Коментарът по-долу и отговор
под формата на размисъл от страна на отец архимандрит Акакий от манастира „Св. Григорий Палама“ в Етна, Калифорния, е бил разпратен до духовенството на Екзархията, вярващите и приятелите на нашия синод в
САЩ по имейл. Той дава отговор на толкова много пунктове, отнасящи се до съвременния църковен живот и то
по такъв
кратък и ясен начин, че поискахме благословията на о. Акакий да го публикуваме тук, което той с готовност благослови.
РАЗМИСЛИ
ПО ЕДИН КОМЕНТАР
ПО ЕДИН КОМЕНТАР
Въпросът / коментарът по-долу бе изпратен до архиепископ Хризостом, който ме помоли да му отговоря. Ще направя всичко
възможно, като го моля да прочете и засили
каквото
имам да кажа.
Въпрос
/ Коментар
Не
разбирам напълно защо не искате да кажете на другите за чудото със [...] на митр. Киприян. Хората се нуждаят от чудеса. Чувал съм много хора да казват, че синодът ни не се радва на голямо присъствие, защото се съсредоточава върху каноните и богословието, а не върху харизмите на Православието. Ще покажем, че поне от време на време чудеса
се случват и при нас.
МОИТЕ
РАЗМИСЛИ
[на о. Акакий]:
Спомням си, когато ми бе зададен следния въпрос от някой, който в крайна сметка напусна нашия
синод и прегърна „официалното“ Православие: „Правили ли са вашите епископи някакви чудеса?“ Бях притиснат, докато не казах: „Бог върши чудеса. Ако това стане чрез отделни лица, то това е незначително. Но
има едно чудо, в което всички ние участваме всеки път, когато служим (литургия): (а именно) Евхаристията. Това чудо идва
от Бог Отец, от Самия Господ Иисус Христос, и от Светия Дух, при прякото участие на духовенството и народа. Всичко, което мога да кажа,
тогава, е, че нашите епископи, които служат литургията, участват редовно – заедно с всички нас – в чудеса.“ Разочарован, този човек каза: „Не, искам да кажа
къде са ви чудотворните икони, изцеленията ви и виденията и пророчествата. Те са библейски и са православни. Защо ги пренебрегвате? И ако новостилците са на грешен път, защо при тях ги има, а при вас не?“
Нямах отговор на това, разбира се.
Човек не бива да мери Вярата на когото и да било по глупав и несериозен начин. Най-напред, чудесата могат да бъдат фалшифицирани. На второ място, те могат да произлязат от отрицателни духовни сили. На трето място, те винаги са нещо второстепенно спрямо такова нещо като Евхаристията. Нека да се изясня. Евхаристията дава живот, изцелява болести – както духовни, така и физически – и ни съединява с
Бога, като влиза в сърцето ни и в цялото ни тяло. Прави ни духовни същества.
Кое е онова нещо, дето една чудотворна икона – миро-точеща или плачуща – би могла дори и да бъде, което е по-велико от Тялото и Кръвта Христови? Кое лечение на някакво заболяване и кое свръхестествено събитие може дори да бъде сравнявано с това, което върши Евхаристията?
Всъщност, разбира се, сред духовните съкровища на нашия Синод на Противостоящите имаме няколко чудотворни икони, реликви, които отделят благоухание (дори и в нашия
манастир), свръхестествени явления, които не можем да обясним, както и някои много лични преживявания, като например това след упокоението на нашия митрополит, за което Негово Преосвещенство епископ Авксентий сподели само с неколцина от нас и за
което се отнася въпросът по-горе. Но ние не изваждаме тия неща на публичен показ. Нито
пък те винаги
и по всяко време показват чудодейни свойства. Вместо това, ние изповядваме
хора, даваме им духовни съвети и им предлагаме най-великите от всички чудеса: Църковните Тайнства!
Чудотворните неща, за които говоря, както и другите необясними неща, не са източник на нашата Вяра, и ние със сигурност никога не ще
бъдем толкова
глупави, че да ги използваме, за да докажем, че
нашите учения за Православието и нашето опазване на Православието са правилни или верни (и особено, над и противопоставени на останалите!). Именно в живеенето на Вярата и във Тайнствата („сакраментите“
– СЪЩО: божествено знамение и клетва), Църквата ни предава (на нас – надолу), че откриваме нашето вярване. Ако сред нас Бог се показва чрез определени лица и
определени събития, то това е само, за да ни
насърчи и да ни утеши. А ако това се случва в юрисдикции, които са се отклонили и обновили, то това не е доказателство, че каквото
и да е обновленчество е правилно, а традиционното Православие греши.
Ако някой търси чудеса, то най-православните отдавна да са последвали Орал Робъртс или
някой друг сектантски религиозен типаж, основавайки вярата си върху това, което представлява доста съмнителни „чудеса“ и върху неща, които ако не са трикове, са просто неща,
идващи от сърцата на търсещи (хора), а не от търгаши и от
такива, които злоупотребяват с религията.
Православието ни дава начин на живот, който може и
да води към чудеса, но тези чудеса са изцяло второстепенни. Те са простичките продукти на
истинската вяра (вярване) и на придържането ни към каноните и преданията на Църквата. Това е онова, което трябва да разберем.
