BG translation : Monasticism in the 21st Century: A Viable Alternative or a Forgotten Ideal?

Превод от англисйки

МОНАШЕСТВОТО ПРЕЗ 21-ви ВЕК: 
жизнеспособна алтернатива или забравен идеал?

от Матушка Ефросиния от женския манастир в Лесна, Франция

Един брат отишъл да види авва Йосиф и му казал: „Авва, доколкото мога си казвам молитвеното правило, постя по малко, моля се и размишлявам, живея в мир доколкото мога, пречиствам мислите си Какво друго мога да сторя?” Тогава старецът се изправил и протегнал ръце към небето. Пръстите му станали като десет огнени кандила и той му казал: „Ако искаш, можеш целия да станеш пламък”.

Ето това е монашествотото: копнеж за Бога, който няма граници. Това е началото грядущия век, на Царството Небесно още тук, на земята. Църквата нарича монашеството Ангелски Живот. Според Свещеното Предание, в 4-ти век ангел се явил на св. Пахомий, първият от монасите, които се борели в египетската пустиня да установят монашеска общност, и му дал бронзова плочица, на която било изписано Правило, което неговите монасите да следват. От апостолските времена до ден днешен хиляди, стотици хиляди, може би милиони хора са изоставили всичко, което са имали и са презряли всичко, което този свят може да предложи, за да последват Христос и да изживеят Евангелието по-пълно.

В дадени периоди този импулс е бил по-силен, в други – по-слаб, а Светите Отци говорят на монашеството като за барометър на духовния живот в Църквата. Когато монашеският живот процъфтява, вярващите наистина праявт духовни усилия, и обратно – когато малцина намират вдъхновение в монашеския идеал, манастирите се смаляват и биват пренебрегвани, духовният живот сред вярващите е в упадък. В края на 4-ти век, когато престанало преследването на християните и Църквата познала мир за първи път, но ревността на новопокръстените не била охладняла и много християни желаели да дадат всичко [от себе си] за Христос, монашеството дори се превърнало в масово движение. Един от пътуващите писатели от този период, Св. Паладий, разказва за посещението си в „Оксиринкус [Oxyrhynchus], един от градовете на Тебаид (в Египет). Невъзможно е да се отнесем справедливо към чудесата, които видяхме там. Понеже градът е тъй изпълнен с манастири, че самите му стени ехтят с гласовете на монасите. Други манастири го обкръжават отвън... Храмовете и капителите на града бяха изпълнени с монаси; всеки квартал на града бил населен с тях... Монасите били почти мнозинство спрямо жителите миряни... и нямало час от денонощието, в който те да не въздавали Богу слава... Какво може да каже човек за благочестието на ... хората, които като ни видяха нас странниците ... се обърнаха към нас сякаш бяхме ангели? Как би могъл човек да предаде истинска представа за тълпите от монаси и монахини, които не можеха да бъдат преброени? И все пак, доколкото можахме да установим от светия епископ на това място, бихме казали, че той имаше под своя юрисдикция 10 000 монаха и 20 000 монахини. Не е по силите ми да опиша тяхното гостоприемство и любов към нас. Всъщност, наметалото на всеки един от нас бе разкъсано на парчета от хора, които ни дърпаха, за да ни накарат да отидем и да останем с тях”. По-близо до нашето време, в Русия през 1907 г., към края на духовното възраждане през 19-ти век и преди Революцията, е имало 24 000 монаха и 66 000 монахини, [общо] около 90 000 монаха, които живеели в 970 манастира. Откъм безрадостната страна, селските райони на Франция, където е моят манастир, са осеяни от празни манастири в руини, останки от епохата на вярата, както историците наричат средните векове. Те са свидетелства за духовното безплодие на Франция, където повече хора вярват в астрологията, отколкото в Христа, и хората плюят по мен по улиците, защото си мислят, че съм мюсюлманка. Никога не би им хрумнало дори, че една жена, облечена в черно, може да е монахиня. Сцената на летището тук в Отава, когато пристигнах, нямаше нищо общо със сцената в Оксиринкус, когато Св. Паладий прекрачил през портите, и вероятно бихте могли да пропътувате цяла Канада или Америка и да не видите нито един манастир, нито да срещнете поне един монах или монахиня.

no, there's not enough love to go 'round...

                               sympathy...

Now when you climb into your bed tonight
And when you lock and bolt the door
Just think of those out in the cold and dark
'cause there's not enough love to go 'round.

And sympathy is what we need my friend
and sympathy is what we need.
And sympathy is what we need my friend,
'cause there's not enough love to go 'round,
no there's not enough love to go 'round.

Now half the world hates the other half.
And half the world has all the food.
And half the world lies down and quietly starves,
'cause there's not enough love to go 'round.

And sympathy is what we need my friend
and sympathy is what we need.
And sympathy is what we need my friend,
'cause there's not enough love to go 'round,
no there's not enough love to go 'round.

---

---

---

ИЗБРАНИКЪТ НА БОЖИЯТА МАЙКА.

ДУХОВНИЯТ ЛИК НА БРАТ ЙОСИФ МУНЬОС

---

---

St. Martyr Dorothea of Caesarea in Cappadocia

Мученица Дорофея
и с нею Христина, Каллиста и Феофила

Saint Dorothea /Dorothy/, February 6/19

St. Martyr Dorothea lived in Caesarea in Cappadocia, and suffered under the Emperor Diocletian in 288 or 300, along with women martyrs Christina and Callista and martyr Theophilus.

Saint Dorothea was a pious girl, a Christian, distinguished with great meekness, humility, chastity, and wisdom given by God, which astonished many. Caught at an order by governor Sapricius, she firmly confessed her faith in Christ and was subjected to tortures. Failing to break down the will of the saint, the governor gave her to two women – the sisters Christine and Callisto, who were previously Christians, but – fearing the tortures, renounced Christ and began to lead impious life. He ordered them to persuade saint Dorothea to bring sacrifice to the pagan gods. However, the opposite happened: the women – convinced by Saint Dorothea that through God’s mercy salvation is granted to all repentant – did repent and turned to Christ again. For this they were tied back to back and burned in a tar barrel. The saint sisters Christina and Callista died as martyrs, bringing a penitential prayer to the Lord and [He] redeemed their sin of apostasy.

Saint Dorothea was again subjected to tortures, which she suffered with great joy and also happily welcomed the death sentence. When the saint was led to her execution, a certain learned man, (scholastic) Theophilus, told her with a sneer: “You bride of Christ, send me rose flowers and apples from thy Bridegroom’s garden”. The martyr nodded to him in response.

Before her death, the saint asked to be given time to pray [a while]. When she finished the prayer, an angel appeared before her in the form of a handsome youth and handed her – in a clean canvas – three apples and three rose flowers. The saint asked that all this be given to Theophilus, after which she was beheaded by sword.

Having received the [blissful] gifts of grace, the persecutor of Christians until recently was astounded, he believed in the Saviour and confessed himself a Christian. Subjected for this to cruel tortures, St. Theophilus was martyred by beheading by sword.

Santa Dorotea, Rome, Trastevere

The relics of St. Dorothea are [kept] in Rome, in the church of her name; her head is also in Rome, in the Church of the Theotokos in Trastevere.

Santa Maria, Rome, Trastevere

The ancient church of San Silvestro boasts a stone titrated to Sts. Sylvester and Dorothy [Rector Julian De Datis took care of the translation, composing a memorial stone over the remains of Roman times – that stone is still preserved in the Church’s Sacristy and was also titrated to Sts. Sylvester and Dorothy by the second half of XVI c].