Temporal
ПРЕВОД ОТ АНГЛИЙСКИ
Икуменизъм
от архиепископ Виталий, Монреалски и Канадски
1969 г.
Доклад пред епископския Събор
на Руската Православна Задгранична Църква
-както е публикуван в „The Orthodox Word” бр. 27 юли-август 1969 год.
* Пълен текст на английски език в „Orthodox Life” [Джорданвил, Ню Йорк], юли-август 1969 г., и в „Образователната Поредица на Св. Нектарий” [Сиатъл Вашингтон].Историите за икуменизъм са в изобилие, а няколкото останали православни издания, които все още успяват и желаят да дадат израз на истината, все по-често се появяват и примери на решителна защита на истинската Христова Църква срещу тази съвременна ерес на ересите. Но може би все още самата същност на икуменизма не е определена с такава яснота и отчетливост, нито са разкрити причините, нито са изяснени мотивите на неговите последователи, нито е изложен неговия план – така както в настоящата статия. Представена първоначално като официален доклад пред пълния епископски Събор [Съвет] на Руската Православна Задгранична Църква през 1967 г. и преработен през тази година в светлината на Асамблеята в Упсала от 1968 г., тя може с право да заеме своето място до съвсем неотдавнашното „Печално Послание” на митрополит Филарет до всички православни епископи в целия свят* като един окончателен тръбен зов към познаващите и обичащите Христовата Църква да се отделят от злото на днешните дни и да се надигнат в защита на Църквата**.
** Текстът в превод от руски език в периодичните издания, публикуван от „Monastery Press” на архиепископ Виталий в Монреал: „Orthodox Observer” [Православен наблюдател], юни 1969 г., стр. 14-30.
ИКУМЕНИЧЕСКОТО ДВИЖЕНИЕ, което сега наблюдаваме в окончателния му вид със „Световния Съвет на Църквите“ като главно негово седалище, така да се каже, със сложната си мрежа от организации, е поставено поетапно през едно постепенно развитие.
През първата половина на миналия век се появиха първите му предшественици: през 1844 г. в Лондон някой си Джордж Уилямс основава т. нар. YMCA [Уай-Ем-Си-Ей – Християнска Асоциация на Младите Хора (мъже)], която към златния си юбилей през 1894 г. [вече] е успяла да се разпространи в целия свят, а през 1952 г. наброяваше близо 10 000 клона с четири милиона членове. Сам основателят на тази общност е награден с Рицарски Орден от кралица Виктория.