...

T A L M A C H
so much and simple

---

С


В


Е


Т


А


Я

Letter 99 The Responses of Pope Nicholas I to the Questions of the Bulgars, A.D. 866

T A L M A C H
so much and simple

---

URL адрес                                               MIME тип
http://www.pravoslavieto.com/docs/eng/history_of_the_bulgarian_orthodox_church.htm text/html
http://members.multimania.co.uk/berberian77/bulgaria_runciman1.pdf application/pdf
http://www.pravoslavieto.com/history/19/1881_arhiep_Serafim_Sobolev/index.htm text/html
http://pravoslavie.domainbg.com/20/index.html text/html
http://www.pravoslavie.domainbg.com/11/index.html text/html
http://www.pravoslavieto.com/life/02.06_sv_Fotij.htm#послание text/html
http://www.pravoslavieto.com/history/09/866_responce_pope_Nicholas_I.htm text/html
http://www.pravoslavieto.com/history/09/Chernorizets_Hrabur/index.htm#ватикански text/html

---

Click on the links above to read [in English mostly]

---

Писмо 99
Отговорите на папа Николай I на въпросите на българите, 866 г. сл. Хр.

---

Vesting [Ourselves] in the Grace – Fr. Nicholas***BOW***, sermon GOD Is Alive Обличане в благодатта – Жив е БОГ

Temporal

 

---

11.12.2011 г. Неделя 26-та сл. Петд.

(проповед на о. Николай***ПОКЛОН***, в катедр. храм „Успение Богородично“, София)

---

December 11, 2011, Sunday 26-th after Pentecost
(a sermon by Fr. Nicholas***BOW***, at the “Dormition of the Most Holy Theotokos” cathedral Church, Sofia)

---

---

TRANSLATED FROM BULGARIAN

---

       We heard the words of the Apostle Paul to Timothy: “Be not thou therefore ashamed of the testimony

[sufferings] of our Lord ” [2 Tim. 1:8] Jesus Christ. This message of the apostle is filled both with general Christian and particularly pastoral instructions, most of which – clear[-cut] and specific. Such is the content of his first epistle to Timothy. The former persecutor of Christ, called by the Grace to be an apostle of the Gentiles, as he writes, “ordained a preacher, … a teacher of the Gentiles in faith and verity” [1 Tim. 2:7] tutors one of these Gentiles who has became for him his “own son in the faith” [1 Tim. 1:2]. This faith in the One who has redeemed the entire human race – the Son of God, [this faith] which after Christ’s birth has been leading the new God-chosen people, both Hebrews and Gentiles. This faith is revealed and established not by the vague Old Testament promises and expectations, but - through the light of enlightenment for every soul - by the truth of God. This is the human nature resurrecting action of the Grace, of the soul’s living connection with God through the condescending to it regenerating power of God. But this is only valid when faith has turned into a center, the contents and the meaning of life; when the soul has started living and has come to know Christ in itself. When the evidence and the confirmations of this faith are born on their own, without being sought after. And this takes place in the presence of newly acquired awareness, of the enlightened thinking through the new capabilities for understanding, which give the faithful the inbuilt in their minds “nous of Christ”. This applies to those who not only believe in Him, but also carry their cross, which consists in taking off the old man of sin and vesting oneself in the Grace.

---

---

Talk on Uncreated Energies Беседа за Несътворените Енергии

Temporal

 

---

Talk on the Spiritual Life
for the Toronto Conference of October, 2011

---

ПРЕВОД ОТ АНГЛИЙСКИ

---

Беседа за духовния живот
за конференция в Торонто през октомври 2011 г.

       {Темата за несътворената светлина е обяснена от о. Максим Марета [Fr. Maximus Maretta, GOC] в обръщението му, произнесено на конференция [на супер-правилните, или „десните”] през 2011 г.. О. Максим преди време беше част от РПЗЦ, но с обединението РПЗЦ – МП той се присъедини към ГПЦ. Беседата му, днес, се отнася до всички и не показва супер-правилно мислене.

