Превод
от англисйки
МОНАШЕСТВОТО ПРЕЗ 21-ви ВЕК:
жизнеспособна алтернатива или забравен идеал?
жизнеспособна алтернатива или забравен идеал?
от Матушка Ефросиния от женския манастир в Лесна, Франция
Един брат отишъл да види авва Йосиф и му казал: „Авва,
доколкото мога си казвам молитвеното правило, постя по малко, моля се и размишлявам, живея в мир доколкото мога,
пречиствам мислите си Какво друго мога да сторя?” Тогава старецът се изправил и
протегнал ръце към небето. Пръстите му станали като десет огнени кандила и той
му казал: „Ако искаш, можеш целия да станеш пламък”.
Ето това е монашествотото: копнеж за Бога, който няма
граници. Това е началото грядущия век, на Царството Небесно още тук, на земята.
Църквата нарича монашеството Ангелски Живот. Според Свещеното Предание, в 4-ти
век ангел се явил на св. Пахомий, първият от монасите, които се борели в
египетската пустиня да установят монашеска общност, и му дал бронзова плочица, на
която било изписано Правило, което неговите монасите да следват. От
апостолските времена до ден днешен хиляди, стотици хиляди, може би милиони хора
са изоставили всичко, което са имали и са презряли всичко, което този свят може
да предложи, за да последват Христос и да изживеят Евангелието по-пълно.
В дадени периоди този импулс е бил по-силен, в
други – по-слаб, а Светите Отци говорят на монашеството като за барометър на
духовния живот в Църквата. Когато монашеският живот процъфтява, вярващите
наистина праявт духовни усилия, и обратно – когато малцина намират вдъхновение
в монашеския идеал, манастирите се смаляват и биват пренебрегвани, духовният
живот сред вярващите е в упадък. В края на 4-ти век, когато престанало
преследването на християните и Църквата познала мир за първи път, но ревността
на новопокръстените не била охладняла и много християни желаели да дадат всичко
[от себе си] за Христос, монашеството дори се превърнало в масово движение. Един от пътуващите писатели от този период,
Св. Паладий, разказва за посещението си в „Оксиринкус [Oxyrhynchus], един
от градовете на Тебаид (в Египет). Невъзможно е да се отнесем справедливо към
чудесата, които видяхме там. Понеже градът е тъй изпълнен с манастири, че
самите му стени ехтят с гласовете на монасите. Други манастири го обкръжават отвън...
Храмовете и капителите на града бяха изпълнени с монаси; всеки квартал на града
бил населен с тях... Монасите били почти мнозинство спрямо жителите миряни...
и нямало час от денонощието, в който те да не въздавали Богу слава... Какво може да каже човек за благочестието на ... хората, които като
ни видяха нас странниците ... се обърнаха към нас сякаш бяхме ангели? Как би могъл
човек да предаде истинска представа за тълпите от монаси и монахини, които не
можеха да бъдат преброени? И все пак, доколкото можахме да установим от светия
епископ на това място, бихме казали, че той имаше под своя юрисдикция 10 000
монаха и 20 000 монахини. Не е по силите ми да опиша тяхното гостоприемство и
любов към нас. Всъщност, наметалото на всеки един от нас бе разкъсано на
парчета от хора, които ни дърпаха, за да ни накарат да отидем и да останем с
тях”. По-близо до нашето време, в Русия през 1907 г., към края на духовното
възраждане през 19-ти век и преди Революцията, е имало 24 000 монаха и 66 000
монахини, [общо]
около 90 000 монаха, които живеели в 970 манастира. Откъм
безрадостната страна, селските райони на Франция, където е моят манастир, са
осеяни от празни манастири в руини, останки от епохата на вярата, както
историците наричат средните векове. Те са свидетелства за духовното
безплодие на Франция, където повече хора вярват в астрологията, отколкото в Христа,
и хората плюят по мен по улиците, защото си мислят, че съм мюсюлманка. Никога
не би им хрумнало дори, че една жена, облечена в черно, може да е монахиня.
Сцената на летището тук в Отава, когато пристигнах, нямаше нищо общо със
сцената в Оксиринкус, когато Св. Паладий прекрачил през портите, и вероятно
бихте могли да пропътувате цяла Канада или Америка и да не видите нито един
манастир, нито да срещнете поне един монах или монахиня.