(Свещеното) Писанието ни казва,
че въпреки факта, че Христос е извършвал чудеса, за да върне хората към вярата, ония, които са „блажени“, са тези, които
вярват и не са видели. Тяхната вяра опазва Църквата и
нейните учения и Тайнства и те се преобразяват от тях
(същите). Те са блажени и самите те са „живи
чудеса“: чудесата в плът и кръв. Христос извършвал
чудеса за да привлече първите вярващи към Истината,
а не към самите чудеса.
Нещо повече, чудодейните светии в Православието винаги
са били ония, които са живели Вярата, (а) не онези, които вършили чудеса в името на вярващите и за
да
спечелят пари и да съберат множество. Когато чудесата са в резултат на светостта на чудодейните
светии — понеже свръхестествените неща са нещо нормално за онези, които променят самата си същност и природа — те често не са наясно с тези неща, или ги прикриват и казват
и на
другите да сторят същото. По този начин, вярващите не биват разсейвани от второстепенни неща и ония, чрез които се проявяват чудеса, не стават високомерни и не унищожават душите си. И за мен в това е въпросът, казано накратко. Хората днес искат да се разсеят
от
света чрез лъскава, удобна религия. Те искат духовно да се забавляват със знамения и чудеса. Те рядко се интересуват от това да живеят своята вяра, да се променят чрез пост, молитва и
преодоляване на своите страсти. Те искат
нещо, което да ги отвлече от всичко това, така че да могат да се
чувстват свети.
Православието все повече се използва по този начин, и чрез неговата
злоупотреба
мнозина вярващи напускат Вярата, която то преподава. Те живеят едно разкривено Православие. Те следват хода на всички изповедания, които са се отклонили от
ученията на неразделеното Християнство. Най-голямата трагедия от всички е, че те все повече
правят това като биват разсейвани от единението на църквите, а не от
единението
с Истината и с Бога. Ето защо икуменизмът произвежда (води до) нещо като хокейни, глупави богослужения и поражда съмнение относно оцеляването на истинското християнство
от времето на Христа. Това разсейване поражда съмнение!
Ако търсите Православие от Патриаршиите, то по-добре е
просто
да станете Папист и да се откажете от диренето на това
какво представлява Православието. То може да бъде запазено в Патриаршиите или
да бъде изоставено в името на (една) Патриаршия. (Рим е отличен пример за
изоставянето му). То може да се разпространи чрез официалност или етническа
принадлежност. Но те могат да доведат до предателство и компромис, както в
държавните Църкви при комунизма и при други политически обстоятелства. Племенността
(Трибализмът) може да спомогне да се оформят
християнски идентичности, но може и да се превърне в проклятие и ерес, ако етническата
принадлежност стане по-важна от Православието (запазване на елинизма, рускостта,
или на тази или онази културна идентичност, вместо това да жертваш всичко, ако
е необходимо, за Православието).
Подобно на чудесата, всички
тези неща (разсейвания) не представляват същността на Православието. Те не
водят до Истината, освен ако – подобно на чудесата – не се поставени на второстепенно
място. Когато те са на първо място, а Вярата е второстепенна, Православието отслабва
и се получава ерес и 'разделение-и-отклонение' от единното християнство –
критерият на Истината. И тогава Вярата страда. Църквата е духовна лечебница, в която
ония, които са болни, се лекуват, живеят здравословен живот според Каноните и
Свещеното Предание. Развличанията (на вниманието),
които отнемат от (воинските) редиците на
Църквата, са смъртоносни.
В мига, в който някой се завтече
след чудесата, оправдава своите действия с чудеса или официалност или всяко
друго нещо, което отвежда човек от това да живее живота на Църквата, ние
виждаме симптоми на заболяване: любовта към човека над (тази към) Бога, към етническата принадлежност над (тази към) Православието, към чудесата над (тази към) опазването на Вярата и така нататък.
Виждали сме пред собствените си очи преобразованието на традиционалистичните
юрисдикции, които в тези развлечения (на вниманието)
попаднаха в нещо чуждо на Православието: отиват си (вън)
косите и брадите, свещеническото расо и сдържаното отношение към богатство,
мода и светско развлечение. Моралният живот на християните се срива. За постене
се говори, но се пренебрегва. Църквата става придатък към света, а не светът –
към Църквата. Богатството става не средство да се помогне на Църквата, а Църквата
се прекланя пред богатите. И накрая самата вяра се загубва. Голяма трагедия!
Църквата е чудото. И нейните
чудеса привличат човек в нея, където приказките за чудеса са сподавени и урегулирани.
Онези, които искат да се развличат с чудеса и в крайна сметка са отвлечени от
тях и – както в случая на търсене на официалност, на приложимост, както и на всички
останали светски неща, които отвличат хората – (за
тях) Православието става една празна черупка. Чудеса, които произлизат
от тази черупка, може и да съществуват, но те не могат да бъдат реални. И по
този начин чудесата бавно се превръщат в едно ужасно изкушение, вместо (да са) естествен продукт на православното живеене.
Църквата става опера, драма, въпрос на външни емоции и място на външни
чудеса, а не на вътрешни такива.
Благодаря на Бога, тогава,
че няма „чудеса” сред нас и че нашите епископи не искат да се възползват от „естествените”
духовни утешения, които Бог ни е дал да печелим множества! Благодаря на Бога!
* * * * * * * * *