       Световното Православие сякаш е извадило тази тема от контекст. О. Максим го връща обратно в точно правилната перспектива с перфектна трезвост. Прочетете тази беседа, за да се запознаете с настоящето ни място и днешното ни състояние в по-общата схема на нещата.

[Йоанна Х.]}


Ваши Преосвещенства, отци, братя и сестри в Христа,

       Светът, в който се намираме днес, е свят на почти пълно изоставяне на Бога. Ние живеем в едно напълно светско общество, в което религията в най-добрия случай се игнорира, а в най-лошия – бива активно тормозена. Всеки аспект от нашата култура се бори против познаването на Бога и против християнския начин на живот. Как ние – православните християни, би следвало да водим набожен и сериозен живот, имащ Христос за свой център? Как можем да следваме стъпките на Светите Отци и да продражаваме на техните светоглед и начин на живот?

       Част от отговора, мисля, е в това, че трябва да се опитаме да разберем писанията на Светите Отци. Това, което бих искал да сторя днес, е да ви предложа кратко описание на духовния живот според ученията на Светите Отци. Макар че част от онова, което ще ви кажа може да изглежда на пръв поглед малко абстрактно или дори неприложимо по отношение на живота на средностатистическия човек в света, мисля, че това човек да има разбиране на теорията, която стои зад духовния живот, е изключително полезно за всички. Всички ние, независимо дали сме духовници или монаси, или миряни, в крайна сметка имаме една и съща цел: да се съединим с Христа. Едни и същи духовни закони важат за всички ни, въпреки че някои от особеностите може и да се различават в зависимост от статуса на даден човек в живота. Всички ние сме хора и всички ние сме православни християни, и всички ние следваме едно и също Евангелие и едни и същи Свети Отци на Църквата. Светите Отци са писали не просто за монасите, а за всички хора; и всеки, който има сериозно намерение да води живот в съответствие с Евангелието трябва да разбере основополагащите правила за духовната бран и основните рамки, в които работим за нашето спасение.

       Една от най-големите хвалби на Православната Църква е това, че ние не влизаме в духовната бран сляпо както правят протестантите и сектантите, а по-скоро с определен план наум. Според св. Максим Изповедник, ние трябва да се борим „по научному”. „По научному” ще рече, че духовният живот може да бъде анализиран и разбит на части, така че да знаем какво правим във всяка една стъпка по пътя. Стремим се да разберем кои са пречките пред нас, как можем да преодолеем изкушенията, какви са проявите на благодатта, каква е разликата между благодат и заблуда и така нататък.

       Духовният живот като цяло е разделен на три етапа, които за първи път са били ясно разграничени от св. Дионисий Ареопагит. Той говори за етапите като [за] пречистване, просветление и съвършенство. Други Свети Отци говорят за последния етап като [за] обо́жение. Пречистването е етапът, в който започват всички хора: това е, когато се очистваме от осемте главни страсти, за да се подготвим да получим Божията благодат. Най-простичкият начин да мислим за страстите е като за лоши навици. Като се пречистваме от тях ние достигаме състоянието на безстрастие, което е предпоставка за обитаването на Светия Дух и за непрестанната молитва.

       Светите Отци на Църквата изброяват осем общи [главни] страсти: лакомия, блудство, алчност, гняв, равнодушие или отегчение, отчаяние, тщеславие и гордост. Тези осем страсти идват от три основни [коренни] страсти, които са любов към удоволствие, любов към притежание и гордост. Те са описани в Свещеното Писание като „похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска” [1 Йоан. 2:16]. Тези три страсти на свой ред произхождат от един източник на всяко зло, който е любовта към самия себе си. И така, страстите са изброени в определен традиционен ред, който не е случаен, а по-скоро е свързани с начина, по който те властват над нас и с реда, в който трябва да се борим с тях. Като така, първите страсти, които са изброени, са лакомия и блудство, които са грехове, свързани с плътта. Греховете на плътта сякаш са първите, в които изпадаме (по този начин Адам изпадна в лакомия в рая), понеже те предлагат незабавно удоволствие и удовлетвореност. И така, там където Адам падна, и ние трябва да започнем нашия духовен живот; ще рече – с постене. Тъй стана, че Христос започна Своето служение чрез четиридесетдневен пост в пустинята. Другите страсти следват поред, като звършват с гордостта, която едноврменно е най-лошата от всички и е изцяло нематериална.

