The Sofia Wonderworker

T A L M A C H
so much and simple

---

[3:04:06] 

[2:47:33]

PLAYLIST 

ABC - The Brother of the Prodigal Son Братът на блудния син от архиепископ Хризостом

T A L M A C H
so much and simple

---

Превод от английски 

Братът на блудния син 

от архиепископ Хризостом

11 февруари 2017 г., събота

Публикувано от DiscerningThoughts в ArchbishopChrysostomos, Glossaryof Terms (архиепископ Хризостом, Речник на термините)

Една от най-красивите притчи от Новия Завет е тази за блудния син, която в една история в умален вид на падението и изкуплението на човек включва неговото отчуждение от Небесния Отец и връщането му към "къща" на Отца след живот на разпуснатост и прахосничество на духовното си наследство, един образ на любовта, който не може да се чете без да докара духовни сълзи и на най-вътрешните дълбини на душата. Няма християнин, който да не чувства щедростта на Бог в обикновения преразказ на историята за сина, който се връща при Баща си в безчестие, и все пак е приет с почести, обич, и прекомерна (екстравагантна) любов и е възмезден за предателства и коварства с всички знаци за чест, с които баща му го надарява. Тази трайна притча благоухае с християнското послание за изкуплението, тя е изпълнена с уханието на любовта, и е подправена със силния привкус на прошката и Благодата: Отецът, който възстановява "за блудния син белезите на заслужената му слава ..., като таинствено... [му въздава] ... превисша радост от небесата" (от стихира (превод от англисйки) на съботната вечерня до "Господу возвах", неделя на Блудния Син). Както [...] Августин, в неговите 'Изповеди', трогателно изразява това, в тази история ние съзерцаваме прокта на "един благ Господ", Който даде много за Блудния Син преди неговото падение, и все пак Който "е бил дори още по-благ, когато възвърнал мизерстващия" (Книга I, § 18). Един благ баща – както Божественият Златоуст обобщава историята – дава на един своенравен син "по-големи почести" от оказаните на по-големия брат, останал с баща си "който не бил паднал", като по този начин подчертава "величието на покаянието" ("Писмо до Теодор," I, § 7).

Но Писанието, колкото и да е палимпсест (пренаписвано, но носещо видими следи от по-ранната форма), понякога е по-задълбочено в това, което то предлага на едно по-дълбоко, таинствено ниво, отколкото в това, което то казва директно, зявявайки (доказвайки) измерения на истината написана върху истина, светлина, водеща до неизмеримо сияние. Както и самото Писание, което самонадеяният човек интерпретира за своя погибел (вж. II Петър 3:16), притчата за блудния син съдържа уроци, които се намират в прозорливостта на Бога и се поддават единствено на смирено проучване. Ако внимателно разгледаме притчата, откриваме, че освен от нравоучителния урок за покаялия се и възстановен блуден син тя съдържа протест срещу гнева и ревността на по-големия брат, който – виждайки пищната бащинска милост, оказана на покаялия се негов брат – си въобразява, че добродетелта му е пренебрегната. Хенри(й) Ноуен, психологът-йезуит и теолог, популяризира този вторичен урок в бестселъра си "Завръщането на блудния син" (Ню Йорк, 1992 г.), която написал скоро след оставката си от факултета на Харвардската Божествена школа, където се запознах с него, докато бях гост-учен там в началото на 1980-те г. Той пише за брата на блудния син, че ... външно по-големият син е бил безупречн. Но когато се сблъскал с радостта на баща си при завръщането на по-малкия брат, една тъмна енергия избухва в него и избива до повърхността. Изведнъж, явно очебийно става един засегнат, горд, нелюбезен, егоистичен човек – човек, който е оставал дълбоко скрит"(стр. 71).

Онова, което о. Ноуен (не разпознава и) не признава директно в книгата си – въпрос, който обсъдихме в по-късната си кореспонденция – е светоотеческата основа за неговия възглед (разбиране). Разбира се, той е напълно наясно със светоотеческото предание, заобикалящо образа на по-големият брат в притчата за блудния син (той по принцип е добър познавач на светите отци и, разбира се, на светите отци пустинници, до когото често допитва за вдъхновение в няколкото негови битки с тежка депресия). Все пак, богословското му образование, въпреки целия му блясък, не го доведе до по-задълбочено разбиране на централното място на consensio Patrum (консенсуса на светите отци) за херменевтичните му дирения. В резултат на това обстоятелство, редица православни наблюдатели, самите те – недостатъчно добре запознати с този консенсус – също така твърде прибързано отхвърлят книгата на Ноуен – несъмнено почти изцяло лишена от светоотечески цитати – като нововъведение. Това въобщо не е вярно, и е жалко, че подходът на Ноуен към библейското тълкувание и духовна образност по невнимание го е довело до това обвинение. В действителност, той следва светоотеческото предание, в популярната си и на много места проникновена книга, която датира чак до древната Църква.

