки проблеми от гледна точка на науката и са по-приемливи
за човешкия разум. Не мисля, че ще оскърбя някого, ако кажа, че
разпространението на вярата в такива явления като летящи чинии, гадаене,
астрология и т.н., се е увеличило поразително много през последните десетилетия.
И все пак хората, [които са] готови да повярват във всички изброени неща, казват, че
е невъзможно да се вярва на християнството". Помня един човек, който ми каза,
че е невъзможно да приеме на вяра Възкресението на Христос – макар че вярва във
Въплъщението. И когато отбелязах, че е много по-лесно да се повярва, че Бог, въплътил
се в човек, е възкръснал от мъртвите, отколкото да се повярва, че Бог, въплътил
се в човек, може да умре, той ме погледна с изумление и каза: "Никога не
съм се замислял над това в такъв план".
Тази
доверчивост – способността да се приемат нови, изпълнени с тайнственост
представи, благодарение на което започваш да принадлежиш към дадена група или
движение на ексклузивно "посветени", е нещо поразително. И понякога
ми се струва, че преживяването на на собствената изключителност и особено
положение, в което се оказваш, когато принадлежи към такова движение, частично
способства за това хората да са способни да приемат на вяра определени
твърдения. В края на краищата, доста примамливо е да принадлежиш на тесен кръг,
дори и да има видни личности, подобно на теб – стига те да са твърде много и и
вашата изключителност да е напълно очевидна.
Сблъсквал
съм се с подобно отношение към Православната Църква. Отказвал съм да приема в
Православието немалко хора, отказвал съм им, просто защото след като копна малко
(под повърхността),
съм откривал, че Православната Църква на тях им изглежда тъй екзотична; да
принадлежиш към нея би било тъй чудно, би предизвиквал към тях интерес, предоставяйки
им особен статут (правейки ги особняци) в живота. Има два вида такива
проблеми у хората; единият изисква на всяка цена да не се отделяш от
мнозинството и да си една от блеещите овце във възможно по-многочисленото стадо,
а другият (проблем)
пък изисква да избереш нещо екстравагантно или изключително, за да се окажеш на
пиедестал. Но много трудно е да приемеш нещо съвършено просто, което изглежда съвсем
обикновено, доколкото хората са живели с това в продължение на 2-, 5- или 10-
хиляди години.