       В етапа на пречистване, нашата основна цел е да изкореним и унищожим страстите. Божията милост, обаче, е винаги с нас: обикновено по незабележими начини, но понякога и по начини, които са напълно очевидни. Всеки един от трите етапа има свое собствено ниво на благодат, която постепенно става все по-интензивна и по-забележима. Тези дела на Божията благодат са красиво описана от Йоан Преподобни, сирийски отшелник, чиито творби са събрани ведно с творбите на св. Исаак Сириец. Той описва благодатта, която получаваме, докато биваме пречиствани, по следния начин, към който повечето от нас могат да се съотнесат на някакво ниво.

       „Посещенията на Първия Етап [т.е. на очистването от страстите]

     √    Понякога благодатта сее смирение в сърцето на човека и прави мисълта му по-ниска и от прахта и пепелта.

     √    Понякога тя го кара да пролива сълзи посредством спомнянето на своите грехове.

     √    Понякога прави рецитирането на Псалмите да се услажда на сърцето му, като му дарява лекота и наслада в дългото му служение.

     √    Понякога го кара да обикне честите земни поклони, възбуждайки у него импулси на скръб и смирение, или на радост и увереност.

     √    Понякога го утешава с мечтания, той трябва да е предпазлив с тях, независимо колко прекрасни са те, заради Лукавия.

     √    Понякога го стимулира с възпоменание на светиите и на техните трудове и постижения, като му дава пламенно желание да подражава на трудовете им.

     √    Понякога го укорява с възпоменание на грешките му и как благодатта търпеливо го е търпяла като любяща медицинска сестра, и при този спомен той ще рони сълзи на скръб и радост. Тук, ако благодатта не би поддържала сърцето, той ще издъхне поради множеството парещи сълзи.

     √    Понякога му дарява неспирни похвали и услаждане в тях.

     √    Понякога го кара да обикне постоянното четене и смесва сълзи или удоволствие с него.

     √    Понякога му припомня живота на нашия Господ, и човек става смирен, но радостен; или изобразява Страданието пред него и го кара да рони от очите си страдалчески сълзи без мяра.

     √    Понякога вдъхновява у него любов да прави неща за удоволствието на братята му.

     √    Понякога тя ще до дари с мълчние, за да потуши импулсите на страстите.

     √    Понякога тя ще се разбуди в сърцето му жал за угнетените и служение на болните.

Посредством тези неща благодатта на Духа пречиства и полира душата на начинаещия и на всекиго, който обърне гръб на своето безгрижие и гнусни дела, и като се доближава до нея го поставя под ярема на послушанието”.


       Когато даден човек се е пречистил от страстите, благодатта на Светия Дух се спуска върху него и просветлява душата му. Тази фаза Светите Отци наричат просветление, и тя се нарича така, защото човек възприема цялата реалност по един коренно различен начин. Човек не само се освобождава от страстите, които разкривяват нашето възприятие на нещата, но също така човек вижда всичко чрез и във Бога: той вижда нещата така както са свързани с Бог, а не така както са свързани със собствените ни желания. С други думи, той вижда нещата такива каквито те наистина са. Това възприятие е толкова различно от възприятието на човек, който е под влиянието на страстите, че разликата е като между светлината и тъмнината. Такъв човек навлиза в друг един свят, свят на светлина и благодат; и все пак, това не е съзерцаването на несътворената светлина, която се отнася до хора в състояние на обОжение. Има три основни характеристики на състоянието на просветление:

   1.    непрестанна молитва
     2.    приемането на даровете на Светия Дух
   3.    съзерцание на “logoi” или на вътрешните принципи на сътворението

---

---