Добре познатият църковен писател Тертулиан вижда в образа на по-големият брат евреите, завидели на християните за тяхното "помирение" с "Бог-Отец", като по този начин спечели за Новия Израел обещанието, първоначално направено на "избрания народ" ("De pudicitia" [За скромността], гл. 8). По подобен начин, св. Амвросий Милански, в книгата си Изложение на Светото Евангелие според св. Лука, която съдържа тази притча, говори за завистта на по-големия брат към своенравния син, като също така прави паралел между първия и евреите (Книга VII, §§239- 243) – един паралел – между другото – който не представлява – както мнозина погрешно си въобразяват – антисемитска обида (клевета). Следвайки една малко по-различна тълкувателна традиция, блаженият епископ Николай Охридски – макар че той идентифицира блудния син със светския човек, а по-големият брат – с духовния човек, също утвърждава, че последният ни служи за урок да не се "възгордяваме в собствената си праведност и – в гордостта си – да презрем разкайващи се грешници" (Хомилии [Бирмингам, 1996], Проповед (хомилия) 10, "Неделя на блудния син").

В друг един светоотечески подход към образността в историята на завръщането на блудния син, св. Кирил Александрийски ни напомня, че Христос е разказал тази притча "веднага след като фарисеите и книжниците роптаели против Него, казвайки: 'Тоя човек приема грешниците и яде с тях.'" В стремежа си да просвети хулителите Си, Господ разказа за един по-млад, блуден син, който представлявава грешниците и митарите, и един по-голям, верен син, който представлява книжниците и фарисеите. Това, казва св. Кирил, е ключът към разумяването на блудния син. ... По-малкият син, подобно на митаря, чрез смирение и покаяние отмива пороци си, докато по-големият син, подобно на фарисея, чрез гордост и осъдително отношение зацапа добродетелите си. (Вж. йеродякон [сега йеромонах] Григорий, 'Православно Предание', XII, 2, стр. 74.)

Именно това е образността, използвана и от св. Григорий Палама, който споменава гнева на по-големия син, предполага, че този гняв се проявява, защото синът е "невежа за богатствата на Божията благост", и посочва, че, точно както бащата приема своенравния си син, така и той "умолява по-големия брат, учейки го на подобаващото" (Проповед 3, "Притчата Господня за блудния (син), който беше спасен," §§22-23).

Блажени Теофилакт, архиепископ Охридски и български, казва за по-големия син – когото също идентифицира с фарисеите – че той не разбира "изливането на Божия милост." [Св.] Теофилакт – подобно на някои по-ранни коментатори на светите отци и подобно на предходния Римокатолически писател, не обвинява директно верния син в завист, а в духовна слепота и "мрънкане", в маниера на фарисеите, виждайки как покаялите се грешници биват приемани тъй свободно и с любов. Признавайки разнообразието на тълкувателната образност, приписвана на двамата синове, той утвърждава, че по-малкият син представлява грешника, който се обръща от беззаконието, а по-големият – праведниците, които стоят крайно "притеснени" пред неизказаните Божии "присъди". Той уверява, че притчата е предназначена за фарисеите и само-праведните, за да ги предупреди срещу техните слабости. В качеството на неговия лек упрек, той стои в единия край на спектъра на светоотеческите увещания срещу по-големия брат в притчата за блудния син. И може би именно в глупаватото си поведение той успява да събере в едно крайностите в образността, използвана от светите отци за да привлекат вниманието ни към двойнственото послание на историята: това на радостното приемането на покаялия се грешник в жилището на Отца – независимо от действителната причина за окончателното му завръщане – (посланието) за духовната вреда, която може да сполети тези, които изпадат в завист, в гняв, или в негодувание към любящите действия на Бащата. Във всеки образ, на който църковните отци се позовават, всичко се разрешава именно в любов към бащата, докато той обгръща своенравния си по-малък син и успокоява объркването на по-големия си син. Тук крайностите в образноста се срещат и се сливат в опрощаването на любовта.

Нека, с приближаването на Великите пости и неделята на блудния син тази година, да погледнем наново към тази притча и почерпим надежда от своенравния син. В същото време, нека внимателно се вгледаме в самите нас с оглед слабостите на по-големия син, да не би да се поддаваме на лукавите изкушенията на само-праведността, което може да доведе до страсти и до духовно своенравие, причинено от гордост, ако ли не от завист и неразкрита скрита тъмнина.

2006 / 2009 гг.

Литургия Доместика от А. Гречанинов Борис Христов, King(S, 2) of Bulgaria

T A L M A C H
so much and simple

---

Диригент: Георги Робев,
Българска хорова капела "Светослав Обретенов", Камерен оркестър на БНР

[1:09:07]

audio