Temporal
Gen Kappel
Ген. Капел
На погребението на Владимир Оскарович Капел (1920 г.) поетът Александър Котомкин-Савински прочел следното стихотворение Ген. Капел
"За смъртта на Капел"
По-тихо! .. С молитва склонете коляно:
Пред нас е прахът на героя ни роден.
С безмълвна усмивка на устните мъртви
С мечти е той пълен от друг свят родени...
Ти мъртъв си... Не, на поета със вярата –
Аз вярвам – ти жив си!.. Макар и застинала
Устата мълчи и няма усмивка в отговор нам,
Макар неподвижна – могъщата гръд,
Но живей красотата на славни дела, за нас
Пътят ти жизнен е символ безсмъртен –
За Родината! В бой! – Призив не издаваш,
Да свикаш при себе си орли-доброволци...
Но планините Уралски с ехо отвръщат,
Откликва и Волга... Тайгата жужи...
И песен за Капел запява народа,
А името на Капел, и подвигът – без мярата
Сред славни герои вовек не умират...
Склони, ти, колене пред Символа на вярата
За Отечеството вдигнете се, мили ми хора!
Александър Котомкин-Савински
=========================================
At Vladimir Oskarovich Kappel’s funeral (1920) the poet Alexander Kotomkin-Savinsky read the following poem:
"On Kappel’s death"
Hush, quiet!.. Bend your knees in prayer:
We’re facing before us a hero’s ashes.
A silent smile on his dead lips – with dreams
Otherworldly he’s full, with dreams holy...
You’re dead… No, with belief of a poet –
Believe I – you live!.. Though cold lips are silent
and we get no response with a smile,
And though your powerful chest is not moving,
Alive is the beauty of glorious exploits
Your lifetime’s a symbol immortal to us
For Motherland! Combat! – The calls you keep back
And volunteers eagles – you never summon...
But Ural – the mountains, reply with an echo,
And Volga’s responsive... The taiga is buzzing...
and people start singing a song about Kappel,
Both Kappel – the name, and Kappel – the exploit,
Beyond all greatness, he’ll never die amid heroes – Amen...
Do bend your knees in front of the Symbol of Faith
And rise for the Fatherland, my nation akin!
Alexander Kotomkin-Savinsky
